Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 15.04.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.03. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1032
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 542/01.08.2019
г., постановено по гр.д. №755/2019г. по
описа на Районен съд – гр.Казанлък, с което са отхвърлени предявените от „В и К“ ЕООД против Р.Р.Д. обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за установяване дължимостта за сумите, както следва: сума в размер на 325,80
лв. /триста двадесет и пет лв. и осемдесет стотинки/, представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните
квитанции: квитанция №**********/01.08.2017 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/01.09.2017 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/01.10.2017
г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/01.11.2017 г. на стойност 21,72
лв.; квитанция №**********/01.12.2017 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/01.01.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/01.02.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/01.03.2017 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.03.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.04.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.05.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.06.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.07.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.08.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.09.2018 г. на стойност 21,72 лв.., в периода от 27.06.2017 г. до
20.09.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС-Казанлък - 22.11.2018 до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер
на 20,24 лв. за периода от 01.08.2012 г. до 09.11.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №1809/23.11.2018г. по частно гражданско дело №
3042/2018г. по описа на РС - Казанлък.
Въззивникът „В и К“ ЕООД излага
подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като са изложени съображения в тази връзка. Направено е искане да се
отмени изцяло решението и вместо него да се постанови друго, с което да се
уважат предявените искове. Претендират се разноските по делото.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от страна на въззиваемата, чрез особения представител на страната, в
който се взема становище, че жалбата е неоснователна и не са налице допуснатите
от районен съд твърдени нарушения. Направено е искане да се остави без уважение
въззивната жалба и се потвърди първоинстанционното решение.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Ищецът „В и К“ ЕООД моли съда да признае
за установено по отношение на ответника Р.Р.Д., че дължи на „В и К“ ЕООД,
сумата 325,80 лв., произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална
вода, за което в периода от 27.06.2017 г. до 20.09.2018 г., били издадени 15
броя квитанции за дължимите суми за предоставени ВиК услуги, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане
на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 20,24 лв. за период от
01.08.2012 г. до 09.11.2018 г., както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по ч. гр. д. 3042/2018 г. по описа на Районен съд-Казанлък,
разноски в размер на 25 лв. за държавна такса. Претендира за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата
не е депозирала писмен отговор.
В съдебно
заседание, ответницата се яви лично и потвърди, че закупила имота и партидата била записана на
нейно име. Когато закупила къщата имали водомер, но сега нямали. Твърди, че
живеела в чужбина. Не ползвала вода. Когато се връщала в България само тя
живеела в имота.
От приложеното
ч.гр.д. № 3042/2018 г. по описа на Районен съд-Казанлък се установява, че съдът
е издал в полза на „В и К“ ЕООД срещу Р.Р.Д. заповед №1809/23.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 325,80 лв. - главница, представляваща задължение за
консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида №002441 в
град М., ул. „Д.“ № ** за периода от 27.06.2017 г. до 20.09.2018 г.; 20,24 лв.
- лихва за забава от 01.08.2017 г. до 09.11.2018 г.; законна лихва от
22.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски по
делото: 25,00 лв. - държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК. В изпълнение на указанията на съда и на осн. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„В и К“ ЕООД, гр. С. З. е предявило против Р.Р.Д.
настоящите установителни искове.
По делото са представени следните квитанции за
партида № 002441, за абонат 315506 – Р.Р.Д.,
с адрес: ***, издадени от „ВиК“ ЕООД, Стара Загора, както следва: квитанция № **********/01.08.2017 г. на стойност 21,72
лв.; квитанция №**********/01.09.2017 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/01.10.2017 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/01.11.2017
г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/01.12.2017 г. на стойност 21,72
лв.; квитанция №**********/01.01.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/01.02.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/01.03.2017
г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/28.03.2018 г. на стойност 21,72
лв.; квитанция №**********/28.04.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.05.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/28.06.2018
г. на стойност 21,72 лв.; квитанция №**********/28.07.2018 г. на стойност 21,72
лв.; квитанция №**********/28.08.2018 г. на стойност 21,72 лв.; квитанция
№**********/28.09.2018 г. на стойност 21,72 лв..
Видно от Лихвен
лист за партида № 002441, за абонат 315506
– Р.Р.Д., с адрес: ***, издаден от „ВиК“ ЕООД, С. З., върху дължимата сума от
346,04 лв. е начислена лихва в размер на 20,24 лв.
Ищцовото
дружество е представило досие на абоната Р.Р.
Д., в което е отразено, че индивидуалният водомер в имота е повреден и
за процесния период са й начислявани служебно по 10 куб. метра вода за всеки месец.
Със заявление
за промяна на партида с образуване на нов номер от 30.07.2017 г. предишният
абонат Мария Минчева Илиева е поискала партида № 2441 за обект, намиращ се на
адрес: гр. М., ул. „Д.“ № **, да се води на ответницата Р.Р.Д., на основание
договор за покупко-продажба.
В
производството пред РС е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, от
чието заключение се установява, че на името на ищцата Р.Р.Д. имало незаплатени
15 бр. квитанции, издадени за периода 01.07.2017 г. до 28.09.2018 г.
Квитанциите били издадени за партида № 002441, за имот, находящ се в гр. М.,
ул. „Д.“ № **. Стойността на квитанциите е в размер на 325,80 лв., като
ответницата не била заплатила нито една от сумите по квитанциите. Размерът на
дължимото обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва за периода от 01.09.2017 г. до 09.11.2018 г. е в размер на
20,24 лв., видно от заключението. За партида №002441 имало съставена карнета на
стр. 142, като в нея са отразени по 10 куб. метра вода, служебно начислени за
всеки месец. В графа „Показания“ е отразено, че в имота липсва водомер.
Главницата била начислена на база на служебно начисленото количество вода, по
единичната цена на водата към момента на начисляването. Партидата и до
настоящия момент се водела на името на Р.Р.Д., прехвърлена със заявление за
промяна на партида още на 03.07.2017 година.
Представени са
Общите условия на ищцовото дружество, ведно с извадки от публикуването им в
един централен и в един местен всекидневник.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
е установено, че Р.Р.Д. е потребител на ВиК услуги, тъй като същата е закупила
имота в гр. М., ул. „Д.“ № ** и на нейно име е открита партида № 0002441.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал.
4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
Ищецът е изложил
твърдения, че начислените суми са от
реален отчет на консумирана вода, които се опровергават от
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. В заключението е посочено,
че при справка в ищцовото дружество е установило, че за партида № 002441 имало
съставена карнета на стр. 142, като в нея били отразени по 10 куб. метра вода,
служебно начислени за всеки месец. В графа „Показания“ било отразено, че в
имота „липсва водомер“.
От друга страна в
представеното от ищцовото дружество досие на
абоната Р.Д., е посочено съвсем друго основание за служебно начисляване,
а именно „повреден водомер“. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца уточни, че се касае за служебно
начисляване на суми, поради липса на индивидуален водомер в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при констатирана нередовност на
водомера, операторът на ВиК услуги, съответно неговия представител, първо
трябва да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да
определи срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.
В настоящия случай
ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи да е изпълнил задължението
си по чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 26, ал. 2 от
Общите условия е посочено, че при повреда на индивидуален водомер ВиК
операторът начислява количеството вода според средномесечния разход за
съответния период от предходната година за срока на предписание за отстраняване
на повредата. След този срок месечното количество изразходвана питейна вода се
определя с оглед броя на обитателите, топлофицирано ли е жилището или не
съгласно чл.25, ал.8 от Общите условия. В настоящия случай по делото не са
ангажирани и доказателства относно начина, по който е определено ползваното
количество вода, както и относно наличието на конкретни предпоставки за
извършеното служебно начисляване. По делото не е установено и защо именно
сочените в карнетите количества са били начислени, на каква база е определен
размерът им и дали същите са определени в съответствие на чл. 26, ал. 2 и чл.
25, ал. 8 от Общите условия. Представените от ищеца квитанции и лихвен лист са
частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за издателя факти, поради
което не могат да послужат за установяване на претендираните суми.
Поради гореизложените
съображения, въззивният съд счита, че ищецът, чиято е доказателствената тежест,
не установи предпоставките за соченото служебно начисляване на суми за
консумирана питейна и отведена канална вода и техния размер, поради което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 542/01.08.2019 г., постановено по гр.д. №755/2019г. по описа на
Районен съд – гр.Казанлък.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.