ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1893 06.07.2020г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
На шести юли две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав :
Председател: ДАРИНА
КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр. д. № 861 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по молба на Й.Д.Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес с.Тънково против „ДЗИ – общо
застраховане“АД, ЕИК ********* и при
условие на евентуалност против „Дженерали застраховане“АД, ЕИК ********* , с
която са предявени обективно съединени претенции за заплащане на обезщетения за
неимуществена вреди в размер на 80 000лв. и имуществени вреди в размер на
1859 лв., причинени на ищцата при ПТП на 20.07.2019 год. , в качеството и на
пътник в лек автомобил „Ситроен 3Х“ с ДК№ А 4618 КК, собственост на ищцата и
управляван от съпруга й Ангел Драганов Стоянов, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба и разноските по делото.
С Разпореждане №1310/16.03.2020 год., връчено на
ищцата на 18.05.2020 год. е указано на същата да представи доказателство за
внесена държавна такса в размер на 3274,36лв.
На 26.05.2020 год. е постъпила молба от
процесуалния представител на ищцата за освобождаване от задължението за внасяне
на държавна такса, към която е приложена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. С Разпореждане №2161/27.05.2020 год. на ищцата е указано да представи доказателства
в подкрепа на твърденията си в декларацията и да посочи основанието, на което
обитава жилището, посочено като постоянен адрес.
С молба от 29.06.2020 год. са представени писмени
доказателства.
Съдът намира молбата, с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК, за неоснователна със
следните съображения.
От текста на исковата молба и приложените
доказателства се установява, че ищцата е собственик на лек автомобил „Ситроен
3Х“ с ДК№ А 4618 КК, който е управляван от съпруга на ищцата при процесното
ПТП. От представения констативен протокол за ПТП се установява, че при същото
това МПС не е погинало. Следователно то или е отчуждено и е получена цената му,
която не се декларира или е налично и е подадена декларация с невярно
съдържание. По отношение на недвижимият имот обитаван от ищцата в с.Тънково,
при справка в публичната база данни на АГКК се установява, че на този адрес е
отразена четириетажна жилищна сграда, частна собственост. От декларацията на
ищцата , подадена на 29.06.2020 год. се установява, че този имот е на сина й, а
тя е съпругът и притежават и имот в гр.София, а съпругът й без да е
регистриран като търговец извършва шивашки услуги, от които получава доходи.
Посочените от ищцата лекарства са прилагани при хоспитализирането й през 2017
год. поради оплаквания за световъртеж, без да има данни да се предписани от
лекар. Предвид горното съдът намира, че въпреки представените доказателства за
ниски доходи от пенсия ищцата не е в затруднено материално положение. Същата
разполага с място за живеене в гр.София и в непосредствена близост до к.к.
Слънчев бряг, където си почива , по собствените й твърдения, боледува от
обичайните за 79 годишен човек ставни болки в коленете и световъртеж, но няма
данни за скъпоструващо лечение. Ищцата не е декларирала притежавания от нея лек
автомобил или получената цена на същия,
с което създава съмнения за верността на подадената декларация по чл.83, ал.2
ог ГПК. Независимо от горното и предвид
обстоятелството, че дължимата държавна такса е функция от цената на иска ,
която се определя от ищцата и може да бъде частично предявен и предвид
съмненията на съда относно верността на декларираните обстоятелства , ведно с
декларираното ползване на два имота на значителна стойност, един за постоянно
местоживеене и един за почивка, съдът намира, че не са налице убедителни
доказателства за твърдяната от ищцата финансова невъзможност да внесе дължимата
държавна такса по предявените искове.
При преценка за освобождаване от заплащане на
такси и разноски , както и за предоставяне на правна помощ, в производството ,
съдът взема предвид както изрично изброените в чл.83, ал.2 , така и всички
твръдяни от ищцата обстоятелства по делото. Дължимата държавна такса е в размер
на 3274,36 лв. и е съизмерима с годишния разход за местни данъци и застраховки
за притежаваното от ищцата жилище и МПС и
ползването на ваканционен имот, дори без да се плаща наем за същия.
Горното мотивира съда да приеме, че не са налице
условията на чл.83, ал.2 от ГПК и чл.23,
ал.3 от ЗПП и ищцата следва да поеме сама разноските в производството и
дължимата държавна такса за предявения иск.
С оглед на горното, съдът намира, че следва да остави без уважение молбата на ищеца за освобождаване от такси и разноски и за предоставяне на правна помощ.
Мотивиран от
горното и на основание Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й.Д.Д., ЕГН **********
с постоянен адрес с.Тънково за освобождаване от внасяне на такси и
разноски по гр.д. № 861/2020год., на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като
неоснователна.
УКАЗВА на ищцата, че в седмодневен срок от влизане в сила на настоящото определение следва да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 3274,36лв. , в противен случай исковата молба ще бъде върната
Гореописаните недостатъци представляват нередовност на исковата молба по смисъла на чл.128, т.2 от ГПК и в случай че не бъде отстранена, исковата молба ще бъде върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Определението, в частта на отказа за освобождаване от задължението за внасяне на такси и разноски, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :