РЕШЕНИЕ
№ 20
Враца, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ТАТЯНА КОЦЕВА |
При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20257080700493 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано по жалба на К.И.Т. ***, депозирана чрез * М.Г.-***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № GPAM-1308219/02.11.2025г. на **/Н.В./ към РУ-***, ОДМВР-Враца, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С жалбата се твърди, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с * М.Г.. Моли за решение, с което да се отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Представена е писмена защита с изложени съображения по съществото на спора.
Ответникът - ** към РУ-*** в с.з. не се явява и представлява. В писмото, с което е изпратена адм.преписка посочва, че заповедта е правилна, като изчерпателно са описани основанията за нейното издаване. Прави се възражение по отношение на разноските на жалбоподателя.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1308219/02.11.2025г. на ** към РУ-***, ОДМВР-Враца, на основание чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП на К.И.Т. *** е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В оспорената заповед от фактическа страна е прието, че в *** с посока на движение към *** в 10,15 часа управлява л.а. „Нисан Кашкай“ с рег.№ ******** лична собственост, след употреба на наркотични вещества или техните аналози преди да е преминало тяхното въздействие. На водача е извършена проба на 02.11.2025г. в 10,28 часа с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARME-0042, който отчел положителна проба за наличие на „*“. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0042585. По данни на водача никога не е ползвал кокаин. Прието е, че жалбоподателят с това си действие виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1,пр.2 ЗДвП- управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На жалбоподателя е съставен и АУАН №GA 4629008/02.11.2025г., приложен по преписката и въз основа на който е издадена и ЗППАМ с отразена фактическа обстановка идентична с тази в заповедта.
Приложен е и талон за изследване №0042585, с вписан резултат от извършената проба „*“, както и резултата от теста. В талона е отбелязано, че водача не приема резултата. Жалбоподателят се е явил за даване на кръвна проба, в изпълнение на даденото му предписание с талон за изследване №0042585 с дата 02.11.2025 г.
Със заповед № 369з-2354/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца са упълномощени мл.автоконтрольори в РУ към ОДМВР-Враца да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от съответното РУ.
Приложена е по делото и справка за нарушител/водач за лицето К.Т., в която са отразени съставените му актове, НП, фишове и заповеди за ПАМ по ЗДвП.
Представена е по делото мотивирана резолюция на наказващия орган от 11.11.2025г., с която е прекратено АНП по АУАН серия №GA 4629008/02.11.2025г.
От Писмо вх.№ 2739/28.11.2025г. на РУ-***, представено по делото е видно, че не е извършена до момента химическа експертиза и не може да се предостави по делото информация. Също така е посочено, че лицето е представило по ДП лабораторно изследване, което е с отрицателен резултат за наличие на наркотици.
В с.з. от страна на жалбоподателя е представено направено лабораторно изследване от лаборатория „Ц.“ ЕООД и от същото е видно, че по отношение на всички наркотични вещества, вкл. и кокаин резултата е отрицателен.
При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност, съгласно заповед № 369з-2354/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца, с която са упълномощени мл.автоконрольори в РУ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от съответното РУ. Няма спор, че управлението на МПС от жалбоподателя е извършено на територията на РУ-***, поради което се налага извода, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.
Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наложена конкретната ПАМ, посочени са правните разпоредби, на основание на които е издадена заповедта, поради което отговаря на изискването за форма на акта по см. на чл.59,ал.2 АПК. С оглед изложеното не са налице основания по чл.146,т.1 и т.2 АПК за обявяване на ЗППАМ за нищожна, респ. за нейната отмяна поради неспазване на изискването за форма и съдържание.
Оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съответно налице е отменително основание по чл.146, т.4 АПК, по следните съображения:
В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174,ал.4 установените стойности са определящи.
Следователно основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.
Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/Наредба/, приета на основание законовата делегация на чл.174, ал.4 ЗДвП. В нея са предвидени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Съгласно чл. 6, ал.10 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
В случая жалбоподателят е възразил срещу показанията на теста и е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174,ал.4 ЗДвП. Доколкото определящо е кръвното изследване, съгласно чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредбата, следва да се приеме, че административният орган не е доказал по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Действително, направената в момента и на мястото на проверката проба на водача с техническо средство Drug Test 5000, с фабричен номер ARМЕ-0042 е отчела, положителен резултат „*“, но жалбоподателя е оспорил резултата, като е дал кръвна проба за химическо изследване, резултатът от което не е представен по делото до приключване на съдебното производство, което е в тежест на адм.орган. От страна на административния орган не се ангажират безспорни доказателства, които да потвърдят резултата от теста, като в тази насока следва да се вземат предвид и представеното от жалбоподателя доказателство във връзка с направено лабораторно изследване от лаборатория „Ц.“ ЕООД и от което е видно, че по отношение на всички наркотични вещества, вкл. и кокаин резултата е отрицателен. В тази насока следва да се посочи, че този документ не е оспорен от ответника.
Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП и Наредба №1/19.07.2017г. адм.орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт. В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Такива доказателства не са представени по делото, поради което фактическото основание посочено в заповедта за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване проби от кръв и урина от водача, а не установеното с техническо средство, чиито резултат е оспорен.
С оглед изложеното заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие със закона и в несъответствие с целта, за постигане на която е предвидено налагането на конкретната ПАМ. Налице са основанията посочени в чл.146,т.4 и т.5 АПК за нейната отмяна. Жалбата се явява основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съгласно представения списък – 10.00 лева заплатена държавна такса и 400.00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Или общ размер на разноските в производството е сумата от 410.00 лева. Не е налице прекомерност на същото, дори е под минималния предвиден в Наредбата размер, поради което и възражението на ответника е неоснователно. Същите следва да бъдат заплатени от ЮЛ-ОДМВР-Враца, в чиято структура е органа издал оспорения акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № GPAM-1308219/02.11.2025г. на ** към РУ-***, ОДМВР-Враца, с която на К.Т. е наложена ПАМ на основание чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца да заплати на К.И.Т. *** разноски по делото в общ размер на 410.00/ шестстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 ЗДвП.
На основание чл.138 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |