№ 6884
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско
дело № 20241100512728 по описа за 2024 година
С Решение № 15412/09.08.2024 г. по гр.д. № 6468/2024 г. по описа на СРС, 55 с-в, е
уважен предявеният от въззиваемия ЗД „Евроинс“ АД иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на ответника Д. К. П. да заплати на
ищеца сумата от 943,16 лв., представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 10 лв. за репариране
на вредите от ПТП на 24.08.2022 г., настъпило в гр. София, бул. „България“, в района на
бензиностанция „Шел“, причинени виновно от ответника като водач на л.а. „Деу Ланос“ с
рег. № ****, застраховано по договор „Гражданска отговорсност“ с ищеца, при което
ответникът е напуснал произшествието, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1186/2024 г. по описа на СРС, 55 състав.
Във въззивната жалба вх. № 290511/16.09.2024 г. по регистъра на СРС са изложени
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че изводът на
първоинстанционния съд, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението им е
задължително по закон, е неправилен. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло и да бъде отхвърлен искът. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ЗД „Евроинс“ АД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. застрахователят има право да получи
платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач,
когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
1
причина.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това от събраните по
делото доказателства да се установи, че ищецът е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на моторно превозно средство, при действието на
която водачът на застрахования автомобил е причинил виновно ПТП и е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина, при ПТП са настъпили вреди за трето
лице, както и е платено застрахователно обезщетение от ищеца на третото увредено лице.
От събраните по делото доказателства, в това число и протокол за ПТП №
1846982/24.08.2022 г., се установява, че на 24.08.2022 г. в гр. София, в района на
бензиностанция, находяща се на бул. „България“ № 1 е настъпило ПТП, в резултат на което
са причинени вреди на лек автомобил „Шкода Октавия“ по задна дясна врата и заден десен
калник. Страните не спорят, че именно въззивникът Д. К. П., в качеството му на водач на
л.а. „Деу Ланос“ с поведението си, виновно и противоправно е причинил констатираните
щети, като е отворил внезапно шофьорската си врата, с което е нарушил правилото на чл.
95, ал. 1 ЗДвП, както и че същият е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, което обстоятелство изрично е отделено за
безспорно между страните в проведеното на 09.07.2024 г. открито съдебно заседание, а се
потвърждава и от съставения протокол за ПТП, в който липсват данни за управляваното от
него МПС. Не е спорно също така, а и от представената по делото Застрахователна полица
№ BG/07/122000546051 от 17.02.2022 г. се установява наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Деу Ланос“, рег. № ****, в изпълнение на
който, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер
/943,16 лв./ на застрахователя на увреденото лице по имуществена застраховка във връзка с
претърпените вреди вследствие на процесното ПТП.
Съобразно изложените във въззивната жалба доводи, единственият спорен въпрос в
производство е дали напускането на мястото на произшествието от виновния водач в
конкретния случай обосновава възникването на регресното право на застрахователя по
смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането, като това е свързано с
разрешаването на въпроса дали посещението на местопроизшествието от органите за
контрол на движение по пътищата е било задължително в конкретния случай.
Хипотезите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие са посочени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 125 от Закона за движение по пътищата, а именно,
когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра
на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те съставят
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП, ако между тях липсва съгласие, те без да напускат
местопроизшествието, уведомят съответната служба за контрол на МВР. В случай на
разногласие между участниците, посещаване на мястото на ПТП от службите за контрол на
2
МВР е задължително съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Преценката, налице ли е съгласие между участниците в произшествието и преценката
за необходимостта, органите на МВР да посетят произшествието, е обусловена от наличието
на съставен между водачите, участвали в събитието, двустранно съставен протокол, който
законът /чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "б" от ЗДвП и чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд/, предвижда като формалния документ, установяващ безспорността на
фактите по ПТП. Липсата на такъв съставен протокол в предвидената от закона форма,
според настоящия състав на съда следва да се разглежда именно като разногласие между
водачите, съответно липсата на предпоставка такъв протокол помежду им да бъде съставен.
В тази връзка и неоснователно е оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд е
приложил разширително тълкуване на препратката на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ към ЗДвП и по -
конкретно към нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивника, че с
първоинстанционното решение съдът е въвел служебно и по своя инициатива фактът за
липса на постигнато между страните съгласие, доколкото липсват подобни твърдения
въведени от ищеца в производството. Ищецът в исковата молба изрично се е позовал на
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за да обоснове основателността на претенцията си,
като е посочил, че се касае за хипотеза, при която идването на органите на реда е
задължително. Именно тази правна квалификация предполага проверка дали са били налице
някои от изрично установените в чл. 125 от ЗДвП предпоставки, при които контролните
органи следва задължително да посетят местопроизшествието. Следователно съдът не е
въвел нови факти, а е извършил дължимата преценка относно приложимостта на посочената
от ищеца правна норма и относимите към нея предпоставки. Това е част от задължението на
съда да изследва дали сочените от страната материалноправни основания за уважаване на
иска са налице, без да излиза извън рамките на предмета на спора и без да нарушава
диспозитивното начало.
С оглед на изложеното и при липсата на други данни по делото, от които може да
бъде направен извод, че между участниците в пътно-транспортното произшествие е било
постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, следва да се приеме, че в
случая е била налице необходимостта от посещение на съответните служби на контрол на
движението по пътищата към МВР /в този смисъл Определение № 1749 от 25.06.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 990/2023 г. Следователно и доколкото не се установява, че са налице
уважителни причини, поради които виновният водач е напуснал мястото на произшествието
е налице отклонение от задължението му да остане до посещението на органите за контрол
на МВР и съответно е налице предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането
основание за възникване на регресно право на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на ответника.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК изцяло, а подадената срещу
него въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника, който следва да бъде осъден за заплати на въззиваемата
страна разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв., определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15412/09.08.2024 г. по гр. д. № 6468 по описа за 2024 г.
на Софийски районен съд, 55 състав.
3
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
********* на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв., представляващи съдебни
разноски по делото пред СГС.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4