Решение по адм. дело №2158/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от Закона за семейните помощи за деца.

Образувано е по жалба на А. М. срещу Заповед № ЗСПД/Д-А/18693 от 20.10.2025 г. на началник отдел „СЗ“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. В жалбата се сочи, че административният акт е неправилен, немотивиран и постановен в нарушение на производствените правила, материалния закон, противоречи на международни актове – Конвенцията на ООН за правата на детето и Директива 2004/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – началник отдел „СЗ“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не се явява, не взема становище. Представено е становище на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, който не е страна по делото или участник в производството. В становището се застъпва тезата, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, като правилно е отказано предоставянето на семейна помощ за деца по заявлението на жалбоподателката. Наведено е твърдение, че помощите за деца са семейни, а не социални, поради което не попадат в приложното поле на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

А. М., гражданка на Украйна, е регистрирана в Държавна агенция за бежанците при МС, вкл. като придружаваща деца под 14-година възраст – К. М. - родена на [дата]. с дата на първоначална регистрация 17.08.2023г., продължена от 29.04.2025 г. до 04.03.2026г. (видно регистрационна карта на л. 5).

На 14.10.2025 г. жалбоподателката А. М. е подала заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/Д-А/18693/14.10.2025г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца. Декларирала, че е гражданка на Украйна, семейно положение – [семейно положение], живее на адрес [населено място], [жк], [адрес], ап. десен, учебна заетост на детето за 2025/2026г., което постоянно живее в страната. Не декларира доход.

Във връзка с подаденото заявление е издадена ЗСПД/Д-А/18693 от 20.10.2025 г. на началник отдел „СЗ“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която е отказано на жалбоподателката, тъй като не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, съгласно която право на помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Посочено е, че няма подписан договор за социална сигурност между Република България и Република Украйна.

Заповедта е връчена с разписка на 23.10.2025г., жалбата е подадена с вх.№12850/06.11.2025г. в Административен съд Бургас, следователно в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице адресат на заповедта.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД вр. чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им се извършва със заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден от началник отдел „СЗ“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас в рамките на предоставените му правомощия от Директора на дирекция "Социално подпомагане" Бургас със Заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024г.

Същата е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания, отказът е мотивиран по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД (с посочване, че същият се основава на липсата на сключен договор за социална сигурност между Република България и Република Украйна).

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е спазена процедурата по чл. 10 от ЗСПД.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по следните съображения:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД „На семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.“, независимо от дохода на семейството.

Административният орган е приел, че на жалбоподателката не се дължи помощта по чл.10а от ЗСПД - семейството не попада в кръга от лица, посочен в чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Според чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая жалбоподателката и децата й са регистрирани в Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, предоставена им е временна закрила и пребивават на територията на страната на посочения в декларацията адрес в [населено място]. В гл. III от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001г. са регламентирани „Задължения на държавите-членки по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила:“, като в чл.13, т.2 от същата е посочено: „Държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила, като средства за съществуване …“. С § 1а от ЗУБ са въведени разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета. Като в разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от КРБ, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ) и са част от социалното подпомагане.

ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила, но в съответствие с горецитираните правила може да се направи извод, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, като част от него са семейните помощи за деца.

В подкрепа на тези изводи са задълженията, които произтичат за Държавата от Конвенцията за правата на детето (КПД), ратифицирана през 1991 г., която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното ни право и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат. Според чл. 2 от Конвенцията, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Според чл. 3, § 1 от КПД, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2, държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 – че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда, предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Семейните помощи за деца по ЗСПД се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не следва да се изключват от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

В този смисъл ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според които чужденците с предоставена временна закрила не могат да се ползват от семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на КРБ, така и на Конвенцията, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на ратифицираните със закон и обнародвани международните договори, не следва да се прилага.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на международните договори в областта на закрилата на детето, както и в несъответствие с целта на закона. Заповедта следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ в полза на жалбоподателката, се дължи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя от съда, като допълнително не се изследва имущественото състояние на жалбоподателя, а се взема предвид видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че спорът е без фактическа сложност и с известна правна такава, изискваща тълкуване на международни актове и правни норми от националното право, проведено е едно съдебно заседание, поради което определя адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. М. Заповед № ЗСПД/Д-А/18693 от 20.10.2025 г. на началник отдел „СЗ“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на административен акт по подаденото заявление-декларация с вх.№ ЗСПД/Д-А/18693 от 14.10.2025 г. от А. М., съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок от връщането - за издаване на посочения административен акт.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане [населено място] да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.