№ 51
гр. Варна, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20243000600110 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице П. И. И. за възобновяване на
ЧНД №4927/2023г. по описа на Районен съд-Варна, отмяна на постановеното
определение по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК и групиране на наложените
наказания по най-благоприятния начин.
В съдебно заседание осъденото лице и неговия процесуален
представител поддържат искането.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна намира искането за
неоснователно, а постановеното определение за правилно и законосъобразно.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
ос.л.И. и неговия защитник, съобрази устно изразените становища и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентно лице и в изискуемия от чл.421,ал.3 от НПК
шестмесечен срок, считано от деня на узнаване за влязлото в сила
определение и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в
чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК - определение за определяне на общо
наказание по чл.306,ал.1,т.1 от НПК, което не подлежи на проверка по
касационен ред.
1
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С определение №5986 от 30.11.2023г. по ЧНД №4927/2023г. Районен
съд–Варна е определил на осъдения П. И. И., на осн. чл.25,ал.1 във вр. с
чл.23,ал.1 от НК и по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК общо наказание, в размер
на четири години „лишаване от свобода“, при първоначален режим на
изтърпяване „строг“, между наказанията, наложени по НОХД №246/2022- г.
на PC – Варна, НОХД №2095/2022г. на PC – Варна, НОХД №1350/2022г. на
PC-Добрич и НОХД №2975/22г на РС- Варна. На осн. чл.59 от НК е било
зачетено времето, през което спрямо ос. лице е била взета МНО „задържане
под стража“. На осн. чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната до момента
част от наказанията по горепосочените присъди.
Видно от данните за съдимост на лицето П. И., същия е осъждан както
следва:
1. По НОХД № 2727/2000г. по описа на PC Варна с Присъда, влязла в
сила на 14.04.2001г. за деяние, извършено на 21.03.2000г. е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като му било
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ЧЕТИРИ месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от ТРИ години;
2. По НОХД №135/2001г. по описа на PC Варна, с Определение влязло в
сила на 18.04.2001г. за деяние, извършено 13.07.2000г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.5 от НК, като му било
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ЕДНА година, чието
изпълнение е отложено с изпитателен от ТРИ години;
3. По НОХД №2756/2001г. по описа на PC Варна, с Присъда, влязла в
сила на 25.10.2001г. за деяние, извършено на 18.09.2000г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК, като
му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ДВЕ години,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от ПЕТ години;
4. По НОХД №2559/2001г. по описа на PC Варна, с Присъда влязла в
сила на 04.01.2002г. за деяние, извършено на 01.10.2000г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.198,ал.1 вр. чл.20, ал.2, като му
било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ТРИ години,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от ПЕТ години;
5. По НОХД №3120/2001г. по описа на PC Варна, с Присъда влязла в
сила на 09.04.2002г. за деяние, извършено през мес.09.2000г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.198,ал.1 вр. чл.20, ал.2, като му
било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ДЕСЕТ месеца,
отложено с изпитателен срок от ТРИ години и ШЕСТ месеца;
6. По НОХД №4651/2001г. по описа на PC Варна, с Определение
влязло в сила на 25.04.2002г. за деяние, извършено на 07.05.2001г. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК, като му
било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ТРИ месеца при
2
първоначален „общ“ режим.
С Определение, влязло в сила на 11.05.2002г. били групирани
наказанията по 135/2001г. по описа на PC Варна и по НОХД №2727/2000г. по
описа на PC Варна, в размера на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година, при първоначален „общ“ режим, което на
основание чл.68,ал.1 от НК било приведено в изпълнение;
7. По НОХД №3372/2001г. по описа на PC Варна, с Присъда влязла в
сила на 24.10.2002г. за деяние, извършено на 05.05.2001 г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.7 от НК, като му било
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ЕДНА година и ШЕСТ
месеца, при първоначален „общ“ режим;
8. По НОХД №1738/2005г. по описа на Окръжен съд Варна, с Присъда
влязла в сила на 20.12.2005г. за деяние, извършено в периода от 14.12.2004г. -
13.01.2005г. бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.199,ал.1,т.2 и т.4, вр. чл. 198,ал.1 от НК, като му било наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от ПЕТ години при първоначален “строг“
режим; На основание чл.70,ал.6 от НК е постановено неизтърпяната част от
наказанието в размер на 8 месеца и 29 дни, да се изтърпи отделно;
9. По НОХД №1909/2010г. по описа на Окръжен съд Варна, с Присъда
влязла в сила на 28.09.2011 г. за деяние, извършено на 11.10.2010г. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.
чл.198,ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от ШЕСТ години при първоначален „строг“ режим. Наказанието било
изтърпяно на 12.09.2016г.;
10. По НОХД №2836/2017г. по описа на PC Варна, с Определение,
влязло в сила на 27.06.2017г. за деяние, извършено на 24.06.2017г. бил
признат за виновен за престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр. чл.194,ал.1 от НК,
като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ЕДНА
година и ЧЕТИРИ месеца при първоначален „строг“ режим. Наказанието
било изтърпяно на 07.08.2017г.;
11. По НОХД №672/2019г. по описа на PC Добрич, с Определение
влязло в сила на 04.06.2019г. за деяние, извършено на 10.01.2019г. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр. чл.
195,ал.1,т.3,вр. чл.194,ал.1 от НК, като му било наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от ЕДНА година при първоначален „строг“
режим. Наказанието било изтърпяно на 22.12.2019г.;
12. По НОХД №732/2020г. по описа на PC Варна, с Присъда влязла в
сила на 14.02.2020г. за деяние, извършено на 11.02.2020г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр.чл.195, ал.1,т.3,
вр.чл.194,ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от ЕДНА година при първоначален „строг“ режим.
Наказанието било изтърпяно на 29.11.2020г;
13. По НОХД №246/2022г. по описа на PC Варна, с Определение влязло
3
в сила на 01.03.2022г. за деяние, извършено на 08.01.2022г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК,
като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от ПЕТ
месеца при първоначален „строг“ режим. Наказанието било изтърпяно на
17.06.2022г.;
14. По НОХД№2095/2022г. по описа на PC Варна, с Определение,
влязло в сила на 13.06.2022г. за деяние, извършено на 12.01,2022г. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.
194,ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от ПЕТ месеца при първоначален „строг“ режим;
15. По НОХД№1350/2020г. по описа на PC Добрич, с Присъда влязла в
сила на 31.12.2022г. за деяние, извършено на 09.11.2018г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл. 194,ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от ТРИ години при първоначален „строг“ режим;
16. По НОХД№2975/2022г. по описа на PC Варна, с Присъда влязла в
сила на 11.11.2023г. за деяние, извършено на 13.08.2021г. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.196 ,ал.1, т.2,вр. чл.195, ал.1,
т.3,вр.чл.194,ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от ЧЕТИРИ години при първоначален „строг“ режим.
С Определение №84 ат 15.02.2023г. по ЧНД№58/23г. РС Добрич е
групирал наказанията, наложени на осъденото лице, като на осн. чл.25,ал.1
във вр. с чл.23,ал.1 от НК е определил общо наказание както следва
-между наложените по НОХД№672/2019г. и НОХД№1350/2020г. и
двете на РС Добрич наказания, в размер на ТРИ ГОДИНИ, при първоначален
„строг“ режим на изпълнение. На осн. чл.24 от НК е увеличен размера на
определеното общо наказание с ТРИ МЕСЕЦА. На осн. чл.25,ал.2 от НК е
приспаднато изтърпяното наказание;
-между наложените по НОХД№246/2022г. на РС Варна и
НОХД№2095/2022г. на РС Варна наказания, в размер на ПЕТ МЕСЕЦА
„лишаване от свобода“, като на осн. чл.25,ал.2 е приспаднато изтърпяното
наказанието;
-постановява отделно изтърпяване на наложеното наказание от една
година „лишаване от свобода“ с Определение №90 от 14.02.2020г. по
НОХД№732/2020г. на РС Варна, при първоначален „строг“ режим, и
приспада изтърпяното наказание.
Съобразявайки данните за съдимост на осъденото лице, настоящия
състав намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд по
отношение на наказанията, които се намират в условие на кумулация.
Безспорно влезлият в сила съдебен акт е задължителен за всички и без
оглед на негова правилност не може да бъде ревизиран. Тази стабилност
обаче не важи за съдебните актове, с които съдът се произнася по въпросите
4
на чл.23 и чл.25 от НК.
Съгласно Търкувателно решение №3 от 16.11.2009г. на ВКС по т.д.
№3/2009г., извършване на ново цялостно групиране е допустимо с присъда
или по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, при ново осъждане на лицето, като
компетентният съд е длъжен да приложи правилата на чл.23-25 от НК и
принципа на най-благоприятното съчетание, визиран в Постановление №
4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС на
Република България.
Практиката и доктрината са категорични, че няма процесуална пречка
въпросите, по отношение групирането на наказанията да бъдат пререшавани
и че при новата кумулация, приложението на чл.66 от НК, чл.68от НК, чл.24
от НК, включително и въпросите за режима губят първоначалното си
самостоятелно значение. Допустимо е след ново осъждане за престъпление,
съдът постановил последната присъда, да извърши ново групиране, като
приложи правилата на чл.23-25 от НК, включително и принципа за най-
благоприятно групиране. В този смисъл е и ТР №3 от 16.11.2009г.
Първоинстанционният съд е бил изправен пред една усложнена форма
на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в
условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно
единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало
прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25
вр. чл.23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по
тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за
осъдения вариант на кумулиране.
Видно от данните по делото, след налагане на наказание по
НОХД№2975/2022г., единствено визираните от проверявания съд деяния се
намират в условия на съвкупност с последното осъждане. Това налага
пререшаване на извършената кумулация по ЧНД№58/23г. на Районен съд
Добрич в посочения смисъл. Както е прието в практиката на касационната
инстанция, извършената кумулация запазва своята сила до момента, в който
се налага към съответната група да бъде добавена или извадена присъда, за да
бъде формирана нова група с оглед изискването на най-благоприятно
съотношение за осъдения.
Критериите на последното са били спазени от първоинстанционния
съд. Това е така, т.к. при извършената кумулация наложеното наказание по
НОХД№1350/2020г. от три години „лишаване от свобода“ се „поглъща“ от
наказанието по НОХД№2975/2022г. в размер на четири години “лишаване от
свобода“, като същевременно отпада и приложението на чл.24 от НК.
Незаконосъобразно проверявания съд не е изложил съображения дали
останалите осъждания не се намират в условие на кумулация.
Обстоятелството, че наложените наказания по тези осъждания са вече
изтърпяни не е законово основание, както е приел съда, т.к. в тези случаи
намира приложение разпоредбата на чл.25,ал.2 от НК. В конкретния казус, не
5
са налице други осъждания с наложени наказания, които да се намират в
условия на кумулация. В този смисъл не е налице и процесуално нарушение.
Възражението на осъденото лице, че не е зачетено времето, през което
същия е търпял МНО ЗС по НОХД№1350/20г. е неоснователно, т.к. с акта на
РС Варна на осн. чл.59 от НК е зачетено времето, през което спрямо същия е
била взета МНО „задържане под стража“.
Тъй като настоящата инстанция няма право на служебна проверка извън
посочените от осъденото лице основания намира, че първоинстанционния съд
не е допуснал твърдените нарушения, което определя искането като
неоснователно.
Съобразявайки изложеното, Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от осъденото лице П. И. И.
искане за възобновяване на ЧНД №4927/2023г. по описа на Районен съд-
Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6