О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 06.02.2020г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 06 февруари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 5801 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е Д Е
Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът СД „Меридиан 90-Чакалова и сие“ твърди в исковата молба, че е абонат на
ответното дружество с клиентски номер №
**********. Ищецът бил уведомен, че на 05.02.2019г. служители на ответника
демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен №
********* от измервателна точка /ИТН/ 22078871 в гр. Стара Загора, бул. Ц. С.
Велики № 124. Констатирано било, че електромерът бил манипулиран и отчитал с
грешка минус 77,61%, за което бил съставен и съответен констативен протокол. На
основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1
от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия за краен
снабдител и доставчик от последната инстанция му била коригирана сметката за
ел. енергия за периода от 03.12.2018г. до 05.02.2019г., т.е. за 64 дни. Била
допълнително начислена сума вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количествата ел. енергия на стойност 1581,24 лева. Връчена
му била справка за коригиране на сметката за електроенергия и фактура №
**********/31.10.2019г.
До момента не било заплатено допълнително
начислената сума и счита, че не дължал такава, предвид което за него възниквал
правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск, че не дължал
сумата.
Счита, че допълнително начислените суми за
ел.енергия били недължими към ответника. Основанията му за това били следните:
l. Ha първо място допълнително начислената
електрическа енергия на ищеца била начислена от ответното дружество
неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР
и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
Електромера, който отчитал разходваната ел.
енергия се намирал в заключено електромерно табло, което се намирало извън
търговския обект.
2.
На следващо място от приложените към иска
документи не ставало ясно как била начислена допълнителната ел.енергия на
абоната и как бил определен периода, за който тя била начислена.
Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
доставчика на електрическа енергия била да
установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се дължало
сметка за този период или без да се отчетяло реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвало защита на интереса на потребителите
при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на
дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или
неизмерване на електрическата енергия.
В настоящия случай не ставало ясно как точно
ответникът формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната - за времето
от 64 дни, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил
определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази
корекция.
3. На следващо място от представените доказателства ставало
ясно, че липсвали и данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от което да били настъпили вреди на
дружеството - ответник и тези вреди да били в причинна връзка именно с
виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или
бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следвало
да се отбележи още, че електромерът се намирал извън търговския обект и никой
освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД нямал физически
достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и
измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца.
Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използвали средства за
измерване, били длъжни да осигурят техническата им изправност, да ги заявявали
и представели за последваща проверка в Българския институт по метрология или
пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на
собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки.
Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за
поддържането им в техническата изправност принадлежали именно на
електроснабдителното дружество. В предоставеното му писмо липсвало информация,
затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би
повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в
случай, че такава проверка не била направена, не можело да се определи
началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в отчитането на
СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота
от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя
страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество.
4.
Освен всичко изложено по-горе, счита, че
липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекционна
процедура.
Ответникът обосновавал вземането си против
ищеца с твърдението, че сумата била начислена на основание разпоредбите на
чл.48 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл.
41 от правилата се установила грешка над допустимата, съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол и приложението
към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не било известно
кога се появила установената грешка, количеството електрическа енергия се
определяла съгласно процедура, определена в договорите с оператора на
преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната
мрежа.
Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол,
който следвало да бъде подписан, както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били
въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. и влезли в сила на 15.11.2013г.,
по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на
законовата делегация предвидена в чл. 83 от Закона за енергетиката. С тази
норма на държавната комисия било възложено да издава подзаконови нормативни
актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система,
като материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно било изрично
посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приема Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя била
възложена, можело да я упражнява само в границите определени в законовата
разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В противен случай той би
излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до
незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвало от
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на
нормативни актове не можело да бъде прехвърляна, от което следвало, че
делегирането било изключение, като обхващал само изрично предвидени в закона
предели. Това се потвърждавало и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон можел да урежда само материята, за която било предвидено той
да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за
енергетиката води до единствения правилен извод, че комисията била компетентна
да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за
измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно
или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване
на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се
отнасял не до отговорността на потребителя на ел.енергия или разпределението на
риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено
способите, по които да бъдел установено наличието на неправилно измерване и
надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на
проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на
действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По
своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или
неправилно измерена енергия, въвеждали форма
на обективна отговорност за вреди,
изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение
на задължения на потребителя, докато не се установяло, че неизмерването било
резултат от негово виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД.
Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120,
ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване било собственост на
електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлявало неизпълнение на задължения на доставчика.
Това било така, защото той ползвал уреда за измерване на консумираната от
потребителя електроенергия и носел задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна отговорност били отклонение от принципа, че без вина
нямал отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй
като предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на
облигационното и търговското право - арг. от чл.З, ал.1 ЗНА. За уреждане на
други отношения от същата материя, съгласно чл.З, ал.2 от ЗНА, можело да се
издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори
когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало да бъде в
съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително били тези, от които
се извеждали правни принципи, каквито били чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този
извод се налагал и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От
гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата, която регламентирала
отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел .енергия
да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно
измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на специалния
закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на
електроенергия. Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт,
какъвто в случая представлявал ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни
законовата норма, като установявал нормативно методиката, по която следвало да
става преизчисляването.
Във връзка с гореизложеното, следвало да се
отбележи и факта, че с Решение № 1500/06.02.2017г., постановено по адм.д. №
2385/2016г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З
от протоколно решение № 147/14.10.2013г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г. били отменени изцяло, с изключение
единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Видно от мотивите на решението
единствената причина ПИКЕЕ да не били отменени изцяло било оттегляне на
оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на дружеството
- жалбоподател. С решението си петчленния състав на ВАС приемал, че при приемането
на ПИКЕЕ, ДКЕВР допуснала нарушения в административно производствената
процедура при приемането на правилата. Те се изразявали в нарушение на императивни правни норми, а
именно чл. 77 АПК и чл.26, ал.2 и чл.28, ал.З от ЗНА. Според решаващия съдебен
състав допуснатите при приемането на ПИКЕЕ нарушения били от категорията на съществените, т.к, посочените
разпоредби се явявали гаранция за
формиране на волята на съответния приемащ нормативния административен акт
орган, при съобразяване на основните принципи на чл.4, чл.8 и
чл.12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност и
тези по чл.26, ал. 1 ЗНА.
От изложеното по-горе можело да се направи
единствения правилен извод, че ПИКЕЕ, на които се позовавал ответникът, за да
обоснове корекцията на сметка за стар период били изцяло незаконосъобразни.
На следващо място, когато не било налице
доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна на потребителя /какъвто бил
настоящият случай/, както и при обективно неточно отчитане поради неизправност
/пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период на неотчитане,
не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за минал период било недопустимо, тъй като
това би довело доставчикът да получел цена за недоставена от него и неползвана
от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до
потребителя, "отчетен период" бил произволно определен, без да имало
яснота как точно и на базата на какви данни, бил формиран. В този смисъл счита,
че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на
сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане
на реално консумираната електрическа енергия, била неравноправна, тъй като създавал
в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на равнопоставеност
между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82
от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в
същата норма. Освен това тази клауза противоречи и на залегналите в Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност принципи, а именно, че фактурирането на
консумираната ел.енергия да се базирал само
на действително потребление, без значение дали ставало дума за
отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл.10,ал. 1и ал.2
от Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с
правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогирали
разпоредби на закон или да се нарушавали конституционни принципи, посочената
клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните, респективно -
съда - с приложението й. Поради това ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил определен
точен период и не била отчетена реално консумираната електрическа енергия, и
щом не било доказано неточното отчитане и измерване на доставената
електроенергия да се дължало на виновно неизпълнение на произтичащите от договора
задължения на ищеца.
5.
На следващо място по въпроса за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригирал сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6
и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.,
при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените Обши
условия, било налице константна съдебна
практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г.
по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със
ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/20Г2г., в
сила от 17.07.2012г. било въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че имал основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставена електроенергия.
Законодателят вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Обши условия на договорите с крайния потребител на
електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал
до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по
приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея,
да.се прилагали действащите, доколкото не противоречали на закона.
Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставлявал подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф
199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях.
С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от
17.07.2012г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такова изискване не било предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния било
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.
Ето защо, и с оглед задължителните
разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че
не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, тъй като снабдителят не изпълнил задълженията си по чл. 98. ал.2. т.6
ЗЕ да издаде и публикува нови Обши условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на “ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. Христо Г. Данов № 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова - Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет
Петкова Стойчева, заедно от всеки двама членове на УС, че СД “Меридиан 90-Чакалова и сие“ с ЕИК:
*********, със седалище: гр. Стара Загора, ул. Армейска №14А, не дължи на дружеството сумата от
1561,24 лева /хиляда петстотин осемдесет и един и двадесет и четири/ по фактура
№ **********/31.10.2019г. за допълнително начислена ел.енергия, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата
ел.енергия за електромер с фабричен № ********* от измервателна точка/ИТН/
2078871 в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 124 за клиент с клиентски
номер ********** за период от 03.12.2018г. до 05.02.2019г.
Моли съда да им присъди направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество“ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
в който считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда
да го отхвърли изцяло.
Твърдят, че в
случая била спазена точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа
енергия“, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ)4, искът бил допустим, но неоснователен и поради това, моли съда
да го отхвърли изцяло. На 05.02.2019г. служители на „Електроразпределение Юг“
ЕАД посетили имота на клиента и извършили проверка на адреса на клиента в гр.
Стара Загора с ИТН: *********. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие
върху средството за търговско измерване, служители демонтирали електромера и го
поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 475958, с
цел същият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима
лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за
който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било
установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на
допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за
измерване, които подлежали на метрологичен контрол). За тези действия,
извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване с № 429083/05.02.2019г.
(Констативния протокол).
На проверката присъствал
и представител на ищцовото дружество - Валентин Вълканов, който подписал
изготвения в хода на проверката констативен протокол и получил екземпляр от
него.
Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в заключението на лабораторията
било констатирано следното: „Осъществен
е достъп до вътрешността на електромера - монтирано допълнително устройство за
дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на
метрологини- те характеристики на електромера (проверката е извършена при
изключено устройство за дистанционно правление).“
За
извършената проверка от БИМ бил изготвен Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за търговско измерване № 411/17.04.2019г.
С оглед на
описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 2, б."б" от ПИКЕЕ,
като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер
от 8343 kWh,
като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 1581,24 с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията бил 64 дни, като първата дата била посочена 03.12.2018г. -
началото на корекционния период, тъй като по данни от паметта на електромера
капакът на клемния блок бил нерегламентирано отворен на 02.12.2018г. в 23:23
часа, а последната дата била датата на извършената техническа проверка -
05.02.2019г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг
предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура № **********/31.10.2019г.. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за
допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия и с писмо с изх. № 8141311/31.10.2019г. изпратило на
адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление.
Уведомителното писмо и всички релевантни за корекцията документи били изпратени
от ответника на ищеца, и видно от известие за доставяне ИД PS 400 01I8RO
7
били получени от представител на ищцовото дружество на 21.11.2019г.. Прилагаме
всички документи в отговора на исковата молба. В случая ставало дума за спор за
дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за
електрическа енергия“ (иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК), които спорове били
изключително добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент,
въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС),
някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на
различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважавали предявените
искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им
били манипулирани и отчитали доставяната им електрическа енергия с грешка,
която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално
доставеното количество.
Твърденията на
ищеца, че липсвало правно основание за извършеното допълнително начисление не
отговаряли на приложимата правна уредба. В ДВ брой: 35. от дата 30.4.2019 г.
били публикувани нови Правила за измерване на количествата електрическа
енергия. Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на новите ПИКЕЕ §
2. Процедурите
по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране
и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършвали по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 01.07.2018г. констативни протоколи се вземало
предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. Действащите към датата на съставяне на констативния
протокол за установяване на манипулацията от ЕР Юг (11.5.2018 г.) и на
Констативния протокол на БИМ (1.11.2018 г.) били ПИКЕЕ обн. ЛВ. 6р. 98 от 2013г.. на базата и в изпълнение, на които била
извършена и процесната корекция.
КЕВР имал
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013г.), като раздел IX
от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
В конкретния случай
приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че
„в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“ , тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от
БИМ метрологична експертиза не можело да бъде установен точният процент на
грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за
корекцията, се съдържала в чл.
48, ал. 1, т.2 б ."б" ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност
на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско
измерване - по една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно W-часово натоварване.“.
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Именно гореописаните
норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на
клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС по т. д. 1650/2014г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК
и Решение № 86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015г„ докладчик съдията
Емилия Василева).
Считат за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил
това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се касаело
до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението
на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извършил едностранна корекция, било да бъде установено
по съответния ред, че било налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към такава корекция.
Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извършил едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура целяло възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажирало отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос
бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал
възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ЕК,
IV г.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II
т.о, Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/ 2016 г. на
ВКС, ТК, II т.о. и др.)
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/Ю.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи
условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл.
28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител
уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката
му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание:
„Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно
със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за
изминал период.
(2) В случаите по ал. 7 продавачът
изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента
за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане."
Според тях не
можело да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ
да имал ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. б ЗЕ), можело да се обоснове,
само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г.
Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял
изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на
крайните снабдители да променяли общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от 2012 г.) нямало подобна инструкция), още повече, че както отбелязали
по-горе, такъв ред бил предвиден.
Тяхното
тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД
(също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) била предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г.
на ВКС по т. д. № 961/2016г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ
на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г.
на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г.,
като дословно чл. 24 имало следното съдържание:
„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД
въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и
справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите по ал. 7 „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане.“
При сравнение
на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало
особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемал, че
изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна
теза и да твърдял, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите
си условия.
Нещо повече,
следвало
разпоредбата на чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС да се прилагала ведно с общия ред за
съобщаване, предвиден в ОУ, а имено този по чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС, съгласно
който:
„Чл.42. (2) Всякакви документи,
включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези Общи условия, ще
бъдат разменяни на адреса на ЕВН ЕС, посочен в тези Общи условия, и на адреса
на мястото на продажбата, или на адреса за кореспонденция, посочен в
заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията, уведомленията,
предизвестията и другите документи, които настоящите Общи условия предвиждат да
бъдат правени чрез средствата за масова информация.
(3) При промяна на адреса за
кореспонденция Клиентът е длъжен да уведоми ЕВН ЕС за новия адрес в седемдневен
срок. При неизпълнение на това задължение всички изпратени съобщения и
уведомления до посочения пред ЕВН ЕС адрес на Клиента, се считат за
действителни.“
Ноторно
известен факт бил, че голяма част от съдебните състави в страната уважавали
подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз
основа на обстоятелството, че същите не привели Общите си условия в
съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и не предвидили
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези
мотиви на съдебните състави били в разрез с постановените до този момент решения
на ВКС, които потвърждавали техните твърдения, че след измененията в Закона за
енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.б, чл.98а, ал.2, т.6 и
чл.104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извършил
едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение
на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.
Тъй като
гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с практиката
на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение № 124/18.06.2019г.
постановено по гр. д. №
2991/2018г.. ГК. Ill г.о.. ВКС се произнесло по спорните въпроси, като
постанови:
1.
„Ако
в общите условия в противоречие с чл.98а, ал. 1, т.6 от Закона за енергетиката
не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекция- Р- Нарушението обаче не
може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.“
2. „Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове
за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия
и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата
на предварителни процедури за зашита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства.“
3.
„...изтъкнатите от
въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка за дължимостта
на тази корекция...“
4. „...От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална уредба, този
извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на йената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване...“
От изложените
мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и
въззивните съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с
волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с
ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от
същия и целта, която била преследвана с направените изменения, а именно:
корекционната процедура да се извършвала с цел възстановяване на настъпилото
без основание имуществено разместване, без да се доказвало виновно поведение на
клиента.
Не било
необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да можело доставчика на ел. енергия
да претендирала дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигало и
по-далеч в своите съждения, като отчитало факта, че доставката на ел. енергия
се подчинявал на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвало
специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се
съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.
В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС,
обективирана в Решение № 150/26.06.2019г. на ВКС по гр. дело № 4160/2018г., съгласно
което електроразпределителното дружество имало възможност да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия
погрешно била отчетена и съответно заплатена в по-малък размер. „ Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между крайния снабдител и крайните потребители
на електрическа енергия. възникващи по силата на договори за продажба на електрическа
енергия при публично известни обши
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.“
Както правилно ВКС отбелязвало в коментираното
решение „ Тази
специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати йената на продадената
енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък
размер и съответно е заплатена по - малка йена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата." ВКС акцентира на логичния правен и житейски
извод, че „..Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 201 Зг. и
след отмяната им. този извод следва от общото правило, че купувачът по договор
за продажба дължи заплащане на йената на доставената стока, и от обшия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“
Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно
извършване на корекцията на сметката в процесния случай и тъй като ищецът не заплатил
претендираната от него сума искът бил неоснователен и като
такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС да бъдат присъдени
сторените деловодни разноски.
От изложените
обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът следва да бъде
квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по делото е фактът,
че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в исковата
молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и дължима.
Ответникът следва да установи твърденията, че е установено манипулиране на
средството за търговско измерване и че е
спазена процедурата, предвидена в общите условия за съставяне на констативен
протокол, демонтаж на електромера и извършване на експертиза за неговата
годност, както и, че оспорваната сума е начислена основателно.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Фактура № **********/31.10.2019г.; Справка
за коригиране на сметката за електроенергия от 17.10.2019г.; Уведомително писмо
изх. №
8141311/31.10.2019г.; Констативен протокол № 429083 от 05.02.2019г.; Констативен
протокол от БИМ № 411/10.06.2019г.; Извадка от паметта на електромер *********;
Известие за доставяне от 04.11.2019г.; Решение № 124 от 18.06.2019г. на ВКС по
гр.д. 2991/2018г.; Решение № 150 от 26.06.2019г. на ВКС по гр.д. 4160/2018г.
ПРИЛАГА
към делото б.б. за платена държавна такса и пълномощни на адв. Венцислав
Василев и на юриск. Светлана Димитрова.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане
спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 17.03.2020г.
от 09.40ч., за която дата да се призоват
страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
изпрати на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: