Решение по дело №495/2017 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2023 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20171710100495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№260004

гр. Брезник 30.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник гражданска колегия, в публичното заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 495 по описа за 2017 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от собствениците на имот „Гараж ТКЗС“, с. Н., общ. Брезник, чрез пълномощник адв. С.Т. ***, със съдебен адрес ***, офис Е срещу „******“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Брезник, представлявано от управителя Д.Д.Б., ЕГН: **********, като моли съда да постанови решение, с което да осъдите ответника „******“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес: с. Н., Общ. Брезник, представлявано от управителя Д.Д.Б., с ЕГН: **********, да предаде на собствениците държането върху следния отдаден под наем с договор за наем от 23.10.2012 г. прекратен на 19.11.2014 г. недвижим имот – земя с площ 2476 кв.м., два броя бензиноколонки, три броя резервоари, помещение за съхранение на масла с площ 15 кв.м. и сграда с навес, находящ се в с. Н., Община Брезник. Претендират направените разноски по делото.

Твърдят, че с договор за наем от 23.10.2012 г. между „******“ ЕООД, и собствениците на имот „Гараж ТКЗС“, е отдадено под наем на ответното дружество за възмездно ползване недвижим имот – земя с площ 2476 кв.м., два броя бензиноколонки, три броя резервоари, помещение за съхранение на масла с площ 15 кв.м. и сграда с навес, находящ се в с. Н., Община Брезник.

 Срокът на така подписания договор бил 1 година, считано от подписването на приемо – предавателния протокол. В чл. 6, ал. 2 от договора страните се договорили, че ако никоя от страните не изпрати до другата страна писмено предизвестие за прекратяване на договора в срок от 30 (тридесет) дни преди изтичане на срока по преходната алинея, действието на договора се продължава при същите условия за срок от още една година. В чл. 4 било договорено месечна наемна цена за ползване на имота, предмет на договора да бъде в размер на 300 лв., като месечните вноски за 1 (една) година няма за се заплащат от наемателя, като за сметка на това той се задължава да направи подобрения в имота – ремонт на покрив и частичен ремонт на сградите.

Поради неплащане на наемната цена в течение на два месеца, на основание чл. 238, изр. 1 от ЗЗД, чл.11, т. 3 от договора и взето решение от собствениците на общо събрание проведено на 26.04.2014г., договора за наем е бил прекратен с едностранно предизвестие от ищците е нотариална покана рег. № ****, том.1, № 59 от 06.11.2014г., връчена на ответника при отказ на 19.11.2014 г., който факт е удостоверен на 19.11.2014 г. от нотариус И. М., вписан в регистъра на НК под № *** с искане да върне имота, като в противен случай ще сезират компетентните органи и ще търсят обезщетения за нанесени имуществени вреди. След настъпване на посочената дата, ответникът не е опразнил и не е предал държането на имота. Тъй като ответникът не върнал имота на 10.04.2017 г. отново е поканен писмено с препоръчана поща, да опразни и предаде доброволно имота. Към момента на подаване на ИМ, ответното дружество не е опразнило доброволно и не е върнало доброволно държането на наетия имот.

Ответникът към настоящия момент продължава да ползва имота на собствениците без основание, без да плаща обезщетение за ползването, нещо повече отдава имота на трети лица, които ползват имота за паркинг на товарните си камиони.

В срока за отговор ответника „******“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Д.Б. е оспорил така подаденият иск. Изложени са твърдения, че между страните по договора за наем има неуредени сметки. Твърди се, че ответното дружество е направило редица разходи, за да може имота да е годен за употреба, като били направени впечатляващи подобрения на имота, които надхвърляли многократно размера на едногодишния размер на наема така, както бил договорен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на  страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че с договор за наем от 23.10.2012 г. ищците са предоставили на ответното дружество за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 300 лв., собственият им недвижим имот. Съгласно така подписания договор срокът му е за 1 година, считано от подписването на приемо – предавателния протокол, като ако никоя от страните не изпрати до другата страна писмено предизвестие за прекратяване на договора в срок от 30 (тридесет) дни преди изтичане на срока по преходната алинея, действието на договора се продължава при същите условия за срок от още една година.  По делото е приета нотариална покана рег. № ****, том.1, № 59 от 06.11.2014 г., връчена на ответника при отказ на 19.11.2014 г., удостоверен на 19.11.2014 г. от нотариус И. М., вписан в регистъра на НК под № ***, от която е видно, че с поканата ответникът е уведомен, че следва да предаде владението на имота. Не е спорен между страните фактът, че към датата на подаване на исковата молба ответното дружество продължава да ползва наетия имот.

Относно твърдението на процесуалният представител на ответното дружество, че към датата на последното съдебно заседание – 02.03.2023 г. имота е освободен от „******“ ЕООД, съдът счита, че същото е недоказано поради липса на каквито и да било доказателства в тази насока. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в съдебно заседание присъстващият като съсобственик на спорния имот Р. Велинов заяви, че ответното дружество не е предприело нито фактически, нито правни действия да освободи имота.

Други доказателства относими към предмета на делото страните на са ангажирали.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск с правно основание 233, ал. 1, изр. І ЗЗД, ищците следва да установят следните право пораждащи факти: валидното възникване на твърдяното облигационно правоотношение, че са предоставили ползването на процесния имот на ответника, както и че действието на правоотношението е прекратено. Следва да докажат и, че след прекратяване на договора, процесния имот все още се ползва от ответника, без основание.

 Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

 Процесният договор за наем е срочен – сключен е за срок от 1+1 години. По общо правило, а и с оглед разпоредбата на чл. 11, т. 3 от договора, при неплащане на наемната цена в течение на 2 (два) месеца със седемдневно писмено предизвестие от наемодателя, същият прекратява действието си и наемателят е длъжен да върне вещта, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

 От представения по делото доказателства е видно, че ищците са упражнили правото си по на чл. 11, т. 3 от договора като с нотариална покана рег. № ****, том.1, № 59 от 06.11.2014 г., връчена на ответника при отказ на 19.11.2014 г., наемодателите и ищци в настоящото производство е отправена покана за предаване владението на наетия имот. С цитираната по-горе нотариална покана, наемодателите изрично са се противопоставил на ползването, като са поканили ответното дружество да освободи имота в едноседмичен срок от получаването на поканата. Настоящия състав, с оглед ясно изразената воля на наемодателите, намира, че с нотариалната покана рег. № ****, том.1, № 59 от 06.11.2014 г., връчена на ответника при отказ на 19.11.2014 г., последните по същество са упражнили правото си по на чл. 11, т. 3 от договора. Нотариалната покана е получена от ответницата на 19.11.2014 г., с оглед на което и считано от 26.11.2014 г., действието на договора за наем, е отпаднало и наемателят е бил длъжен да върне вещта. След като същият не е сторил това, предявеният срещу него иск с правно основание  чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, право на разноски имат ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева претендират ищците К. Ф. С. – 400 лв. и Ф. А. К. – 1000 лв. и държавна такса в размер на 80 лева, за които суми следва да бъде осъден ответника да им ги заплати.

Воден от горното, Районен съд Брезник

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 от ГПК „******“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Брезник, представлявано от управителя Д.Д.Б., ЕГН: **********, да опразни и върне на собствениците на имот „Гараж ТКЗС“, с. Н., общ. Брезник, държането на нает с договор за наем от 02.04.1999 г. недвижим имот земя с площ 2476 кв.м., два броя бензиноколонки, три броя резервоари, помещение за съхранение на масла с площ 15 кв.м. и сграда с навес, находящ се в с. Н., Община Брезник.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „******“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Брезник, представлявано от управителя Д.Д.Б., ЕГН: ********** да заплати на собствениците на имот „Гараж ТКЗС“, с. Н., общ. Брезник, сумата от 80 лв. (осемдесет лева) заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „******“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Н., общ. Брезник, представлявано от управителя Д.Д.Б., ЕГН: ********** да заплати на К. Ф. С. с ЕГН: ********** и адрес *** – 400 лв. и на Ф. А. К. с ЕГН: ********** и адрес *** – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок, от датата на уведомяване на страните.

 Съдия при районен съд Брезник: ____________