№ 20187
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110124619 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „С“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С......., чрез адв. С. В. от САК, срещу С. А. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. чл. 234, ал. 3, т. 2, във вр. с т. 1 от
КТ, във вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми:
сумата от 1500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 16.09.2021 г. към трудов договор № .../10.05.2020 г., ведно със законната
лихва от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 64,50 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 10.08.2023 г. – деня след получаване на поканата за
доброволно изпълнение до 05.12.2023 г., за които суми е издадена заповед № .../08.01.2024г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 69847/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 30-ти състав.
Ответницата чрез пълномощник оспорва иска по основание и размер.
„С“ ЕООД твърди, че е сключил трудов договор № .../10.05.2020 г. със С. А. С., по силата
на който последната била назначена на длъжност „ресторантски работник“, с работно място
ресторант „Ц“ в гр. София, бул. ..... С цел повишаване на квалификацията на работника, на
16.09.2021 г. между страните бил сключен договор за повишаване на квалификацията, като в
изпълнение на чл. 2 от същия дружеството е осигурило и провело два курса „Basic Shift
Management Course” (Основен курс за управление на смяна), успешно приключил на
17.11.2021 г. и „ Advanced Shift Management Course” (Курс за управление на смяна), успешно
приключил на 21.04.2022 г. С чл. 12 от договора за повишаване на квалификацията
1
ответницата се задължила да не прекратява трудовото си правоотношение по време на
предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване, като в чл. 13 от договора
била предвидена неустойка в размер на 1500 лв., дължима ако служителят едностранно
прекрати трудовото си правоотношенение преди изтичане на 18-месечния срок по чл. 12.
Посочената неустойка се дължала в пълен размер независимо от това дали работникът е
полагал труд за определено време. Твърди, че преди изтичане на срока по чл. 12 от договора
за повишаване на квалификацията, ответницата подала молба с вх. № .../18.04.2023 г., с която
го уведомила за прекратяване на трудовото си правоотношение едностранно, считано от
19.06.2023 г., за което била издадена заповед № .../25.06.2023 г. от ищеца. Ищецът отправил
до ответницата покана за доброволно изпълнение на неустоечното задължение, с която й
предоставил 7-дневен срок, считано от получаването й, за заплащането му по посочена в нея
банкова сметка, като същата била надлежно получена на 09.08.2023 г., но въпреки това
процесната неустойка не била заплатена. Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на
64,50 лв. за периода от 10.08.2023 г. до 05.12.2023 г. За вземанията си ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 69847/2023 г. по описа на СРС, 30-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл.
414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Претендират се разноски.
Ответницата, чрез адв. П. Д., не оспорва наличието на валидно трудово правоотношение
между страните, по силата на което С. С. е работила в „С“ ЕООД в периода от 10.05.2020 г.
до 19.06.2023 г. на длъжността „ресторантски работник“, до прекратяването на трудовия
договор с приложената към исковата молба заповед № .../25.06.2023 г. Твърди, че за
посочения период били сключени два договора за повишаване на квалификацията, първият
от които на 10.05.2020 г. при постъпването на ответницата на работа, като обучението
завършило с издаден сертификат на 17.11.2021 г., а вторият – на 16.09.2021 г., като
обучението приключило на 21.04.2022 г. Твърди, че ответницата се е съгласила да подпише
втория процесен договор, но при същите условия на прекратяване, посочени в чл. 11 от
първия договор, а именно, че се задължава да не прекратява трудовите взаимоотношения с
работодателя за времето на обучение по договора. Екземпляр от вторият договор не бил
връчен на ответницата, която се запознала със съдържанието му едва в настоящото
производство. Твърди, че приложеният от ищцовото дружество договор от 16.09.2021 г. не
отговаря на действителните уговорки между страните и е с невярно съдържание в частта
относно текста на чл. 12. В тази връзка твърди, че клаузата на чл. 12 била допълнена с текста
„и 18 (осемнадесет) месеца след неговото завършване“, който дори е с различен шрифт в
сравнение с останалата част от договора, както и че не се е съгласявала с подобна уговорка и
не е подписвала клауза с подобно съдържание. Сочи, че договорът няма подпис на всяка
страница, в случая на първа страница, на която е записан спорният текст, с който ответната
страна никога не се е съгласявала. От предоставените по делото документи било видно, че
трудовия договор от 10.05.2020 г. и договорът за квалификация от 10.05.2020 г.
представляват готови бланки, в случая попълнени и подписани от ответницата, докато
приложеният от ищовото дружество договор за обучение от 16.09.2021 г. бил попълнен от
2
трето лице на първата му страница и подписан от ответницата на втора страница. Счита, че
заверката на договора на всяка страница е задължително условие за неговата вярност и за
действително посочените в него уговорки. След завършване на обученията, на ответницата й
били издадени единствено сертификати, но трудовият договор не бил изменен и длъжността
й „ресторантски работник“ останала непроменена до напускането й, което счита за
неизпълнение от страна на работодателя. Иска присъждане на сторените по делото разноски.
Събраните по делото писмени доказателства очертават следната фактическа обстановка по
спора:
В периода от 10.05.2020 г. до 19.06.2023 г. между страните съществува валидно трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № .../10.05.2020 г., по силата на
което ответницата е приела да изпълнява длъжността „ресторантски работник“, с работно
място ресторант „Ц“ в гр. София, бул. ..... На 16.09.2021 г. между страните бил сключен
договор за повишаване на квалификацията, съгласно който се провели два курса - „Basic
Shift Management Course” (Основен курс за управление на смяна), приключил на 17.11.2021
г. и „ Advanced Shift Management Course” (Курс за управление на смяна), приключил на
21.04.2022 г. С чл. 12 от този договор ответницата се е задължила да не прекратява
трудовото си правоотношение по време на предстоящото обучение и 18 месеца след
неговото завършване. Съгласно чл. 13 от договора се дължи неустойка в размер на 1500 лв.,
ако служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношенение преди изтичане на
18-месечния срок по чл. 12. След приключване на първия курс, на 18.11.2021г. между
страните е сключено допълнително споразумение № ... към трудов договор № .../19.112019г.,
с което С. С. е започнала да изпълнява при същият работодател по-висока длъжност, а
именно „салонен управител“. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от
работника с писмено предизвестие, обективирано в молба с вх. № .../18.04.2023 г, считано от
19.06.2023 г., за което е издадена заповед № .../25.06.2023 г. от ищеца.
При установеното от фактическа страна, съдът счита предявените искове за допустими при
спазен ред и наличие на основания за предявяване по чл. 422, ал.1 от ГПК, а разгледани по
същество за основателни в посочените от съда размери, поради следното:
По главния иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1 от КТ, във вр. с чл. 92 от ЗЗД
ищецът доказа подлежащите на доказване факти - валидно сключен договор за повишаване
на квалификацията с разпоредба, съгласно която служителят се задължава да не прекратява
трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване
/чл.12/; изпълнение на задължението си по договора за провеждане на обучения; валидно
уговорена неустойка при прекратяване на трудовото правоотношение от служителят преди
изтичане на уговорения срок /чл.13/.
Съгласно чл. 234, ал. 1 от КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат
договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване
на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). По силата на чл.
234, ал. 3 от КТ, с този договор страните могат да уговарят задължение на работника или
3
служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години и
отговорност при незавършване на обучението, както и при неспазване на срока за
осъществяване на трудовата функция.
По правната си същност договора за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ има
облигационен характер, за който важат правилата на ЗЗД. В разглеждания казус за
предвидената в чл. 13 от договора за повишаване на квалификация от 16.09.2021г. неустойка
от 1500 лв. се прилагат правилата на чл. 92 от ЗЗД, съгласно който неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Страните са договорили фиксиран размер на неустойка в
размер на 1500 лв., който съдът не счита за прекомерен с оглед размера на минималната
работна заплата през 2021г. от 650 лв. Предвидената неустойка, платима в полза на
работодателя, след прекратяване на договора от страна на работника, преди изтичане на
уговорения срок от 18 месеца след края на обучението, има за работодателят обезщетителен
характер за труда и разходите, които е направил за повишаване на квалификацията на
работника или служителя, който е следвало да прилага придобитите въз основа на
обученията умения и знания с работа при обучителят работодател. Срокът от 18 месеца не е
прекомерно дълъг, тъй като съгласно чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ максималната му
продължителност е 5 години. Договорът за повишаване на квалификацията е източник на
валидно облигационно правоотношение между страните. Подписвайки го и съгласявайки се
с разпоредбата на чл. 13 за предвидената неустойка, ответницата едностранно се е
задължила за една отрицателна престация - да не прекратява едностранно трудовото
правоотношение по време на обучението, както и 18 месеца след неговото приключване,
считано от датата на подписването на договора за повишаване на квалификацията. Като не е
изпълнила тези свои задължения, тя трябва да понесе санкцията на чл. 13 от договора, а
именно да плати уговорената неустойка. Ответницата не доказа твърдението си, че не е била
запозната със съдържанието на договора и задължението за неустойка, което е поела с
подписването му. Не се доказаха твърденията за дописване за договора относно поетото в
чл. 12 задължение за работа при същият работодател в продължение на 18 месеца след
приключване на обучението.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът доказа съществуването
и размера на главния дълг; изпадането на ответницата в забава, считано от 09.08.2023г.,
когато е получила поканата за заплащане на неустойката и размера на мораторната лихва,
който е 60, 68 лв., тъй като следва да се изчисли не от деня, следващ получаването на
поканата, както твърди ищеца, а от изтичане на дадения с поканата срок за доброволно
изпълнение от 7 дни от получаването. Затова законна лихва за забава върху дължимата
неустойка се дължи в размер на 60, 68 лв. за времето от 17.08.2023 г. до 05.12.2023г., а не в
размер на 64, 50 лв. за времето от 10.08.2023г. до 05.12.2023г., както е посочил ищеца.
Разноски претендират и двете страни – ищецът в размер на 1005 лв., от които: т.д. в размер
на 110 лв., адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 400 лв. и
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 500 лв., а ответницата в
4
размер на 490 лв., от които: 450 лв. адвокатско възнаграждение и 40 лв. разходи за превод на
документи. Пълномощникът на ответницата е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, което може да се сподели само относно
възнаграждението в заповедното производство, което следва да се намали до 100 лв. При
така приетите размери на разходите на страните, на осн. чл. 78, ал.1 на ищеца се дължат
разноски в размер на 708, 27 лв., а на ответницата на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски в размер на 1,20 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Признаване за установено по исковете, предявени от „С“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С......., срещу С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
С...., реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. чл. 234, ал. 3, т. 2, във вр. с т. 1 от
КТ, във вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. А. С. дължи на „С“ ЕООД сума в
размер на 1500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 16.09.2021 г. към трудов договор № .../10.05.2020 г., ведно със законната
лихва от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане и сума в размер на 60, 68 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.08.2023 г. до 05.12.2023 г., като иска за
мораторна лихва за сума в размер на 3, 82 лв. и за времето от 10.08.2023г. до 16.08.2023г.
отхвърля като неоснователен, за които суми е издадена заповед № .../08.01.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 69847/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 30-ти състав.
ОСЪЖДА С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... да плати на „С“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С....... сторени по делото разноски в
размер на 708, 26 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....... да
плати на С. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... сторени по делото разноски в размер
на 1, 20 лв., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5