№ 42704
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110145451 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
С исковата молба ищцата по делото Л. Д. И., чрез адв. В. Н., е поискала да бъде
освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски, като е представила
декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Дължимата държавна такса по делото възлиза в размер на 247, 99 лв. (арг. чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК).
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на дължимата сума ще предизвика
неудобство и известно затруднение, а за такова финансово-имуществено положение на
лицето, което го поставя в реална невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и
достъп до правосъдие, тъй като внасянето на държавна такса е непосилно за него. По
молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Под страх от наказателна отговорност ищцата е декларирала месечен доход в размер
от 1164,00 лв., сочи, че има сключен граждански брак, но е във фактическа раздяла със своя
съпруг, декларира, че не притежава недвижими имоти, моторно превозно средство, дялове и
акции в дружества, парични влогове, като страда от заболяване, което налага допълнителни
периодични разходи в размер на 100 лв. месечно.
Съгласно разясненията дадени с Определение № 173/16.04.2015 г. по ч. гр. д. №
866/2015 г. на ВКС, I ГО, производството по чл. 83, ал. 2 ГПК притежава всички белези на
охранително производство, от което следва, че при разглеждане на искането за
освобождаване от държавна такса и разноски са приложими общите правила за
охранителните производства и на основание чл. 533 ГПК съдът е длъжен да провери
служебно дали са налице основанията за уважаване на молбата. В рамките на тази преценка,
съдът има право включително и по своя инициатива да събира доказателства и да вземе
предвид непосочени от молителя факти, от значение за основателността на искането като
например служебно известни данни във връзка с други дела, по които молителят е страна,
служебни справки в Търговския регистър, в Службата по вписванията и др.
В съдебната практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е прието безпротиворечиво
1
положението, че обстоятелствата, регламентирани в цитираната разпоредба като релевантни
за наличието или липсата на признато с разпоредбата право на освобождаване на страна по
образуваното исково производство от задълженията за внасяне на такси и разноски, се
преценяват въз основа на декларация от страната, заявила искане за упражняване на това
право, а при липса на представена декларация за същите обстоятелства, включително след
указания на съда по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК, искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде
уважено.
С аргумент за по-силното основание искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде
уважено в случаи като процесния, при които молителят е представил декларация за
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, но съдът при упражняване на правомощията,
регламентирани с разпоредбата е установил, че част от декларираните обстоятелства не са
съответни на действително притежаваните от молителя и членовете на семейството му
имуществени права, възможен източник на доходи за покриване на задълженията за внасяне
на такси и разноски в исковото производство.
В случая представената от ищцата декларация е попълнена избирателно и невярно –
посочено е, че не притежава моторни превозни средства, дялове и акции в търговски
дружества, а видно от извършените от съда служебни справки в С -О П п и Търговския
регистър към Агенцията по вписванията – ищцата притежава моторно превозно средство и е
управител и съдружник в търговско дружество („СПОТ-96“ ООД) с размер на дялово
участие от 8500 лв. Също така в декларацията не е отразено дали ищцата притежава
недвижими имоти, а видно от извършената от съда служебна справка същата е съсобственик
на недвижим имот с площ от 95 кв.м. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството,
че в подадената декларация не е посочено наличието на установената от съда след
извършена служебна справка банкова сметка, която следва да се разглежда като хипотеза на
банков влог (арг. чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 3/18.04.2018 г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, издадена от Българската народна банка). Гореизложените
обстоятелства пораждат обосновано съмнение в цялостната достоверност на заявените в
декларацията обстоятелства, като така ищецът сам ограничава възможността на съда да
извърши обективна преценка на неговото лично, здравословно и имуществено състояние и
да формира обективен и съответстващ на реалното положение извод относно
основателността на искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.
Принципно само това е достатъчно искането да бъде оставено без уважение - така
Определение № 4425 от 04.10.2024 г., постановено по ч. к. гр. д. № 2637/2024 г. по описа на
ВКС, 4 г. о., Определение № 415 от 08.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 5793/2021 г. по
описа на СГС-ГО, Определение № 2605 от 24.09.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
8358/2021 г. по описа на СГС, и др.
На следващо място от представения към исковата молба договор за правни услуги,
сключен на 26.08.2025 г., е видно, че ищцата е заплатила на процесуалния й
представител адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лв., което обстоятелство не
кореспондира с изложеното в исковата молба, че ищцата се явява материално затруднено
лице, което не притежава достатъчно средства, за да заплати държавна такса в размер на
247,99 лв. В тази насока следва да се отбележи, че съдебната практика възприема, че от
задължението за заплащане на държавна такса се освобождават лица, за които е невъзможно
да заплатят същата, но не и лица, за които заплащането на таксата би причинило временни
затруднения – в този смисъл Определение № 183/18.03.2013 г., постановено по ч.търг.дело №
707/2012 г. по описа на ВКС, Определение № 2822/04.10.2023 г., постановено по
ч.гражд.дело № 3623/2023 г. по описа на ВКС, Определение № 922/01.11.2023 г.,
постановено по ч.търг.дело № 1641/2023 г. по описа на ВКС.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи също така, че твърденията в исковата
2
молба, че ищцата не може да декларира имуществото и доходите на съпруга й поради
фактическа раздяла, биха били релевантни за основателността на искането й за
освобождаване от държавна такса в случай, че бяха изложени в декларацията за
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, представена към исковата молба. С процесната
декларация обаче подобно обстоятелство не е декларирано, а са декларирани обстоятелства
относно имуществото и дохода на ищеца, които по съображенията по-горе са опровергани от
събраните от съда доказателства в упражняване на правомощията му по чл. 83, ал. 2 ГПК (в
този смисъл е Определение № 4425 от 4.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2637/2024 г., IV г. о.,
ГК).
По изложените съображения съдът приема, че молбата на ищцата за освобождаване от
задължението за заплащане на държавна такса е неоснователна.
Така мотивиран, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Л. Д. И. за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по гр.д. № 45451/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав.
УКАЗВА на ищцата Л. Д. И., че в едноседмичен срок от съобщението следва да
представи доказателство за заплатена държавна такса по сметка на Софийски районен съд в
размер на 247, 99 лв.
В случай на неизпълнение, исковата молба ще бъде върната.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищцата.
Определението, в частта, с която е отхвърлено искането за освобождаване от държавна
такса, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му. В останалата си част, имаща характер на разпореждане, съдебният
акт е окончателен.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3