№ 90
гр. Ихтиман, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200143 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *, представлявано от * – изпълнителен директор,
чрез юрк. * против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във
вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция на жалбоподателя
в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй
като разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвижда възможността за издаване
на електронен фиш, с който се налага глоба на основание чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Сочи, се фишът не е издаден в предвидената от закона форма и не съдържа
изискуемите от закона реквизити. Твърди се, че е нарушен и принципът на
пропорционалност. Сочи се, че процесният фиш не е издаден от компетентен
орган и не съдържа надлежно описание на нарушението и на мястото на
нарушенито. Възразява се, че на мястото на нрушението не са поставени
пътни знаци, които да указват, че на пътя се осъществява видеоконтрол.
Твърди се в жалбата също така, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, доколкото не му е бил предоставен снимков материал за
установяване на вината на лицето, което е управлявало конкретно посоченото
МПС.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. От пълномощника му юрк. * е постъпило становище, с което
поддържа жалбата. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен, като му бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Х. К. в
съдебно заседание. Сочи, че предявената жалба е неоснователна и недоказана
и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен. Претендира да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
„*“ ЕАД, ЕИК *е собственик на ППС влекач с рег. № *, с техническа
допустима максимална маса 19 тона, марка и модел „Ман ТГА 18.440 4Х2
БЛС ТС“.
На 01.12.2023 г. в 10:26 часа с устройство № 20031, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 54+150 е бил заснет автобус с
рег. № *, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала
автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на
основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на „*“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2
ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба
препраща единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното
тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът
не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъде
издаден електронен фиш.
Следва да се има предвид, че в производството по установяване и
наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по
чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се
отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството
при установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се
съставя АУАН и не се издава НП. В този смисъл моментът на издаване на
фиша е без правно значение след като не са изтекли общите давностни срокове
от датата на извършване на нарушението.
По същество, съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
2
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима
максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.
1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път
или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно
превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото
разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна
система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е
посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В случая от обективна страна се установи, че на 01.12.2023 г.
електронната система за събиране на пътните такси е засекла влекач с рег. №
*, който се е движел по АМ „Тракия“, в района на км 54+150, който участък е
3
част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение,
тъй като инсталираното в превозното средство бордово устройство не е
изпратило данни на база GPS координати за движението на ППС за
използвания маршрут.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“.
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл.
10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство
се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол
данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок не се образува административнонаказателно
производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били
част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на чл. 2,
параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да
се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Съдът счита, че на собственика на пътното превозно средство е следвало
да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през
съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да
заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към
образуване на административнонаказателно производство.
Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен
фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност, като
съдът споделя възражението на жалбоподателя в тази насока.
В българския закон - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави
4
разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или
плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от
заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични
характеристики и пр.
От справката, изискана от АПИ, приобщена по делото като писмено
доказателство се установява, че дължимата сума за конкретния сегмент,
където е установено нарушението, е в размер на 4,40 лв. (лист 30 от делото).
Това сочи, че с деянието държавният бюджет е ощетен в минимален размер.
При това положение размерът на наказанието надвишава многократно
дължимата сума за конкретния сегмент. От всичко изложено може да се
направи извод, че конкретното деяние е с незначителна степен на обществена
опасност и налагането на предвидената във фиксиран размер
глоба/имуществена санкция би нарушило принципа за пропорционалност,
установен в чл. 9а от Директива 1999/62.
В този смисъл според настоящия състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б
ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при
нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране
се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на
съответните текстове на директивата.
В практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дела C-497/15, към
което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на
поставените на съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се
предвид чл. 9а от Директивата преди редакцията и изменението на същата)
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност.
Съгласно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 разпоредбата
на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност
не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
По този начин от практиката на СЕС може да се направи извод, че
нормата на 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на европейското законодателство
и на практиката на СЕС. В настоящия случай следва пряко да се приложи чл.
9а от Директива 1999/62, която директива в тази част има директен ефект
досежно частноправните субекти, тъй като не е надлежно транспонирана в
българското законодателство, поради което следва да се отмени обжалвания
5
електронен фиш, с който е наложено непропорционално наказание.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. Жалбоподателят е представляван
от юрисконсулт в настоящото производство, поради което искането му за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150
лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във
вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *, представлявано от * – изпълнителен директор, чрез
юрк. *, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение
по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от * - председател, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *, представлявано от * – изпълнителен директор, чрез юрк. *, сумата
от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1
ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6