Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 754 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 50712/18.10.2018г. по
гр.д. № 59871 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав С.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** на основание
на чл. 150 и чл. 154 вр. с чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, сумите, както следва: сумата от 4575,37лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба– 30.08.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент
№ 134 в гр. гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от 565,54лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г.
до 28.06.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 495,83лв. съдебни разноски; като са отхвърлени като неоснователни исковете за горницата над 565,54лв. до предявен
размер от 856,70лв., както и
исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на 5/8 от сумите, както следва: от 54,90лв., представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от
01.06.2013г. до 30.04.2016г., ; от 12,94лв.
, представляващи лихва за забава на главницата от 54,90лв. за периода от
10.08.2013г. до 28.06.2017г. и Т.С. „ЕАД е осъдена да заплати на С.А.Ц. съдебни
разноски от 4,57лв. ; като неоснователни
са отхвърлени предявените от Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********срещу К.В.Ц.,
роден през 1984г., В.В.Ц.,
родена през 1985г., Ю.В.Ц., родена
през 1987г., с адрес: *** с правно основание на чл. 150 и чл. 154 вр. с чл.
155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на 1/8 от всеки от тях от
сумите в общ размер, както следва:
от сумата от 7320,60лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата
молба– 30.08.2017г., до изплащането
й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 134 в гр. гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; от сумата от 1370,73лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 28.06.2017г.; от
сумата от 54,90лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение
на енергията в имота за периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г., ; от сумата от
12,94лв. , представляващи лихва за
забава на главницата от 54,90лв. за периода от 10.08.2013г. до 28.06.2017г.,
като Т.С.”ЕАД осъдена да заплати на К.В.Ц., на В.В.Ц.,
на Ю.В.Ц. съдебни разноски от по 75лв. за всеки от тях.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5179910/05.11.2018г. от ищеца Т.С.”ЕАД в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установяват че ответниците са потребители на топлинна енергия в имота, К.Ц.,
В.Ц. и Ю.Ц. били наследници по закон на В.Ц. и като такива съсобственици на
имота. Неправилно районният съд бил приел, че С.Ц. не дължала обезщетение за
забава в пълния предявен размер. Общите условия сочели момент на изпадане в забава,
падеж бил настъпил. Неправилно било прието, че не се дължи възнаграждение за
дялово разпределение на енергията. Разпоредбата на чл. 22 от ОУ сочела, че то
се заплаща на Т.С.”ЕАД, за тях ищецът бил издал и фактури и така била настъпила
суброгация в правата на третото-лице помагач. Дължало се и обезщетение за
забава на същото. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
на въззиваемите за разноски по делото.
Въззиваемите - ответници по исковете - С.А.Ц., ЕГН **********, К.В.Ц., роден през 1984г., В.В.Ц., родена през 1985г., Ю.В.Ц.,
родена през 1987г. не са изразили становище.
Третото лице помагач на страната
на въззивника – „Б.”ООД , ЕИК ********,
не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2019826/30.08.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** срещу С.А.Ц., ЕГН **********, К.В.Ц., роден през 1984г., В.В.Ц., родена през 1985г., Ю.В.Ц.,
родена през 1987г. всички с адрес: апартамент
№ 134 в гр. София, ж.к. „********, с която е поискал от съда на основание на чл. 150,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да осъди ответниците да му заплатят сумите в общ размер както следва: сумата от 7320,58лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба– 30.08.2017г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент
№ 134 в гр. гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.;
от сумата от 1370,73лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г.
до 28.06.2017г.; от сумата от 54,90лв.,
представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за
периода от 01.06.2013г. до 30.04.2016г., ; от сумата от 12,94лв. , представляващи лихва за забава на главницата от 54,90лв.
за периода от 10.08.2013г. до 28.06.2017г., при разделна отговорност на ответниците при квоти, както следва: 5/8 за С.А.Ц., 1/8
за К.В.Ц., 1/8 за В.В.Ц., 1/8 за Ю.В.Ц., Навело е
твърдения, че ответниците са собственици на имота и като такива са потребител
на топлинна енергия в имота, потребили количества и на стойност за които е
предявен иск, изпаднал в забава на плащането им, отношенията били договор при
Общи условия. Претендирал е разноски.
Ответниците, К.В.Ц., роден през 1984г., В.В.Ц., родена през 1985г., Ю.В.Ц., родена през 1987г. в предоставения
срок за отговор са оспорили исковете. Посочили са, че не са в договорни
правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота през процесния
период, не били собственици на имота. Не била доставена енергия в количества и
на стойност, за които е предявен иска, задълженията били погасени по давност.
Претендирали са разноски.
Ответникът С.А.Ц., ЕГН ********** след
срока за отговор е оспорила исковете- полулила е книжа на 10.11.2017г., но е
представила отговор на 21.06.2018г. Посочила е, че не е в договорни
правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота през процесния
период, не била собственик на имота. Не била доставена енергия в количества и
на стойност, за които е предявен иска, задълженията били погасени по давност.
Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Б.”ООД , ЕИК ******** не е изразило
становище.
По делото е приета молба на ДСК до Служба вписвания от 29.08.1991г. с
искане за вписване на законна ипотека върху апартамент № 134 в гр. София, ж.к. „********за обезпечение на
отпуснат заем на В.К.Ц., ЕГН **********.
По делото е прието
удостоверение № 183/15.06.1994г.,
издадено от СО, район Овча купел, съгласно което В.К.Ц. е починал на
17.03.1994г. и е оставил за наследници по закон съпругата си С.А.Ц., децата си К.В.Ц.,
В.В.Ц. и Ю.В.Ц..
По делото е приета
молба-декларация от 26.09.2002г., носеща подпис, положен за автора й, съгласно
която на 26.02.2002г. С.А.Ц. е поискала от ищеца да открие партида на нейно име
за апартамент № 134 в гр. София, ж.к. „********,
като е посочила, че то ще се ползва за жилищни нужди, семейството й е състои от
5 члена и топла вода ще заплаща на брой ползватели.
Приети са протокол от
22.08.2002г., договор от 20.09.2002г., съгласно
които етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „********са
избрали и възложили на Б.”ООД да извършва дялово разпределение на енергията в
сградата, като в списъка на живущи С.А. е положила подпис за заявено желание за
монтиране на уреди за измерване на потребление на 5 отоплителни тела.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 2008г. и от 2014г., Съгласно чл. 33 от ОУ от 2014г. суми по месечните
фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка. Съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2008г. сумите по
месечните фактури се заплащат в срок от 30 дни след периода, за които се
отнасят.
Приети са неоспорени от страните протокол за отчет на уреди , носещи подпис за
С.А. като потребител, съгласно които реален отчет на уредите в имота е извършен
на 22.05.2014г., на 15.05.2015г. и на 12.05.2016г., като е установено, че
енергия се потребява за отопление чрез 2 отоплителни тела с монтиран уред,
както и за горещо битово водоснабдяване, начислявано брой ползватели, няма водомер.
Приети са
изравнителни сметки, съгласно които реално потребление на енергия в имота е на
стойност, както следва: 2415,85лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.;
2899,15лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; 2005,59лв. за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г.
С прието
по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че реално потребената енергия в имота за периода е 7320,59лв.,
дяловото разпределение на енергията било направено коректно от топлинния
счетоводител съобразно показанията на уредите в имота и правилата на Наредбата
за топлоснабдяване, при съобразяване на обем на имота, при отчитане на
показания на общия топломер и на технологичните загуби.
Прието е
извлечение от сметки на ищеца сочещи задължение в процесния период в размер на процесните вземания.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо
в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната
част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 149 вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същите.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, че
е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността им, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила
30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
По исковете срещу К.Ц.,
В.Ц. и Ю.Ц.:
Съдът
приема, че по делото не е установено
ответниците К.Ц., В.Ц. и Ю.Ц. да са
потребител / клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в
имота през процесния период. Това обстотялество е било оспорено от ответниците и в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е било да установи същото.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Ако в общите условия към договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди със собственика или носителя на ограниченото вещно право на ползване не е
предвидена възможност за сключване на такъв договор с трето ползващо
топлоснабдения имот лице, това не е
пречка за валидното сключване на
последния договор, който
е независим от първоначалния договор за
продажба на топлинна енергия и обвързва сключилите го страни. Възможно е в
първоначалния договор със субектите по чл. 153, ал. 1 ЗЕ да не е
уредено какво се случва с него при сключване на последващ договор с
ползвател – трето лице, при която хипотеза ще следва да се преценява във
всеки конкретен случай, като се изхожда и от договорното правоотношение
между собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване и третото ползващо топлоснабдения имот лице, дали волята на
страните е старият длъжник да бъде освободен от отговорностили да отговаря при условията
на солидарна отговорност с новия длъжник. Договорът между
това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по делото е установено, че
ответниците са трима от наследниците по закон на В.Ц. , но нито за тях, нито за наследодателя
им е установено, че са били потребители на топлинна енергия в имота и правилно
районният съд е отхвърлил исковете срещу тях. Приетата молба за вписване на
ипотека не от естество да установи право
на собственост върху имота, защото нито го констатира, нито го поражда, поради което
и съдът приема, че не установява, че В.Ц. е бил с8обственик на имота, поради
което и след смъртта му върху децата му по наследствено правоприемство е
преминала собствеността върху част от имота и така те да са придобили качеството на потреблител
на топлинна енергия в имота. По делото не е установено тези ответници да са сключили
договор с ищеца да доставка на топлинна енергия в имота на друго основание – че
са носители на вещно право на ползване върху имота, че са поискали да се открие
партида на тяхно име за имота, заявявайки, че те го ползват. Напротив – приетата
по делото молба-декларация от 2002г. от С.Ц. и откриване на партида на нейно
име за имота обосновават извод, че правоотношение за доставка на енергия в имота
е възникнало между ищеца и С.Ц. и само тя отговаря пред ищеца за заплащането на
стойността й. При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта в която са отхвърлени изцяло исковете
срещу К.Ц., В.Ц. и Ю.Ц. е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По исковете срещу С.Ц.:
Доколкото решението на районния съд в уважената част
от исковете не е обжалвано, то съдът приема, че силата
на пресъдено нещо на решението в тази част обвързва страните и съда и по делото
е установено, че през процесния период ищецът и ответникът С.Ц. са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди в имота при Общи условия.
Решението срещу този ответник се
обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за лихва за горницата над 565,54лв.
до 856,70лв. за периода от 15.09.2014г. до 28.06.2017г., за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията и за лихва върху него в размери от 5/8 от
съответно 54,90лв. и 12,94лв.
Правилно районният съд е приел, че за
вземанията за периода от февруари 2014г. до април 2016г. приложими са
разпоредбите на чл. 33 от ОУ, сочещи изпадане в забава на плащането след
публикуване на интернет-страницата на ищеца на фактурите за задълженията.
Правилно районният съд е приел, че по делото не е установено ищецът да е
публикувал изравнителните сметки и фактурите по тях на интернет-страницата.
Доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани по делото. При така
възприето правилно районният съд е
отхвърлил исковете за забава за плащането на главница за топлинна енергия
за горница над 565,54лв.
Правилно районният съд е приел, че по
делото не е установено, че ищецът е носител на вземане срещу ответника С.Ц. за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията в сградата, както
и на обезщетение за забава на плащането му. По делото е установено от приети
протоколи за отчет, изравнителни сметки, че дялово разпределение на енергията в
имота през периода е извършено от третото лице – помагач на ищеца - Б.”ООД.
Установено е по делото от приет договор от 2002г., че
тази работа Б.”ООД е извършило по възлагане от етажните собственици на сградата
по договор , сключен с тях и срещу задължение да му се плати възнаграждение.
При така установеното съдът приема, че вземането за възнаграждение за извършено
дялово разпределение на енергията е възникнало в патримониума на Б.”ООД. По
делото не е установено ищецът да е придобил това вземане по някой от
разписаните от законодателя способи за придобиване на вземания. Твърденията на
ищеца, че фактурирайки на свое име тези вземания се е суброгирал в правата на Б.„ООД
срещу ответника С.Ц. не са подкрепени от
събраните по делото доказателства. Уговорките в ОУ по договора за доставка
топлинна енергия не обвързват топлинния счетоводител, защото той не е страна по
този договор. При така възприето
правилно районният съд е отхвърлил исковете за 5/8 от сумата от 54,90лв.
като възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за 5/8 от 12,94лв.
като обезщетение за забава за плащането на главница за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят разноските по
делото.
Въззиваемите не са претендирали
разноски и такива не им се следват.
На третото лице-помагач на
въззивника не се следват разноски по делото съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
50712/18.10.2018г. по гр.д. № 59871 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на
въззивника- „Б.”ООД , ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.