Р Е
Ш Е Н
И Е
№
524
гр.
Враца, 2.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 14.11.2019 г. / четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело №710 по описа на АдмС - Враца за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. АПК вр. с чл.1, ал. 1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на В.П.В.
***, чрез * М.С. против Регионална дирекция по горите гр.Берковица за заплащане
на сумата 600.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в
сила решение наказателно постановление, издадено от Директора на РДГ-Берковица.
Претендира се и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
решението за отмяна до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се
твърди, че претендираните имуществени вреди са в пряка причинна връзка с
отмененото наказателно постановление. Излагат се съображения за това. Претендират
се разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован
се представлява от * М.С., който поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване
в цялост. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Регионална дирекция по
горите в с.з., чрез процес. си представител * И.М. моли за отхвърляне на
исковата молба, ведно със законните последици от това. Твърди се, че не са
налице кумулативно предвидените за това предпоставки по ЗОДОВ.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава заключение за основателност и доказаност на исковата претенция.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 8 по описа за 2019 г. на РС – Мездра,
предмет на разглеждане по което е било НП № 1053/12.12.2018г., издадено от Директора
на РДГ-Берковица, ведно с КАНД № 357/2019г. на АдмС-Враца.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с наказателно постановление №
1053/12.12.2018г., издадено от Директора на РДГ-Берковица на В.П.В. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева за извършено нарушение
на чл.213, ал.1,т.2 ЗГ на основание чл.266, ал.1 от същия закон. С решение № 34 от 1.04.2019 г., постановено по АНД № 8/2019
г. по описа на Районен съд Мездра е отменено цитираното по-горе наказателно
постановление. Решението е обжалвано пред
АдмС-Враца и е било образувано КАНД № 357/2019г., като с постановеното по него
Решение №
301/15.07.2019г. е оставено в сила решение № 34 от 1.04.2019 г., постановено по АНД № 8/2019 г. по описа на Районен съд Мездра. Решението, с което НП е отменено е
влязло в законна сила на 15.07.2019г.
В производството пред районния съд
ищеца е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита
и съдействие от 28.01.2019 г. /л. 33 от АНД № 8/2019 г./, с договорено и платено възнаграждение от 300 лева. В
производството пред АдмС-Враца ищеца също е ползвал адвокатска защита, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 01.07.2019 г. /л. 13 от КАНД
№ 357/2019 г./, с договорено и платено
възнаграждение от 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204,
ал.1 АПК, за да е допустим
искът по чл. 203 АПК
във вр. с чл.1 ЗОДОВ, е необходимо същият да е
предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. За квалифициране на
иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал
оспорения акт. Наказателното постановление се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административния характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните НП като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е и
приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС
и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение на
15.07.2019г., а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е
издал, което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за
причинените вреди. НП е издадено от Директора на РДГ-Берковица, а съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на РДГ, Регионалната дирекция по горите е юридическо лице на
бюджетна издръжка, структура на Изпълнителната агенция по горите.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл.
АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – наказателно постановление № 1053/12.12.2018г., издадено от Директора на
РДГ-Берковица, отменено с Решение №
34 от 1.04.2019 г., постановено по
АНД № 8/2019 г. по описа на Районен
съд Мездра, потвърдено с Решение
№301/15.07.2019г. на АдмС-Враца, постановено по КАНД №357/2019г. и влязло в сила на 15.07.2019 г. Този факт е
безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал.1
ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Съдът
намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени
имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди. В съдебната практика с ТР №1 на Върховния административен съд ОСС на
I и II
колегии по т.д. №1/2016г. се прие, че
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на
НП, представляват вреди, които се намират в пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от издаденото и
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, които подлежат на
обезщетяване по реда на чл.1, ал.1
ЗОДОВ. Съдът намира, че
установената имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване е в пряка
причинно-следствена връзка с отмененото
НП. Заплатения адвокатски хонорар в производство по обжалване на НП,
приключило с отмяна, е в пряка причинна връзка с отмененото НП, тъй като именно
издаденото НП е причина за заплащане на адвокатски хонорар за процесуално
представителство при съдебното му обжалване. Това е така, защото именно
издаденото НП, породило интерес от обжалването му е причина за упълномощаването
на адвокат и заплащането на хонорар, което е породило и правото на защита на
наказаното лице, включително и чрез адвокат. Ако НП не беше издадено, за ищеца
нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за
това. Следователно именно издаденото НП, което наказаното лице е счело за
незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на адвокатска защита чрез
сключване на договор за правна защита и съдействие, последица от което е и
заплащането на хонорара в производството пред съда и в двете съдебни инстанции.
Претенцията за заплащане на законна лихва считано от датата
на влизане в сила на решение № 34
от 1.04.2019 г., постановено по АНД № 8/2019 г. по описа на Районен
съд Мездра е неоснователна, тъй като към
този момент ищецът не е имал изискуемо вземане. В този смисъл е съдебната практика,
установена в решения на ВАС № 13065/29.10.2018 г. по АД № 8399/2017 г.; №
12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г.; № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г.; №
11712/03.10.2018 г. по АД № 6831/2017
г.; № 7771/11.06.2018 г. по АД №
1857/2017 г. и др. Законната лихва следва
да се заплати от датата на предявяване
на исковата молба- 30.09.2019г., а не от датата на
влизане на решението в сила, тъй
като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане.
В производството по обжалване на НП и в двете съдебни заседания не е направено
възражение от страна на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Такова възражение не е направено и от процесуалния представител
на ответника и в настоящото производство, поради което съдът намира иска за основателен и доказан до претендирания размер
от 600.00 лева. В производството пред районния съд ищеца е ползвал адвокатска
защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 28.01.2019
г. /л. 33 от АНД № 8/2019 г./, с договорено и
платено възнаграждение от 300 лева. В производството пред АдмС-Враца
ищеца също е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 01.07.2019 г. /л. 13 от КАНД № 357/2019 г./, с
договорено и платено възнаграждение от
300 лева. И в двата договора са вписани делата, по които е осъществено процесуално представителство, договорената и
платена сума, като приложените пълномощни с договори, съдържат реквизити на
разписка по изплащане на сумата в брой, поради което възраженията на ответника в
тази насока са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият
състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр.чл.203 АПК. Предявеният иск е изцяло основателен и
доказан и следва да се уважи, ведно с
претендираната законна лихва от дадата на предявяване на исковата молба.
От страна на ищецът е направено и искане за разноски в
настоящото производство за сумата в размер на 310.00лв., от която сума 10.00
лв. внесена държавна такса и 300.00лв. възнаграждение за един адвокат. С оглед
изхода на спора и съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по настоящото дело разноски общо в размер на 310.00 лв., като договореното адвокатско възнаграждение е платено, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019г. Договореното и изплатено възнаграждение е в
минимума, предвиден в чл.8
ал.1 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От страна на процесуалния представител на ответника не е
направено възражение относно претендираните разноски в настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл.172
АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите
гр.Берковица ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В. *** сумата 600.00 (шестстотин) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменено НП №
1053/12.12.2018г. на Директора на РДГ-Берковица, с влязло в сила решение на
15.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите
гр.Берковица ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В. *** разноски
по настоящото производство в размер на 310.00
( триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: