Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 1184 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.537, ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба
от И.С.Б., ЕГН**********,*** против Д.Б.Ж.,
ЕГН**********,***, в която се твърди, че ищеца е
собственик на следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно Стопански сгради — краварник с РЗП
463 кв.м. и
краварник с РЗП от 62 кв.м.,
предназначение -селскостопански сгради,
построени в държавен поземлен имот №062318, целия с площ 4,184 декара, находящ
се в землището на ***, община Плевен, област Плевен, в местността „Коджакьр", при граници и
съседи: имот №062364 Стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗП имот №062319
Стопански двор на ДПФ - МЗГ, кад. №062351 полски път
на Община Плевен. Твърди, че правото на собственост върху описаните имоти,
ищеца придобил на основание чл.79 ЗС въз основа на
давностно владение. Твърди, че тези сгради владял необезпокоявано и
непрекъснато от 1998г. до края на м.Февруари 2011г.
Твърди, че ги използвал по предназначение, като селскостопански сгради, в които
отглеждал животни-крави и др., за нуждите на изграденото от ищеца в съседен
имот млекопреработвателно предприятие-малка мандра. Твърди, че на 05.02.2010г. ответникът *** *** се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка-
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №98, том III, дело №
542/2010г., вх.рег.№ 1281 от 25.02.2011г.5 вписан в Служба по вписванията гр.Плевен, с акт №176, том 6, вх. рег. №2389 от 25.02.2011г. Твърди, че предмет на този нотариален акт са гореописаните две
сгради/описани в т.3 от акта/, както и други две стопански сгради, също
находящи се в бившия стопански двор на ***. Твърди,
че на 25.02.2011 г. ответникът *** в ликвидация, използвайки
гореописания констативен нотариален акт е прехвърлил - продал на ответника Д.Б.Ж.,
гореописаните две стопански
сгради краварник с РЗП 463 кв.м. й краварник с РЗП от 62 кв.м.,
построени в държавен поземлен
имот №*** целия с площ 4,184 декара, находящ се в землището
на ***, община Плевен, област Плевен, в местността „***".
Твърди, че договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба от 25.02.2011г., вписан в Служба по вписванията гр.Плевен, с акт№ 176, том 6, вх. рег. №2389 от 25.02.2011г.
Счита, че така сключената сделка за покупко-продажба не е произвела целените с
нея правни последици, а именно прехвърляне правото на собственост на недвижимия
имот от продавача на купувача. Това е така, тъй като продавачът
по сделката *** в ликвидация *** не е бил собственик на продавания имот и не е
могъл да прехвърли на купувача права, каквито не притежава. Твърди,
че при тази сделка продавачът се е легитимирал за собственик на продавания имот
въз основа на цитирания констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №21 том I, рег. №384 дело №20/2010 г. на нотариус И.И.,
е рег. №007 на НК. Оспорва изцяло този нотариален акт и констатациите в
същия. Твърди, че ответникът „*** в ликвидация не е станал собственик на
недвижимия имот, описан в т.3 от констативния нотариален акт, тъй като не е
владял същия непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години, така както
изисква разпоредбата на чл,79 от ЗС. Твърди, че този
ответник никога не е имал и не е осъществявал фактическа власт върху процесните
две сгради. Счита, че не е налице и посоченото в констативния нотариален акт
правоприемство по смисъла на чд.82 от ЗС, тъй като той няма и не е имал какъвто
и да е праводател. Твърди, че ищеца владее тези имоти от 1998 г. Твърди, че
владението на имота, като свой, е демонстрирал пред трети
лица. Твърди, че в двете сгради през годините е извършвал ремонт и
възстановителни работи и ги ползвал по предвиденото предназначение. Твърди, че с влязло в сила решение №1258 от 16.07.2013г. на
Плевенския районен съд, постановено по гр. дело №618/2013г. бил отхвърлен изцяло предявения от *** в
ликвидация *** срещу ищеца
по настоящото дело и *** иск с правно основание
чл.108 от ЗС по отношение на недвижим имот, описан в т.1 от цитирания
констативен нотариален акт №21 том 13 рег. №384 дело №2010г.
на нотариус И. И.. Твърди, че в мотивите на съдебното решение е прието и установено, че ***" в ликвидация *** не е станал собственик на недвижимите имоти описани в този
констативен нотариален акт, тъй като не е налице нито изтекла в негова полза
придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС, нито правоприемства. Твърди, че
първата ответница Д.Б.Ж. не е станала собственик на
двете стопански сгради (краварник с РЗП 463 кв.м и краварник с РЗП 62 кв.м.),
предмет на нотариалния акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията
гр.Плевен. с акт №176, том 6, вх. рег. №2389 от
25.02.2011г.. тъй като праводателя по тази сделка не е бил собственик на
продаваните имоти в не е могьл да прехвърли права, каквито не притежава.
Твърди, че понастоящем процесиите два имота се владеят от ответника без правно
основание. Моли, основание чл.108 от Закона за собствеността
Д.Б.Ж., ЕГН ********** да бъде осъдена
да отстъпи на ищеца собствеността и да му предаде владението на Стопански
сгради — краварник с РЗП 463
кв.м. и краварник с
РЗП от 62 кв.м., предназначение -селскостопански
сгради, построени в държавен поземлен имот №062318, целия с площ 4,184 декара,
находящ се в землището на ***, община
Плевен, област Плевен, в
местността „Коджакьр", при граници и съседи: имот №062364 Стопански двор
на Държавен поземлен фонд МЗП имот №062319 Стопански двор на ДПФ - МЗГ, кад.
№062351 полски път на Община Плевен, които ответника владее без правно
основание. Моли, на основание чл.537
ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти от 25.02.2011г., вписан в Служба по вписванията гр.Плевен,
с акт №176, том 6, вх. рег. №2389 от 25.02.2011г. Претендира направените
деловодни разноски.
В
законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Б.Ж.,
в който твърди, че
предявената претенция е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, ведно с
произтичащите от това правни последици. Оспорва факта, че ищеца И.С.Б. ***
е владял процесиите
недвижими имоти и прави възражение, че за описаният в исковата молба период и спрямо него не е
изтекла давност и същият не е станал собственик на
имота. Твърди, че съгласно Протокол №1 от дата 30.11.1995 год., на
пълномощниците на общото събрание на правовоимащите дялове от имуществото на прекратеното ТКЗС Комуна *** процесиите недвижимите имоти, Стопанска сграда- Краварник
с РЗП от 463 кв.м., както и на краварник с РЗП от 62кв.м., построени в поземлен
имот № 062318 целият с площ от 4.184 дка, находящ се с землището на *** в местността „***", са били собственост на ТКЗС Комуна ***, което
е прекратено. Излага съображения,
че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действаща от приемането на ЗС до
изменението на този закон, публ. в ДВ, бр. 31 от 1990 г., до 1990 г. не може да
се придобиват по давност имоти - социалистическа собственост, каквито са били
всички държавни и общински имоти, а до 1996 г., според редакцията на чл. 86 от
ЗС /изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г., преди изменението с ДВ, бр. 33 от 1996
г./ не могат да се придобиват по давност имоти - държавна или общинска
собственост. Твърди, че до изменението със ЗИДЗС /ДВ, бр.
33/1996 г./ - на чл. 86 от ЗС, държавните имоти не можеха на това основание да
се придобиват по давност независимо от продължителността на владението им и
това дали бяха публични или частни, а макар след влизане в сила на това
изменение на 01.06.1996 г. да се премахна занапред забраната за придобиване
по давност на имоти частна държавна собственост, с §1 от ЗДЗС /обн. ДВ, бр.
46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., изм. и доп/ - бе спряно по силата на
закона течението на давността до 31 декември 2011 г., считано от 31.05.2006 г.
/в този смисъл виж и Опр. № 72-2010 г.-1 г.о., ГК на
ВКС/. Твърди, че до 01.06.1996 г. съществувала забрана в чл. 86 от ЗС да се
придобиват по давност вещи частна държавна собственост, а
след тази дата до 31.12.2011 г. със закон е спряно течението на давността за
придобиването им /§1 от ЗДЗС/. Счита, че ако се приеме, че тази сграда все пак
е била част от имуществото на заличеното ТКЗС доказателства и за което по
делото няма, то и тогава същата е била по силата на §28, ал. 2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ /Обн. ДВ, бр. 45/1995 г./ съсобствена на лицата по чл. 27, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, сред които ищецът не е. Твърди, че видно от представените с исковата молба от страна ищеца И.С.Б. ***,
писменни доказателства, а
имено Скица №018688 от дата 06.01.2010 год. е видно, че поземлен имот № 062318 целият с площ от 4.184
дка, находящ се с землището на *** в който са построени Стопанска сграда-Краварник с РЗП от 463 кв.м.,
както и на краварник с РЗП от 62кв.м., са собственост
на държавен поземлен фонд, за който има съставен акт за частна държавна
собственост от дата 17.02.2006 год. Счита, че предмет на иска са недвижими
имоти, които са станали държавна собственост на основание
чл. 106, ал. 5 ЗСПЗЗ като неподлежащи на възстановяване в полза на
собствениците им преди кооперирането поради наличието на пречки по смисъла на
чл. 106, ал. 1 . Счита, че същите са част от държавния поземлен фонд съгласно
чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Счита, че е от значение е и, че с
изменението на чл.7, ал.1 от ЗОС /дв БР.96 /05.11.1999 г. се въвежда ограничението,
че имотите - публична и общинска собственост не могат да се придобиват по
давност. След това посочва забраната за придобиване по давност на публична и
частна собственост параграф 1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр. 46 от 2006 г. /, последващо спиране да тече на давността за придобиване на
държавни и общински имоти параграф 1 на ЗИД на ЗС /ДВ бр.46 от 2006 г. в сила
от 31.05.2006 г. ,продължен със ЗИД ЗС /ДВ ,бр. 105 /2006 г. до 31.12.2007 г. и т.н. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в
сила от 31.12.2014 г.). Излага съображения, че давността
за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31 декември 2017 г. Поради това счита, че ищеца И.С.Б. *** не може да придобие собствеността върху недвижимите имоти чрез
владение за периода от 1998 до 2011 г. Твърди, че съгласно договор №31 от дата
26.07.2012г., сключен между Министерство на земеделието и храните и Д.Б.Ж. ***, от който е видно, че същата е придобила правото на собственост
върху поземлен имот № 062318 целият с площ от 4.184 дка, находящ се с землището
на *** в местността „***" ведно
с построените в имота Стопанска сграда- Краварник с РЗП от 463 кв.м., както и на краварник с РЗП
от 62кв.м. Прави възражение,
че Д.Б. *** е придобила правото
на собственост върху Стопанска сграда- Краварник с РЗП
от 463 кв.м., както и на краварник с РЗП от 62кв.м., построени в поземлен имот
№ 062318 целият с площ от 4.184 дка, находящ се с землището на *** в местността „*** въз основа на
разпоредбата на чл.92 ЗС, където е регламентирано приращението, като първичен
способ за придобиване право на собственост. Излага съображения, че съгласно
посочения текст, собственикът на земята е собственик и на постройките построени
върху земята, поради което счита, че ако лицето е собственикът на земята ще
стане собственик и на постройките в нея. Прави възражение и че Д.Б. *** е придобила
правото на собственост върху Стопанска сграда- Краварник с РЗП от 463 кв.м., както и на краварник с РЗП
от 62кв.м., построени в поземлен имот № 062318 целият с площ от 4.184 дка,
находящ се е землището на сНиколаево в местността „*** въз
основа на изтекла придобива давност. Излага съображения, че придобивната
давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години като е Добросъвестен владелец с
непрекъснато владение от датата на придобиването на имота, съгласно нотариален
акт №143 т.II, рег.№1517 дело № 83/ 25.02.2011 год. на нотариус *** с район на
действие РС-гр.Плевен същият се ползва и се владее от *** ***, без каквото и да е противопоставяне, от страна на трети лица, и
без да са предприети действия на противопоставяне на владението. Счита, че предявения от страна на
ищеца И.С.Б. *** иск с правно
основание по чл,537 ал.2 от ГПК с който се иска да бъде отменен нотариален акт
№143 т.П, рег.№1517 дело № 83/ 25.02.2011 год. на
нотариус *** с район на действие РС-гр.Плевен е недопустим, поради следните
съображения: разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК е приложима за констативните
нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, но не и за
актове, в които са обективирани договорни отношения, какъвто е и настоящия
случай. По този въпрос е постановено ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС По тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК. задължително за съдилищата,
поради което моли, да бъде прекратено производството по делото, по предявения
иск с правно основание по чл.537 ал.2 от ГПК, поради недопустимост на същият.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от Протокол № 1 от 20.11.1995г., че е извършено разпределение на имуществото
на прекратеното ТКЗС Комуна ***, което е разпределено на *** ***, ***, *** и
Сдружение на правоимащи, представлявано от ***. Съобразно протокола, на *** и Сдружение
на правоимащи, представлявано от *** са разпределени посочените в протокола
имоти при права от 65% от имотите за *** и 35% за Сдружение на правоимащи,
представлявано от ***. В разпределените на последните е и телчарник с инв.№361.
Видно от Договор от
04.12.1995г. за прехвърляне на собствеността върху разпределеното имущество на
правоимащи дялове от имуществото на прекратената *** ***, той е сключен от
представители на правоимащите от една страна и *** и Сдружение на правоимащи,
представлявано от ***. Съгласно договора, страните са изразили съгласие за
прехвърляне правото на собственост в полза на *** и Сдружение на правоимащи,
представлявано от *** върху разпределените имоти при посочените в него права-
65% за *** и 35 % за Сдружение на правоимащи, представлявано от ***. В разпределените на
последните е и телчарник с инв.№361.
Установява се от
Удостоверение за търпимост № ТСУиС-94-И-195/22.05.2007г./л.68 от гр.д.618/2013
на ПРС/, че телчарник-инвентарен номер 361, със застроена площ от 500
кв.м., находящ се в имот № 62318 с площ
на имота 4190 кв.м. е в режим на търпимост.
Установява се от
Удостоверение за идентичност на имот № 252/06.04.2014г., че парцел № 318 от
масив №62 съгласно протокол от 27.10.1995г. е идентичен с имот № 062318.
Видно от НА за
собственост на недвижими имоти чрез обстоятелствена проверка №21, том I, рег.№ 384, дело №
20/2010г. на нотариус И.И., ЗКПУ Детелина -2001,
ЕИК114544187 е призната за собственик на основание давностно владение и
правоприемство на Стопански сгради- Краварник с РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП
62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с площ от 4184 кв.м.,
находящ се в землището на ***, в местността „***“, при граници и съседи: имот №
062364, стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ, имот № 062319, стопански
двор на Държавен поземлен фонд- МЗГ, кад.№ 062351, полски път на Община Плевен.
Установява се от НА за
покупко-продажба на недвижими имоти № 143, том II, рег.№ 1517, дело
83/2011г. на нотариус ***, ЗКПУ Детелина-2001 в ликвидация, ЕИК114544187 е
сключила договора с Д.Б.Ж., ЕГН********** за прехвърляне правото на собственост
на Стопански сгради- Краварник с РЗП 463
кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с
площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на ***, в местността „***“, при
граници и съседи: имот № 062364, стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ,
имот № 062319, стопански двор на Държавен поземлен фонд- МЗГ, кад.№ 062351,
полски път на Община Плевен.
Установява се от Акт №
5736 за частна държавна собственост, същия е съставен на 21.02.2012г. за частна
държавна собственост на Поземлен имот № 062318 с площ 4184 кв.м., находящ се в ***, местност ***.
Видно от Договор №
31/26.07.2012г. за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя-частна
държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, Министерство на земеделието и
храните е продало на Д.Б.Ж. имот № 062318 с площ 4184 кв.м., по картата на
възстановената собственост, находящ се в стопански двор на същото землище.
Видно от Съгласуване на
местоположението на кравеферма и стопански сгради в землището на *** Изх.№
ЕК-94И-97-1/23.05.2007г. И.Б. е съгласувал и сграда- телчарник, инв.№ 361, със
застроена площ 500 кв.м., находящ се в имот № 62318, с площ 4190 кв.м./л.33 от гр.д.618/2013
на ПРС/.
Видно от Удостоверение №
10/27.01.2010г. на Областен управител –Плевен, за краварник с площ 463 кв.м. и
Краварник с площ 62 кв.м., находящи с ев имот 062318 в землището на *** няма
съставен акт за държавна собственост.
По делото са представени
писмени декларации от физически лица/л.12-л.17 от делото/, в които те са
декларирали факти и обстоятелства, които съдът не цени, доколкото по правната
си природа посочените декларации представляват писмени свидетелстки показания,
които са недопустими.
Видно от Договор за
проектиране от 09.10.2006г. И.С.Б. е възложил изработване на технически
инвестиционен проект на обект „ Животновъдна ферма за 200 бр.ед.р.добитък-
крави и подрастващи“
Представени са и фактури
и други разходни документи за извършени парични разходи през 1998 г.от Слави Б.
за стъкло, ЕТ Б. –М за кварцови лампи и фасунги.
Установява се от
ф.10092/30.04.2002г., че И.С.Б. е закупил оградна
мрежа.
Видно от Удостоверение
за регистрация на животновъден обект № 88/18.02.2008г., е регистрирана
Кравеферма с капацитет 100 бр., а ов обекта се отглеждат 30 говеда, собственост
на И.С.Б.. Установява се от Анкетна карта за регистрация на земеделски
производител, че И.Б. е регистрирал общо 47 броя говеда и биволи, от които 15
телета и 32 крави, описани са уините им марки.
Видно от Допълнително
споразумение № 4/01.01.2008г. към трудов договор № 4/06.08.2007г. Л.М.Ц. е
назначена на трудов договор при работодател ЗП И.Б..
Съдът кредитира
показанията на св.Л.М.Ц., като кореспондетни с
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. От тях се
установява, че св.Ц. е работила като животновъд в ТКЗС Комуна ***, а след
прекратяването на нейната дейност е работила като животновъд при И.С.Б. и ***.
Свидетелката познавала само ***, който я поканил да работи като краварка. *** е
работел заедно с И.Б. и тя е започнала да отглежда животни за тях двамата в
същите помещения, в които е отглеждала животни и в ТКЗС Комуна. Първоначално
кравите са били гледани в перпендикулярния на пътя краварник/който не е предмет
на делото/, а след като започнали да се телят, са подготвили и другия,
успореден на пътя краварник/предмет на делото/. В него са отглеждали малки
телета и прасета, както и кокошки. Всички тези животни са отглеждани за *** и И.Б..
И.Б. е имал в стопанския двор и мандра, но в друго помещение. Никой друг освен ***
и И.Б. не са ползвали помещенията, в които са отглеждани животните от Л.Ц..
Преди Дичев и Б. да започнат да ползват помещенията, те са били повредени в
известна степен, а те двамата са извършили необходими ремонти. Л.Ц. е работила
10 години при Б. и Дичев. Основно животни са отглеждани в перпендикулярния на
пътя краварник/който не е предмет на делото/, в който е изтрадена баня,
поставени са стъкла, пусната е вода и ток от И.Б. и ***.
Съдът дава вяра на
показанията на св. *** като преки, лични, логични и в съответствие с останалите
доказателства по делото. От тях се установява, че *** познава св.Л.Ц.. Той я е
завел при И.Б. и са започнали да работят с нея. *** е поканил И.Б. през 1997 г.
за да организират съвместна търговска дейност. Взели първо единия
обор/перпендикулярния на пътя, който не е предмет на делото/, а после взели и
телчарника/успоредния на пътя, предмет на делото/. Двамата се събрали и се
разбрали, че ще работят заедно. Дичев взел свине-майки, а И.Б.- крави, а в
спорния обор прехвърлил големите телета. Сградите са били собственост на ТКЗС
Комуна преди тя да бъде прекратена. *** заявява, че съгласно разделителния
протокол е придобил 37 % от правото на собственост върху спорния краварник,
както и върху останалите, включени в разделителния протокол сгради. *** е
прекратил съвместната си дейност с И.Б. през 2006г., като е започнал само да го
снабдява с фуражи. Сградите след това е останал да ползва до 2011 г. само И.Б..
Заедно Дичев и Б. са създали и мандра, в друго помещение в стопанския двор на ***.
В процесния краварник, в боксове са гледани свине-майки, а впоследствие Дичев е
доставял фураж на Б., който е бил съхраняван в процесния краварник. Бившия
председател на ***, което е прекратено е казал на *** да започне да упражнява
дейност в процесните обори, тъй като *** имал 37 % от тях, а *** останалите порценти от правото на собственост. Никой не е оспорвал
владението им, тъй като оспорващите биха отишли при св.Дичев защото знаели, че
той има право на собственост по отношение на сградите. Перпендикулярната на
пътя сграда, която не е предмет на делото е била продадена от Агенция за
държавни вземания за задължения на Дичев. Свидетеля Дичев счита, че спорния
краварник следва да е негова собственост и на Г. Цоков съгласно разделителния
протокол на ТКЗС Комуна при съотношение 37 % за него, а останалите 63 % за Г.
Цоков. В процесния краварник през 1997 г. Дичев и Б. вкарали свине-майки,
телета и кокошки. Кокошките са отглеждани в малкия краварник, долепен до
големия, който е успореден на пътя/двете сгради са предмет на делото/. С ток са
захранили перпендикулярния на пътя краварник, от където впоследствие захранили
и успоредния на пътя краварник.
Съдът кредитира
показанията на св.Васил Дайчев като
преки, незаинтересовани и логични. От тях се установява, че св.Дайчев е бил
наеман от И.Б. от 1998 г. да извършва водопроводни услуги в перпендикулярния на
пътя краварник в стопанския двор на ***, както и на успоредния такъв.
Предоставял е такива услуги на И.Б. до около 2000г. Св.Дайчев е водил и други
лица, които да извършват други ремонтни дейности. В успоредния на пътя
краварник са правени прегради, клетки за прасета, вкарана е вода.
Съдът дава вяра на
показанията на св.Йордан Драганов като непосредствени, незаинтересовани и
кореспондентни с останалите доказателства по делото. От тях се установява, че
св.Драганов е ветеринарен лекар. Бил е наеман от И.Б. в това му качество от
2001г. до към 2008 г. В успоредния на пътя краварник/предмет на делото/ и според
свидетеля са били гледани прасета и пилета, преди св.Драганов да започне да
посещава имота и се е съхранявал фураж. Той не е виждал такива. Крави и телета
са гледани в перпендикулярния на пътя краварник. След 2008г. св.Драганов е бил
викан от Б. няколко пъти във връзка с отглежданите от него кучета. Имал е 10-12
кучета.
Съдът кредитира
показанията на св.Б.Т.Г. като преки и в съответствие с другите доказателства по
делото. От тях се установява, че И.Б. е отглеждал крави в перпундикулярния на
пътя краварник, а в успоредния известно време са отглеждани няколко прасета
през 2000-2001г., но след това не са гледани прасета в този краварник.
Свидетеля не е виждал в успоредния на пътя краварник да са гледани животни
въобще. През 2011 г., когато е предавано владението върху процесния
краварник на Д.Ж. е установено, че няма ток и вода в този краварник.
Съдът кредитира
показанията на св.И.Х.И. като непосредствени и логични. От тях се установява,
че И.Б. е гледал крави в перпендикулярния на пътя краварник. Имало е по някое време няколко прасета, но е било за
кратко. Процесната сграда 2-3 години след прекратяване на ТКЗС Комуна е била
разсипана- без врати, без прозорци и е била непригодна за гледане на животни.
До 2004г. процесните сгради не са ползвани от никого. И.Б. е искал да прави
кучкарник и е имал кучета, които са виждани в двора пред успоредния на пътя
краварник.
Съдът кредитира
показанията на св.Л.Л. като преки, незаинтересовани и
логични. От тях се установява, че И.Б. е гледал крави в перпендикулярния на
пътя краварник, но не и в успоредния на пътя. Имал е и кучета. Докато са били в
съдружие И.Б. и ***, фуражите са държани на зърноплощадката, която е на Морин
Дичев и е на около 200 метра от
процесните краварници. След 2011г., св.Л. по възложение
от Д.Ж. е извършил ремонт на успоредния на пътя краварник, който е бил без
врати и прозорци. Имало е в процесния краварник боксове за телета.
Съдът кредитира
показанията на св.Б.Ж., въпреки че е
заинтересован от изхода на делото като баща на ответницата. Показанията му са
преки, логични и в съответствие с останалите писмени и гласни доказателства по
делото. От тях се установява, че от 1997 г. И.Б. и *** са започнали съвместно
да отглеждат крави в стопанския двор на *** в перпендикулярния на пътя
краварник, а успоредния на пътя краварник е бил неизползваем докато не е
започнала да го ползва Д.Ж..
Съдът кредитира
показанията на св.В.О. като безпристрастни, преки и логични. От тях се
установява, че И.Б. е отглеждал животни в перпендикулярния на пътя краварник. В
успоредния на пътя краварник е боксовете за телета са изградени още по времето
на ТКЗС Комуна.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.108 ЗС:
За успешното
провеждане на иска по чл.108 от ЗС е
необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца
да е собственик на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и
последният да я държи без правно основание.
Не е
спорно между страните, че ответницата владее процесните имоти. Ищеца се
позовава на придобиване на процесните краварници на основание недобросъвестно
давностно владение в периода от 1998 г. до м.февруари 2011г. Съгласно чл. 77 от
ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. Съответно, правото на собственост се
изгубва, ако друг го придобие или носителят му се откаже от него - чл. 99 от
ЗС. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Според легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/. Законът, в чл. 69 от ЗС, установява оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я
държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в
случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването и пада
върху лицето, което оспорва осъщественото владение/ППВС№ 6/1974 г./.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от разпитаните
по делото свидетели, не се установи от носещия доказателствената тежест ищец по
делото, при условията на пълно и главно доказване, придобиването на правото на
собственост по давностно владение през посочения период. Установи се безспорно,
че от 1998 г. И.Б. е започнал съвместна дейност по отглеждане на животни и
мандра със свидетеля *** и по негова покана. Започнали са и са извършвали съвместна
дейност по отглеждане на животни в краварника, находящ се в бившия стопански
двор на ***, изграден в имот № 062319/съгл.скица л.40 от делото/. Тази
съвместна дейност е извършвана от двамата през периода от 1998 г. до 2006г.,
когато *** се е оттеглил от съвместната дейност. Установи се, че след това И.Б.
е продължил сам да отглежда животни до 2011г., но в краварника, който не е
предмет на делото. Предмет на делото са двата краварника, построени в имот №
062318. По отношение на тях се установи,
че от 1999г. за известно време отново в съдружие И.Б. и *** са отглеждали
прасета и малки телета в големия краварник, а в малкия, който е долепен до
големия са отглеждани кокошки отново за известно време. Не се установи, обаче
докога са отглеждани тези животни в тези краварници, поради което не може да
бъде установен 10-годишен период на непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение само от И.Б.. Дори, обаче да бъде прието, че имотите са владяни през
10-годишен перидот, то евентуално би
могло да бъде прието съвладение между *** и И.Б. до
2006 г. Не е налице самостоятелно осъществявано владение за период от 10 години
само от И.Б.. Не се установи по безспорен начин, че И.Б. е владял процесните сгради за процесния период. Беше опровергана
оборимата презумпция на чл.83 ЗС. Установи се от показанията на св. Йордан
Драганов, И.И., Л.Л., Б.Г.
и Б.Ж., че сградата е била неизползваема и в нея не е извършвана дейност от
никого, а малкия краварник се твърди, че е неизползваем заради състоянието си.
Само от показанията на св.Ц. и св.Дичев се установява, начало на съвладение на
имота през 1999г. от И.Б. и ***, но не се установи до кой момент е
осъществявано това владение.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включва като елементи изтичането
на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в
хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Доказването на условията на закона - елементите
от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пълно. Липсата доказателства,
за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността.Липсата на фактически действия по самостоятелно,
явно и необезпоковявано владение на процесните имоти за процесния период от
1998г. до м.февруари 2011г. от И.Б., дава основание да се приеме, че не е
налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е
довело до придобиване на собствеността по давност. С оглед липсата на елементите
от фактическия състав на придобиването
на недвижима вещ –изтичането на определения период от време, както и еднолично
владение на процесните имоти от ищеца по делото, предявения иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхъврлен. При този
извод, съдът не дължи произнасяне по направените от страна на ответника
възражения, включително това за придобиване на имота като приращение на
поземления, имот, върху който са построени сградите.
Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че от представените
по делото доказателства, не се установява ответницата по делото да е придобила
правото на собственост върху процесните имоти въз основа на оспорения по делото нотариален
акт, тъй като е придобила същия от несобственик, но този факт е без значение по
отношение на релевантните към предявения иск за собственост с правно основание
чл.108 ЗС.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искът се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно Тълквателно решение
№ 3/2012 на ОСГК на ВКС На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
С исковата молба е
предявена претенция за отмяна на НА за покупко-продажба на недвижими имоти №
143, том II, рег.№ 1517, дело 83/2011г. на нотариус ***, с който ЗКПУ
Детелина-2001 в ликвидация, ЕИК114544187 е прехвърлила на Д.Б.Ж., ЕГН**********
правото на собственост на Стопански
сгради- Краварник с РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в
поземлен имот № 062318, целият с площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на ***,
в местността „***“, при граници и съседи: имот № 062364, стопански двор на
Държавен поземлен фонд-МЗГ, имот № 062319, стопански двор на Държавен поземлен
фонд- МЗГ, кад.№ 062351, полски път на Община Плевен. Видно е, че се иска
отмяна на нотариален акт, който обективира сделка, с която се прехвърля вещно право
върху недвижим имот, поради което искът е недопустим.
Предвид изложеното
следва производстото по гр.д.№ 1184/2016г. по описа на РС-Плевен да бъде
прекратено в частта за предявения иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответницата, направените разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Б., ЕГН**********,***
против Д.Б.Ж., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.108 ЗС, да
бъде признато за установено, че ищеца е собственик на основание давностно
владение от 1998г. до м.февруари 2011г. и ответницата да бъде осъдена да
предаде владенито на следните недвижими имоти: Стопански сгради- Краварник с
РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318,
целият с площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на ***, в местността „***“,
при граници и съседи: имот № 062364- стопански двор на Държавен поземлен
фонд-МЗГ, имот № 062319- стопански двор на Държавен поземлен фонд- МЗГ, имот №
062351- полски път на Община Плевен, като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1184/2016г. по описа на
РС-Плевен В ЧАСТТА на предявения иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 И.С.Б., ЕГН**********,*** да плати на Д.Б.Ж., ЕГН**********,*** сумата от 1300,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението, в частта, в
която е частично прекратено производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Плевен с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: