Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
27.01.2020 г.
СГС, VI-4 състав,
в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2261/2019 г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника „Ц.“ ЕООД, с която се иска да
се открие производство по несъстоятелност поради състояние на
неплатежеспособност. Твърди се от молителя, че е в състояние не
неплатежеспособност, защото обективно не е в състояние да изпълнява
задълженията си по търговски сделки, които съгласно приложения списък на
кредитори произтичат от фактури, издадени от Министерство на отбраната.
Представен е счетоводен
баланс към 31.12.2018 г., отчет за приходи и разходи за 2018 г., счетоводен баланс към 02.10.2019 г.
Представени са фактури с N-ра110586/26.02.2015
г.,110569/10.02.2015 г.,110653/02.04.2015 г., 09.06.2015 г.,110801/26.06.2015
г.110868/07.08.2015 г., 110911/08.09.2015 г., 110572/10.02.2015 г., от които се
установява, че молителят има задължения към Министерство на отбраната в общ
размер на 18 329,57 лв.
Представени са годишни
данъчни декларации на молителя от 23.03.2016 г. и от 13.03.2017 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че през
2015 г., 2016 и 2017 г. не са направени в търговските книги на молителя записвания
на задължения, а за 2018 г. и за 2019 г. показателите на всички коефиценти за
ликвидност са под референтните стойности – нулеви
стойности; за 2018 г. и за 2019 г. коефицентите за финансова автономност
/0,286; 0,286/ и за задлъжнялост / 35,000 и 35,000/ не са в референтните
стойности.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред
първоинстанционния съд е искане на длъжника с правно основание чл.625 ТЗ.
Установи се от представените по
делото фактури с N-ра110586/26.02.2015 г.,110569/10.02.2015 г.,110653/02.04.2015 г.,
09.06.2015 г.,110801/26.06.2015 г.110868/07.08.2015 г., 110911/08.09.2015 г.,
110572/10.02.2015 г., че молителят има парични задължения към Министерство на
отбраната в общ размер на 18 329,57 лв. Тези парични задължения на
молителя по сключени с Министерство на отбраната сделки следва да се приемат,
че са свързани с
упражняваното от молителя търговец занятие, поради
което сделките са търговски - чл.286 ал.3 ТЗ.
Доколкото няма данни за
погасяване на паричните задължения по фактурите, съдът намира за доказано, че
молителят е в неизпълнение на изискуеми парични задължения, произтичащи от
търговски сделки.
При тези факти съдът намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя парични
задължения по сделки, свързани с извършваната от него търговска дейност.
От събраните по делото
доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително
обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ
се установява, че за 2018 г. и за 2019 г. краткосрочните задължения на молителя
надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и
бърза ликвидност са под единица – с нулеви стойности, а коефицентът за обща
ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /нулев, т.е. под
единица/ за 2018 г. и за 2019 г. е основание за фактическия извод за недостиг
на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива
краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо
значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не
всичките групи. Нивата на този коефицент
/нулев, т.е. под единица/ през посочените години показват по категоричен и
несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност
длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни
парични задължения.
При тези факти съдът приема за
установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно
състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични
задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност
е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни
имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод са
показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също са под референтните
стойности. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също
спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния случай /при
ниски показатели на общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на
фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните
краткотрайни активи текущите си задължения.
Коефициентите
на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните
стойности през периода потвърждават извода за лошото
финансово състояние на търговското предприятие на молителя. Лошите показатели
на коефицента за финансова автономост – 0,286 за 2018 г. и за 2019 г. /с
норматив 0,33/ при ниски
показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност,
сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.
От събраните по делото доказателства не се
установяват факти, които да сочат, че
към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово
състояние, в което се намира през последните няколко години.
За начална дата на
неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2018 г., защото от
заключението на ССЕ се установява, че към 31.12.2018 г. е налице обективно
състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори.
Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна
невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни
активи, е 31.12.2018 г., доколкото към тази дата в.лице е констатирало в
таблицата към заключението, че краткосрочните задължения значително превишават
по стойност краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност
са под приетите нормативи.
С
определение от съдебното заседание на 10.12.2019 г., вписано в книгата по
чл.634в ТЗ на 13.12.2019 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на молителя
длъжник, че в едноседмичен срок следва да внесат сумата от 4000 лв. по сметка
на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски, ведно
с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за внасяне
на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй
като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума,
необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение
по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно
да се обяви длъжникът в неплатежеспособност
и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване
на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА
на „Ц.“ ЕООД, ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежеспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Ц.“ ЕООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „Ц.“ ЕООД, ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ц.“
ЕООД, ***.
СПИРА на основание чл.632 ал.1
ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „Ц.“ ЕООД, ЕИК ********,
УКАЗВА
на длъжника “Ц.“ ЕООД, ЕИК ******** и
неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на
длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или
се предплатят началните разноски в размер на 4000 лв.
При непоискване да бъде възобновено
спряното производство по несъстоятелност в едногодишния
срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ,
производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника
от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Ц.“
ЕООД, ***, на основание чл.78 ал.6 ГПК, вр. с чл.620 ал.1 ТЗ, да заплати чрез
масата на несъстоятелността по сметка на СГС държавната такса в размер на 250
лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: