Определение по дело №112/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 488
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100500112
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито заседание на шести февруари през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова, ч.гр.дело № 112 по описа за 2020 год., взе предвид следното:

     Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, срещу разпореждане №52062/22.11.2019г. по ч. гр.д. № 16693/19г. по описа на ВРС, 24-ти с-в, в частта, с която е оставено без уважение искането на  жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на 325 лева въз основа на  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7945/17.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №16693/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.414а ал.2 ГПК. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Налице е валидно от формална страна, влязло в законна сила изпълнително основание, установяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане срещу длъжника, поради което предпоставките за издаване на изпълнителен лист по чл.406 ГПК са налице. Налице е влязло в законна сила изпълнително основание- заповед за изпълнение, която не е обезсилена и отказът да се обезсили не е обжалван. Жалбоподателят счита за незаконосъобразни изводите на съда относно наличие на действия и поведение на длъжника за заплащане на задължението преди образуване на заповедното производство. Оспорват се изводите, че длъжникът не е дал повод за подаване на заявлението. Моли разпореждането да бъде отменено, като делото се върне на ВРС с указания за издаване на изпълнителен лист, съобразно влязлото в сила изпълнително основание.

     С писмен отговор, в срока по чл. 276 ГПК, насрещната страна -„Енерго Про Продажби“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва изложените в частната жалба доводи и твърдения, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта за разноските. Посочва, че заповедта за изпълнение влиза в сила в изрично посочените в закона случаи, а именно: при оттегляне на възражението, при неподаването му в срок или след влизане в сила на решението по иск за установяване на вземането. Излага също, че правилно съдът е приел, че длъжникът не дължи плащане на разноските по заповедното производство, тъй като не е станал повод за инцииране на същото.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона срок, от легитимирано лице и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е допустима.

 За да се произнесе по същество на жалбата, съдът съобрази следното:

     Производството пред ВРС е било образувано по заявление от 16.10.2019г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД. Въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение №7945/17.10.2019г.,с която е разпоредено „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати  на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД сумата от 19,00 лева, представляваща недължимо платена такса за възстановяване на преноса на електрическа енергия по фактура №ТП3301235348/ 14.11.2016г., като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с Договор за цесия от 24.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2019г. до окончателното изплащане,  както и сумата от 325  лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25,00 лева и адвокатско възнаграждение от 300 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С разпореждане от 17.10.2019г.ВРС е приел, че са налице положителните предпоставки и липсват пречки по чл.410 и чл.411 ГПК и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение. Издадена е заповед №7945/17.10.2019г.

     В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД. Във възражението е посочено, че длъжникът възразява и по чл.414а ал.1 ГПК, тъй като в срока по чл.412 т.8 ГПК е заплатил на заявителя сумата от 19 лв.- дължимо по заповедта вземане. Моли съдът да обезсили издадената заповед за сумата от 19 лв. Длъжникът възразява на осн. чл.414а ал.2 ГПК и срещу дължимостта на сумата от 325 лв. разноски, присъдени в заповедта. Счита, че не е дал повод за подаване на заявлението и иницииране на заповедното производство. Твърди, че на 15.10.2019г. дружеството е било уведомено по електронна поща за сключения между Цонка Илиева Парушева и „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД договор за цесия. В това уведомление нямало посочена банкова сметка, ***. „Енерго Про Продажби“ АД незабавно предприело всички възможни действия за доброволно уреждане на отношенията – изпращане на пощенски запис чрез „Български пощи“ ЕАД, изпращане на покана с искане да бъде посочена банкова сметка, ***лно обявения в ТР имейл адрес на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, изпращане на нотариална покана с искане за предоставяне на банкова сметка; ***а предоставяне на банкова сметка. „***“ ЕООД не оказало съдействие съгласно изискването на чл.95 ЗЗД и умишлено не отговорило на исканията за предоставяне на банкова сметка. ***, че вписаният в ТР адрес  бил фиктивен. Твърди се, че с поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е станало повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноските по делото и моли заповедта за изпълнение да бъде обезсилена и в частта за разноските.

     Молбата заедно с приложеното доказателство за изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен срок, съгласно изискванията на чл.414а, ал.3 ГПК. В постъпилото в предвидения срок становище заявителят посочва, че едновременното предявяване на възражения по чл.414 и чл.414а ГПК е недопустимо. Излага се, че била налице хипотезата по т.10, б.“в“ от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която  ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното плащане. В случая „Енерго-Про Продажби“ АД, още при издаване на процесната фактура е било наясно,че начислената наказателна такса не му се следва и липсва основание тя да бъде изисквана и събрана от потребителите, както и че към датата на издаване на фактурата е било постановено Решение №125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, в което било прието, че клаузите, въз основа на които се събира такса за възстановяване на електричество са неравноправни. Излага се, че получената без основание такса става изискуема и връщането на същата се дължи от момента, в който била извършена неследваща се престация. Посочва се, че действия на  „Енерго-Про Продажби“ АД, насочени към изпълнение на задължението са започнали на 18.10.2019г., т.е. 3 дни след като дружеството било уведомено за извършената цесия и е поканено да плати на новия кредитор и 1 ден след образуване на делото. Посочва се също, че предвид това, че задължението било парично, то местоизпълнението се определя съгласно разпоредбата на чл.68а ЗЗД и в случая следва да се изпълни по седалището на кредитора. Длъжникът не е навел твърдения, че длъжникът е направил опит да изпълни задължението по местонахождание на седалището на кредитора. Липсват доказателства за изпълнение на задължението чрез пощенски паричен превод. Оспорва да е изпращана електронна покана, а по отношение на нотариалната покана, се излага, че същата е за посочване на банкова сметка, ***. Отправя искане за издаване на изпълнителен лист за разноските по издадената заповед за изпълнение.

С обжалваното разпореждане ВРС оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя по отношение на сумата от 325 лв., представляваща разноски по заповедта.

Настоящият състав при ВОС намира, че разпореждането в атакуваната му част е недопустимо, по следните съображения:

     След постановяване на заповед за изпълнение и в срока по чл. 412 ал.1 т.8  и чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал две възражения. Възражение по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед и възражение по чл.414а ГПК, включващо възражение, че не дължи изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение, както и възражение, че не дължи разноските от 325 лв., за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал причина за завеждане на заповедното производство. Предвид постъпването на възраженията от длъжника по делото не е налице влязла в сила заповед за изпълнение.

И двете възражения / по чл.414 ГПК и чл.414а ГПК/ имат суспензивен ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение, до произнасянето на съда и разрешаване на спора по подадените възражения. Възражението по реда на чл.414 ГПК следва да се разреши от исковия съд в производството по чл.422 ГПК, като с постановеното в това производство решение се стабилизирана издадената в полза на заявителя заповед. По възражението по чл.414 а ГПК следва да се произнесе заповедния съд. Същият има правомощието да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично плащане на задължението от страна на длъжника/ без въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок по чл.414а ал.3 ГПК не постъпи становище от заявителя/. Нормата на чл.414а, ал.5 ГПК изрично предвижда, че неподаването на становище и обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК. Т.е. това е предвиденият от законодателя ред за защита на заявителя при пропуснат срок за подаване на становище.

При подаване на становище в указания от закона тридневен срок обаче нормата на ал.4 чл.414а ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя и да се произнесе по него, т.е да се постанови акт, с който да се разреши материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото по заповедта вземане и да не приеме възражението по чл.414а ГПК, като в този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл.414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установената заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл.414а ал.2 ГПК, и евентуално направено възражение за прекомерност/.  И в двата случая обаче заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл.414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл.414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои части. Тълкувайки разпоредбите на закона в тяхната последователност и връзка, настоящият състав  счита, че ако и изрично да не е посочено, че заповедният съд разполага с правомощието заповедта за бъде обезсилена при приемане на възражението по чл.414а ГПК за основателно, то постановяването на обезсилването се налага, доколкото представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се дължи. Доколкото законодателят изрично е предвидил обезсилване на заповедта при неподаване на становище, то по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът разполага и при разглеждане на спора по същество. Изричното посочване в разпоредба на чл.414а ал.4 изречение първо от ГПК, че съдът обезсилва заповедта за изпълнение се налага от това, че посочената хипотеза представлява изключение, т.е. съдът, без да разглежда по същество спора по подадено възражение и предпоставките за уважаването му, може да обезсили заповедта. По аргумент на по-силното основание, при приемане на възражението по чл.414 а ГПК за основателно, съдът следва да обезсили заповедта в частта, в която е приел възражението.

Защитата на страните в производството, срещу акта на заповедния съд, е по реда на обжалване на постановения акт. Длъжникът може да обжалва отказа да бъде прието възражението му по чл.414а ГПК и да бъде обезсилена заповедта. Това е така, защото при неприето възражение, на заявителя няма да бъде указан срок за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Ако се приеме, че актът на заповедният съд, с който е отказано приемане на възражението по чл.414а ГПК и обезсилване на заповедта, не подлежи на обжалване, то длъжникът би бил лишен от защита срещу издадената заповед изцяло. В случай че възражението е прието и заповедта обезсилена, то заявителя може да обжалва акта на заповедния съд. В случай че е налице и подадено възражение по чл.414 ГПК /както е в настоящия случай/, то за заявителя е налице възможността да предяви иск за установяване на вземането.

По изложените аргументи следва да се направи извод, че искането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, направено в становището на заявителя, следва да бъде предмет на разглеждане, едва след като е налице разрешаване на въпросите по подадените от длъжника възражения. Преди влизане в сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася по основателността на възражението по чл.414а ГПК и искането за обезсилване на заповедта, е недопустимо разглеждането на искането за издаване на изпълнителен лист по издадената заповед по чл.410 ГПК. По това искане съдът следва да се произнесе едва след като бъде установено налице ли е стабилизирана заповед за изпълнение.

В настоящото производство липсва произнасяне на съда в диспозитива на съдебния акт относно основателността на направеното възражение по чл.414а ГПК. Следва да се посочи и, че въпреки подаденото становище, в него заявителят изрично посочва, че не оспорва извършеното плащане на вземането от 19 лв. в срока по чл.412 ал.1 т.8 ГПК, поради което безспорно е налице признание на извършеното плащане по заповедта. Липсва обаче произнасяне на съда, доколко това възражение е основателно, прието ли е, липсва и произнасяне по искането за обезсилване на заповедта в тази част. Независимо от това че в мотивите си, съдът е констатирал плащане, не е формирал воля в диспозитива на постановения акт за правните последици от този факт. Независимо от това и без да се произнесе по висящия пред него предмет на спора, който е основателността на възражението по чл.414а ГПК в частта за вземането по заповедта, както и това по ал.2 на цитираната разпоредба в частта за разноските, присъдени в заповедта, заповедният съд се е произнесъл по искането, направено в становището на заявителя за издаване на изпълнителен лист без да има влязъл в сила акт, с който възражението на длъжника да е разрешено по същество. Произнасянето по искането за издаване на изпълнителен лист е преждевременно, поради което и е недопустимо. Затова и атакуваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд, който е компетентен да се произнесе с изричен акт по приемането на възражението по чл.414а ГПК за недължимост на сумата от 19лв. и искането за обезсилване на заповедта в частта за вземането, както и за произнасяне по възражението за недължимост на присъдените със заповедта разноски в размер на 325лв. и по искането за обезсилване заповедта и в частта за разноските. И едва след разрешаване на въпроса за влизане в сила на заповедта за вземането ВРС следва да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист.

По разноските: предвид факта, че спорът не се разрешава по същество, разноски в настоящото производство не се присъждат. Същите следва да бъдат съобразени при окончателното произнасяне от заповедния съд.

     Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

     ОБЕЗСИЛВА разпореждане №52062/22.11.2019г. по ч. гр.д. № 16693/19г. по описа на ВРС, 24-ти с-в, в частта, с която е оставено без уважение искането на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на изпълнителен лист срещу „Енерго Про Продажби“АД за разноски в размер на 325 лева по Заповед за изпълнение №7945/17.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №16693/2019г. по описа на ВРС, 24 с-в.

     ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по направеното от длъжника „Енерго Про Продажби“ АД възражение по чл.414а ГПК.

     Определението е окончателно.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.