Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.Казанлък,11.02.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд,в публично
заседание, на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА
МАЖДРАКОВА
при
секретаря...........Димитринка Иванова……………………………. …….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело № 1085 по
описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.205 ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу Х.Л.Л. било
образувано ч.гр.д №123/2019г., по описа на РС-Казанлък. Против длъжника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 172,88лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 103,02лв., която
сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.При условията на обективно кумулативно
съединяване е предявен и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими
лизингови вноски в размер на 69,86 лв.Ответникът
Х.Л.Л. била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги „Т.Б.“ ЕАД с
клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с
избрана абонаментна програма Globul Max 16,99 лв., съгласно Допълнително
споразумение от дата
26.10.2013г.Отношенията по повод титулярния мобилен номер *** били новирани
посредством Допълнително споразумение, подписано между страните на дата
24.11.2015г.,като абонатът предпочел да ползва абонаментен план Резерв 13,99лв.
и при възползване на преференциалните условия на Оператора, взел на изплащане
мобилно устройство Telenor Smart Blue посредством 23 месечни вноски в размер на
4,99лв.Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги,като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната № *********. Сочи, че
за потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.06.2016г. до 04.10.2016г. „Теленор“ издал
фактура
№ **********/05.07.2016 г. за
отчетения период на потребление 05.06.2016-04.07.2016г.,с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 71,41лв. /с ДДС/, от които
11,66лв. /без ДДС/ - за абонаментен план Резерв 13,99лв., 4,99лв. - вноска
лизинг, 2,49лв. /без ДДС/ - допълнителни услуги мобилен интернет, 8,33лв. -
други услуги с добавена стойност, 1,98лв. /без ДДС/ - кратки текстови съобщения
(SMS), 11,31лв. /без ДДС/ - международни разговори, 0,14лв. /без ДДС/ -
разговори към други национални мобилни мрежи, 23,60лв. - услуги с добавена
стойност (гласови).Дължимата сума била платима в срок 20.07.2016г.Към фактурата
било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, фактура № **********/05.08.2016г. за
отчетения период на потребление 05.07.2016г.
до 04.08.2016г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 26,60лв. /с ДДС/, от които 11,66лв. /без ДДС/ - за абонаментен план
Резерв 13,99лв., 4,99лв. - вноска лизинг, 0,54лв. /без ДДС/ - други услуги
(номера 0700/0800/00800), 5,00лв. /без ДДС/ - други услуги с добавена стойност,
0,06лв. - разговори към „Грижа за клиента“.Дължимата сума била платима в срок
20.08.2016г.Твърди, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща
стойност 103,00лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец
07/2016г. и за месец 08/2016г.С Кредитно известие №**********/05.09.2016г. за
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на - 4,97лв.
/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска за два отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на
103,02лв.Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 103,02лв. ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги,като във връзка с
чл.75, вр. с чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор, „Теленор“ прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника Л. за ползваните абонаменти и
издал по абонатен номер № ********* на дата 05.10.2016г. крайна фактура №
********** с начислена обща сума за плащане в размер на 350,06лв. В нея била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 177,18лв.; фактурирана била цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
69,86лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода в размер на 103,02лв.Сочи, че датата на деактивация на
процесния абонамент била 25.08.2016г.,като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като
същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента Резерв 13,99лв. за
мобилен номер *** до 24.11.2017г., съгласно Допълнително споразумение от дата
24.11.2015г.Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия,приложени
към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната
мобилно устройство марка Telenor Smart Blue били обявени за предсрочно изискуеми.Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг,сключен към абонамента за мобилен номер ***,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и ОУ
на „Т.Б.“ ЕАД. При сключване на процесния договор била посочена предпочетена
дата на фактуриране на услугите 1-во число от месеца. Така, падежът на
лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги.Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по
вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на
основание чл.12, ал.2 от ОУ към договора за лизинг,били обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 10/2016г., когато била
издадена крайната фактура № **********/05.10.2016г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: за устройство Telenor Smart Blue, взето във
връзка с мобилен номер ***, се дължала цената в размер на 69,86лв. след месец
10/2016г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски бил след м.10/2016г. до м.10/2017г.Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът Л. се
съгласила и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите Условия, ищеца
имал право да получава в срок всички плащания,дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място.Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ“. Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Х.Л.Л..Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.В чл.20 от ОУ било
посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.Съгласно чл.23, б)
месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включвал
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
ѝ. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение.Ответникът Л. подписала
договор за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен номер ***, не изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги бил
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.Моли съда,след
като се убеди в основателността на претенцията, да постанови Решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника Х.Л.Л., че към нея
съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК-*********, в размер на
103,02лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********
за периода от 05.06.2016г. до 04.10.2016г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК
до окончателното плащане на сумата. Освен
това моли да бъде осъдена ответника Л. да заплати на ищеца сума в размер на
69,86лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
24.11.2015г. за устройство Telenor Smart Blue, взето във връзка с мобилен номер
*** за периода след м.10/2016г. до м.10/2017г., с абонатен номер №
*********,както и да му бъдат заплатени разноските по делото.
Ответникът Х.Л.Л.
,призована по реда на чл.47ал.5 от ГПК не се явява.В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв.Г. в качеството ѝ на особен
представител на ответника.Заявява, че предявените установителен и осъдителен
иск по своята правна същност били допустими по закон,като ги оспорва по основание и размер,с оглед представените
писмени доказателства.Сочи,че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
изрично бил посочил, че на 25.08.2016г. е извършена деактивация на процесния
абонамент, т.е., че считано от тази дата абонатът не е могъл да извършва
разговори и да ползва услугите на ищеца.По тази причина нямало как да се
претендира за сума за неплатени далекосъобщителни услуги след 25.08.2016г., тъй
като те били прекъснати от доставчика.Давността за събиране на вземанията
започнала да тече от тази дата. Видно от приложената фактура №
**********/05.07.2016г. дължимата сума за доставени услуги за периода
05.06.2016г.-04.07.2016г. била 71,41лв. с ДДС.От фактура №
**********/05.08.2016г. за периода 05.07.2016г.- 04.08.2016г. дължимата сума
била 21,61лв. с ДДС. От другите две фактури било видно, че за периода
05.08.-04.09.2016г. нямало начислени такси за доставени услуги за разговори и
др.Следователно общата претенция на ищеца можела да бъде за сумата 93,02лв.,но
не и за 103,02лв. с ДДС. Пак в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
на стр.2 посочил неплащане на доставена услуга само за тези два месеца - юли и
август.2016г. По тази причина предявеният иск бил неоснователен и недоказан.
При условията на евентуалност - ако съдът уважал предявеният иск,то следвало да
бъде само за сумата 93,02лв., като за разликата до 103,02лв. да го отхвърли
като неоснователен и недоказан.Сочи, че по отношение на осъдителния иск,се
касаело за допълнително споразумение с дата 24.11.2015г.,с което се променил
абонаментния план и на преференциални условия ответника взел на изплащане
мобилно устройство Теленор при месечни вноски 4,99лв.В раздел IV т.3 от
допълнителното споразумение от 24.11.2015г. било записано, че „потребителят
декларира, че му е предложен договор със срок 12/24 месеца“. Тази клауза била
неравноправна, не давала възможност на ответника като потребител да получи
яснота за какъв срок се сключвало това споразумение - дали било за 12 месеца
или за 24 месеца, като начин на изписване давало възможност за злоупотреба от
страна на монополиста, в случая ищеца, да въведе в заблуждение клиента си и да
му начислява парично задължение вместо за 12 месеца да стане за 24 месеца. Така
изписана клаузата не кореспондирала с добрите нрави и с морала в обществото и
следвало да се прогласи за нищожна на основание чл.26 от ЗЗД. В т.2 от същия
раздел било посочено, че срокът на ползваните услуги се продължавал до
24.11.2017г., но това било само за услугите, а не и за устройството Теленор.
Тук моли да се има предвид и раздел II от допълнителното споразумение, където в
т.1 било записано, че „при подписване на настоящото споразумение потребителят
получава следното устройство: теленор...“. Получаването не било равнозначно на
закупуване, защото то, даването на устройството, можело да бъде с цел
привличане и или задържане на клиенти,можело да бъде бонус за това, че се
преминавало на друг тарифен план или пък, че клиента бил дългогодишен и лоялен
към оператора и т.н. Сочи, че съществувало голямо противоречие с разпоредбата
на т.5 в раздел IV, в която изрично било записано, че във всички случаи
„потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг“. И следвал Договор за
лизинг от 24.11.2015г., който бил за срок от 23 месеца при месечни вноски от
4,99лв. с ДДС. Имало недопустимо противоречие между клаузите на допълнителното
споразумение и тези на лизинговия договор. В споразумението се използвал израза
„предоставя“ мобилно устройство без конкретизиран срок, но той бил или 12 или
24 месеца.В договора за лизинг този срок бил 23 месеца. Както споразумението,
така и лизинговия договор били написани на шрифт по-малък от 12 и било
невъзможно да се прочете, както от ответника като клиент, така и от особения
представител на ответника. Твърди, че всеки договор, написан на шрифт по-малък
от 12, бил в противоречие със Закона за защита на потребителите и се явявал
нищожен. Така клиентът бил лишен от възможност да прочете клаузите на договора,
на Общите условия и да прецени дали са му изгодни и дали следвало да сключва
такива договори.Сочи, че от приложените към договора 4бр.фактури, само в две от
тях било посочено месечно задължение за лизинг от 4,99лв. с ДДС, като в третата
фактура, която била за периода 05.09.2016г.-04.10.2016г. била записана сумата
69,86лв. без да ставало ясно от къде идвала тази сума и на кое договорно
основание се дължи.Моли Съдът да остави без уважение предявеният осъдителен иск
за сумата от 69,86лв. като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът приеме
същия за основателен, то моли при условията на евентуалност да бъде уважен само
за сумата от 9,98лв. /за двата месеца съгласно месечните фактури/, като в
останалата част до 69,86лв. бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.В
случай, че Съдът уважи възраженията и отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, моли да бъдат присъдени в полза на ответницата
разноските по делото,а при условията на евентуалност - пропорционално на отхвърлителната част на предявените искове.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д.№123/2019 г.
по описа на РС-Казанлък се установява,че по подадено от „Т.Б.“ЕАД заявление е издадена заповед №74/22.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х.Л.Л. , с
ЕГН-**********,
за сумата 172.88лв.главница,
представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за далекосъобщителни
услуги от 26.10.2013г., потребени в периода 05.06.2016г. до 04.10.2016г. за които е
издадена фактура №**********/05.10.2016г.,платима в срок до 20.10.2016г.,като услугите са били
фактурирани под индивидуален клиентски
номер на абоната № *********, 38.86лв. мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 21.10.2016г. до 07.01.2019г.,законна лихва върху
главницата, считано от 21.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането,както и 25.лв. д.т. и 180лв.адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 08.03.2019 г.
и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 09.04.2019 г. същия е предявил иск по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от
ГПК.
Междувременно с определение № 842 от 11.04.2019г.
заповедния съд е прекратил частично съдебното производство и обезсилил
издадената заповед за изпълнение №
74/22.01.19г. в частта й ,с която е разпоредено
Х.Л. да заплати на „Т.Б.“ЕАД сумата от 38.86лв. - представляваща
мораторна лихва за забава ,както и за
разликата от 103.02лв. до 172.28лв. за
ползвани от длъжника далекосъобщителни услуги.
Съгласно допълнително споразумение от 26.10.13г.
ответницата Л. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски № *********. Видно от подписаното допълн.споразумение от 24.11.2015г. е, че абонатът е предпочел да
ползва абонаментен план „Резерв“
за 13.99лв. и при възползване на
преференциалните условия на
оператора,бил взел на изплащане
мобилно устройство посредством
23-месечни вноски в размер на 4.99лв.
По делото е приложено заверено копие на договор за лизинг от 24.11.2015г.,сключен
между „Т.Б.“ ЕАД и Х.Л.Л., неоспорен от особения представител на ответницата, от
който е видно,че дружеството предоставило за временно и възмездно ползване мобилно устройство –
марка „Теленор“, модел „Smart
blue“,като
лизингополучателя се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 114.77лв. с включен 20% ДДС, по
начин посочен в договора за мобилен номер ********** .
От представените копия на
фактури е видно,че с фактура № **********/05.07.2016 г. за отчетения
период на потребление 05.06.2016-04.07.2016г. е начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на
71,41лв. /с ДДС/, от които 11,66лв. /без ДДС/ - за абонаментен план Резерв -
13,99лв., 4,99лв. - вноска лизинг, 2,49лв. /без ДДС/ - допълнителни услуги
мобилен интернет, 8,33лв. - други услуги с добавена стойност, 1,98лв. /без ДДС/
- кратки текстови съобщения (SMS), 11,31лв. /без ДДС/ - международни разговори,
0,14лв. /без ДДС/ - разговори към други национални мобилни мрежи, 23,60лв. -
услуги с добавена стойност (гласови).Дължимата сума била платима в срок
20.07.2016г.Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
С фактура № **********/05.08.2016г. за отчетения период на потребление 05.07.2016г. до 04.08.2016г., е начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 26,60лв. /с ДДС/, от
които 11,66лв. /без ДДС/ - за абонаментен план Резерв 13,99лв., 4,99лв. -
вноска лизинг, 0,54лв. /без ДДС/ - други услуги (номера 0700/0800/00800),
5,00лв. /без ДДС/ - други услуги с добавена стойност, 0,06лв. - разговори към
„Грижа за клиента“. Дължимата сума била платима в срок 20.08.2016г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
Абонатът потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 103,00лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 07/2016г. и за месец 08/2016г.С
Кредитно известие №**********/05.09.2016г. за извършена корекция по дълга, била сторнирана сумата в размер на - 4,97лв.
/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска за два отчетни периода, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 103,02лв.
На осн. т.11 от процесния договор за услуги и съгл.
чл.75, вр. с чл.19б „в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор България“
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Х.Л.Л. за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на дата 05.10.2016г. крайна
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 350,06лв.В същата била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 177,18лв.; фактурирана била цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 69,86лв. и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 103,02лв.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза,от чието заключение се установява,че с последно издадената фактура
е начислена 10-та вноска от общо
24 лизингови вноски,като оставащите 14 такива, съгласно погасителния план по
договора за лизинг от 24.11.15г. възлизат
на стойност от 69.86лв. В.лице е установило,че размерът на лизинговите вноски,дължими за
цената на мобилн.устройство,взета във връзка с
абонамента за мобилен номер №
**********, след м.10.2016г. ,месеца в който е издадена крайната фактура,съгласно
погасителния план по договора за лизинг от 24.11.15г.
е 69.86лв.
В.лице е установило също,че дължимите
суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури от 05.06.2016г. до
04.10.2016г. били в размер на 103.02лв., като за този период не били извършвани
плащания от абоната.
От така
установеното съдът прави следните правни
изводи:
Искът
за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с
чл.415,ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е
допустим.За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на вземането
му,тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№123/19г. по описа на РС-Казанлък е била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
В
тежест на ищеца е да установи основанието на вземането и неговия размер,както и
че е изправна страна по договора. В тежест на ответника е да установи,че е
заплащал в срок месечните си задължения. Безспорно е установено,че страните са
подписали два договора, като единият е договор за мобилни услуги от 24.11.15г. ,а другият е договор за лизинг от същата дата
за предоставяне на мобилното устройство „Теленор“,модел „Smart
blue“.
Договорите имат сила на закон за страните, поради
което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са
възникнали права и задължения. Задължение
за ищеца е да предостави електронни съобщителни услуги и лизинговата вещ,а на
ответника като потребител и лизингополучател да заплаща ежемесечно цената на
услугата и уговорените лизингови вноски. По делото не се представят
доказателства, че Л. не
е получила мобилното устройство, поради което следва да се приеме,че
лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ и че
устройството е прието без забележки. Ответникът не оспори обстоятелството,че
след сключването на договора за мобилни услуги е ползвал предоставените му от
ищеца мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури.Ответникът не е представил нито в
срока по чл.131 от ГПК,нито в хода на производството писмени доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на месечните си задължения /абонаментни такси и лизингови
вноски/.
Предвид доказателствата по делото съдът приема, че е
налице неизпълнение от страна на
ответника на договорните задължения, поради което предявения установителен иск
е основателен и следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер от
103.02лв.
По отношение
на предявения осъдителен иск с правно основание чл.79
от ЗЗД, вр. с чл.205 ЗЗД : Ищецът е предоставил на ответника
с договора за лизинг от 24.11.2015 г. мобилен апарат Telenor Smart Blue,като с положените си подписи абонатът е
декларирал, че му е била предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство),
която отговаря на съответните технически характеристики.С договора мобилното
устройство е предоставено за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на
определени лизингови вноски по описания
в договорите погасителен план, които е следвало да се заплащат от
лизингополучателя.В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението
си по договора за лизинг,а именно - че е заплащал месечните вноски за лизинга
на мобилното устройство.Доказателства в тази насока не са представени, поради
което след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът
следва да бъде осъден да заплати цената на устройството.Отделно от това, няма
наведени доводи и в тази връзка ангажирани доказателства, от които да се
направи обоснован извод,че ответникът е върнал мобилното устройство,поради
което следва да се приеме,че е останал държател без да го плати.Именно поради
неизпълнение на задължението си по договора за лизинг, ответникът дължи
неплатените лизингови вноски от цената на мобилния апарат в размер на 69.86лв. /каквито са и изчисленията на в.лице ,изготвило
съдебно-счетоводната експертиза,което съдът възприема/,която вещ,
подписвайки договора за лизинг е получил. Предявеният иск е основателен,поради
което следва да бъде уважен в претендирания размер.
Съдът не споделя доводът на особения
представител на ответника ,че в допълн.споразумение към договора за мобилни услуги от 24.11.2015г. се съдържа неравноправна клауза, тъй като не ставало ясно за какъв
срок е бил сключен 12/24 месеца.В чл.IV т.2 на същия изрично е вписано,че с настоящото
споразумение,срокът за ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя се продължава до
дата 24.11.2017г. т.е. достатъчно ясно е
посочено,че същият е сключен за срок от
24 месеца.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен
диспозитив. Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Л. следва да
заплати на ищеца
направените в настоящото делото разноски в размер 605 лв.
от които: 25 лв. държавна такса, 180 лв. платено адвокатско възнаграждение,300лв.
разноски за особен представител, 100лв. - възнаграждение за в.лице, както и 100 лв. разноски в заповедното производство,редуцирани съобразно уважената част
от вземането по заповедта за изпълнение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Х.Л.Л.,с ЕГН:**********,***,че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление:***,Бизнес Парк София, сграда 6, за сумата от 103.02 лв. главница, явяваща се цената на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за
периода от 05.06.2016г. до 04.10.2016г., ведно със законната
лихва за забава - от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК -
09.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.Л.Л., с ЕГН:**********,*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от
69.86лв., представляващи незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.11.2015г. за мобилно устройство- „Telenor“, модел Smart blue.
ОСЪЖДА Х.Л.Л., с ЕГН: **********,*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес Парк София, сграда 6, на
осн.чл.78ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 605
лв., както и 100 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№123/2019г.
по описа на РС-Казанлък.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 123/2019
г. по описа на РС-Казанлък.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :