№ 172
гр. Дупница, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20241510100547 по описа за 2024 година
И. С. И., ЕГН **********, с адрес: с.*** чрез адвокат И. Д., съдебен адрес: гр. ***, е
предявил срещу Г. К. И., ЕГН **********, с адрес: с. *** и И. К. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, иск с правно основание чл.69 от ЗН вр. с чл.341 и сл. от ГПК.
В хода на производството – на 02.12.2024 г. – е починал Г. К. И., ЕГН ********** и
на основание чл.227 от ГПК като ответници са конституирани неговите наследници по закон
Л. Г. К., ЕГН **********, и К. Г. И., ЕГН **********.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците Л. Г. К. и К. Г. И. са подали
отговор на исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата И. К. П. не е подала отговор на
исковата молба.
В исковата молба се сочи, че ищецът и ответниците са съсобственици на основание
наследство от К. Н. И., починал на 21.05.1992 г., на ПИ с идентификатор 04220.56.183,
находящ се в с. ***, с площ 853 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване; номер по предходен план: 358 и съседи:
04220.56.181, 04220.56.182,04220.56.184, 04220.56.199, и на ПИ с идентификатор
04220.56.184, находящ се в с. ***, с площ 327 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, със съседи: 04220.56.182,
04220.56.323, 04220.56.199, 04220.56.183.
Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят имотите. Поради това
искането е за допускането до делба на описаните имоти.
В постъпилия отговор от ответниците Л. Г. К. и К. Г. И. не се оспорва кръга на
съделителите и основанието за възникване на съсобственост, като се твърди, че
понастоящем имотите са собственост на ответника К. Г. И. на основание придобивна
давност.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че описаните в исковата
молба ПИ с идентификатор 04220.56.183 и ПИ с идентификатор 04220.56.184 приживе са
били собственост на К. Н. И., починал на 21.05.1992 г. За установяване правото на
собственост на наследодателя върху описаните имоти е представен нотариален акт № 10,
том II, дело № 417 от 1973 г. на СтанкеД.ски районен съдия, с който К. Н. И. е признат за
собственик на основание давност на парцел III -360 в кв.49 по плана на с. Бистрица с площ
807 кв.м., ведно с построената в него паянтова къща.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 23/20.01.2023 г. на
община Дупница, К. Н. И. е починал на 21.05.1992 г., като неговите наследници по закон са
съпругата му В.К. И.а, починала на 07.04.1999 г., и трите му деца: Г. К. И., И. К. П., С. К. И.
/починал на 07.01.2022 г. и оставил за наследници по закон Е.Е. И.а, Е. С. К., М. С.а К., Н. С.
К., И. С. И., М. С. И./.
С нотариален акт № 157, том II, дело № 941 от 1975 г. на СтанкеД.ски районен съдия
на 24.02.1975 г. К. Н. И. е дарил на сина си Г. К. И. ½ ид. част от дворно място, образуващо
парцел III - 360 в кв.49 по плана на с. Бистрица, ведно с построената двуетажна жилищна
сграда в състояние карабина.
С решение № 177/18.03.2002 г. по гр. дело № 331/2001 г. по описа на ДнРС, влязло в
сила на 14.05.2002 г., е разпределено ползването на дворно място, образуващо парцел III -
360 в кв.49 по плана на с. Бистрица, между Г. К. И., И. К. П. и С. К. И. при права 4/6 ид.
части за Г. К. И. и по 1/6 ид. част за И. К. П. и С. К. И..
От изисканите служебно решение № 590/20.12.2023 г. по гр. д. № 1782/23 г.,
определение № 313/17.03.2022 г. по гр. д. № 518/22 г., определение № 1058/02.11.2023 г. по
гр. д. № 1920/23 г., определение № 310/17.03.2022 г. по гр. д. № 517/22 г., всички по описа на
Районен съд – Дупница, се установява, че Е.Е. И.а, М. С. И., Н. С. К., Е. С. К. и М. С.а К. са
се отказали от наследството на С. К. И., а И. С. И. е приел наследството на С. К. И..
С нотариален акт № 80, том I, peг. № 863, дело № 76 от 2019 г. на нотариус С.С. на
11.03.2019 г. Г. К. И. е признат за собственик на основание давност на ПИ с идентификатор
04220.56.184 и на 569/583 ид. части от ПИ с идентификатор 04220.56.183.
От показанията на свидетелите безпротИ.речИ. се установява, че в процесните имоти
се намират две жилищни сгради, в едната от които са живели Г. К. И. и К. Г. И., а в другата -
С. К. И., като тримата обработвали дворното място около сградите, разделено на две
неравни части с ограда: по-голямата част се стопанисвала от Г. К. И. и К. Г. И., по-малката –
от С. К. И.. След смъртта на С. К. И. в обитаваната от него приживе сграда не живее никой и
никой не стопанисва съответната част от дворното място. На свидетелите не е известно
между страните да са водени разговори за собствеността върху процесните имоти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.69 от ЗН вр. с чл.341 ГПК. Правото на
съдебна делба по чл.69 от ЗН принадлежи на всеки наследник. Съществуването му е
предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществена общност,
възникнала на основание наследяване.
Не е спорно и се установява от доказателствата, че процесните имоти приживе са
2
били собственост на К. Н. И., починал на 21.05.1992 г. С гореописаното дарение той е
прехвърлил правото на собственост върху ½ ид. част от имотите /към момента на дарението
представляващи дворно място, образуващо парцел III - 360 в кв.49 по плана на с. Бистрица/
на сина си Г. К. И.. След смъртта на наследодателя правата върху другата ½ ид. част се
разпределят по равно между наследниците му по закон – по 1/8 ид. част за трите му деца и
преживялата съпруга съобразно чл.5 и чл.9 ЗН, а след смъртта на В.К. И.а през 1999 г. – по
1/6 ид. част за всяко от трите му деца: Г. К. И., И. К. П., С. К. И..
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
От представеното по делото решение № 177/18.03.2002 г. по гр. дело № 331/2001 г. по
описа на ДнРС, влязло в сила на 14.05.2002 г., се установява по безспорен начин, че след
смъртта на В.К. И.а наследниците по закон на К. Н. И. са поискали по съдебен ред да бъде
разпределено между тях ползването на процесните имоти, съобразно правата им: общо 4/6
ид. части за Г. К. И. и по 1/6 ид. част за И. К. П. и С. К. И.. Следователно безспорно е
установено, че основанието, на което е установена фактическата власт от Г. К. И., показва
съвладение – след извършеното разпределение на ползването е започнал да владее
собствената си идеална част от имотите, а по отношение на идеалните части на другите
наследници е държател.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършването преди 2019 г. на такива
действия, с които Г. К. И. да е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и да е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия да са доведени до знанието на останалите сънаследници. Не е такова действие
обработването на имот, без да са ангажирани доказателства за довеждане до знанието на
останалите наследници, че ползващият имота го счита за свой. Не е такова действие
заплащането на дължимия местен данък и такси за имотите, тъй като всеки от
съсобствениците има задължение съгласно чл.30, ал.3 ЗС да участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, респ. – платилият в повече от дела си има право да
3
иска от останалите съсобственици припадащата им се част от разноските.
Установи се, че Г. К. И. е демонстрирал намерение да владее целите наследствени
имоти посредством снабдяването с нотариален акт № 80, том I, peг. № 863, дело № 76 от
2019 г. на нотариус С.С. на 11.03.2019 г. До датата на предявяване на иска за делба /с който е
прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 13.03.2024 г.,
давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. Поради това възражението на К. Г. И. за
придобиване на имотите по давност е неоснователно.
Следователно частта от ПИ с идентификатор 04220.56.183 и от ПИ с идентификатор
04220.56.184, надвишаваща правата, придобити от Г. К. И. по дарение, не е изгубила
съсобствения си характер и следва да се допусне до делба между всички наследници на К.
Н. И.: 1/6 ид. част за Л. Г. К. и К. Г. И. като правоприемници на починалия в хода на
производството Г. К. И., по 1/6 ид. част за И. С. И. и И. К. П..
Поради това правата в делбените имоти се разпределят, както следва: по 2/6 ид. части
за Л. Г. К. и К. Г. И. и по 1/6 за И. С. И. и И. К. П..
Съсобствеността не е прекратена при предявяване на иска за делба и към момента на
постановяване на решението участници в имуществената общност са страните по делото.
Поради това при тези квоти и относно посочените недвижими имоти съдът счита иска за
основателен и доказан и следва да допусне делбата.
Воден от горното и на основание чл.69 ЗН и чл.341 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти:
1. ПИ с идентификатор 04220.56.183, находящ се в с. ***, с площ 853 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване; номер по предходен план:358 и съседи: 04220.56.181,
04220.56.182,04220.56.184, 04220.56.199;
2. ПИ с идентификатор 04220.56.184, находящ се в с. ***, с площ 327 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване, със съседи: 04220.56.182, 04220.56.323, 04220.56.199, 04220.56.183.
МЕЖДУ: Л. Г. К., ЕГН **********, К. Г. И., ЕГН ********** /като
правоприемници на починалия в хода на производството Г. К. И./, И. С. И., ЕГН **********
и И. К. П., ЕГН **********.
Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно:
За И. С. И. – 1/6 ид. ч.;
За И. К. П. – 1/6 ид. ч.;
За Л. Г. К. и К. Г. И. /като правоприемници на починалия в хода на производството Г.
К. И./ – 4/6 ид. ч., т.е. по 2/6 ид. части за всеки от двамата.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5