РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210250 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ******ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ********, чрез управителя С.Т.Г., против наказателно
постановление /НП/ № 579607-F597019/28.05.2021 г., издадено от заместник-
директора на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона
за счетоводството /ЗСч/ на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
С жалбата се иска цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно и
издадено в нарушение на административно производствените правила.
Твърди се, че ****** ЕООД не е извършило вмененото му нарушение и
неправилно била ангажирана административно наказателната му отговорност.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща
представител. Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – София, редовно призована, се
представлява от юрк. С., която оспорва жалбата и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Сочи,
че нарушението не е маловажно и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
1
страна – наказаното дружество, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2020 г. в ЦУ на НАП постъпила информация от Агенцията по
вписванията относно юридическите лица, които не са подали в срок до
30.09.2020 г. годишен финансов отчет /ГФО/ за 2019 година в Търговския
регистър и не са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Във връзка с
това служител на ТД на НАП – гр. София изпратил покана на дружеството-
жалбоподател за явяване в 7-дневен срок от получаването на представител
на дружеството за съставяне на АУАН за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч. Поканата била връчена по електронен път на 25.02.2021 г.
На 11.02.2021 г. с вх. № 20210211144408 било подадено заявление за
вписване и представяне за обявяване на годишния финансов отчет на ******“
ЕООД за 2019 г. в Търговския регистър.
На 12.02.2021 г. дружеството-жалбоподател подало ГДД по чл. 92 от
ЗКПО за 2019 г. с вх. № 2214И0364393/12.02.2020 г. по описа на ТД на НАП -
София, офис „Изток“, съгласно която за 2019 г. нетните приходи от продажби
възлизали на 44309,47 лева.
На 04.03.2021 г. в ТД на НАП София – офис „Изток“ се явил С.Т.Г.,
управител на ***** ЕООД. Свидетелят Б.А. – инспектор по приходите в ТД
на НАП гр. София – офис „Изток“, направил проверка и съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F597019/04.03.2021
г. срещу „Финекс инвест“ ЕООД за това, че не е изпълнило задължението си
да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за
обявяване в Агенцията по вписвания - Търговския регистър, на годишния си
финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок – до 30.09.2020 г.
съгласно § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, с което нарушило разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
АУАН бил съставен в присъствието на управителя на дружеството-
нарушител и на двама свидетели. Екземпляр от акта бил връчен срещу подпис
на управителя Г., който не вписал обяснения и възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, в които били изложени
съображения за наличие на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и като приел за неоснователно
подаденото възражение, заместник-директорът на ТД на НАП – София издал
обжалваното НП № 579607-F597019/28.05.2021 г., с което на основание чл.
74, ал. 1 от ЗСч наложил на **** ЕООД, ЕИК ******, административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
2
описаното в акта нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, като добавил, че
нарушението е извършено на 01.10.2020 г., когато е изтекъл
законоустановеният срок за подаване на заявление за публикуване на ГФО за
2019 г. Наказателното постановление било връчено на управителя Г. на
29.06.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията
на свидетеля Б.А. – актосъставител, както и писмените доказателства,
надлежно приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в
своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа
обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали
съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 78, ал. 1 и
ал. 2 от ЗСч, във вр. със Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на
финансите и при спазване на установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове. Двата основни процесуални документа отговарят на
изискванията съответно на чл. 42 и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като съдържат
изискуемите от закона реквизити, включително описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е било извършено и посочване на съответстващата
му правна квалификация.
При извършването на служебна проверка съдът констатира, че в АУАН
е посочен законоустановеният срок за подаване на заявление за публикуване
на ГФО за 2019 г., както и на коя дата е подадено това заявление, без обаче да
се сочи коя е датата на извършване на нарушението. Тази нередовност в акта е
санирана на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като в НП наказващият орган е
посочил, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г., когато е изтекъл
законоустановеният срок за подаване на заявление за публикуване на ГФО за
2019 г.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 и чл. 43 от
ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, подписан е от
съставителя, свидетелите, като е предявен за запознаване и е подписан от
3
управителя на санкционираното дружество. Административно наказващият
орган е осъществил правомощията си по чл. 52, ал. 4, тъй като е преценил
направените възражения и събраните доказателства, а също така е обсъдил
защо в случая не приема да е налице „маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН.
Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил
връчен срещу подпис на управителя на дружеството-нарушител.
По изложените съображения съдът намери, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяната му само на това основание.
След преценка за процесуална законосъобразност на атакуваното НП,
съдът намери, че санкционираното дружество действително е осъществило
състава на вмененото му нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т.
1 от ЗСч всички търговци по смисъла на ТЗ следва да публикуват годишния
си финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно § 33 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от
2020 г.) през 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за
счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал.
9, т. 2 от същия закон се удължава до 30 юни 2020 г.
В случая дружеството-жалбоподател не е публикувало годишния си
финансов отчет за 2019 г. в срок до 30.09.2020 г., като го заяви и представи за
обявяване в ТР. Такъв е публикуван едва на 11.02.2021 г. със закъснение от
четири месеца и единадесет дни, но преди съставяне на АУАН, с който по
отношение на дружеството е повдигнато административно наказателно
обвинение за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Нарушението е
осъществено чрез бездействие - чрез непредприемане на дължимото се
поведение, и е довършено на 01.10.2020 г., с изтичане на срока, през който
дружеството е могло и е било длъжно да осъществи дължимото действие - да
подаде ГФО.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна, т.е.
безвиновна, субективна съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Съдът намира, че процесният случай не разкрива признаците на
„маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не се установиха смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да сочат на извода, че санкционираното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от този вид.
Нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е формално и признаците на състава
му не включват настъпването на определен вредоносен резултат. Налице е
деяние на т. нар. „просто извършване“, при което с факта на установяването
му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения
обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на
закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма
4
административно наказателна санкция. В случая неизпълнението на
административното задължение по ЗСч касае значими обществени
отношения, свързани с изискването за публичност в дейността на търговските
субекти и вярно представяне на информацията относно търговската им
дейност, които отношения са охранявани от нормите на този нормативен акт.
В тази връзка следва да се посочи, че за неспазване на тези разпоредби
законодателят е предвидил значителни по вид и размер санкции, чието
прилагане съдът намира за оправдано, без оглед степента на засягане на тези
отношения. Действително една от основните цели на приложимите в случая
материалноправни норми е осигуряване на публичност на информацията за
стопанските субекти. Обстоятелството, че нарушението е първо, не може да
характеризира случая като маловажен, а единствено може да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство при преценката за размера на
санкцията, която следва да се понесе. Ето защо съдът намери, че
санкционираното нарушение разкрива именно типичната степен на
обществена опасност за нарушения от този вид.
Правилно дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл.
74, ал. 1 от ЗСч., чиято разпоредба гласи: „Който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до
3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1
до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.“. В случая
нарушението, извършено от „Финекс инвест“ ЕООД, е за първи път, като
няма данни за други нарушения, извършени от дружеството-жалбоподател,
поради което правилно наказващият орган е наложил административно
наказание „имуществена санкция“ в минималния законоустановен размер, а
именно – 200 лева.
При тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на
ТД на НАП – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, а именно – 80 /осемдесет/ лева, се явява основателна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 579607-F597019 от
28.05.2021 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – София, с
което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на *****
ЕООД, с ЕИК *******, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***** ЕООД, с ЕИК *******, да ЗАПЛАТИ
5
на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението
е изготвено по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6