№ 152
гр. Свиленград, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Т. С. С. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-
118/17.06.2022 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград – И. Д. П., на
длъжност „разузнавач в гр. „ПКП“ при Сектор „КП“. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна и издадена при липса на фактически основания за задържането. По тези
съображения е направено искане да бъде отменена издадената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, намери за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-118/17.06.2022 г., издадена
от И. Д. П., на длъжност „разузнавач в гр. „ПКП“ при Сектор „КП“ при РУ на МВР -
Свиленград, е наредено задържането на жалбоподателя Т. С. С. за срок до 24 часа в
помещението за временно задържане на РУ на МВР - Свиленград, във връзка с данни за
извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което е образувано ДП № 241/2022г. по
описа на РУ на МВР - Свиленград. Задържането е извършено в 16:00 ч. на 17.06.2022 г., а
задължаният е освободен в 17:30 ч. на 17.06.2022 г. При задържането, с подписа си Т. С. С. е
удостоверил, че се е запознал с правата си по чл.72, ал.1, т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6
и чл.73 от ЗМВР.
От постъпилата по делото административно-наказателна преписка, по която е
издадена оспорената заповед, се установява, че на 17.06.2022 г. жалбоподателят е задържан
във връзка с ДП № 241/2022г. по описа на РУ на МВР - Свиленград. На задържаният е бил
извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен обиск на лице от 17.06.2022 г.,
съдържащ се преписката.
Видно от материалите, съдържащи се в постъпилия по делото заверен препис от ДП
№ 241/2022г. по описа на РУ на МВР– Свиленград, на 17.06.2022 г. са били проведени
оперативно-издирвателни мероприятия, във връзка с получен сигнал за извършена кражба
движими вещи: черна спортна платнена чанта за кръста с две отделения и с надпис „Smile“,
мобилен телефон марка XIAOMI, модел Mi D3 с IMEI 1-861524040226315 и с IMEI 1-
1
861524040226323, с поставена СИМ-карта на оператора „А1“, с номер
8935901187015749850, комплект безжични слушалки /2броя/, поставени в бяла пластмасова
кутийка с надпис на гърба на кутийката „Designed by Apple in California“, 1 бр. метален ключ
с черен накрайник и парична сума в размер на 45 лева. Видно от Докладна записка да
Началника на РУ - Свиленград, сигналът е бил подаден на 17.06.2022г. от лицето *********
за това, че на 16.06.2022г., когато синът му ************ си играл в района на общинския
пазар в град Свиленград, оставил чантата си на една пейка на пазара, малко преди да
започне да играе и няколко минути по-късно установил, че чантата му липсва. В тази връзка,
била извършена проверка чрез камерите за видеонаблюдение на общинския пазар, при която
се видяло, че възрастен мъж се приближава до пейката, на която е била оставена
чантата,взима я, прибира я в друга чанта и си тръгва. При извършен преглед на видеозаписи
това лице е било разпознато като Т. С. С., с адрес: *************. При извършена проверка
на адреса същият не е бил установен. При последващия обход с полицейски автомобили
лицето е било установено, но е отказало да придружи полицаите, за да даде обяснение, като
е заявило, че бърза и няма време за „празни приказки“. Към момента на установяването му
Т. С. С. е говорил несвързани неща, заявил е на полицаите, че „никакви не били“, за да им
дава обяснения, и че не можели да го проверяват, тъй като „той имал права“. За кражбата е
заявил, че нищо не му е известно, че не се е намирал в района на общинския пазар
предишния ден и че не желае да разговаря с полицаите. Впоследствие полицаите,
придружени от Т. С. С., са посетили адреса му, където той е заявил, че на 16.06.2022г.,
докато се разхождал на общинския пазар, е видял въпросната чанта на една от пейките на
общинския пазар, но около нея нямало никого. Решил е да я вземе и я сложил в собствената
си чанта, която носил. Заявил е, че вещите са при него, но няма да ги даде на полицаите, а
само на собственика, тъй като можело „да се разберат“. За това, че първонално е отричал, е
дал обяснение, че го е направил нарочно, с цел „да провери какво ще направят“ полицаите.
Т. С. С. е отказал да напише писмено сведение и е заявил, че „каквото според него е вярно,
ще го напише, където той реши“. Потърпевшият ********* е бил извикан на адреса на Т. С.
С. и последният му е предалвещите, с протокол за доброволно предаване, съдържащ се в
преписката. С процесната заповед Т. С. С. е бил задържан и след изясняване на случая е бил
освободен. По случая е било образувано ДП № 241/2022г. по описа на РУ на МВР –
Свиленград.
От приложените в ДП протоколи за разпит на свидетели се изяснява, че на датата
16.06.2022г. в райна на общинския пазар в град Свиленград Т. С. С. се е приближил до една
от пейките, на която са били подпряни детски колела, взел е чанта от пейката и я е прибрал в
чанта, която е носил. По това време наоколо са играели деца. След като са приключили
играта детето ************ е установило, че чантата му липсва. Докато са си играли, на
детето е направило впечатления, че на е една от пейкит. е седял „един дядо с червена шапка
на главата“. После, детето е разпознало „този дядо“ на записа от камерите за
видеонаблюдение. Виждало се е на записа как този човек се приближава до пейката, където
са били подпряни колелата на играещите деца, и взема чантичката, оставена на същата
пейка.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е в законоустановения срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава
заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да
задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите,
при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения
на административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 ЗМВР по съществото е заповед
2
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има
минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице.
Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2
ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР,
правото му на преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и
е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. Изложеното в
обстоятелствената част и материалите по административната преписка, че лицето се
задържа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, сочи на
еднозначно приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че фактическите основания за
издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени
във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по ДП № 241/2022 г. по описа на
РУ на МВР – Свиленград (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК). Въпреки че в оспорения
административен акт не са изложени подробно фактическите основания за задържането, то
предвид факта, че жалбоподателят е присъствал на огледа и е дал обяснения в тази връзка,
се налага извод, че му е била ясна причината за задържането, респ. не е било нарушено
правото му на защита.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата
на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в
специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т. 1 – 7 ЗМВР. Задържането на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. В случая, събраните по делото доказателства обосновават
приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни, че
задържаното лице е извършило престъпление. Такива данни по отношение на
жалбоподателя безспорно са били налице, с оглед наличието на оперативна-издирвателни
мероприятия и информация, налагащи да се извърши оглед в дома на жалбоподателя, при
който са открити вещи, имащи връзка със състава на чл.194, ал.1 от НК. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е
имал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по
делото доказателства. Това е било достатъчно основание за него, при условията на
оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
По тези съображения съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно –
наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление. В случая съдът счита,
че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията
на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ
„задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с
оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка в процесния
случай е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните
3
изисквания на закона.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. посл. АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. С. С., ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 351зз-118/ 17.06.2022 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР -
Свиленград – И. Д. П., на длъжност „разузнавач в гр. „ПКП“ при Сектор „КП“ при РУ на
МВР – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд -Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4