№ 215
гр. Чирпан, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №
20255540100653 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от Агенция
„Пътна инфраструктура", ЕИК *********, с административен адрес: гр. София, ул. „Македония" №
3, представлявана от Председателя на Управителния съвет инж. Йордан Климентов Вълчев, чрез
пълномощника си С. С. - главен юрисконсулт в Отдел „Административно обслужване", Областно
пътно управление – Стара Загора, съдебен адрес на пълномощника: гр. Стара Загора, бул.
„Патриарх Евтимий" 125 срещу „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул./ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов.
В ИМ се твърди, че на 11.07.2024 г., в 15.30 часа, на главен АМ „Марица“, км. 0+170,
водачът Б. Г. Г. управлявал лек автомобил марка XX Видно от протокол за ПТП № 1935103 от
11.07.2024 г., към датата на настъпване на застрахователното събитие, отговорността на виновния
водач е била покрита по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“
в ЗД „Бул Инс“ АД, обективирана в полица № BG/02/**********. При движението си водачът е
причинил ПТП, при което са нанесени имуществени вреди по ограничителна система на пътища -
стоманено предпазна ограда /СПО/, с дължина 16 /шестнадесет/ м. л. на главен АМ „Марица“ от
км. 0+170 до км. 0+186 - ляво банкет, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” град София,
в размер на 3 010,18 /три хиляди и десет лева и осемнадесет ст./ Видно от съставения протокол за
ПТП, обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП се състоят в следното:
Участник 1 губи контрол над МПС и реализира ПТП с материални щети.
Твърди се, че увреденото имущество в резултат на настъпилото ПТП представлява „пътни
принадлежности", по смисъла на & 1, т. 4 от ДР на Закона за пътищата и е един от основните
елементи на пътя. Касае се за републикански път, който е изключителна държавна собственост
съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата. Републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура", като Агенцията осъществява своята дейност чрез централната
администрация и чрез специализираните звена, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Закона за
1
пътищата. Областно пътно управление -Стара Загора е специализирано звено на Агенция „Пътна
инфраструктура".
Заявяват, че с уведомление за щета № 53-00-1613/19.11.2024 г., са отправили писмена
застрахователна претенция пред ответника, като по претенцията е образувана щета № **********.
Приложили са количествено-стойностна сметка, в която са описани причинените ни действителни
щети, изразяващи се в увреждането на ограничителна система на пътища /стоманено предпазна
ограда /СПО/ с посочена дължина, като общата стойност на щетата е в размер на 3 010,18 лв. /три
хиляди и десет лева и осемнадесет стотинки/ с включен ДДС.
Поради това, че по претенцията не е постъпил пълният размер на претендираното
обезщетение, на 04.02.2025 г. с писмо № 53-00-191 отправили покана за плащане на остатъка от
претендираното обезщетение. С писмо вх. № 53-00-218/11.02.2025 г., ответното дружество ги е
уведомило, че претенцията е била изплатена на 08.01.2025 г. в размер на 710.78 лв., като посочват
също, че стойността на увредените елементи е изчислена съгласно Пр ПТП № 91935103 от
11.07.2024 г., на база представената от ищеца количествено стойностна сметка с приспаднати
приходи от реализация на демонтираните елементи. Посочената и заплатена от застрахователя
сума не кореспондирала по размер с размера на претърпяната от ищеца вреда, както и не била
заплатена цялата дължина на увредената стоманена предпазна ограда. Увредената мантинела не е
реализирана като метален отпадък, поради което неправилно е приспадната сума за метални
отпадъци за вторични суровини.
Агенция „Пътна инфраструктура” била възложила изпълнението на дейностите по
доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на територията на ОПУ
Стара Загора с договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, като в представената
пред застрахователя количествено-стойностна сметка бил посочен изпълнителят по договора, а
именно XX гр. Пловдив. В същата били посочени количествата и дейностите по възстановяване на
щетите, шифъра на всяка дейност, единичните цени и общата стойност с ДДС. Всички данни по
поръчката са публично достъпни в Регистъра на обществените поръчки в ЦАИС ЕОП и на
официалната страница на Агенция „Пътна инфраструктура“, раздел „Профил на купувача“.
Възстановяването на причинените вреди се дължало от застрахователното дружество с включен
данък добавена стойност. Информацията за регистрираните по ЗДДС лица е публична и
общодостъпна на сайта на информационната система за обмен на ДДС информация между
държавите членки на ЕС – VIES. Чрез извършване на служебна справка може да се установи, че
фирмата изпълнител по договора за обществена поръчка е регистрирано лице, като номерът му по
ДДС е валиден. Следователно, при заплащане стойността на ремонта на увредените съоръжения,
Агенция "Пътна инфраструктура" дължи и ДДС върху сумата. От друга страна, ищецът не е
данъчно задължено лице, поради което за него няма да възникне право на приспадане на данъчен
кредит, като този разход за Агенция "Пътна инфраструктура" би останал невъзстановим.
Молят съда след като се убеди в основателността на иска, да осъди ответника „ЗД БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец,
бул./ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура", ЕИК *********, с административен
адрес: гр. София, ул. „Македония" № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет
инж. Йордан Климентов Вълчев:
-сума в размер на 2 238 лв. /две хиляди двеста тридесет и осем лева/ главница,
2
представляваща остатък от дължимо обезщетение за действително причинените имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2024 г. от лек автомобил XX, както и
-сума в размер на 132, 07 лв. /сто тридесет и два лева и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху остатъка от дължимото обезщетение считано от датата на частичното
плащане /08.01.2025 г./ до датата на подаване на исковата молба в съда ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗД "БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от
изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. М. Г.,
съдебен адрес: гр. София 1407, бул. „Джеймс Ваучер" №87, ет. 2, като оспорват предявения иск по
основание и размер.
В отговора се твърди, че действително, между ЗД „БУЛ ИНС” АД и Б. Г. Г. е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност” за XX. В тази връзка била издадена
полица №: BG/02/124001140331. В срока на действие на цитираната полица в дружеството има
заведена щета по ГО под №: ********** от ищеца - Агенция „Пътна инфраструктура”.
Ответникът бил одобрил погасяването чрез плащане за сумата от 710.78 лв. Сумата е била
изчислена на база размера на щетите посочен в Протокол за ПТП № 1935103/11.07.2024 г. според
който са увредени „4 метра предпазна мантинела и 8 бр. закрепващи колчета”, не както претендира
ищеца, че са увредени 16 м. от нея. Разликата между записаните в Протокола 4 м. и твърдените от
ищеца 16 м. била значителна, за да се твърди грешка в изписването на щетите, още по малко от
лице, което лично е посетило мястото на ПТП непосредствено след инцидента. Считат, че са
завишени размерите на щетите, сумите необходими за доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на съоръжението.
Към момента ответника бил изплатил изцяло на ищеца сумата, определена като
обезщетение. Считат, че с това плащане са се издължили изцяло на ищеца.
С отговора оспорват иска по размер и, че претендираната сума не отговаряла на
действителната стойност на причинените щети.
Молят, съдът да отхвърли изцяло предявения срещу ЗД „Бул Инс" АД иск , като им се
присъдят съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Молят, в случай, че частично се уважи иска, да им се присъдят съдебни и деловодни
разноски и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.
В случай че са налице предпоставките на чл. 238 ал. (2) ГПК молят съда да постанови
неприсъствено решение, с което да се отхвърли предявения срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД иск, като им
се присъдят съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Правят възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител на
ищеца и молят на основание чл.78 ал.5 ГПК да се намали същото.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
3
На 11.07.2024 г.в 15.30 часа при движение по главен АМ „Марица“, км. 0+170, водачът Б. Г.
Г. с ЕГН **********, управляващ лек автомобил марка XXе причинил ПТП, при което е нанесъл
имуществени вреди по ограничителна система на пътища стоманено предпазна ограда /СПО/, с
дължина 16 /шестнадесет/ м. л. на главен АМ „Марица“ от км. 0+170 до км. 0+186 - ляво банкет,
собственост на Агенция „Пътна инфраструктура” град София, в размер на 3 010,18 /три хиляди и
десет лева и осемнадесет ст./. Към датата на настъпване на застрахователното събитие
отговорността на виновния водач е била покрита по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното дружество по застрахователна полица
№BG/02/**********. От съставения протокол за ПТП, посоченият водач /Участник/ 1 губи контрол
над МПС и реализира ПТП с материални щети, изразяващи се в увреждане на 16 метра
ограничителна система за пътища, както и че ищецът е ответното дружество е заплатило по тази
щета на ищеца сумата в размер на 710,78 лева.
Не е спорно между страните, че ответното дружество е извършило плащане по процесната
щета на ищеца в размер на 710,78 лв.
Извършеното частично погасяване на претенция на ищеца от страна на ответното
дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника факти. Изявлението на
страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има
характер на признание и се явява доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане
на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, IV
г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с извършеното частично
плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав
на заявената искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2
ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и
следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП.
По делото са назначени СТЕ и ССчЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена съдебно- техническа
експертиза се установи, че стойността на нанесените вреди, причинени от ПТП на 11.07.24 г. е в
размер на 3010.18 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено.
Същото не е оспорено от страните по делото.
От заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена съдебно- счетоводна
експертиза се установи, че на 08.01.2025 г. ЗД БУЛИНС АД е наредило плащане на сумата в размер
на 710.78 лв. по щетата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено.
Същото не е оспорено от страните по делото.
По делото се събраха и гласни доказателства от свидетелите X и Г. от които съдът
установи механизмът на настъпилото ПТП.
4
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като възпроизвеждат
обстоятелства, лично възприети, логични са, непротиворечиви и обективни.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че претендираната
сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети и, че е завишена сумата
необходима за ремонт на мантинелата, поради следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 за отправяне към застрахователя на писмена
застрахователна претенция. С посочената норма е признато право в полза на увреденото лице,
спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за
заплащане на дължимото обезщетение.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди
действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия
състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., II ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г., II ТО на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие -
386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от
16.10.2014 г. обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава
пазарната му стойност.
Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати обезщетение,
което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. Ето защо съдът приема, че
дължимото обезщетение трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел.
Установените в КЗ правила за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
гарантират да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, по начин да се избегне
обедняване /намаляване/ на патримониума на увреденото лице в резултат на настъпилия
застрахователен риск. Това означава, че размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната/възстановителната стойност на увреденото имущество,
5
определена по пазарната му стойност. В настоящия случай действителната стойност на щетите е
установена от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която е в размер на
3010.18 лв.
Както се посочи от страна на ответното дружество е извършено плащане по процесната
щета на сума в размер на 710.78 лв./това не се оспорва от ищцовата страна/.
Исковата претенция е заявена за сумата от 2353.65 лв. Следователно действителният
неизплатен остатък от обезщетението е в размер на 3 010,18 лв. – 710,78 лв. = 2 299,40 лв., поради
което същата се явява частично основателна до сумата в размер на 2299.40 лв.
Макар ищецът да е предявил иск в размер на 2 353,65 лв., съдът е длъжен да съобрази
принципа, заложен в чл. 235, ал. 2 ГПК, според който съдебният акт следва да се основава само на
действително установените по делото факти и доказателства, а присъденото обезщетение не може
да надвиши установения размер на вредата, поради което искът следва да бъде уважен само до
доказания размер, а в частта над него да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва:
Акцесорният иск е предявен на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 429, ал. 3 КЗ и
представлява претенция за заплащане на законна лихва за периода, през който застрахователят е
изпаднал в забава относно изпълнението на дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ: „Застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице.“
В хипотезата на деликт, застрахованият дължи обезщетение от момента на увреждането
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД), а по силата на прякото право по чл. 432, ал. 1 КЗ – същата отговорност носи и
застрахователят, но при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ и чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ:
Лихвата се дължи от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, или от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице — която от датите е по-ранна.
В настоящия случай е безспорно установено, че застрахователят е бил надлежно уведомен
за щетата и на 08.01.2025 г. е извършил частично плащане в размер на 710,78 лв. След частичното
изпълнение застрахователят изпада в забава относно неплатения остатък. От тази дата по силата на
чл. 86 ЗЗД лихвата върху неизплатената част започва да тече автоматично – без покана.
Ищецът претендира 132,07 лв. мораторна лихва за периода 08.01.2025 г. – датата на
подаване на исковата молба. Този период съответства именно на времето, през което
застрахователят е бил в забава относно изпълнение на остатъка от задължението.
Размерът на претендираната лихва е конкретизиран, не е оспорен по размер от ответника,
и се установява на основание: общата главница; периода на забавата; приложимия размер на
законната лихва по ПМС № 426/2022 г.
Тъй като съдът уважава главния иск само до 2 299,40 лв. (доказания остатък), акцесорната
претенция следва да бъде уважена в пълния предявен размер, поради следното: претендираните
6
132,07 лв. са под пределите на лихвата, дължима върху доказания остатък; липсва претендиране на
лихва върху недоказаната и отхвърлена част.
Съгласно постоянната практика на ВКС: акцесорното вземане за лихва следва съдбата на
главното вземане – при уважаване на главния иск лихвата се присъжда до доказаната част на
главницата и в рамките на заявения размер“
Тъй като главният иск е уважен до 2 299,40 лв., а претендираната лихва е определена само
върху този остатък, претенцията е основателна и следва да бъде уважена в предявения размер –
132,07 лв.
Предвид това обстоятелство, искът на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски в пълен размер, тъй като отхвърлената част е незначителна и не е давал повод за
завеждане на делото, както следва: сумата от 99.43 лв. – платена държавна такса. Следва да се
присъдят и разноските за 2 експертизи в размер на 685 лв. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение, с оглед на направеното възражение за
прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника, следва да бъде съобразена
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. т. е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед на фактическа и правна сложност
по настоящото производство и като се вземе предвид множеството о.с.з., както и процесуалната
активност на процесуалния представител на ищеца, съдът достигна до извод, че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на ищеца следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лв., т. е. общият размер на
осъществените от ищеца разноски е в размер на 1084,43 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК *********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 2 299,40 (две хиляди двеста
деветдесет и девет лева и 40 ст.) лв. – главница, представляваща неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2024 г.
на АМ „Марица“, причинено от XX, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница в частта над 2 299,40 лв. до пълния предявен
7
размер от 2 353,65 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
ЕИК ********* на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 132,07 (сто тридесет и два лева и
седем ст.) лв. – мораторна лихва, дължима за периода 08.01.2025 г. до датата на подаване на
исковата молба, начислена върху неизплатения остатък от обезщетението.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на „Агенция пътна инфраструктура“ ЕИК *********, разноски в размер на 1084,43 лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8