Решение по дело №1101/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

No………./……….06.2017г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

 

при участието на секретаря Капка Микова

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1101 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано  по предявен от “Мания Тийм” АД срещу „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД и П.Д.Ф. иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл.327, вр. чл. 318 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата от 11082.85 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/14.04.2015г., сумата от 8632.38 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/28.04.2015г., сумата от 20470.19 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/05.05.2015г., сумата от 162.67 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/21.05.2015г., всички главници дължими по договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки  от 02.02.2015г., разсрочени с допълнително споразумение от 27.05.2015г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2016г. до окончателното им изплащане. 

В исковата молба ищецът излага, че между него, в качеството на франчайзодател и ответника  „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД, като франчайзополучател е сключен договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки от 02.02.2015г. Ответникът П.Ф. е подписал договора, като съдлъжник. По силата на договора ищецът се задължил да предоставя срещу уговорено възнаграждение франчайз пакет за срок от 7 години. От своя страна „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД се е задължило да организира дейността в търговския обект – магазин според условията на франчайз пакета, включително и да закупува от франчайзодателя месечно дрехи втора употреба най-малко по 100кг. на всеки десет кв.м. търговска площ в магазина. Франчайзополучателят е следвало да закупува от ищеца или друг доставчик стоките, предназначени за продажба в търговския обект и да ги заплаща в 3 дневен срок от издаването на фактурата. Първият ответник закупил от ищеца дрехи, аксесоари за облекло, тениски, чорапи, обувки и др. артикули, за което били издадени данъчни фактури. На 27.05.2015г. между страните било подписано допълнително споразумение, в сила от 01.06.2015г., с което е прекратено действието на основния договор и е прието между страните, че „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД дължи към 13.05.2015г. сумата от 52960.25лв., която сума била разсрочена на вноски от по 1000.00лв. до окончателното изплащане на задължението. Постигната била договорка по чл.1, ал.4 от споразумението, че при неплащането, на която и да е вноска франчайзодателят може да поиска изпълнение на цялото задължение, без да дава подходящ срок за изпълнение.

Първият ответник заплатил само 12000.00лв., 12 вноски и прекратил плащанията си, поради което остатъчното задължение от 40348.09лв., представляващо сбор на главниците по процесните фактури е станало предсрочно изискуемо. За задълженията по процесните фактури солидарно отговаря и вторият ответник П.Ф..

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят процесните суми.

            В депозираните отговори на исковата молба, по същество ответниците оспорват предявения иск по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки от 02.02.2015г. и допълнително споразумение от 27.05.2015г. Първият ответник е изпълнявал добросъвестно и в срок задълженията си по допълнително споразумение, но с оглед влошената икономическа обстановка не е разполагал със средства, поради което е спрял плащания си. Твърди, че между страните преди датата на падежа на вноската от 15.06.2016г. са започнали преговори по имейл за предоговаряне сроковете на споразумението и намаляване на вноските, въпреки това ищецът недобросъвестно е предявил иск за остатъчната цена.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуален си представител адв. Р., подържа предявения иск, като моли съдът да уважи същия. Моли за присъждането на разноски.

Ответниците редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители.

            След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.327 от ТЗ.

Съгласно нормата на чл.318 от ТЗ договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма, а последната е само форма за доказване на елементите на договорната връзка.

Страните в настощия случай са вписали договореностите помежду си в договор за франчайзинг и полупко-продажба на стоки от 02.02.2015г. Анализът на съдържанието на представения договор обосновава извода, че между ищеца и първия ответник е възникнала валидна договорна връзка.

По отношение на ответника Ф. се установява, че договорът за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 02.02.2015г., както и допълнителното споразумение към същия договор от 27.05.2015г. са подписани от него, с което последният е приел условията по тях и се счита за обвързан. С оглед, на което настоящият съдебен състав приема, че същият валидно е встъпил като съдлъжник при условията на солидарна отговорност с ответното дружество „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД на основание чл.101 от ЗЗД и отговаря за изпълнението на цялото задължение.

Между страните не съществува спор, а и от доказателствата се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си да предаде на първия ответник, уговорените дрехи, обувки и аксесоари, конкретизирани по вид, количество и единична цена в издадените процесни фактура № **********/14.04.2015г.  на стойност 21 099.99 лв с ДДС,  фактура № **********/28.04.2015г. на стойност 8 632.38 лв с ДДС; фактура № **********/05.05.2015г. на стойност 20 470.19 лв с ДДС; фактура № **********/21.05.2015г. на стойност 162.67 лв с ДДС. Изправността на продавача/ищец и изпълнението на главното му задължение се установява и от представените и приети по делото двустранно подписани протоколи за изписване № PSH – ********* / 14.04.2015г., № PSH – 10010570728.04.2015г., № PSH – *********/ 05.05.2015г.

Съгласно уговорката в т.3.6.9 от договора за франчайз и покупко – продажба на стоки, първият ответник и солидарния длъжник са се задължили да заплатят продажната цена в три дневен срок от датата на издаване на фактурата.

По делото е установено, че ответникът/франчайзополучател и солидарния длъжник не са заплатили дължимата цена в три дневния срок по 10бр. фактури, четири от които процесните, поради което страните са сключили допълнително споразумение от 27.05.2015г. Със споразумението страните са прекратили действието на договора за франчайз и прокупко продажба, като в т.1 ответниците изрично са признали, че дължат на ищцовото дружество „Мания Тийм” АД сума в размер на 52 960.25 лв., представляваща общ сбор на продажната цена по 10бр. фактури.

Съобразно уговорката в чл.1, ал.4 от споразумението дължимата сума към датата на сключване на споразумението е разсрочена, като същата е следвало да бъде заплатена на месечни вноски от по 1000.00лв. до окончателното й изплащане. В същата клауза е уговорено, че  неплащането на дължимата месечна сума е основание франчайзодателят да пристъпи към изпълнение на вземанията си.  Т.е вложения смисъл в клаузата е уговорената в полза на ищеца/кредитор възможност да реализира вземането си при условия на предсрочна изискуемост на цялото задължение, възникнало по договора за франчайз.

В тежест на ответниците е да установят, че са изправна страна по основния договор и допълнителното споразумение, а именно, че са извършвали ежемесечни плащания в размер на 1000.00лв. Не е спорно между страните, че по споразумението са платени 12 вноски за периода 01.06.2015г. до 31.05.2016г. в общ размер от 12000.00лв. За периода от 01.06.2016г. /началната дата сочена от ищеца за изпадане в забава/ до 27.07.2016г. /датата на подаване на исковата молба/ обаче, ответниците не са ангажирали доказателства, че са заплатили дължимата вноска за м.06.2016г., която съдът с оглед уговорките на договора, приема, ще е платена в срок, при изпълнение извършено до изтичането на последния ден на месец юни. 

Следователно е налице обективния факт на неплащане на една дължима месечна вноска.

Уговорената със споразумението предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на вноската с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на кредитора да направи дългът предсрочно изискуем

Следователно за да породи действие клаузата за предсрочна изискуемост следва изявление на ищеца в тази насока и то да е достигнало до ответниците.

В случая изявлението за обявяването на цялото остатъчно вземане в общ размер от 40348.09лв., формирано от разликата между общия дълг от 52960.25лв. и платените 12000.00лв. за предсрочно изискуемо е обективирано в исковата молба. С получаването от ответниците на преписи от исковата молба, последните са уведомени за предсрочната изискуемост, поради което и предвид настъпването на обективния факт на неплащане, предсрочната изискуемост се счита за настъпила и поражда правните последици на превръщане на непогасената част от дълга в дължима веднага.

Предвид изложеното е настъпил падежа за плащане на цялото задължение, поради което и предявения иск е доказан по своето основание и размер и като такъв подлежи на уважаване.

            По отношение на разноските съдът съобрази следното:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 /2012г. по тълк, дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.

Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена държавна такса в размер на 1613.92 лв. (4 % от цената на иска – 40 348,09 лв. на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата п ГПК, приема с ПМС № 38/27.02.2008г., като надвнесените 0.08лв. са недължимо платени), 3420.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в настоящото производство, 1800.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие в производството по обезпечаване на бъдещ иск, 46.00лв. и 7.00лв., държавни такси по обезпечението. Сумата от 17.00лв., такса за вписване в Агенция по вписвания не следва да бъде присъждана, тъй като не представлява съдебна разноска по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК, а и не са представени доказателства за плащането й.

Воден от горното, съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „БАЛКАН ТРАНСПОРТ ЕНД МЕЙНТЕНАНС” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Враца, Община Враца, Област Враца, ул. „Лукашов” № 11 – Търговски център на офис сграда с магазини, представлявано от Управителя П.Ф. и П.Д.Ф., ЛНЧ **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на „МАНИЯ ТИЙМ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Община Варна, Област Варна, ж.к. „Западна промишлена зона”, бивш пивоварен завод, административна сграда, ет. 2, представлявано от Изпълнителния директор С.С.сума в размер на 40 348.09 лв. /четиридесет хиляди триста четиридесет и осем лева и девет стотинки/, съставляваща общ сбор от следните суми: сумата от 11082.85 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/14.04.2015г., сумата от 8632.38 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/28.04.2015г., сумата от 20470.19 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/05.05.2015г., сумата от 162.67 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №**********/21.05.2015г., всички главници дължими по договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки  от 02.02.2015г., разсрочени с допълнително споразумение от 27.05.2015г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2016г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА „БАЛКАН ТРАНСПОРТ ЕНД МЕЙНТЕНАНС” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Враца, Община Враца, Област Враца, ул. „Лукашов” № 11 – Търговски център на офис сграда с магазини, представлявано от Управителя П.Ф. и П.Д.Ф., ЛНЧ **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на „МАНИЯ ТИЙМ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Община Варна, Област Варна, ж.к. „Западна промишлена зона”, бивш пивоварен завод, административна сграда, ет. 2, представлявано от Изпълнителния директор С.С.сума от 6 886.92 лв. /шест хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторени съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по настоящото производство и в обезпечителното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК..

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            Решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/