П Р О Т О К О Л
гр.Козлодуй 26.06.2020 г.
КОЗЛОДУЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на 26.06.2020 г. /двадесет и шести юли две
хиляди и двадесета година/ в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова
при участието на секретаря Стела
Димитрова сложи за разглеждане гр. дело
№ 1020 по описа за 2019 г. докладвано от Съдия Жаклин Димитрова
На именното повикване в 11:30 часа
се явиха:
Ищец
В.Ц.Х. чрез пълномощникът си адв. П. – редовно призована чрез пълномощника
си адвокат П., не се явява. Вместо нея се явява пълномощника.
Ответник
М.В.Х. чрез пълномощникът си адв. Л. –
редовно призован чрез особен представител адвокат Л., се явява лично и с . пълномощникът
си адв. Л..
Дирекция
„СП” Козлодуй – уведомени по телефона, не изпращат представител.
По
делото с дата 07.11.2019 г. от Дирекция „Социално подпомагане „ Козлодуй е
постъпило писмо, в което уведомяват съда,
че са в невъзможност да изготвят социален доклад, тъй като ищцата В.Х. и двете
деца Гергана и Христина се намират на
територията на Република Италия, а ответникът и баща на децата М.Х. в
Кралство Испания.
С дата 21.01.2020 г.
от ответника е постъпил писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С дата 21.012020 г.
с вх. № 292 е постъпила молба от
ответника, с която оспорват срока на връчване на ИМ.
Адвокат П.:
Не съм получила отговора по чл. 131 депозиран от ответника, но съм запозната с
него.
ПО ХОДА НА
ДЕЛОТО
Адвокат П.: Да
се даде ход на делото. Не ми е нужно време да се запознавам.
Адвокат Л.: Моля да
дадете ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адвокат П.:
Поддържам исковата молба така както е предявена. Поддържам и писменият си отговор на молба вх. №
292/21.01.2020 г. подадена от ответника,
като моля да приемете, че по отношение на същия е налице редовна процедура по връчване
на ИМ поради подробно изложени в отговора ми доводи. Моля да не приемате депозираният от ответника по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор и да не уважавате направените с него
възражения. Моля да приемете подписана от доверителката ми молба на 12.11.2019 г., когато бе насрочено първото по делото съдебно заседание, която тя се намираше в Р. България,
с която молба заявява, че поддържа
изцяло предявената искова молба и моли в
следващото съдебно заседание ако не са
налице други пречки, да се даде ход на делото и то да се разгледа в нейно
отсъствие съгласно приложено по делото изрично пълномощно по чл. 34, ал. 2 ГПК.
Моля за
приемете следните писмени доказателства, които са относими към предмета на
делото:
1. Оригинал на договор за срочно предоставяне на трудова
заетост назначение № 8050/2019 /2707 от
който е видно, че доверителката ми е трудово
заета в Република Италия, който е преведен на български език от лицензиран
преводач и го предоставям на съда в оригинал.
2. Декларация
издадена от директора на Държавно общообразователно училище „ АЛДО МОРО” в гр.
Сторнарела –Ордона в Италия, видно от която детето Христина Валериева е записана през учебната 2019 –
2020 г. в началното училище в този
училищен комплекс. Този документ представям в оригинал преведен от италиански на български от
лицензиран преводач.
3. Декларация
издадена от директора на същото училище, видно от която детето Гергана Валериева е
записана за учебната 2019 – 2020 г. е в секция „Б” на детската градина в този училищен комплекс. Документа
представям в оригинал и преведен от
италиански на български език от лицензиран преводач.
4.
Представям удостоверение за семейно положение от Община Сторнарела провинция Фоджа
в Италия, видно от което в регистъра на населението е регистрирано семейството
на доверителката ми, като има адресна
регистрация в гр. Сторнарела, ул. „Асколи Сатриано ” № 25А, заедно с двете си малолетни деца,
родителите й и нейния брат. Представям
удостоверението в оригинал и
преведено от италиански на български език от лицензиран преводач.
5. Водим
двама допуснати ни до разпит свидетели, а именно Елмира Димитрова Замфирова -
майка на доверителката ми и Наталия Иванова Борисова, която е съпруга на
братовчед на бащата на доверителката ми, с разпита на които ще докажем дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, от
кога и при кого се отглеждат децата, какви нужди имат и от каква издръжка.
Адвокат Л.: Поддържам
отговора по чл. 131 ГПК, депозиран от доверителят ми. Поддържам и молбата от
20.01.2020г., в която сме изложили доводи, че срока по чл. 131 ГПК не е
започнал да тече, не е пропуснат и не подлежи на възстановяване. Запозната съм
със становището на другата страна, но не ми е връчен препис от нея. Поддържам и
всички възражения от отговора.
Становище на
адвокат П.: В случай, че приемете, че депозираният отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК
е в срока указан във визираната разпоредба, то моля да не уважавате възражението на ответната страна за местната
неподсъдност на делото на Районен съд Козлодуй, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ГПК иск срещу лице, което не живее
в пределите на Република България на постоянният си адрес, се предявява пред съда
по постоянният адрес на неговият
пълномощник, а ако няма такъв по постоянният адрес на ищцата. В случая
към момента на предявяване на исковата молба /ИМ/ ответникът не е живял в пределите на Република България /
РБ/ на постоянният си адрес, което е видно и от самият отговор депозиран от
него по чл. 131, ал. 1 ГПК, като не е имал пълномощник, а постоянният адрес на
ищцата е в с. Манастирище, обл. Враца от което считам, че мастно компетентният
съд в случая е Районен съд Козлодуй. Моля да не уважавате искането на ответната
страна да бъде прекратено производството, като недопустимо по отношение
исковете по чл. 59, ал. 2 СК, като приемете, че българският съд е компетентен
да разгледа тези искове при следните съображения:
Производството
по делото е образувано по искова молба по брачен иск с правна квалификация чл.
49, ал. 1 СК за прекратяване на брака с развод по исков ред обективно съединен
с небрачни искове, които задължително се съединяват за съвместно разглеждане в
брачният процес по българският процесуален закон, а именно по чл. 322, ал.
2 ГПК за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на родените от брака непълнолетни децата. Съгласно чл. 7 от КМЧП брачните искове,
включително искът за развод са подсъдни на българските съдилища, ако единият от
съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
Ищцата и ответника са с българско гражданство и различно обичайно
местопребиваване. При тези факти разводът
между страните се урежда от българското
материално право на основание чл. 82, ал. 2 пр. 2 КМЧП. Общата международна
компетентност по искове за развод и унищожаване на брака е уредена в чл. 3–7 от
Регламент 2201/2003 г., а общата международна компетентност по претенции за
родителска отговорност в чл. 8–15 от същия регламент. По предявения иск за развод
съгласно чл. 3 от този регламент
компетентни да разглежда дела за развод са включително и съдилищата на
държава членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В конкретният случай
страните по делото са български граждани, поради което българският съд е
компетентен да разгледа иска за развод. В преамбюла на регламента, в който се
определят основните целина на този нормативен акт и методите за тяхното
постигане е провъзгласен основния
принцип за съвместното разглеждане в едно съдебно производство на споровете
относно родителската отговорност при предявен брачен иск, като в
чл. 6 от преамбюла е записано, че тъй като прилагането на правилата за родителската
отговорност често се налага в брачното производство, по-подходящо е да съществува
единен инструмент по делото за развод и
родителска отговорност. С оглед на тези нормативни задачи регламентът е предписал в чл. 12 правната
възможност за разглеждане на исковете родителска отговорност в едно съдебно производство
с брачния иск, т.е. предоставена е международна компетентност на
съдилищата да разглеждат исковете относно родителската отговорност ако на
същите са подсъдни брачни искове. Налице е международна компетентност на
сезираният български брачен съд и по обективно съединения иск за издръжка, тъй който
същият допълва иска за родителска отговорност за който се прие че българският
съд е международно компетентен и на основание чл. 3, б „г” от регламент ЕО № 4/2009 г.
на Съвета 18.12.2008 г. относно компетентността приложимото право
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроса
свързани със задължения за издръжка. Отделно от правната уредба не може да бъде
в интерес на малолетните деца, родителите им да се разведат, българският съд да
постанови развода, който се иска от моята доверителка, да прекрати брака им на основание чл. 49, ал. 1 СК, а техните
деца да незнаят кой от двамата родители упражнява
родителските права по отношение на тях,
тъй като това ще създаде смут в крехкото им съзнание и не считам, че това ще е в интерес на децата, какъвто е
смисъла на тези дела. Освен това ответника не предявява искане той да упражнява
родителските права по отношение на двете си малолетни децата, което за мен е парадокс, тъй като хем не желае
майката да упражнява родителски права, хем той не желае да ги упражнява, като се
противопоставя изрично български съд да се произнася по въпроса за родителските
права.
Адвокат Л.: Поддържам
възражението за това, че българският съд не е компетентен да се произнесе по съединените в брачния иска искове за предоставяне
упражняването на родителски права и издръжка, тъй като в чл. 8 от Регламент 2201/2003 г. изрично е
казано, че българският съд ще е компетентен ако детето има обичайно местопребиваване в България.
В случая децата никога не са живели и никога не са имали такова обичайно
местопребиваване в България. Те са живели първоначално в Испания, а към
настоящият момент в Италия. Съответно, моят доверител към дата, когато е
получил исковата молба се е намирал в така ситуация, че е напуснал едно местожителство в Испания и се
е прибрал в България. Към онзи момент не
е имал възможност да предяви такъв насрещен иск. Това обаче не означава, че не
е загрижен за интересите на децата си и
че не е предприел стъпки в тази насока.
Съдът
следва да се произнесе по направените възражения.
По молбата с
правно основание чл. 64 ГПК за възстановяване на срока след запознаване със
същата и изслушване на сраните съдът намира, че същата е процесуално допустима, като намира същата и за основателна. Подкрепено
е и с писмени доказателства, поради което
Съдът
определи:
Уважава
същата, което само по себе си води до
обстоятелството, че депозираният отговор
от дата 21.01.2020 г. следва да бъде приет, още повече че пълномощникът
на ищцата не възрази.
По
направеното възражение за местна неподсъдност
на делото.
Съдът намира,
че същото е основателно. Подадено е в законния срок, а именно в срока за депозиране
на писмен отговор, поради това е и
допустимо, а по същество и основателно и следва да бъде уважено. Това е така
тъй като ответника Х. е с постоянен адрес ***. С оглед предмета на
спора по отношение на местната подсъдност следва да намери приложение общата
разпоредба чл. 105 ГПК и следва да се разгледа от съда по постоянния
адрес на ответника, който е РС Бяла Слатина.
С оглед на
горното и на основание чл. 105, вр. чл. 118 и чл. 119 ГПК
Съдът
определи:
Прекратява
производството по гр. д. 1020 /2019 г. по писа на Районен съд Козлодуй поради
неподсъдност на спора пред него.
Изпраща
делото на местно компетентния съд по постоянен адрес на ответника Х.,***.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред ВОС.
Протокола
написан в съдебно заседание.
Заседанието
приключи в 12:10 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: