РЕШЕНИЕ
№ 2776
гр. Бургас, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120104200 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Ц. И. Т., ЕГН ********** от *** против ЕОС Матрикс
ЕООД, ЕИК *** за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***г. на Районен съд
Дряново, и сумите по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***, както следва:
9586.87 лева главница, ведно със законната лихва от 29.09.2010г. до изплащането, 340.24
лева договорна лихва, 701.84 лева наказателна лихва, 767.68 лева съдебни разноски, 120
лева адвокатско възнаграждение и 1363.20 лева такси и разноски по изпълнителното дело,
поради погасяването им по давност. Заявено е, че на 28.04.2009г. ОББ АД е предоставила на
Д. К. О. кредит по договор за потребителски кредит от същата дата в размер на 9780 лева.
Ищецът подписал договора като поръчител. Поради неплащане на задълженията, банката се
снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 29.09.2010г., с който
кредитополучателят и поръчителят били осъдени да заплатят дължимите суми. Образувано
било изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Ц.. Отделно кредиторът е подал информация до
ЦКР, че кредитът е в просрочие и не е обслужван. Така ищецът е вписан в регистъра като
лош длъжник. В последствие пред ЧСИ постъпила молба от ЕОС Матрикс ЕООД да бъде
конституирано като взискател поради сключен договор за цесия на вземанията. Твърди се, че
от образуване на изпълнителното дело през 2010г. до сега последното валидно извършено
изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е било на 05.07.2012г., когато е
пратено запорно съобщение за налагане на запор на заплатата на ищеца. На 11.03.2025г.,
поради липсата на предприети изпълнителни действия, изпълнителното дело било
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В периода от 05.07.2012г. до 11.03.2025г. не са
извършвани изпълнителни действия, поради което давността за вземанията е изтекла и ги е
погасила. Моли се за уважаване на исковете. Исковете са по чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК.
С определение от 30.06.2025г. делото е прекратено в частта за предявения иск за
недължимост на сумата от 1363.20 лева такси и разноски по изпълнителното дело.
1
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявил, че вземането по
изпълнителния лист му е било прехвърлено с цесия от първоначалния кредитор. Образувано
било изп. дело № ***г., като на длъжника била връчена заповедта за изпълнение, но той не е
подал възражение против нея. Така тя е влязла в сила. Прави възражение за местна
подсъдност. Заявява, че искът не е на потребител, а е предявен от длъжник по изпълнението
по смисъла на чл.439 ГПК. В исковата молба не се излагат твърдения, че ищецът действа
като потребител. За подсъдността на иска по чл.439 ГПК се прилагат общите правила, т.е.
прилага се общата местна подсъдност на чл.105 ГПК. Моли делото да бъде прекратено и
изпратено на СРС.
Заявява, че след като заповедта за изпълнение е влязла в сила, то е недопустимо да
се завежда иск по чл.124 ГПК. Липсва и правен интерес от иска, понеже подаването на
информация към ЦКР е законово задължение на кредитора. Изтичането на давността не
погасява самото вземане, а само възможността то да бъде изпълнено принудително. След
прекратяване на изпълнителното дело не са предприемани последващи действия за събиране
на вземането по принудителен ред и ответникът се е дезинтересирал от вземането. Искът е
недопустим поради липса на правен интерес. Заявява се, че на ответника е цедирана само
главницата от 9433.24 лева, както и законната лихва от момента на прехвърляне. Към
момента на цесията останалата част от вземането е погасена с плащане, чрез събрани суми в
хода на изпълнението. Ето защо искът за главницата над 9433.24 лева и за лихвите и
разноските по изпълнителния лист, се явява недопустим поради липса на правен интерес.
Ответникът счита, че претенцията е недопустима и за 120 лева адвокатски хонорар и 1363.20
лева такси по изпълнителното дело. Предмет на иска по чл.439 ГПК не са разноските и
таксите в изпълнителния процес, понеже те не са обхванати от силата на пресъдено нещо на
решението, което се изпълнява.
По същество ответникът изрично заявява, че признава иска за недължимост на
вземанията като погасени по давност. Моли разноски да не му се възлагат в тежест, понеже
не е дал повод за иска.
По делото е представено копие от изп. дело № ***г. на ЧСИ ***. То е било
образувано по молба от кредитора Обединена българска банка АД против длъжника Д. К. О.
и поръчителя Ц. И. Т., настоящ ищец по делото. Кредиторът е представил изпълнителен
лист от 29.09.2010г. на Дряновския районен съд, с който О. и Т. са осъдени да заплатят
9586.87 лева главница, ведно със законната лихва от 29.09.2010г. до изплащането, 340.24
лева договорна лихва за периода от 16.03.2010г. до 28.09.2010г., 701.84 лева наказателна
лихва за периода от 16.03.2010г. до 28.09.2010г., както и 767.68 лева разноски по делото.
Видно от преписката, на 10.02.2011г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя
на Т. и е наложен запор на трудовото му възнаграждение. На 05.07.2012г. ЧСИ е изпратил
запорно съобщение до новия работодател на ищеца и е наложен запор на трудовото му
възнаграждение. На 02.09.2013г. е изпратено ново запорно съобщение до поредния
работодател на ищеца и е наложен запор на трудовото му възнаграждение. С резолюция от
17.09.2013г. ЧСИ е спрял изпълнението и е вдигнал наложените запори. Със запорно
съобщение от 18.11.2016г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца в Банка *** ЕАД,
но запорът е бил неуспешен, понеже е установено, че лицето не е клиент на банката. На
25.06.2018г. ответникът ЕОС Матрикс ЕООД е уведомил съдебния изпълнител, че е изкупил
с договор за цесия вземанията на предходния кредитор и е поискал да бъде конституиран
като страна в изпълнението, което искане е уважено.
Със заявление от 11.03.2025г. длъжникът Т. е поискал от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело, понеже последното изпълнително действие против него е
извършено на 05.07.2012г. С резолюция от 11.03.2025г. ЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, поради перемция, е прекратил делото.
В хода на делото, на 02.12.2025г. е настъпило преобразуване на ответника, който е
2
приел правна форма ЕАД и към момента наименованието му е ЕОС Матрикс ЕАД.
При съобразяване на становищата на страните, представените доказателства и
закона, Бургаският районен съд намери следното:
По допустимостта на производството:
Не се споделя възражението на ответника, че делото е частично недопустимо,
защото на цесионера е цедирана само главницата от 9433.24 лева. Видно от договора за
цесия и приложенията му, прехвърлени са били в полза на новия кредитор както главницата,
така и лихвите.
Недопустимо е делото обаче за сумата от 120 лева адвокатско възнаграждение.
Такава сума не е присъдена с изпълнителния лист, а представлява разноски, сторени в
изпълнителното дело. Искът по чл.439 ГПК обаче може да се отнася само за суми, присъдени
с изпълнителния лист. За тези вземания ищецът има интерес да установи, че не ги дължи,
защото за тях кредиторът има изпълнителен титул. Разноските, направени в изпълнителното
дело, са вторични по отношение на вземанията по изпълнителния лист и следват съдбата им
– ако се приеме, че вземанията по изпълнителния лист не се дължат, няма да се дължат и
разноските по изпълнението. Ето защо иск за недължимост на разноските по изпълнението е
недопустим. Освен това, видно е от преписката по изпълнителното дело, че същото е
прекратено. Разноските за 120 лева адвокатско възнаграждение са можЕ. да бъдат събрани
докато изпълнителното дело е било висящо. След прекратяването му обаче, разноските вече
не могат да бъдат събрани в полза на взискателя. Ето защо ищецът няма интерес да
установява по съдебен ред, че не дължи сумата. В тази си част делото е недопустимо и
следва да се прекрати.
За вземанията по изпълнителния лист искът се явява допустим и съдът дължи
произнасяне по същество.
Искът е основателен.
Както беше казано, с отговора си ответникът “ЕОС Матрикс“ ЕООД е признал иска
за основателен. При това положение, на основание чл.237 ГПК, съдът трябва да се произнесе
с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се
основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 ГПК.
Независимо от горното, събраните по делото данни сочат също на основателност на
предявения иск.
Видно от изпълнителното дело, ЧСИ е изпратил през 2011г., 2012г. и 2013г. запорни
съобщения до работодатЕ.те на ищеца, с които е наложен запор на трудовото му
възнаграждение. В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК е прието, че Постановление на Пленума на ВС от 1980г. следва да счита изгубило
сила. В това Постановление на ВС е прието, че след образуването на изпълнителното дело
при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно
с образуването на изпълнителното дело през 2010г. давността за погасяване на вземането е
прекъсната /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ и след това веднага е спряна по силата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. С
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на
ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Следователно Постановлението на Пленума на ВС е действало до 26.06.2015г., когато е
било отменено с посоченото ТР и съответно до 26.06.2015г. се е считало, че давността е била
спряна и не е текла, ако е имало образувано изпълнително дело за събиране на дълга. След
26.06.2015г., по силата на разрешението по т.10 от ТР, давността е възобновила течението
3
си. Ето защо в конкретния случай, до 26.06.2015г. давност не е текла. След тази дата е
започнала да тече давност и тя е прекъсната през 2016г., когато е наложен запор на
банковите сметки на ищеца. Макар и запорът да не е бил успешен, той е прекъснал
погасителната давност. След 2016г. няма данни по отношение на ищеца да са били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Нямало е пречки тя да
тече и съответно е изтекла през 2021г. Така вземанията по изпълнителния лист са погасени
по давност. Изпълнителното дело е прекратено едва през 2025г., но това няма отражение
върху давността. Тя е изтекла и вземанията са погасени.
Искът е основателен и трябва да се постанови решение, с което се прогласи, че Т. не
дължи на новия кредитор-цесионер 9586.87 лева главница, ведно със законната лихва от
29.09.2010г. до изплащането, 340.24 лева договорна лихва, 701.84 лева наказателна лихва и
767.68 лева съдебни разноски.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника,
че не дължи разноски, защото не бил дал повод за завеждане на делото. Наистина
изпълнителното дело е прекратено, но изпълнителният лист не е предаден на ищеца. Освен
това няма спор, че кредиторът е подал информация до ЦКР, че кредитът е в просрочие и не е
обслужван. Независимо от признанието на отрицателния установителен иск за недължимост
на вземането кредиторът е дал повод за завеждане на делото, чрез отказа си да подаде
информация до Централния кредитен регистър съгласно правомощието си по чл.10 от
Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР, следователно е налице извънпроцесуално поведение, с
което кредиторът отказва зачитането на изтеклата погасителна давност /така определение №
603 от 25.02.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2572/2024 г., II т. о., ТК/. Така че разноски се
дължат, понеже макар ответникът да е признал иска, е дал повод да се води делото. Както
стана ясно, разноските покриват такса за завеждане на делото и адвокатски хонорар. Таксата
е платена в размер на 483.47 лева, но предвид че делото е прекратено в една част,
съразмерно трябва да се присъди такса от 478.43 лева. Според НМРАВ, за уважената част от
иска в размер на 11396.63 лева се дължи адвокатски хонорар от 1425 лева. Тази наредба
обаче, след постановяване на решение С-438/22 на СЕС, няма задължителен за съда характер
и служи само за ориентир при присъждане на адвокатското възнаграждение. Няма пречка
съдът да опредЕ. адвокатския хонорар да бъде в по-нисък размер. Основателно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не е с
фактическа и правна сложност, защото ответникът е признал иска. В случая ищецът е
платил 1800 лева за адвокатски хонорар, по НМРАВ хонорарът трябва да е в размер на 1425
лева, но предвид признанието на иска и цената на исковата претенция, то съдът счита, че
възнаграждение за адвокат от 1000 лева е достатъчно в случая и именно то следва да бъде
присъдено. Общо за разноски трябва да бъде присъдена сумата от 1478.43 лева, сбор от такса
и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. И. В., че Ц. И. Т., ЕГН
********** от *** не му дължи сумите по издаден на 29.09.2010г. от Дряновски районен
съд по ч. гр. дело № ***г. изпълнителен лист, както следва: 9586.87 лева главница, ведно със
законната лихва от 29.09.2010г. до изплащането, 340.24 лева договорна лихва за периода от
16.03.2010г. до 28.09.2010г., 701.84 лева наказателна лихва за периода от 16.03.2010г. до
28.09.2010г., 767.68 лева съдебни разноски поради погасяването им по давност.
4
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения иск за приемане
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 120 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т. И. В. да заплати на Ц. И. Т., ЕГН ********** от *** сумата от 1478.43
лева /хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването. В частта, с която производството е частично прекратено, решението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)________
5