Решение по дело №5048/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260074
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120205048
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260074

 

гр. Бургас, 02.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 18.01.2021 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 5048 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.П.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 251а-591/22.10.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Кирил Дончев Топалов от АК - Бургас, преупълномощен от адв. Д Т Т от АК – Благоевград /л. 37/. В съдебно заседание адв. Топалов поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.04.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата - 22.04.2020 г., около 12:30 часа, в гр. Бургас, се е намирал на открито обществено място - ж. к. "Братя Миладинови", градина „Родопи“, като седи на пейка, с което нарушил въведена в т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.

Жалбоподателя подписал акта без възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е депозирал възражения.

 На 22.10.2020 г. било издадено НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на  жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. На практика и самият жалбоподател не оспорва изложената фактическа обстановка, но излага съображения за незаконосъобразност на производството и маловажност на случая.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР- Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът не възприема доводите за неправилно описание на нарушението и дадената правна квалификация. В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали коя точно разпоредба, от коя точно заповед на министъра на здравеопазването, не е била изпълнена.

В случая не е приложима и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като дори да е последвала друга заповед/и, то нарушената разпоредба на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е отменена или изменена в по благоприятна за жалбоподателя, респ., не е отпаднала отговорността за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Към датата на извършване на нарушението посечената в АУАН и НП заповед е била действаща и е следвало да бъде спазвана.

На следващо място, следва да се отбележи, че заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение, и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016 г. по к. а. н. д. № 1002/2015 г. на АдмС-Плевен), поради което съдът не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания, както и на направените възражения за порочност.

Въпреки това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

В случая е приложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. чл. 11 ЗАНН.

Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай  обаче до жалбоподателя, към момента на установяване на нарушението, не е имало никакви други хора, и реално поведението му не е представлявало опасност за никого. От нарушението не са възникнали каквито и да е вредни последици. Съдът отчита, че жалбоподателят е признал вината си, като взе предвид и неговото здравословно състояние – видно от експертното решение на л. 29-30 от делото, същият е с 75 % трайно намалена работоспособност, с общо заболяване – лека умствена изостаналост с нарушения в поведението, епилепсия, травматична катаракта, страбизъм. Няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че настоящата му проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.

Горните обстоятелства, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административното нарушение. Поради това санкционираната деятелност съставлява "маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН.

Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая право на такива има жалбоподателят, който претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от приложените по делото писмени доказателства /л. 15-16, л. 36-40/ правната защита е била предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – безплатно, поради материално затруднение на клиента. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв., поради което и ОД на МВР - Бургас следва да бъде осъдено да заплати сумата от 300 лева на адв. Добри Тенчев Тенев от АК – Благоевград.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-591/22.10.2020 г., издадено от  директора на ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя Д.П.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на адв. Добри Тенчев Тенев от АК – Благоевград, с адрес на дейността: гр. София, ул. Триадица № 5Б, ет. 4, офис № 405, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВО:К.А.