№ 26964
гр. София, 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110108217 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че ищецът не е посочил конкретен размер на предявения
си иск за заплащане на трудово възнаграждение, както и период, за който е
дължимо, поради което следва да му бъдат дадени указания да конкретизира
точен размер и период на претендираната сума на това основание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на разпит
на двама свидетели при режим на довеждане, доколкото е насочено към
релевантни за спора обстоятелства и е обоснована необходимостта от същото.
На основание чл. 159, ал. 2 ГПК трети свидетел на ответника не следва да се
допуска.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
съдът ще се произнесе след конкретизиране на размера и периода на
претендираното трудово възнаграждение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на
определението с молба, с препис за насрещната страна, да посочи точен
размер и период на претендираното трудово възнаграждение. При
неизпълнение исковата молба ще бъде върната в тази част.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане по искането на
ответника за установяване обстоятелствата по прекратяване на трудовото
правоотношение, като УКАЗВА същите да бъде доведени в първото съдебно
1
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.10.2023 г. от 13:50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищцата и препис от отговора и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове от Ф.
С. К. срещу „Г.“ ООД:
- конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна
на уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед от
12.01.2023г.
- осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на
сумата 320 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение;
- осъдителен иск с правно основание чл. 350, ал. 1 КТ за връщане на
трудова книжка;
- осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплащане
на сумата 9500 лева – обезщетение за претърпени морални вреди и страдания
от незаконно уволнение.
Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор е постъпила на
работа при ответника на 20.10.2022г. Твърди, че в периода 24.12.2022г.-
04.01.2023г. не била допусната до работа поради принудително спиране на
работния процес, а в периода от 05.01.2023г.-12.01.2023г. положила труд, но
не получила трудово възнаграждение. Твърди, че на 12.01.2023г. след
възникнал конфликт с управителя на дружеството била уволнена
дисциплинарно, като до момента работодателят отказвал да върне трудовата
й книжка.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването на твърдяното
трудово правоотношение, както и че същото е прекратено със Заповед от
12.01.2023г. Твърди, че ищцата създавала конфликти, поведението й към
останалите служители и управителя на дружеството било грубо и
невъзпитано, напускала работното място преждевременно преди края на
работния процес, не се явявала на работа в продължение на няколко
последователни дни, поради което със заповед от 11.01.2023г. работодателят
наложил дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение, а със
заповед от 12.01.2023г., изменена със заповед от 04.04.2023г. трудовото
правоотношение било прекратено. Твърди, че многократно правил опити да
върне трудовата книжка на ищцата, но същата отказвала да се яви да я получи
лично, както и отказвала куриерски пратки. Оспорва да дължи трудово
възнаграждение, като твърди, че е извършил плащане по банкова сметка на
ищцата на 30.03.2023г. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени
вреди във връзка с поведение на негов служител. Претендира разноски.
Между страните не е налице спор по отношение на това, че между тях
е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „к.“ при ответника, както и че правоотношението е
прекратено със Заповед от 12.01.2023г. Поради това тези обстоятелства не се
нуждаят от доказване.
2
По иска по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже
законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл.330,
ал.2, т.6 КТ, както и че са спазени законовите изисквания при уволнение, в
това число извършените от служителя дисциплинарни нарушения.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е полагал
труд през процесния период, както и размера на претендираното трудово
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението за
плащане на трудово възнаграждение.
По иска по чл. 350, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че е
оформил и предал трудовата книжка на ищеца след прекратяване на
трудовото правоотношение.
По иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
противоправно поведение на служител при ответника (незаконно уволнение),
във връзка с което са настъпили морални вреди; причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; размера на вредите.
Съдът УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства да е претърпяла
неимуществени вреди в причинна връзка с противоправно поведение на
служител при ответника.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3