№ 14382
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110155070 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
с е предявило срещу К. К. К. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 1 478,48 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
20.04.2006 г. до 13.01.2023 г. в обект, находящ се в гр. София, ул. „Морени“ № 24, ет. 2,
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2023 г., до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
37812/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, поправена с разпореждане от 30.10.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. По силата на чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услуги
става при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди ответникът да има
качеството на потребител на ВиК услуги, които са му предоставени за обект, находящ се в
гр. София, ул. „Морени“ № 24, ет. 2.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва да е потребител на ВиК услуги. Твърди, че не е
запознат с Общите условия на ищеца, като твърди, че през по-голямата част от периода не е
живял в имота. Отделно от това прави възражение за погасяването на вземането на ищеца
по давност. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявения в настоящото производство иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че между
страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до процесния
имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
1
погасяване на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. В разглеждания случай ответникът изрично признава,
че е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „Морени“ № 24, ет. 2, което
налага извод, че същият е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
имота през исковия период.
Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК
оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на
ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява
ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди /Решение №
129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице
договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.
За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно заключението, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, процесният имот е водоснабден и дружеството е
доставяло ВиК услуги до него включително и през процесния период, като количествата
ВиК услуги, предоставени за исковия период, са общо 1035 куб. м., определени въз основа
на извършвани отчети на монтиран в имота водомер. Доставката на питейна вода през
исковия период определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени е в размер на
1356,70 лева. При това положение предявеният иск се явява основателен до установения
дължим размер от 1356,70 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1478,48 лева
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед установената частична основателност на иска следва да бъде разгледано по
същество наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените
2
признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно задълженията на ищеца за заплащане на стойността на ВиК
услуги са възникнали като срочни и за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима
покана от кредитора.
В разглеждания случай претенцията на ищеца касае вземания за периода от 20.04.2006
г. до 13.01.2023 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
който момент се счита предявен и разглежданият иск по реда на чл. 422 ГПК, е подадено на
06.07.2023 г. Следователно всички вземания станали изискуеми преди 06.07.2020 г. са
погасени по давност.
Това са вземания, за които са издадени фактури в периода от 20.04.2006 г. до 21.11.2018
г., включително, тъй като вземането по фактура № 97300130 от 21.05.2020 г. става изискуемо
на 21.06.2020 г., а вземането по фактура № 97991341 от 18.06.2020 г. става изискуемо на
19.07.2020 г., като за второто давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 06.07.2023 г. Последното обхваща вземания за периода 12.05.2020 г. – 11.06.2020 г.
При това положение размерът на погасените по давност вземания за периода от 20.04.2006 г.
до 11.05.2020 г. съобразно заключението на комплексната експертиза е в размер на 931,31
лева. Следователно непогасените по давност вземания за процесния имот и за периода, за
който ответникът отговаря, а именно – за периода от 12.05.2020 г. до 13.01.2023 г., за които
са издадени фактури от 18.06.2020 г. до 20.01.2023 г. възлиза на сумата в размер на 425,39
лева (1356,70 - 931,31 лева). Именно до този размер и период предявеният иск за главница се
явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
1478,48 лева и за периода от 20.04.2006 г. до 11.05.2020 г. - отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски съразмерно на уважената
част от исковете. По делото са налице данни за направени такива в настоящото производство
в общ размер на 684,14 лева, от които 34,14 лева – платена държавна такса, 600 лева –
платен депозит за вещи лица и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно
на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 196,84 лева. Дължимите в
полза на ищеца разноски в заповедното производство /25 лева - държавната такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на
сумата в общ размер на 21,58 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият
претендира такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на същото, което с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът намира за неоснователно. Същото определено съразмерно на
отхвърлената част от иска възлиза на сумата в размер на 213,68 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, м.
Гърдова глава, ул. „Морени“ № 24, ет. 2, дължи на с, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.
2 и 3, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на
425,39 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 12.05.2020
г. до 13.01.2023 г. в обект, находящ се в гр. София, ул. „Морени“ № 24, ет. 2, клиентски №
**********, ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 37812/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, поправена с разпореждане от 30.10.2023
3
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 425,39 лева до пълния
предявен размер от 1478,48 лева и за периода от 20.04.2006 г. до 11.05.2020 г.
ОСЪЖДА К. К. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, м. Гърдова глава, ул.
„Морени“ № 24, ет. 2, да заплати на с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 196,84 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 21,58 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, да заплати на К. К. К., с ЕГН
********** и адрес гр. София, м. Гърдова глава, ул. „Морени“ № 24, ет. 2, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 213,68 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4