Решение по в. гр. дело №429/2025 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 293
Дата: 12 декември 2025 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20254000500429
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Велико Търново, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500429 по описа за 2025 година
С Решение № 425/13.08.2025 г. по гр. д. № 1138/2024 г. Великотърновският окръжен съд
отхвърлил предявените осъдителни искове от К. Г. Т. от гр. Елена против солидарните
ответници Районен съд – Габрово и Окръжен съд - Габрово с правно основание чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв. обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на гр. д. № 189/2024 г.
по описа на Районен съд - Габрово в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 21.03.2024г. до
окончателното изплащане на главницата.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца К. Г. Т. с оплаквания, че същото
е невалидно, недопустимо и неправилно поради съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост и до неправилно
прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения
на ищеца и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди нищожност
на решението поради липса на мотиви. Решението е недопустимо, тъй като не е спазена
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ за конституиране на Прокуратурата на Република
България като контролираща страна. Твърди допуснати процесуални нарушения във връзка с
правната квалификация на претенцията и разпределението на доказателствената тежест.
Моли съда да прогласи нищожността на решението, да го обезсили, респ. да го отмени и
върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда или да го отмени и
да уважи изцяло исковата претенция.
1
Не са постъпили отговори от ответниците по делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд Апелативна прокуратура – Велико Търново,
чрез прокурор Ц. М., заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита
първоинстанционния съдебен акт за законосъобразен и правилен и моли съда да го
потвърди.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – валидно, допустимо и
правилно.
Ищецът К. Г. Т. е предявил иск против Районен съд - Габрово и Окръжен съд - Габрово за
солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 26 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на гр. дело №189/2024 г. на РС-Габрово в разумен срок съгласно
чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от 21.03.2024 г. до окончателното
изплащане.
В исковата си молба К. Т. твърди, че e ищец по гр. д. № 189/2024г. на Районен съд -
Габрово. Производството по делото е образувано на 21.08.2023г. пред Окръжен съд - В.
Търново под номер на гр.дело № 634/2023г. по описа на същия съд. Съобразно чл.7, ал. 2 от
ЗОДОВ същото е изпратено по компетентност за разглеждане и решаване на Окръжен съд –
Габрово и е образувано гр.д. № 366/2023г. по описа на същия съд. В хода на производството
по това дело били проведени три открити съдебни заседания, като по нито едно от тях на
оснoвание чл. 10 от ЗОДОВ, не е била конституирана Прокуратурата на Р. България, като
контролираща по делото страна. Поради изменение на иска по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК
на основание §.1 от ДР на ЗОДОВ във вр. чл.104 т.4 ГПК делото било изпратено за
разглеждане и решаване на Районен съд – Габрово и е образувано гр. дело №189/2024г. по
описа на същия съд. В хода на производство по това дело, също били проведени три
открити съдебни заседания, като по нито едно от тях на основание чл.10 от ЗОДОВ, не е
била конституирана Прокуратурата на Р.България, като контролираща по делото страна.
Ищецът твърди, че вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, същият претърпял и продължавал да търпи морални болки и
страдания, от кръга на типичните, които не следва да бъдат установявани. Претендира
разноски.
В писмения си отговор ответникът Районен съд – Габрово, чрез Административния
ръководител - Председател на ГОС, е оспорил изцяло иска като неоснователен и недоказан.
Ответникът РС-Габрово не е депозирал отговор на исковата молба и не е заел становище
по предявения иск.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор във ВТОП Й. К., оспорва
предявения иск.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
2
По предявен от К. Г. Т. против ОС – Велико Търново иск с пр. осн. чл. 2б от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 770/2022 г. на ВТОС в
разумен срок, на 26.09.2023 г. пред ОС – Габрово е образувано гр. д. № 366/2023 г. С
Определение № 582/29.09.2023 г. докладчикът е оставил исковата молба без движение за
отстраняване на нередовности. След отстраняване на нередовностите и размяна на книжата,
с Определение № 645/06.11.2023 г. делото е насрочено за 30.11.2023 г. Допуснати са
представените с исковата молба писмени доказателства. В съдебно заседание на 30.11.2023 г.
делото е отложено за 11.01.2024 г. поради неявяване на поискан от ищеца свидетел. По
молба на ищеца от 09.01.2024 г., делото е отложено за 16.01.2024 г. По искане на ищеца
размерът на предявения иск е намален от 33 000 лв. на 24 000 лв. и с Протоколно
определение № 10/16.01.2024 г. производството по делото е прекратено и на 31.01.2024 г.
изпратено по подсъдност на РС-Габрово.
След изпращане на делото в ГРС, на 01.02.2024 г. е образувано гр. д. №189/2024 г. и е
разпределено на съдия-докладчик, който с Определение № 214/01.02.2024 г. се е отвел от
разглеждането му. На същия ден делото е било разпределено на друг докладчик, който също
се е отвел (Определение № 220/01.02.2024 г.). На 02.02.2024 г. делото е било разпределено на
друг докладчик, който с Определение № 259/09.02.2024 г. е насрочил делото в открито
съдебно заседание за 18.03.2024 г., а с Определение № 405/08.03.2024 г. пренасрочил делото
за 17.05.2024 г. С Определение№ 401/17.05.2024 г. съдия-докладчикът се е отвел от
разглеждането на делото по искане от ищеца К. Т.. Същият ден делото е било
преразпределено, като определеният докладчик също се е отвел (Определение №
764/17.05.2024 г.). Определеният на 22.05.2024 г. съдия-докладчик е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 27.06.2024 г. (Определение № 798/27.05.2024 г.).
В съдебно заседание на 27.06.2024 г., по молба на К. Т., делото е било отложено за
12.07.2024 г. По молба на ищеца от 09.07.2024 г., е било допуснато изменение на размера на
предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаването му до сумата от 35 000
лв., производството по делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на ГОС
(Определение № 1013/11.07.2024 г.).
В ГОС делото е образувано на 26.07.2024 г. под № 353/2024 г., като след отводи на
всички съдии от този съд, на 30.09.2024 г. е изпратено на ВТАС за определяне на друг равен
по степен съд, който да го разгледа. С Определение от 02.10.2024 г. по ч. гр. дело № 512/2024
г. ВТАС е определил по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК ОС – Плевен и изпратил делото на този
съд на 08.10.2024 г. На 10.10.2024 г. пред ПлОС е образувано гр. д. № 746/2024 г., което е
приключило с Решение № 564/27.12.2024 г. (предявеният от К. Г. Т. иск е бил отхвърлен),
потвърдено с Решение № 141/10.06.2025 г. на ВТАС по в. гр. д. № 38/2025 г., влязло в сила
като необжалвано.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели М. О., В. В., които не установяват
релевантни за спора обстоятелства.
3
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищеца К. Г. Т. иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на
ответниците Районен съд - Габрово и Окръжен съд - Габрово за сумата 26 000 лв.
обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди, които са пряка и
непросредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело
№189/2024 г. на РС-Габрово, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС е
неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд.
На осн. чл. 272 от ГПК съдът изцяло споделя мотивите на обжалвания акт и препраща към
тях.
По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно - чрез свои действия или
бездействия ответниците да са причинили забавяне при разглеждането на образуваното пред
него производство. То е било висящо пред ОС – Габрово в периода 26.09.2023 г. – 31.01.2024
г. – около четири месеца, а пред РС - Габрово - в периода 31.01.2024 г. - 11.07.2024 г. - в
рамките на около шест месеца. Делото е било своевременно образувано и насрочено в
открито съдебно заседание, по всички искания на ищеца съдът се е произнасял
своевременно и по начин, обезпечаващ разглеждане на делото в кратки срокове. Предвид
това, делото е разгледано в разумен срок, съответно – претенцията за обезщетяване на осн.
Чл. 2б от ЗОДОВ е изцяло неоснователна. Единствена причина за периода, в който делото е
разглеждано от ответните съдилища, са действията на самия ищец по отлагане на делото и
пренасрочването му, по отправянето на искания за отвод на съдебните състави и по
изменение на размера на предявения иск, което е довело до промяна на родовата подсъдност
на делото.
С оглед на всичко изложено предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, както
е приел и първоинстанционният съд.
Лишени от всякакво основание са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Съдът е дал правилна квалификация на спорното право, разпределил
е доказателствената тежест за релевантните по делото факти между страните по делото,
обсъдил е всички доказателства по делото, както и относимите доводи и възражения на
ищеца.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено с участието на
Прокуратурата на Република България в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ, съответно - неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от съда
процесуални нарушения.
Жалбоподателят-ищец не твърди да съществуват конкретни обстоятелства, които
пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са основание за отвод
по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Служебно известно на настоящия въззивен състав е
обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в
района на Апелативен съд - Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико
4
Търново, и впоследствие сочи това обстоятелство като основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от
ГПК за отвод на съдиите от съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия
принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се
използва за шиканиране на делото или за упражняване на натиск върху съда.
Предвид горните мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 425/13.08.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по гр.
д. № 1138/2024 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5