Решение по дело №627/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „Ал Соф 28“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап. 7, представлявано от В. Ш., депозирана чрез адвокат И., против Решение № 156 от 03.02.2025г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД №5768 по описа на същия съд за 2024г., с което е потвърдено Наказателно постановление №790054-F768812/27.09.2024г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „А. СОФ 28“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап. 7, представлявано от В. Ш., [ЕГН], е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н -18/13.12.2006г. на МФ, вр. параграф 1 т. 61 от ДР на ЗДДС, вр. чл. 66а от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. параграф 15д ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател намира решението на районния съд за необосновано и неправилно. Излага подробни съображения в тази посока като се сочи, че грешката в тарифата не води до неотразяване на приходи или до внасяне на данък в намален размер, напротив, в случая, дължимият данък е увеличен. Намира още, че се касае и за маловажен случай.

Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно на наказателното постановление. Процесуалният представител на жалбоподателя,в съдебно заседание, поддържа жалбата. Не претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, намира жалбата за неоснователна, а постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 13.05.2024г. била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП на търговски обект представляващ кафе-аперитив, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „А. СОФ 28“ ЕООД. Преди проверяващите да се легитимират била извършена от тях контролна покупка на кафе еспресо, мляко, кока-кола на обща стойност 6.20лв., платени в брой от главен инспектор по приходите Г. Г. на М. Й. -сервитьор. За покупката бил издаден фискален касов бон № 00007442 от 13.05.2024г. от въведеното в експлоатация фискално устройство модел „DATECS“с ИН на ФП № 02966434, в който било отразено че продажбата на напитките, предмет на контролната покупка, била регистрирана в данъчна група Б /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС/, вместо в данъчна група Г /стоки и услуги, които се облагат с 9% ДДС/.

Проверяващите установили че извършената от дружеството жалбоподател продажба на кафе еспресо, мляко, кока-кола на обща стойност 6.20лв, не е регистрирана по данъчната група съобразно нейния вид, а именно в група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.

Установено е, че нарушението е извършено на 13.05.2024г.. Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка Кд - 184 сер. АА № 0155742/13.05.2024г.

Приходният орган е приел, че „А. СОФ 28“ ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало всяка продажба на услуга по данъчна група според вида на продажбите.

Главен инспектор по приходите в НАП при ЦУ – Г. съставил АУАН № F768812/21.05.2024г. Същият бил подписан от упълномощено от управителя на дружеството лице без възражения. На упълномощеното лице бил връчен екземпляр от съставения АУАН. В срок не са постъпили възражения.

Последвало издаването на НП №790054-F768812/27.09.2024г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „А. СОФ 28“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап. 7, представлявано от В. Ш., [ЕГН], е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н -18/13.12.2006г. на МФ, вр. параграф 1 т. 61 от ДР на ЗДДС, вр. чл. 66а от ЗДДС, вр. параграф 15д ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и в хронология събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.40, чл.42 и чл.43 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, на 13.05.2024г., в [населено място], е извършил нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В конкретния случай продажбата попада в приложното поле на чл. 66а от ЗДДС, вр. параграф 15д ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗДДС /в сила от 09.07.2022г., изм. ДВ бр. 102 от 2022г.-, в сила от 01.01.2023г./ и отговаря на легалната дефиниция за ресторантьорство и кетъринг услуги, дадени в т. 61 на параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗДДС.

Решението на ПРС е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В процесното НП е описано установеното от органите по приходите нарушение – неправилно отразяване на продажба на кафе еспресо, мляко, кока-кола на обща стойност от 6,20лв., платени в брой на сервитьора М. Й. на дата 13.05.2024г., като отразяването е в група „Б“ /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, вместо в данъчна група „Г“ / за продажби с дължимо ДДС 9%/.

Извършено е нарушение на изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В случая правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател предвид безспорно установеното нарушение. Правилно районният съд е приел, че санкцията следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 размер от 1000 лева, тъй като не са събрани доказателства за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения минимум.

Обоснована е и преценката за липсата на основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото по делото не се установяват данни, от които да може да се направи извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че дружеството-жалбоподател „Ал Соф 28“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100лв. /сто/ лева, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 156 от 03.02.2025г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД №5768 по описа на същия съд за 2024г.

ОСЪЖДА „Ал Соф 28“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап. 7, представлявано от В. Ш., да заплати в полза на Национална агенция за приходите, [населено място] сумата от 100лв. /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.