Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна, 28.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично
съдебно на двадесет и тридесети юли, през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш.,като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 215 по описа на КвРС за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Г-Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.Б. **,
представлявано от управителя Х.Г.У., срещу наказателно постановление /НП/ № 08-000524/302
от 14.11.2017 г., издадено от А.Н.П. –
Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 79,
ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /ЗТМТМ/ и чл. 48а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на
чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.
НП е обжалвано
от наказаното търговско дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и
правила. Навеждат се доводи за допуснати нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП. Твърди се липса на
извършено административно нарушение, което да обосновава налагане на
административно наказание на дружеството. Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на наказателното
постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие по един безспорен
начин, с всички допуснати и приобщени доказателства към административната
преписка е доказано извършване на посоченото в НП административно нарушение, а
именно приемане на работа на лице – молдовска гражданин, който е незаконно
пребиваващ на територията на страната, гражданин на трета държава. В хода на
административнонаказателното производство са спазени изцяло правилата на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице сочените от жалбоподателя основания за
отмяна.
Съдът, като
съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността
и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията
на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.08.2017 г.
около 23.00 часа, служителите на Дирекция инспекция по труда Добрич К.А.А., Н.Н.А.
и Г.В.В.извършили съвместна проверка със служители на РУ Каварна, ДАНС и звено
„Миграция” към ОД на МВР Добрич, на цех за производство на хляб и хлебни
изделия, стопанисван от „Г.-Д.” ЕООД. При проверката инспекторите установили,
че в обекта работи лицето Г.М., родена на ***г., паспорт № ***, издаден на 07.02.2017
г., гражданин на Република М.. Г.М. попълнила писмено сведение, от което се
установява, че работи в цех за производство на закуски, стопанисван от „Г.-Д.“
ЕООД с определена трудова функция - приготвя пици, кремвиршки, сладки,
сандвичи, бутерки, гондоли с кайма, гондоли със сирене и питки, с определено
работно място-цех за производство на хляб и хлебни изделия с осем часово
работно време от 21.00 ч. до 05.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение в
размер на 100 лева седмично и с два почивни дни седмично, без да е сключен
писмен трудов договор с „Г.-Д.” ЕООД и липса на командировъчна заповед.
На 31.08.2017 г.
с писмо изх. № 17246098 от група „Миграция“ гр. Добрич е поискана писмена
информация относно Г.М., в която да се посочи дали лицето има разрешение за
продължително пребиваване в Република България, на като е отговорено, че лицето
няма разрешен статут за пребиваване в РБългария. С писмо изх. № 17246265 от
Агенция по заетостта е изискана информация относно искано ли е разрешение от „Г.Д.“
ЕООД за наемане на работа на граждани от страни извън Европейския съюз, на
което е отговорено, че липсва такова разрешение за работа от Г.М.. От събраните
по време на проверката документи ИТ Добрич е установила, че „Г.-Д.“ ЕООД в
качеството си на работодател е наела на работа от 30.08.2017 г. Г.М., родена на
*** г., паспорт № ***, издаден на 07.02.2017 г., гражданин на Република М., която
е незаконно пребиваваща на територията на Република България, гражданин на
трета държава. Резултатите от извършената проверка от инспекторите в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Добрич били обективирани в протокол за
извършена проверка № ПР1733376 от
29.09.2017г.
Въз основа на
събраните писмени доказателства, личните си впечатления придобити при
извършване на проверката, св. К.А. съставила на 16.10.2017 г. АУАН № 08-000524,
в който описала словесно констатираното нарушение, а именно, че „Г.-Д.” ЕООД, в
качеството си на работодател е приел на работа на 30.08.2017 г. Г.М., роден на ***
г., паспорт № *** издаден на 07.02.2017 г., гражданин на Република М., която е
незаконно пребиваваща на територията на Република България, гражданин на трета
държава, с което е нарушил чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното от работодателя лице Д.Х.У.
и връчен му срещу подпис.
Въз основа на
съставения АУАН на 14.11.2017 г. било издадено обжалваното НП, в което била
отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като
административнонаказващия орган приел, че „Г.-Д.” ЕООД в качеството си на
работодател е наел на работа от 30.08.2017 г. Г.М., роден на *** г., паспорт № ***,
издаден на 07.02.2017 г., гражданин на Република М., която е незаконно
пребиваваща на територията на Република България, гражданин на трета
държава, с което е нарушил чл. 13, ал.
1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ. За извършеното нарушение на осн. чл. 79,
ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 48а, ал. 2 от ЗЧРБ, на
дружеството в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията
на разпитаните свидетели К.А.А. –
актосъставител, В.К.П. – свидетел при съставянето на акта, Т.Н.А. – свидетел
при установяване на нарушението, Н.А.Я. – служител на фирмата, А.А.П., присъствал
при провеждане на проверката, АУАН № 08-000524, съставен на 16.10.2017 г.,
писмо с изх. № 17253764/11.10.2017г. за връчване на протокол и покана за
съставяне на АУАН, ведно с обратна разписка за връчването му; протокол за извършена проверка изх. № ПР173376/
29.09.2017 г.; призовка за представяне на документи от 01.09.2017г.; призовка
по чл. 47 ал. 1 АПК; писмо с изх. № 17246900/05.09.2017г. до началника на група
„Миграция“ към ОД на МВР-Добрич; писмо с изх. № 17246098/31.08.2017г. до
началника на група „Миграция“ към ОД на МВР-Добрич; писмо с вх. №
17284330/08.09.2017 г. от ОД на МВР-Добрич; писмо с вх.№ 17286747/20.09.2017г.
от Агенция по заетостта; Договор за продажба на дружествени дялове; Решение за
продажба на дял от капитала на „Г.-Д.“ ЕООД; Пълномощно от Х.Г.У.; Учредителен акт на „Г.-Д.“ ЕООД; Декларация по
чл. 68 ал. 1 т. 3 от ЗТМТМ на Г.М., графическа експертиза установяваща, че
подписите в декларацията на осн. чл. 68, ч.1, п. 3 от ЗТМТМ и в договор за продажба
на дружествени дялове от 30.08.2017 г. са положени от едно и също лице и
съответстват на подписа положен в декларацията от Г.М.. Доказателствената
съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни
изводи:
По допустимостта
на жалбата
Същата е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното търговско дружество, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила
присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда)
ефект.
По приложението
на процесуалния и материалния закон
При разглеждане
на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция
по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. При налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна,
като не се изследва въпроса за вина.
По делото
безспорно се установява от доказателствената съвкупност, че на 30.08.2017 г.
около 23.00 ч., при извършената на място от служителите на трудовата инспекция
проверка в цех за производство на хляб и хлебни изделия, е констатирано, че „Г.-Д.”
ЕООД в качеството си на работодател е наел на работа от 30.08.2017 г. Г.М.,
родена на ***г., паспорт № АА060111, издаден на 07.02.2017 г., гражданин на
Република М., която е незаконно пребиваваща на територията на Република
България, гражданин на трета държава, което нарушава изискването на чл. 13, ал.
1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ. Събраните по административната преписка
писмени материали установяват по несъмнен начин горните обстоятелства.
Съгласно чл. 13,
ал. 1 ЗТМТМ не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на
територията на Република България граждани на трети държави. Безспорно по
делото се установява, че лицето Г.М. е гражданин на Република М.. Същата се
явява незаконно пребиваваща, според дефиницията на § 1, т. 14 от ДР на ЗТМТМ
във вр. с § 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ - чужденец - гражданин на трета държава,
който се намира на територията на Република България и не отговаря или е
престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От приложената в
административната преписка справка от Агенция по заетостта се установява по
категоричен начин, че Г.М. няма издадено разрешение за работа, т.е същата няма
достъп до пазара на труда в Република България. От представеното писмо от
страна на Дирекция "Миграция" към МВР се установява, че липсват данни
в информационните масиви на МВР за предоставен статут на М.. Ето защо, поради
наемането на работа на молдовски гражданин, жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ. М. е била
заварена от контролните органи да полага труд в предприятието на жалбоподателя,
попълнила е собственоръчно декларация, където е вписала обстоятелствата по
наемането й и условията на труд. Кореспондиращата на извършеното нарушение
санкционна норма на чл. 77, ал. 1 ЗТМТМ /преди изм. изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16
март 2018 г./ предвижда на работодател, който е нарушил разпоредбата на чл. 13,
ал. 1, когато нарушението не съставлява престъпление, да се налага глоба,
съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48в от Закона за
чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Според чл. 48в, ал. 2 ЗЧРБ наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до
30 000 лв. юридическо лице, наело на работа незаконно пребиваващ чужденец,
доколкото извършеното не съставлява престъпление. С отмяна на последната
разпоредба ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., за процесното
нарушение не е отпаднала наказуемостта, тъй като в чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ е
предвидено същото по размер наказание в относително определени размери от 3000
до 30 000 лв.
Ето защо
административнонаказващият орган, санкционирайки жалбоподателя с предвидената
за юридически лица имуществена санкция в разпоредбата на чл. 77 ал. 2 от ЗТМТМ
е съобразил изцяло закона, като е наложил санкция в минимално предвидения
размер от 3000 лева. Обсъждайки размера на наложената имуществена санкция,
съдът намира същия за правилно определен в размер на минималния, предвид
липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на
работодателя. Тъй като наложената имуществена санкция е в минималния предвиден
размер, то в настоящето производство съдът не е в правомощия за неговото изменение
в посока намаляване.
Съдът намира, че
нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93,
т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/
от съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията
„формално нарушение”. Фактът на наемане на работа на молдовски гражданин, който
е незаконно пребиваващ на територията на РБългария, гражданин на трета държава
осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да
има или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по
административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо
по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се
касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.
28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от ЗТМТМ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай,
което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени
други нарушения на трудовото законодателство, е по съществото си смекчаващо
отговорността обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието,
но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода,
че деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна и не представлява административно нарушение. Липсват и други
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна
норма обществени отношения – регулирането на достъпа до пазара на труда на
работници-граждани на трети държави, конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН. Като основание да се счита, че нарушението не
може да се квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона
санкция за това нарушение, с което законодателят е изразил и значимостта на
обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения.
С оглед изхода
на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на
въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич искане,
съдът, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да
присъди на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич сторените по
делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр.
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
следва да бъде 100 лв.
Така мотивиран
съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
08-000524/303 от 14.11.2017 г. издадено от А.Н.П., на длъжност директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Добрич, с което на основание чл. 79, ал. 4,
във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и
чл. 48а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, на „Г.-Д.“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „България“, №5, в
качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА „Г-Д.ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. ”България“, №*,
представлявано от Х.Г.У., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….