РЕШЕНИЕ
№ 852
гр. Бургас, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100501176 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Перфект
Мобайл“ – ЕООД – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение
№16/28.05.2025г., постановено по гр.д.№29/25г. на Районен съд Малко Търново, с
което е отхвърлен иска на въззивника срещу Териториално Поделение „Държавно
Горско Стопанство Малко Търново“, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
второ и трето от ЗЗД, във връзка е чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1720,50 лв.,
представляващи невъзстановена гаранция по Договор №48/14.06.2023 година.
Въззивникът намира, че първоинстанционното решение е постановено в
противоречие с представените доказателства. Оспорва направените от МТРС изводи:
- че обектът е предаден на изпълнителя – в тази връзка намира, че освен
позволително за сеч е следвало да се представи и приемо – предавателен протокол за
подотдел 55:а, какъвто не е представен – излага съображения. Намира, че
възражението му в тази връзка не е било преклудирано;
- основани на СТЕ, досежно размера на добитата и недобита дървесина – в
тази връзка въззивникът цитира извода на съда, както излага твърдения и съображения
относно заявеното в отговора на исковата молба становище и извършената експертиза
по въпроса в кой период е била спряна сечта;
- за съществено неизпълнение, което дава основание за задържане на
гаранцията – излага подробни съображения, основани на чл.8, ал.3, чл.12, ал.1 и 2,
чл.13, ал.3 от договора, както и липсата на констативен протокол.
- излага съображения, основани на чл.24, т.3 до 3.4 от договора, даващи
основания за едностранно писмено прекратяване на договора без обезщетение.
1
Намира, че не са налице нарушения по чл.14, ал.1, т.2.2 до 2.4 от договора, които да
дават право за задържане на гаранцията – излага съображения.
Въззиваемият – ответник ТП ДГС Малко Търново представя в срока по чл.263,
ал.2 ГПК писмен отговор на жалбата. В него излага съображения за потвърждаване
на решението. Споделя изводите на съда, че договор №48/14.06.2023 г. за добив на
дървесина за обект 2306 „Мечи дол“ не е изпълнен от ищеца, поради което на
основание чл.8, ал.3, гаранцията не подлежи на възстановяване. Намира, че
твърденията на въззивника че обекта не му е предаден, тъй като липсвало приемо-
предавателен протокол са преклудирани – излага съображения, че това е станало едва
през време на съдебните прения. Намира, че на основание чл.266, ал.1 ГПК са
преклудирани и твърденията на въззивника, че сечта в подотдел 55:а била спряна за
период от 3 месеца и 21 дни поради липса на издадено позволително за сеч за този
период, които са заявени за първи път едва във въззивната жалба. В тази връзка
намира, че за останалия период от договора - 8 месеца или общо 256 дни е имало
действащи позволителни за сеч.
Въззиваемият оспорва твърдението на „Перфект Мобайл“ ЕООД, че обекта не
му е предаден и излага съображения. Позовава се на Допълнително споразумение №1
от 22.12.2023 г. към договора, по силата на което страните са удължили срока за добив
на дървесината от 31.12.2023 г. до 30.06.2024 г. – извършва анализ на споразумението;
позовава се на представените с отговора на исковата молба позволителни за сеч, с
които на изпълнителя е разрешено да добие в подотдел № „55:а“ 885 m3 дървесина.
За обосноваване на тезата си, че не са налице основания за връщане на
гаранцията за изпълнение, както и за опровергаване твърденията на ответника,
въззиваемият се позовава и извършва анализ на чл.22, чл.33, ал.2 от Наредбата за
условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии и
чл.87д, ал.1 – 10 ППЗГ, както и на чл.8, ал.3 от договора.
Въззиваемият се позовава на СТЕ, видно от която по договора са добити 902.04
m3 дървесина и не са добити 773.96 м3 в пет подотдела, т.е. налице е изпълнение от
53.82%, и неизпълнение е 46.18%, като в подотдел 55:а не е добит нито едно кубичен
метър дървесина за целия срок на договора, макар да е налице маркирана не отсечена
дървесина в размер на 885м3 (от общо договорената 1676м3) – излага съображения, за
обосноваване на извод, че е налице съществено неизпълнение на договора, поради
което намира, че гаранцията не подлежи на връщане.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, че между ответника, в качеството му на възложител и ищеца –
като изпълнител е сключен Договор №48/14.06.2023 г. за добив на дървесина — сеч,
извоз, сортиране и рампиране на маркирана дървесина до временни складове за Обект
№ 2306 „Мечи дол“, подотдели: 6:а; 7:е; 8:а; 41:о; 43:ж; 55:а от ЛФ 2023г., находящи се
в горски територии държавна собственост, в района на дейност на ТН „ДГС Малко
Търново“. Уговорен е срок на договора до 31.12.2023 година, а с допълнително
споразумение №1/22.12.2023 година, срокът е удължен до 30.06.2024 г. В чл.8, ал.1 е
уговорена гаранция за изпълнение, вносима от изпълнителя. Като такава гаранция е
трансформирана внесената гаранция по провеждане на конкурса за възлагане на
изпълнението; не се спори че такава е внесена. В чл.8, ал.2 са посочени случаите, в
които гаранцията остава за възложителя, а в ал.3 – условията за нейното
освобождаване.
Ищецът твърди, че договорът е бил изпълнен, но ответникът не му е върнал
внесената гаранция, за което е бил поканен. Претендира осъждането му да я върне.
2
Ответникът оспорва иска. Заявява, че ищецът не е изпълнил задълженията по
договора, като не е добил договорените в чл.5 количества дървесина и конкретно –
тази, попадаща в „подотдел 55:а“, в размер на 885 куб.м., която съставлява 51% от
общото количество дървесина, предмет на договора.
Видно от представените по делото доказателства – сключения договор и
допълнително споразумение, технологични планове, карнети – опис, скици,
сортиментни ведомости, прококоли за освидетелстване не сечища и конкретно –
протокол №0734761/31.12.23г., от представените позволителни за сеч и от извършената
съдебно – техническа експертиза, по отношение на отдел 55, подотдел „а“, в полза на
ищеца са били издадени позволителни за сеч №0727428/23.06.23г., със срок на
валидност 26.06.23г. – 31.12.23г. и №0769632/22.04.24г. със срок на валидност
25.04.24г. до 30.06.2024г. При извършеното на 31.12.23г. на посочения подотдел,
представители на възложителя и изпълнителя са констатирали че сечта не е изведена и
не е отсечено нито едно дърво. Същата констатация е направена и с протокол от
18.07.24г., подписан само от представител на възложителя. По делото не се спори, че
сеч не е била извършена. Ищецът твърди, че за периода 31.12.23г. – 24.04.24г. не е
имал издадено позволително за сеч. Тези факти и обстоятелства се установяват и от
извършената съдебно – техническа експертиза.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото e правилно и законосъобразно.
Мотивите въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Видно от събраните и обсъдени по-горе доказателства, ищецът не е изпълнил
поетото от него договорно задължение да извърши добив на дървесина — сеч, извоз,
сортиране и рампиране на маркирана дървесина за Обект № 2306 „Мечи дол“,
подотдел 55:а, което съставлява 885 куб. м. от общо 1676 куб.м. За изпълнение на
поетото задължение, ищецът е имал първоначално позволително за сеч за периода
26.06.23г. – 31.12.23г. или за 6 месеца; След удължаване срока на договора, в негова
полза е издадено позволително за сеч за периода 25.04.24г. – 30.06.24г. – за още 2
месеца. Поради това възражението, че е налице забава на кредитора, т.к. за срок от
01.01.24г. до 24.04.24г. не е имал позволително за сеч, въззивната инстанция намира за
неоснователно. Неизпълнението на поетото задължение е съществено, т.к. съставлява
51% от цялото количество, уговорено в договора.
Съобразно уговореното в чл.11 и чл.12 от договора, изпълнителят регулярно
уведомява възложителя за изпълнението и го кани да го приеме, което се извършва на
терен с приемо – предавателен протокол, който се подписва от представители на двете
страни. Според клаузите на чл.8 от договора, гаранцията не се освобождава когато
изпълнителят не предава изпълнението на възложената работа по тримесечия и в
уговорените в чл.15, ал.2, т.15 минимални количества. Клаузата на ал.2 предвижда
начина на освобождаване на гаранцията, като това става в срок от 10 дни, след
съставяне на констативния протокол за приемане на изпълнението. По аргумент за
противното, ако изпълнението не бъде прието, гаранцията не подлежи на
освобождаване. В настоящия случай, както вече стана дума, в срока по чл.15, ал.2, т.15
и след продължаване срока на договора, за подотдел 55:а са съставени констативни
протоколи, с които работата не е приета, поради това, че не е била извършена от
изпълнителя. Обстоятелството, че вторият констативен протокол не е подписан от
представител на ищеца би имало значение, ако той твърдеше, че е изпълнил
задължението си. Такова твърдение не е налице и безспорно по делото изпълнение за
подотдел 55:а няма. Поради това неподписването на протокола от представител на
ищеца не се отразява на крайния извод. Ето защо в полза на ищеца не се е породило
правото да иска връщане на гаранцията.
По изложените съображения предявеният иск е основателен. Решението на
Районен съд Малко Търново, постановено в този смисъл, е правилно и
3
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, в размер на
450 лева – възнаграждение за юрисконсулт, съобразно представения списък на
разноските по чл.80 ГПК.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №16/28.05.2025г., постановено по гр.д.№29/25г. на
Районен съд Малко Търново.
ОСЪЖДА „ПЕРФЕКТ МОБАЙЛ“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: 8363 с.
Евренозово, общ. Малко Търново, област Бургас, да заплати на Териториално
поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО Малко Търново“, със седалище и
адрес на управление: град Малко Търново, п.к. 8162, обл. Бургас, ул. „Никола
Вапцаров“ № 8, с ЕИК: 201 617 654 0099, териториално поделение, съгласно чл. 173,
ал. 1 от Закона за горите на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ град Сливен, с ЕИК: *********, сумата от 450 лв.
възнаграждение за процесуално представителство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4