Решение по дело №577/2017 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 224
Дата: 17 октомври 2017 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20171450100577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

17.10.2017

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

Съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

Двадесет и шести септември

 

Година

2017

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

Дело номер

577

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

           „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, против Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН ********** ***, с която моли съда да признае за установено по отношение на ответниците като солидарни длъжници на „Т. С. ХИЦ“ ЕООД ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр.Р.,бл.10,вх.Б,ет.1,ап.1, че същите дължат изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1121 /2016 г. на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 737/26.08.2016 г. за сумата от 19 126.22  лв.  / деветнадесет хиляди сто двадесет и шест лева и 0.22 ст../  главница, 10 538.24 лв. договорна лихва за периода от 06.07.2013 год. до 24.08.2016 год., 1 151.59 лв. такси за периода от 30.06.2013 г. До 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.08.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 616.32 лв. внесена държавна такса и 1 190.69 лв. адвокатско възнаграждение. Претендират се и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който оспорват иска, и се позовават на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.

Производството е по чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е ч. гр. д. №1121/2016 год. на МзРС.

 От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, по образуваното ч. гр. д. №1121/16 год. на МзРС, съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 737/26.08.2016 г., с която е разпоредил длъжниците „Т. С. ХИЦ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бл.10, вх.Б, ет.1, ап.1 представлявано от Н.М., и поръчителите:  Х.К.И. ЕГН ********** ***, М.Д.И. ЕГН ********** *** М.Ж.Н.ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на кредитора „Ю. Б.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район В. ул.О.П. № 260, със  законните представители  Петя Д. и Д.Ш., сумата 19 126.22 лв./ деветнадесет хиляди сто двадесет и шест лева и 0.22 ст../  главница, 10 538.24 лв. договорна лихва за периода от 06.07.2013 год. до 24.08.2016 год., 1 151.59 лв. такси за периода от 30.06.2013 г. До 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.08.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 616.32 лв. разноски по делото и 1 190.69 лв. адвокатско възнаграждение.

 В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, от солидарните длъжници М.Д.И. и Х.К.И. са постъпили възражения, в които сочат, че не дължат изпълнение по издадената срещу тях заповед за изпълнение, тъй като считат, че вземането е погасено, поради изтекла погасителна давност и на основание чл. 147 ЗЗД.

В писмения си отговор по чл. 131 ГПК, ответниците се позовават само на разпоредбата на чл. 147 ал.1 ЗЗД. Поддържат и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител направените възражения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

На 05.06.2008 г. между ищецът и длъжника „Т. С. ХИЦ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., бл.10, вх.Б, ет.1, ап.1 е сключен договор за банков кредит за сумата от 20 000 лв. за срок от 120 месеца. За обезпечение на вземанията на банката кредитополучателя учредява в полза на банката договор за поръчителство с поръчител Мирослав Гетов Николов. Допълнително на 21.08.2008 г. е сключен Анекс № 1 към договора за кредит, с който е променено съдържанието на чл. 7 ал. 1 от договора в смисъл, че за обезпечение на всички вземания на банката от кредитополучателя последния учредява в полза на банката договор за поръчителство с поръчители на Х.К.И. ЕГН ********** и М.Д.И. ЕГН **********. Представен по делото е и договора за поръчителство. Основното възражение на ответниците по делото и поръчители по договора за банков кредит е, че за тях е изтекъл срока по чл. 147 ал.1 ЗЗД. Твърдят в отговора и поддържат в с. з. че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично след последното извършено плащане. Съдът намира, че е без значение кога е това, тъй като в чл. 26 от договора страните са уредили настъпването на предсрочната изискуемост. Едно от тези условия, което е от значение за делото е чл. 26 б.“г“ пр. последно - при невнесена дължима вноска за главница или лихва. В чл. 27 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е от поетите договорни задължения банката има право да преустанови предоставянето на суми, да намали размера на кредита или да промени условията на ползването му, както и да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем. Никъде в този текст от договора не е предвидена възможност за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. От това следва, че дали ще обяви кредита за предсрочно изискуем или не, и кога, е изцяло преценка на кредитора. В чл. 32 от договора за кредит, а и в чл. 13 от договора за поръчителство е уговорено, че всички уведомления и изявления във връзка с договора ще бъдат направени в писмени форма и ще се считат получени, когато достигнат до адресите на страните посочени в договора и в частта за поръчителите. В приложеното ч.гр. дело, а  и в писмените доказателства приложени към исковата молба се съдържа извлечение от счетоводните книги на банката където е посочено, че кредита е обявен за предсрочно изискуем съгласно договора на 21.07.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.08.2016 г. Представени са и нотариална покана до управителя на длъжника „Т. С. ХИЦ“ ЕООД, на лист 77 от делото, където е посочено, че екземпляр от тази покана е връчена на адресата „Транс Строй“ чрез управителя от нотариус Христина Ангелова – нотариус в район Мездра, рег. № 614 на НК на 21.07.2016 г. Представени са и нотариални покани до ответниците, на които има отметка, че са им връчени на 21.01.2016 г. от същия нотариус. От горното следва да се приеме, че кредите е обявен за предсрочно изискуем в момента, в който изявлението на банката е стигнало до адресата, както е уговорено в чл. 26 и чл. 32 от договора за кредит и това е станало на дата 21.07.2016 г. Горните обстоятелства не са оспорени от ответниците. Възражения в тази насока няма и в писмения отговор. При това положение съдът намира, че по отношение на ответниците не е изтекъл срока по чл. 147 ал.1 ЗЗД.

В този смисъл е и постановеното Решение № 23/24.03.2015 г. по Търговско дело № 1717 по описа за 2013 г. на ВКС, където е даден отговор на въпроса - кой е моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, и е посочено, че това е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубването на преимуществото на срока. Посочено е, че в този момент целия или не платения остатък по кредите е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя, и това е началният момент на течението на шест месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя евентуално би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, срокът е изтекъл.

 В конкретния случай кредитът е обявен за предсрочно изискуем с дата 21.07.2016 г., а заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК е подадено на 26.08.2016 г. те.е в рамките на шест месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.

По горните съображения съдът намира, иска за основателен и като такъв ще следва да бъде уважен. На ищецът се следват и направените деловодни разноски в настоящото производство.

 Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН ********** ***, че същите дължат изпълнение на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, по издадената по ч. гр. дело № 1112/2016 г. по описа на МзРС заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 437/26.08.2016 г., с която е разпоредено „Т. С. ХИЦ“ ЕООД ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. Р., бл.10, вх.Б, ет.1, ап.1 представлявано от Н.М., и поръчителите:  Х.К.И. ЕГН ********** ***, М.Д.И. ЕГН ********** *** М.Ж.Н.ЕГН ********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора „Ю. Б.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район В. ул.О.П. № 260, със  законните представители  Петя Д. и Д.Ш., сумата 19 126.22 лв./ деветнадесет хиляди сто двадесет и шест лева и 0.22 ст../  главница, 10 538.24 лв. договорна лихва за периода от 06.07.2013 год. до 24.08.2016 год., 1 151.59 лв. такси за периода от 30.06.2013 г. До 24.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.08.2016 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Х.К.И. ЕГН ********** *** и М.Д.И. ЕГН ********** ***, да заплатят на „Ю. Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В. ул. О.П. № 260, направените деловодни разноски в размер на 716.32 разноски по настоящото дело за внесена държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВрОС.

 

 

        Районен съдия: