РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. гр.Мадан, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100414 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АИ БАНК”
ЕАД против С. З. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че С. З. С., ЕГН: ********** в качеството си на
Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ** от 22.11.2022 г.,
дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в
качеството му на кредитодател по същия договор, за сума в общ размер
11473,61 лева, от които: 10177,71 лева главница, 1295,90 лева договорна лихва
за периода от 25.06.2023 до 24.11.2023 (връчването на Уведомлението за
предсрочна изискуемост), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 36/2024 на РС - Мадан.
В исковата молба се сочи, че на 22.11.2022 г., ТИ БИ АЙ Банк ЕАД
сключва Договор за потребителски кредит № ** с ответника С. З. С.. На
основание така сключения Договор ТИ БИ АЙ Банк ЕАД е предоставило сума
в общ размер 13541,38 лева, включваща: 9 000 лева са предоставени на
потребителя и които са послужили за рефинансиране на стари негови
задължения; 3941,96 лева са предоставени за заплащане на премиите по
избрана от потребителя застраховка ВАNК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА,
599,42 лева са предоставени за заплащане на премиите по избрана от
потребителя застраховка ВАКК ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Сочи, се, че съгласно чл.
7.2.2 от Договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя
от застраховките, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен
агент при условията на чл. 19 от договора, частта от кредита, представляваща
сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на
1
кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя. Твърди се, че общата
дължима от Потребителя сума е разсрочена на 60 погасителни месечни
вноски, 59 от които в размер на 535,11 лева и последната в размер на 535,12
лева. Първата погасителна вноска е дължима на 25.12.2022 г., а последната -
на 25.11.20227. Така предоставената сума кредитополучателят има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на
41,15 %. Лихвеният процент е фиксиран поради което не е приложимо
изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент.
Съгласно актуалната законова регламентация в ЗПК цената за отпуснат
потребителски кредит намира най-точен и пълен израз не чрез дължимата
договорна лихва, а чрез величината "годишен процент на разходите по
кредита" (ГПР), който включва всички разходи по кредита. Поради което с
промени от 23.07.2014 г. е въведен законоустановен размер на годишния
процент на разходите. Конкретно, съгласно чл. 19 ал. 4 и 5 ЗПК ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Годишният процент на разходите
по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 49,59%, а общата дължима сума по
Договора е в размер на 32 106,61 лева. В същия член е упоменато и че при
просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с
дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. Договорът
не бил сключен при Общи условия. Длъжникът преустановил плащанията по
договора и е допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими
вноски с падеж 25.6.2023 г., 25.7.2023 г. и 25.8.2023 г. поради което ищецът
бил изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника.
Уведомлението било получено на 24.11.2024 г. лично от ответника, считано от
която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила
изискуемост на задълженията по него. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като към датата на входирането му
задължението на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по Договора е било в
размер на 15 490,07 лева, от които: 12995,76 лева главница; 2181,23 лева
договорна лихва; 313,08 лева обезщетение за забава. Предвид факта, че
ответникът е депозирал частично възражение, в което не оспорва
дължимостта на част от сумата за главница, ищецът предявява настоящата
искова претенция, в която претендира установяване на дължимостта на
оспорените от длъжника суми. Исковата претенция била съобразена и с това,
че длъжникът е заплатил доброволно сума в общ размер на 1198,41 лева към
ищеца след завеждане на заповедното производство и преди завеждане на
настоящето исково, с което тази сума е погасила изцяло обезщетението за
забава и е намалило дължимата договорна лихва. По изложените съображения
моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на
22.11.2022г. между С. З. С. и ищеца е подписан Договор за потребителски
кредит № **. По силата на договора кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК
2
** се е задължил да предостави заем на ответника в размер на 9000 лева.
Установявало се от чл.7.1 от договора, че размерът на кредита е 9000,00 лева, а
сумата от 3941,96 лева представлява предоставена за заплащане по
застраховка „БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ застрахователна премия,
а сумата от 599.42 лева била „предоставена за заплащане на премиите по
избрана от потребителя застраховка БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Последните
две суми общо в размер на 4 531,38 лева били прибавени като главница по
кредита и върху тях се начислявала уговорената с договора за кредит
договорна лихва, без това да представляват предоставени в заем на заемателя
средства. Ответникът се позовава на чл. 22 от ЗПК, като сочи, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че не се
установява на кредитополучателя да е отпуснат кредит в размер на 13 541,38
лв. Предоставената сума е в размер на 9000 лв., а разликата от 4541,38 лв. се
състояла от начислени застрахователни премии по застраховка Вапк Пакет +
Вапк Пакет 3 Кредит + Сметка. Тази сума обаче не била част от главницата -
заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази
връзка те не могат да се претендират въз основа на договора за кредит,
доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като
Такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат. В договора е
отразено като размер на кредита първо 9000,00 лева, а след това - общ размер
на кредита от 13541,38 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя
от двете суми се начислява възнаградителната лихва. В случая потребителят е
заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на
дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна
лихва. При това положение реално приложимия лихвен процент остава
неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което
препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били
икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно
правоотношение. Изложеното обосновава извода за нарушение на чл. 11, ал.1,
т. 9 ЗПК. В договора липсва и ясно разписана методика и начин на формиране
на ГПР. Не било посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита,
дали сумите за застрахователни премии в общ размер от 4 541,38 лв. са приети
за разходи по кредита, каквито реално представляват. Предвид това не може
да се провери и дали вписания в договора процент на разходите на годишна
база - 49,59 %, е действително приложимия такъв в отношенията между
страните. Последното обосновавало извод за нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Счита, че действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл. 19 ал.4 от
ЗПК, което нарушение било самостоятелно основание за обявяване на
договора за кредит за недействителен. Освен горното не била представена и
преддоговорна информация, която да е предоставена на потребителя преди
сключване на договора за кредит, което представлявало нарушение на чл. 8 от
ЗПК. Освен това била налице нищожност на клаузата по чл. 9, т. 1 от
процесния договор, определяща лихвения процент по договора в размер на
41,15%, поради противоречието й с добрите нрави, като излага подробни
съображения в тази насока. Сочи, че имайки предвид последиците на
недействителността, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само
на чистата стойност по кредита - 9000,00 лева, но не и лихви или други
разходи. Ответницата била платила на кредитора 6 пълни месечни
3
погасителни вноски от по 535,11 лева, равняващи се на сумата от 3210,66 лева.
След образуване на заповедното производство е заплатила още 1198,41 лева,
или общо заплатената от нея сума е 4409,07 лева. Счита, че са неоснователни
всички искови претенции за заплащане на лихви и други разходи, както и за
главница, освен неплатената главница в размер на разликата между получения
заем от 9000,00 лева и направените плащания от 4409,07 лева, а именно
сумата от 4590,93 лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 36/2024 г. по описа на РС Мадан е издадена Заповед №
*/30.01.2024 г. по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. З. С. да
заплати на заявителя ТИ БИ АЙ Банк ЕАД следните суми: 12995.76 лева
/дванадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки/ главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ** /
22.11.2022г, 2181.23 лева /две хиляди сто осемдесет и един лева и двадесет и
три стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.06.2023 г. до 24.11.2023г.,
313.08 лева /триста и тринадесет лева и осем стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 25.06.2023 г. до 17.01.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението –
29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение от страна на длъжника С. З. С., чрез пълномощника
адв. М. О. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 16/30.01.2024 г., в частта, в която е разпоредено длъжникът
С. З. С. да заплати на заявителя следните суми: 10 177,71 лева - главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ** от 22.11.2022 г.; 2181,23
лева - договорна лихва за периода от 25.06.2023 г. до 24.11.2023 г.; 313,08 лева
- обезщетение за забава за периода от 25.06.2023 г. до 17.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. На
заявителя е указано, че може да предяви иск относно посочените вземания в
едноседмичен срок от съобщението. Настоящият иск е предявен в
преклузивния едномесечен срок, като е налице пълен идентитет между
оспорените от длъжника вземания по заповедта и вземанията, предмет на
настоящото производство. Ето защо предявените искове са процесуално
допустими.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между С. З. С. – потребител и Ти Би Ай Банк ЕАД –
кредитор е сключен Договор за потребителски кредит от 22.11.2022 г., по
силата на който на ответницата е бил предоставен потребителски паричен
кредит в размер на 9000 лева, с общ размер на застрахователна премия 4541.38
лв., от които Застраховка: ВАNK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на
3941.96 лв. и застраховка ВАNK ПАКЕТ 3 СМЕТКА в размер на 599.42лв.
Като общ размер на кредита е посочен 13541,38 лева. Срокът на договора за
кредит е посочен в чл. 6 – а именно до 25.11.2027 г. Съгласно чл. 9 годишния
лихвен процент по договора е в размер на 41,15 %, а ГПР 49,59%. Общата
дължима сума от потребителя възлиза на 32106,61 лева. Видно от
4
погасителния план към договора за кредит, същият е платим на 60 бр. месечни
вноски в размер на 535,11 лева всяка, включващи лихва и главница.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от Уведомление
за предсрочна изискуемост до С. З. С., с което длъжникът е уведомен, че
поради неизпълнение на задълженията му по Договор за кредит № ** от дата
22.11.2022 г. и просрочие в изплащането на вноски с падежи: 25.06.2023 г.;
25.07.2023 г.; 25.08.2023 г., на основание чл. 60. ал. 2 от ЗКИ и чл. 16, т.2 от
Договора кредиторът обявява цялото задължение по Договор за кредит № **
за изцяло и предсрочно изискуемо. Видно от приложеното известие за
доставяне уведомлението е връчено на длъжника на 24.11.2023 г.
Като доказателства по делото са приети, Декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД от 22.11.2022 г., Информация по чл. 324-327 от КЗ за
застрахователна програма “Защита на кредита" и "Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, Сертификат № 1**2022 за застрахователни програми "Защита на
кредита" и “Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски
кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения от ответника, заявление за
рефинансиране на задължения.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че с Договор за потребителски кредит №
** от 22.11.2022г, “ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД, предоставя на С. З. С.
потребителски паричен кредит при следните условия: размер на кредита -
9000 лв. -застрахователна премия - 4541,38 лв., от която bаnk пакет 3 кредит +
сметка -3941,96 лв. I bank пакет 3 сметка-599,42 лв., -общ размер на кредита-
13541,38 лв., срок на договора -25.11.2027 г., годишен лихвен процент -
41,15%, ГПР - 49,59 %. Oбщ размер на сумата ,дължима от потребителя -
32106,61 лв, Главница-13541,38 лв., Лихва-18565,23 лв., вноски -60 бр. по
535,11 лв. С. З. С. е заплатила по договора сумата от 4951,23 лв в периода от
06.12.2022 г. до 25.06.2024 г. Заплатената сума по процесния договор към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -29.01.2024г е 3752,82
лв., като са погасени : -главница-545,62 лв -договорна лихва-3196,32 лв -лихва
за забава-10,88 лв.,Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по
процесния договор към момента на подаване на заявлението по 4.417 от ГПК
/29.01.2024г/ по компоненти /главница,договорна лихва и обезщетение за
забава / и периоди е в размер на 15 490,07 лв. ,по компоненти: Главница -
12995,76 лв., Договорна лихва -2181,23 лв за период от 25.06.2023г до
24.11.2023г, Лихва за забава - 313,08лв за период от 25.06.2023г-до 17.01.2024г
за просрочени вноски. Към 21.01.2025г незаплатената сума по договор за
кредит е 14291,66 лв: Главница -12995,76 лв., Договорна лихва - 1295,90 лв за
период от 25.09.2023г до 24.11.2023г. Премиите по двете застраховки на С. З.
С. сертификат № 1**2022 са начислени от “ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД на
22.11.2022г. На 16.12.2022г “ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД с обща сума и основание -
Премия и прекратени полици-11.2022 извършва преводи към застрахователите
Кардиф -Животозастраховане и Кардиф Общо застраховане.
5
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение като компетентно,
обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Сключеният между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и ответника договор има
характер на договор за потребителски кредит. Заемодателят е банкова
финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Същевременно, ответникът е
физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова
услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на
Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените
правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът
неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита,
усвоен от потребителя е в размер от 13541,38 лева. С оглед съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника
да е отпуснат кредит в размер на 13541,38 лева. Напротив, предоставената
сума е в размер на 9000 лв., а разликата до сумата от 13541,38 лева се състои
от начислени застрахователни премии в общ размер от 4541,38 лева. Тази
сума от 4541,38 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се
претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени
съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии,
съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при
сключване на договора за кредит страните са установили задължение за
покупка на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като
дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на
сключване на договора. Същата е включена в размера на погасителните
вноски като част от главницата, както и в общият размер на задълженията по
6
кредита. Следователно, доколкото задължението за заплащане на
застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора
и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е
следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на
разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на
разходите по кредита, посочен в размер от 41,15 %, не е взета предвид
дължимата застрахователна премия. Служебно изчислен от съда посредством
онлайн калкулатор при следните параметри: размер на кредита 9000 лева,
платим на 60 месечни погасителни вноски в размер на 535,11 лева всяка,
включваща главница, лихва и застрахователна премия, при общ размер на
всички плащания 32 106,60 лева, то реално приложимият ГПР по процесния
договор е 95.30%. Ето защо размерът на действително приложеният ГПР по
процесния договор надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което към датата на сключване на договора е 52,95 %. С оглед изложеното е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в
договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Тази норма, от една
страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга –
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 9000
лева. От изготвеното по делото заключение на ССЕ се установява, че С. З. С. е
заплатила по процесния договор сумата от 4951,23 лв. в периода от 06.12.2022
г. до 25.06.2024 г., която сума следва да бъде приспадната от чистата стойност
на кредита – 9000 лева, поради което остатъкът от задължението му по чл. 23
от ЗПК възлиза на общо 4 048,77 лева. По ч.гр.д. № 36/2024 по описа на РС
Мадан от заявителя ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД е претендирана главница в общ
размер на 12995,76 лева, като ответникът е възразил, че не дължи 10177,71
лева от общо претендираните 12995,76 лева, т. е. за разликата над 10177,71
лева до пълния предявен размер за главница от 12995,76 лева по заповедното
производство, а именно за сумата от 2 818,05 лева – главница, следва да се
приеме, че възражение липсва и заповедта за изпълнение в тази част е влязла в
сила. След приспадането на сумата от 2 818,05 лева до пълният размер на
задължението на кредитополучателя по чл. 23 от ЗПК от 4 048,77 лева остават
1 230,72 лева, които следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Ето защо предявеният иск за главница е основателен за сумата от 1230,72
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 10177,71 лева следва да
бъде отхвърлен. По отношение на исковете за заплащане на възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, то с оглед последиците, които чл. 23 от ЗПК
придава, а именно недължимост от страна на потребителя на лихви, то
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид
7
недействителността на процесния договор за потребителски кредит е
безпредметно обсъждането на предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на същия.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат направените по
делото разноски по съразмерност с уважената част от иска. В исковото
производство ищецът е реализирал разноски в размер на 229,47 лева – за
държавна такса и 300 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. На
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца за исковото производство в размер на 150 лева, което
възнаграждение съдът намира, че е съобразно с действителната фактическа и
правна сложност материалния интерес на делото. По съразмерност с
уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за исковото производство в размер на 74,74 лева. По заповедното
производство ищецът е реализирал разноски в размер на 229,47 лева за
държавна такса, като на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца за исковото производство в
размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството, липсата
на фактическа и правна сложност и доколкото извършената дейност от
процесуалния представител се състои в попълване на бланково заявление по
образец. По съразмерност с уважената част от иска в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 30,74
лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат направените
по делото разноски. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие на ответника, съгласно който същият е бил представляван от
пълномощник на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл.38 ЗАдв.
адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените
в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв. На адвоката се определя размер не по- малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
като взе предвид вида и размера на исковете, действащата Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.,
намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ответника следва да се определят в
размер на 400 лева за исковото производство и 50 лева за заповедното
производство, като сумите по съразмерност с отхвърлената част от исковете
следва да се присъдят в полза на процесуалния представител, а не на
ответника, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този
разход. По съразмерност с отхвърлената част от исковете в полза на
пълномощника следва да се присъди сумата от 356 лева за исковото
производство и сумата от 44,50 лева за заповедното производство.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между С. З. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Р. и ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. С., че
С. З. С. дължи на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД сумата от 1230,72 лева (хиляда
двеста и тридесет лева и седемдесет и две стотинки) главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № **/22.11.2022г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
36/2024 на РС – Мадан, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над присъдената сума за главница от 1230,72 лева до пълния предявен размер
от 10177,71 лева, както за сумата от 1295,90 лева - договорна лихва за периода
от 25.06.2023 до 24.11.2023 г.
ОСЪЖДА С. З. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р. да заплати на ТИ
БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. С. сумата от 74,74 лева (седемдесет
и четири лева и седемдесет и четири стотинки) разноски по настоящото
производство, както и сумата от 30,74 лева (тридесет лева и седемдесет и
четири стотинки) разноски по ч.гр.д. № 36/2024 г. по описа на РС Мадан по
съразмерност с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. С. да заплати на
адв. М. М. О., АК С., съдебен адрес: гр. Р. сумата от 356 лева (триста
петдесет и шест лева) – адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв по настоящото исково производство и сумата от 44,50
лева (четиридесет и четири лева и петдесет стотинки) – адвокатско
възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв по ч.гр.д. №
36/2024 г. по описа на РС Мадан, по съразмерност с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9