№ 21529
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110114712 по описа за 2024 година
В. В. И. и И. Т. И. са предявили срещу „**“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 06.12.2023 г.
по гр. д. № 60521/2018 г. на СРС, 62 състав, а именно: 91,11 лева – разноски по заповедното
производство и 91,11 лева – разноски по исковото производство, въз основа на който е
образувано изд. д. № ** на ЧСИ **а, поради погасяването им по давност.
Ищците сочат, че с влязло в сила на 05.12.2018 г. протоколно решение по гр. д. №
60521/2018 г. на СРС, 62 състав, са осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата 91,11
лева – разноски по заповедното производство и сумата 91,11 лева – разноски по исковото
производство. Изпълнителен лист бил издаден на 06.12.2023 г. От влизане в сила на
решението до момента не били предприемани действия по принудително изпълнение,
поради което процесните суми се погасили по давност.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че още с
молбата за образуване на изп. дело на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ,
което е прекъснало давността. Излага, че погасителна давност не е текла по време на
извънредното положение през 2020 г. Намира, че по изп. дело са извършвани множество
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, за което ответникът е подавал
регулярно молби. Сочи, че 5-годишният давностен срок не е изтекъл.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен
лист от 06.12.2023 г., издаден по гр. д. № 60521/2018 г. на СРС, 62 състав, с който И. Т. И. и
1
В. В. И. са осъдени да заплатят солидарно на „**“ ЕАД разноски 91,11 лева по заповедното
производство и 91,11 лева разноски по исковото производство. Въз основа на него е
образувано изп. д. № ** на ЧСИ **а.
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
2
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Изп. дело № ** на ЧСИ **а е образувано на 20.12.2023 г., като с молбата за
образуване ЧСИ е овластен по чл. 18 ЗЧСИ да извърши определени действия. Овластяването
по чл. 18 ЗЧСИ прекъсва давността, доколкото взискателят овластява ЧСИ да извърши от
негово име изпълнителни действия. Не е спорно, че от издаване на изпълнителния лист на
06.12.2023 г. към настоящия момент не е изтекъл период от време, който да е достатъчен за
приложението дори на кратката погасителна давност. Процесният изпълнителен лист е
издаден въз основа на влязло в сила на 19.12.2018 г. решение. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Така съдът намира, че не са изтекли 5 години от влизане в сила на съдебното решение до образуване на
изпълнителното дело, поради което давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 06.12.2023 г., не е
изтекла. Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като се касае за вземания, произтичащи от влязло в
сила съдебно решение.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 06.12.2023 г. изпълнителен лист,
не са се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, като претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. И., ЕГН ** и И. Т. И., ЕГН **********, срещу „**”
ЕАД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено
недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 06.12.2023 г. по гр. д. № 60521/2018 г. на
СРС, 62 състав, а именно: 91,11 лева – разноски по заповедното производство и 91,11 лева –
разноски по исковото производство, въз основа на който е образувано изд. д. № ** на ЧСИ
**а, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН ** и И. Т. И., ЕГН **********, да заплатят на „**“ ЕАД,
ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4