№. 621 / 18.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И.. Е
гр. Монтана 18.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-М. пети граждански състав, в открито заседание на 11.09.2018 г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното о. съдия Петкова гр.д.№. 2192 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е положителен установителен за собственост на недвижим имот, с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, с последиците при уважаването му, предвидени в чл.537, ал.2 о. ГПК /за отмяна на нотариален акт/, обективно и.. субективно съединен с иск по чл.26, ал.1 о. ЗЗД.
С решение о. 26.04.2018г. по в.гр.д.№. 544/2017г. по описа на Окръжен съд-Монтана е обезсилено решение на Районен съд- Монтана о. 03.08.2016г., постановено по гр.д.№. 2192/2015г. като недопустимо. Делото е върнато на РС-Монтана за произнасяне по предявените искове. Преди това по подадена касационна жалба о. ищеца е образувано гр.д. №. 784 по описа на ІV-то г.о. на ВКС и.. с решение №. 296 о. 20.12.2017 г. ВКС е обезсилил решение без номер о. 24 ноември 2016 г., постановено по гр.д. №. 311 по описа на окръжен съд Монтана за 2016 г. и.. е върнал делото за ново разглеждане о. въззивния окръжен съд, с конкретни указания.
Горепосоченото решение на МОС о. 26.04.2018г е постановено като е съобразено решение №. 296 о. 20.12.2017г. по гр.д.№. 784/2017г. по описа на ВКС, ІV-то г.о. В изпълнение на указанията на ВКС в посоченото решение, състав на окр. съд- Монтана по в.гр.д.№. 544/2017г. е давал указания до ищеца- О. Б. с Определение о. 30.01.2018г. за отстраняване нередовности на исковата молба по реда на чл.129, ал.2, вр.чл.127, ал.1 ГПК и.. с Определение о. 15.02.2018г. по същия ред. В отговор на така дадените указания о. въззивния съд ищецът е подал „Уточняваща искова молба” на 12.02.2018г. и.. друга „Уточняваща искова молба” на 28.02.2018г., преписи о. която са изпратени на насрещната страна. Постъпили са и.. съответни отговори о. ответника К. „. К. С. М. б. Т. м. №. 59 и.. писмена защита о. ответника К. „. С. В., общ. Б., обл. Монтана.
В решението на МОС по в. гр.д.№. 544/2017г. е прието, че след даваните указания о. съда и.. постъпилите о. ищеца уточняващи искови молби, са отстранени нередовностите на първоначалната искова молба на О. Б., изразяващи се в противоречие между искането за защита и.. изложените о. фактическа страна обстоятелства. МОС е приел в мотивите на решението си, че спорният по делото предмет е за право на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот- т.е. предявен е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, като се имат предвид последиците при уважаването му, предвидени в чл.537, ал.2 ГПК и.. иск по чл.26, ал.1 о. ЗЗД за договора-покупко-продажба между ответниците. Така е очертана рамката на настоящето производство.
В исковата молба се твърди, че през 1965 година в центъра на село В., общ. Б. област Монтана в УПИ І, пл.№. 759 в квартал І по регулационния план на селото е построена сграда на два етажа с няколко самостоятелни обекта, предназначени за смесен магазин, ресторант, рибен магазин и.. т.н.
Твърди се, че като собственици на сградата, съгласно Акт за държавна собственост №. 1/26.10.1990 година, Акт за държавна собственост №. 1846/25.11.1971 година и.. Заповед на председателя на ИК на СОНС №. 2049/23.11.1970 година/вписана в Акта о. 1971г./ са вписани ПК „.” със 70 % идеални части и.. държавата с 30 % идеални части. През 1990 година с Акта за държавна собственост под №. 1/26.10.1990 год. имотът е предоставен за оперативно управление на ПК „.” и.. на Кметство село В..
На осн. чл.3, ал.3 о. ЗОбщ.С 30 % държавна собственост са деактувани като такава и.. са актувани като общинска собственост на О. Б. с Акт за частна общинска собственост №. 1063/22.01.2015 година под Акт №. 103, том 1 на СВ-Монтана
Твърди се още, че К. „.” село В. в нарушение на чл.86 ЗС, се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост върху самостоятелни обекти в сградата, като в последствие се е разпоредила с част о. тях, както следва:
1.На 17.10.1996 година на основание Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №. 98, том ІV, дело №. 1533/17.10.1996 година, първият ответник К. „.” село В. е призната за собственик по самостоятелно давностно владение на следния недвижим имот: рибен магазин, застроен върху 16 кв.м., находящ се в дворно място – имот пл.№. 75. за който е отреден парцел І, в кв.1 по плана на село В., област Монтана.
2.На 20.09.2006 година на основание Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 76, том ХІІІ, рег.№. 20794, дело №. 2063/2006 година, К. „.” село В. е призната за собственик на осъществено преустройство по одобрен архитектурен проект на следния недвижим имот: смесен магазин с площ о. 115 кв.м., представляващ част о. първия етаж на двуетажна сграда – универсален магазин, находящ се в УПИ І, пл.№. 75. в кв.1 по регулационния план на село В., област М. целият с площ о. 2100 кв.м.
3.На 02.07.2007 година на основание Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №. 118, том V, рег.№. 10094, дело №. 419/2007 година, К. „.” село В. е призната за собственик на основание на изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: гастроном със застроена площ о. 120 кв.м., представляващ част о. първия етаж на двуетажна масивна търговска сграда, находяща се в УПИ І, пл.№. 75. в кв.1 по регулационния план на село В., област Монтана.
4.На 02.07.2007 година с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №. 119, том V, рег.№. 10097, дело №. 420/2007 година, К. „.” село В. и.. вторият ответник „. К. С. град Монтана са сключили договор за покупко-продажба, по силата на който кооперацията е прехвърлила правото на собственост върху два о. недвижимите имоти, придобити с посочените по – горе нотариални актове, а именно: търговски обекти – гастроном със застроена площ 120 кв.м. и.. рибен магазин със застроена площ о. 16 кв.м., находящи се в двуетажната масивна търговска сграда, на първия етаж, построена в УПИ І, в кв.1, пл.№. 75. по плана на село В., област М. ведно с правото на строеж върху мястото, срещу заплащане на продажна цена о. 12 5000 лева без ДДС.
Ищецът твърди, че нотариалните актове №. 98, том ІV, дело №. 1533/1996 година на Л. З. – нотариус при Районен съд – М. нотариален акт №. 76, том ХІІІ, рег.№. 20794, дело №. 2063/2006 година на нотариус Б. П., нотариален акт №. 118, том V, рег.№. 10094, дело №. 419/2007 година на нотариус И... Ф. и.. договор о. 02.07.2007 година, сключен с нотариален акт №. 119, том V, рег.№. 10097, дело №. 420/2007 година на нотариус И... Ф. са нищожни поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че посочените по – горе нотариални актове са нищожни поради противоречие със закона, както и.. да му присъди направените по делото разноски. Този първоначален петитум както е отбелязано по-горе, след указания о. МОС по в.гр.д.№. 544/2017г. за нередовност на исковата молба е заявен с уточняваща искова молба / 28.02.2018г. и.. се свежда до постановеното с определение на настоящия съдебен състав/ 25.06.2018 г. пр. осн. на предявените обективно и.. субективно съединени искове: по чл.124, ал.1 ГПК- установителен иск за собственост на недвижим имот и.. по-точно претенцията на ищеца е за собственост на 30/100 идеални части о. гореописания имот, като се имат предвид последиците при уважаването му, предвидени в чл.537, ал.2 ГПК и.. иск по чл.26, ал.1 о. ЗЗД относно договора за покупко-продажба между ответниците .
Ответната К. „.” – село В., обалст М. чрез упълномощен процесуален представител- адв. К. е представила писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове/ по първоначалния петитум и.. след уточняващата го искова молба/. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли претенциите изцяло като неоснователни. Представя подробно развити доводи в писмена защита. Претендира за присъждане на разноските по водене на делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът К. „. К. С. – град М. чрез упълномощен процесуален представител- адв. А.В.,xxx е представил писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли претенциите изцяло като неоснователни, както и.. да му присъди направените по делото разноски. Представя писмена защита с развити доводи за недопустимост на „уточняващата искова молба” и.. алтернативно-за неоснователност на исковете.
Доказателствата са писмени и.. гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и.. съобр.чл.235 о. ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и.. о. приложените писмени доказателства е установено, че на 17.10.1996 година с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №. 98, том ІV, дело №. 1533/17.10.1996 година, първият ответник- К. „.” село В. е призната за собственик по самостоятелно давностно владение на следния недвижим имот: рибен магазин, застроен върху 16 кв.м., находящ се в дворно място – имот пл.№. 75. за който е отреден парцел І, в кв.1 по плана на село В., област Монтана.
На 20.09.2006 година с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 76, том ХІІІ, рег.№. 20794, дело №. 2063/2006 година, ответната К. „.” село В. е призната за собственик на осъществено преустройство по одобрен архитектурен проект на следния недвижим имот: смесен магазин с площ о. 115 кв.м., представляващ част о. първия етаж на двуетажна сграда – универсален магазин, находящ се в УПИ І, пл.№. 75. в кв.1 по регулационния план на село В., област М. целият с площ о. 2100 кв.м.
На 02.07.2007 година с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №. 118, том V, рег.№. 10094, дело №. 419/2007 година, същата К. „.” село В. е призната за собственик на основание на изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: гастроном със застроена площ о. 120 кв.м., представляващ част о. първия етаж на двуетажна масивна търговска сграда, находяща се в УПИ І, пл.№. 75. в кв.1 по регулационния план на село В., област Монтана.
На 02.07.2007 година с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №. 119, том V, рег.№. 10097, дело №. 420/2007 година, първият ответник- К. „.” село В. и.. вторият ответник- К. „. К. С. град Монтана са сключили договор за покупко-продажба, по силата на който К. „.” е прехвърлила на ОКС правото на собственост върху два о. недвижимите имоти, придобити с посочените по – горе нотариални актове, а именно: търговски обекти – гастроном със застроена площ 120 кв.м. и.. рибен магазин със застроена площ о. 16 кв.м., находящи се в двуетажната масивна търговска сграда, на първия етаж, построена в УПИ І, в кв.1, пл.№. 75. по плана на село В., област М. ведно с правото на строеж върху мястото, срещу заплащане на продажна цена о. 12 5000 лева без ДДС. Ищецът твърди, че нотариалните актове №. 98, том ІV, дело №. 1533/1996 година на Л. З. – нотариус при Районен съд – М. нотариален акт №. 76, том ХІІІ, рег.№. 20794, дело №. 2063/2006 година на нотариус Б. П., нотариален акт №. 118, том V, рег.№. 10094, дело №. 419/2007 година на нотариус И... Ф. и.. договор о. 02.07.2007 година, сключен с нотариален акт №. 119, том V, рег.№. 10097, дело №. 420/2007 година на нотариус И... Ф. са нищожни поради противоречие със закона.
Спорен е въпросът за това кой е собственик на процесните 30 % о. недвижимия имот- о. двуетажната масивна търговска сграда, за които претендира ищецът с И. си по чл.124, ал.1 ГПК.
В настоящия спор ищецът- О. Б. следва да докаже о. кога и.. на какво основание нейният праводател - Държавата е станала собственик на процесния имот, а след това как и.. кога е прехвърлила собствеността на Общината. Това е така, защото Актовете за държавна и.. за общинска собственост, на които се позовава имат констативно, а не конститутивно действие и.. не създават вещни права, вкл. и.. право на собственост. При оспорването им/ какъвто е направено о. ответниците/ в тежест на ищецът е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота.
Ищецът-О. Б. се легитимира като собственик на 30 % ид.части о. процесната сграда с представения по делото Акт за частна общинска собственост №.1063/22.01.2015 г. Позовава се в тази връзка на Акт за държавна собственост №. 1/26.10.1990 година, на Акт за държавна собственост №. 1846/25.11.1971 година, в който е посочена Заповед на председателя на ИК на СОНС №. 2049/23.11.1970 година и.. писмо №. ІІ-149/5.VІ.1971г. на МФ /вписана в Акта о. 1971г./, в които документи са вписани ПК „.” със 70 % идеални части и.. държавата с 30 % идеални части. Основава претенцията си за собственост и.. със записаното в Акта за държавна собственост под №. 1/26.10.1990 год., че имотът е предоставен за оперативно управление на ПК „.” и.. на Кметство село В.. С посочените актове о. 1971г. и.. о. 1990г., ищецът поддържа тезата си си, че е правоприемник на държавата и.. на това основание е придобил процесните ид.части о. сградата. Констатациите в актовете са оспорени о. ответниците.
В производството по делото на ищецът е давана нееднократно възможност да представи доказателства относно твърдението му, че Държавата като негов праводател е притежавала/придобила/ 30 % идеални части о. процесната сграда още през 1970 г.,на основание Заповед на председателя на ИК на СОНС №. 2049/23.11.1970 година и.. писмо №. ІІ-149/5.VІ.1971г. на МФ /вписани в Акта за държавна собственост №. 1846/25.11. 1971г./. Тези доказателства обаче не са събрани по делото, а единствено са давани отговори о. различни държавни учреждения /ДАрхив, МФ и.. др./, че не са открити при извършената справка.
Другият документ, на който ищецът базира претенцията си за собственост е представения с исковата молба Акт за частна общинска собственост №. 1063 / 22.01.2015 г./л.17/, в който като пр.основание е посочен чл.3, ал.3 о. ЗОбщ.С. Подобно на актовете за държавна собственост и.. актовете за общинска собственост не легитимират общината като собственик на имота, тъй като в същите не е посочено и.. конкретното фактическо основание, на което е придобит същия имот. Записаната правна норма о. ЗС е послужила като основание за актуването, но не сочи способа за придобиване на правото на собственост в полза на общината и.. няма легитимиращо действие относно това право. Извън записаното като съдържание на АОС по делото не са представени о. страна на ищеца други доказателства, които да установяват, че той е придобил на законово основание права на Държавата, о. което следва, че твърдението на ищеца за деривативно придобивно основание не е доказано. А щом като това е така- претенцията на ищеца за собственост е неоснователна и.. не следва да бъде уважена.
О. значение при обсъждане на доказателствата по делото е и.. това, че преди да се състави Акта за частна общинска собственост №. 1063 / 22.01.2015 г., са били съставени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №. 98, том ІV, дело №. 1533/17.10.1996 година на К. „.” село В.; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 76, том ХІІІ, рег.№. 20794, дело №. 2063/2006 година в полза на същия ответник; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №. 119, том V, рег.№. 10097, дело №. 420/2007 година о. първия на втория ответниК. О. тези факти следва извода, че е налице пречка за възможността имотите да са придобити о. Общината. В този смисъл е съдебна практика на ВКС/Р. №. 321 о. 14.10.2011г.,гр.д.№. 1167/2010г, І г.о./ съгл. която”...ако към момента на актуване имотът е имал друг собственик, имотът не се придобива о. държавата, респ. о. общината и.. за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 о., ЗС във всичките й редакции и.. не се прилага § І о. Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 о. 2006 г. ). ”
Не подкрепя претенцията за собственост на ищеца и.. изисканото/приложено/ заверено копие о. нот. дело №. 419/2007г. на нотариус И... Ф., рег. №. 112 при НК. О. съдържанието му е видно, че при съставяне на КНАкт/02.07.2007г. за собственост на гастронома, е представена молба-декларация о. Еленко Илиев Еленков като председател на К”О.”С. В. за признаване правото на собственост върху имота чрез обстоятелствена проверка. Самият ищец е удостоверил в издадените о. него официални документи, че процесните имоти не са общинска собственост. Данъчна служба при О. Б. също е удостоверила, че имотите/двата търговски обекта, предмет на оспорената сделка/ са декларирани и.. записани на първия ответник- К”О.”С.В..
О. събраните писмени доказателства, представляващи официално заверени копия о. документи о. Териториален Държавен архив – М. а именно: идеен проект за обект: Търговска сграда С.В. о. 1961 г., протоколи отпроведени заседания на управителния съвет на селкоопа С.В. запериода 1962-1965 г., протоколи о. проведени общи събрания и.. други документи е видно, че процесната търговска сграда, вкл. отделните търговски обекти в нея, са придобити о. първия ответник - кооперацията в С.В., чрез извършен строеж в собствения си имот - парцела №. I в кв.1 по плана на С.В.. Ищецът претендира да е съсобственик с първия ответник на 30 % идеални части о. двуетажна масивна търговска сграда в С. В., а първия ответник – К. „." С. В. е посочена като съсобственик на 70 % ид.части о. сградата. О. събраните доказателства в процеса обаче е установено, че първият ответник е изключителен собственик както на парцела, така и.. на изградената търговска сграда в него. В тази връзка са и.. обясненията на председателя на първия ответник С. Ганчева/неоспорени/, за това, че построената и.. приета през 1965 година о. първия ответник търговска сграда в С.В. е на три етажа, като първите два етажа са търговски обекти и.. канцеларии на кооперацията, а третият етаж е ползван о. кметството в С.В. известно време.
Предвид извода за неоснователност на претенцията на ищеца за собственост по главния иск с пр. осн. чл.124, ал.1 о. ГПК, следва да се приеме за неоснователно и.. искането за прилагане последиците, предвидени в чл.537, ал.2 ГПК- за отмяна на издадените в полза на ответната К. „.” нотариални актове, посочени по-горе.
Относно нищожнстта на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №. 119, том V, рег. №. 10097, дело №. 420/2007 год.:
В исковата молба ищецът навежда оплаквания, че договорът е нищожен, тъй като К. „." не е могла да придобие процесиите обекти поради забраната да се придобиват по давност вещи, които са публична държавна или общинска собственост, предвидена в чл. 86 о. ЗС. В уточняващата молба о. 12.02.2018 г., ищецът поддържа, че договорът е нищожен, съгласно чл. 26, ал. 1 о. ЗЗД, тъй като нотариалният акт, с който се легитимира продавача като собственик е нищожен. В случая К. ,,О.”- С. В. се легитимира като собственик на двата обекта, предмет на прехвърлителната сделка с два нотариални акта - Нотариален акт №. 98 о. 17.10.1996 г. /л.11 о. делото/, с който е призната за собственик на рибен магазин с площ 16 кв.м., и.. нот.акт №. 118, том V, рег.№. 10094, дело №. 419/2007 година, с който е призната за собственик на гастроном със застроена площ о. 120 кв.м.
В случая не е налице нито едно о. основанията, предвидени в чл. 576 о. ГПК - за нищожност на констативните нотариални актове, издадени в полза на К. ,,О.”. Ищецът не представя също доказателства за нищожност на някое о. основанията на чл.576 о. ГПК. Другият въпрос, застъпен в становището на ищеца- дали К. „." е била собственик или не към датата на сключване на процесната сделка, не се отразява на действителността на договора. Законът не забранява продажбата на чужда вещ, напротив - изрично предвижда възможността такава продажба да бъде извършена и.. урежда произтичащите о. нея правни последици в чл. 189, ал.1 о. ЗЗД, а съдебната практика е еднозначна по този въпрос- продажбата на чужда вещ не опорочава действителността на сделката и.. не я прави нищожна. Не е доказано наличие и.. на основания за нищожност по чл.574 о. ГПК след като не е установена твърдяната о. ищеца нищожност на договора по чл.26 о. ЗЗД. С оглед изложеното съдът приема, че нотариалните актове, с които К. „.” се легитимира като собственик на процесните обекти са валидни, а о. тук и.. сключеният между ответниците - К. „.” С. В. и.. К. „. К. С. гр. Монтана договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №. 119, том V, рег. №. 10097, дело №. 420/2007 год. на нотариус И. Ф. е действителен.
Предвид очертания изход на спора и.. съгл. чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски, каквито се претендират о. тяхна страна. Ищецът следва да заплати на ответника К. „.” С. В. общо сумата 13000,00лв-разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК/л.471 о. делото/, а на ответника К. „. К. С. гр. Монтана следва да заплати сумата 1000 лв- разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК/л.472/.
Водим о. горното, съдът
Р Е Ш И.. :
ОТХВЪРЛЯ предявените о. О. Б. Б., п. о. кмета й С. А. С., чрез пълномощник-а. К. xxx, против К. „. С. В., общ. Б., обл. М. ЕИК: xxxx п. о. п. С. А. Г. и.. п. а. К. и.. К. „. К. С. М. б. Т. м. №. 5. п. о. п. Б. Д. Д. и.. п. адв. А.в. xxx, обективно и.. субективно съединени искове: по чл.124, ал.1 ГПК- установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 30/100 идеални части о. двуетажна масивна търговска сграда с мазе, находяща се в УПИ І, пл.№. 759 в квартал І по регулационния план на С. В. общ. Б. обл. М. със застроена площ о. 625 кв.м., състояща се о. сладкарница, гастроном, магазин за риба, ресторант, кухня, смесен магазин, мазе, вътрешно стълбище, ведно с предвидените последици в чл.537, ал.2 ГПК- отмяна на издадените в охранителното производство по обстоятелствена проверка нотариални актове, с които е признато право на собственост на първия ответник- К. „. С. В., а именно: нот.акт№. 98, том ІV, дело №. 1533/1996 година на Л. З. – нотариус при Районен съд – М. нот. акт №. 76, том ХІІІ, рег.№. 20794, дело №. 2063/2006 година на нотариус Б. П., нот. акт №. 118, том V, рег.№. 10094, дело №. 419/2007 година на нотариус И... Ф. и.. иск по чл.26, ал.1 о. ЗЗД относно договора за покупко-продажба между ответниците, обективиран в нотариален акт №. 119, том V, рег. №. 10097, дело №. 420/2007 год. на нотариус И. Ф., рег. №. 112 при НК , като неоснователни.
ОСЪЖДА О. Б. – град Б., ул.”Гаврил Генов” №. 2, ЕИК: xxxx , п. о. кмета С. А. С. да заплати на К. „." ЕИК: xxxx със седалище и.. адрес на управление село В., област М. „ул.”Владимир Петков Минчев" №. 60, п. о. председателя С. А. Ганчева сумата 13000 лева/тринадесет хиляди/ – разноски по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
ОСЪЖДА О. Б. – град Б., ул.”Гаврил Генов” №. 2, ЕИК: xxxx , п. о. кмета С. А. С. да заплати на К. „. К. С., ЕИК: xxxx , със седалище и.. адрес на управление гр.М.б.„Т. м." №. 5. представляван о. председателя Б. Д. Д. сумата о. 1 000 /хиляда/ лева – разноски по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалва пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок о. връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :