№ 1295
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501282 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Ж. К. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 218, вх. 2, ет. 4, ап. 44, чрез адв. Т.Д., против
решение № 260789/08.03.2021г. по гр.д. № 14761/2020г. на 7-ми състав на ВРС, с което е
осъден да заплаща в полза на Т. Ж. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Д.Д. № 15
издръжка в размер на 100лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба-
16.11.2020г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл.144 СК; е осъден за заплати на Т. Ж. К., ЕГН **********
с адрес гр. Варна, ул. Д.Д. № 15 сумата от общо 650лева /или по 100лева месечно/,
представляваща дължима издръжка за периода от 01.12.2019г. до 15.05.2020г. и от
15.09.2020г. до 15.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на исковата молба- 16.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.149 СК; е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 170лева, представляваща дължима държавна
такса по определения размер на издръжката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и е осъден да
заплати на адв. П.Й. Н. от Варненска адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора
гр.Русе, ул. С.Г. № 7 сумата от 117,24лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция съобразно уважената част на
1
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като е посочено, че
решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в
частта по произнасянето по иска с правно основание чл. 144 СК.
Счита обжалваното решение за противоречащо на материалноправните разпоредби и
процесуалните правни норми, поради което е неправилно и незаконосъобразно. В момента
не разполага с доходи да покрие собствените си нужди. Не е в състояние да отдели и
минимални средства за издръжката на пълнолетния си син и това би го затруднило
неимоверно. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Т. Ж. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Д.Д.“, № 15, чрез адв. П.Н., оспорва жалбата, като
неоснователна. Счита изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.
Иска да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Възразява за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и иска да бъде намалено до
законоустановения минимум.
В с.з. на 06.07.2021г. въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Т.Д.
поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият чрез адв. П.Н.-писмения си отговор.
За да се произнесе ВОС приема следното:
В исковата си молба, уточнена с молба вх. –№ 284705/25.11.2020г., ищецът Т. Ж. К.
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.Д.“, № 15, действащ чрез адв. П.Н., излага, че е
пълнолетно лице, а ответникът Ж. К. Д. е негов баща. До навършване на пълнолетие на
27.10.2019г. баща му заплащал месечна издръжка от 130.00лв., но с навършване на
пълнолетие спрял. От м.ноември 2019г. не е получавал издръжка. В същото време
продължил обучението си за придобиване на средно образование, за което на 22.06.2019г.
му е издадена диплома. Към датата на подаване на исковата молба е записан за студент в
ТУ-Варна, редовна форма на обучение по специалност „Информационни и комуникационни
технологии“, като предвиденият курс на обучение е 4 години. Същевременно той е със 71%
нетрудоспособност , определена с решение на ТЕЛК, като диагнозата е Асептична
идиопатична остеонекроза на лява бедрена става, със скъсяване с 2см. и с оплакване за
схващане при статична позиция на тялото. С нарушена походка е и скъсен с 4см. ляв крак.
Няма собствено имущество от което да се издържа, няма собствен дом, а живее с майка си и
баба си. От навършване на пълнолетие е получавал издръжка единствено от майка си
М.Т.Д.. Тя в момента е 100% неработоспособна, удостоверано с решение на ТЕЛК, поради
заболяване, не работи и няма предишните доходи. Заради задължения към кредитни
институции се е отказала от наследството, останало от баща й-1/2ид.ч. от сградите-жилищна
и нежилищна и дворното място, находящо се в гр. Варна, ул. „Д.Д.“, № 15, а останалата
1/2ид.ч., която е собственост на баба му П.Н.М., също е възбранена за задължения на майка
му. Баща му е закупил собствено жилище, находящо се в гр. Ванрна, жк „Вл.В.“, бл. 304, вх.
2
11, ет. 3, ап. 178. Няма други деца, които да издържа.
Иска баща му да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250.00лв. от
датата на завеждане на исковата молба-16.11.2020г. до завършване на висшето образование
или до навършване на 25-годишна възраст, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната влихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване, на осн. чл. 144 от СК, както и издръжка за периода от
01.12.2019г. до 15.05.2020г. /за периода на обучение за придобиване на средно образование
за м.декември 2019г., м. януари, февруари, март, април и до 15.05.2020г./ или общо
1375.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-16.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 149
от СК и издръжка за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2020г. /За периода на обучение в ТУ-
Варна/ или общо 500.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба-16.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 149 от СК. Претендира присъждане на сторите по делото разноски.
С писмен отговор Ж. К. Д., чрез адв. Т.Д. е оспорил исковите претенции, като
неоснователни. Би дължал издръжка, ако разполага със средства, надхвърлящи
задоволяването на собствените му нужди. До скоро е работил в „ИКАМ“ ЕООД, но на
30.11.2020г. е получил 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. След
31.12.2020г. е остава без работа. На 16.12.2006г. е сключил последващ брак с Ю.П.Щ.. През
2017г. двамата закупили с банкови кредити посоченото от ищеца жилище. Размерът на
ипотечният кредит е 75800.00лв., със срок за издължаване 04.09.2041г. Месечната вноска по
ипотечния кредит е 470.00лв., а по тегления потребителски-250.00лв. След като остане без
работа на 31.12.2020г., кредитите ще се изплащат от съпругата му, а тя получава нетно
трудово възнаграждение от 502.67лв., видно от приложения фиш за заплата. Полага грижи и
за болния си баща. Няма доходи от трудова дейност, няма други доходи, няма имущество, от
което да получава допълнителни доходи, притежава само жилището, закупено с кредити. Не
може да покрива собствените си нужди. Няма възможност да изплаща издръжка на
пълнолетния си син. ма. .00а потребителският-2тБ.С.И. е представил писмени доказателства
за трудовите си доходи и сключения от него договор за наем от 14.05.2013г. В с.з. е признал,
че синът му няма имущество. Заявил е, че може да плаща издръжка от 100.00лв. месечно.
Няма жилище и живее в такова на свободен наем.
Моли се да бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представеното по
първоинстанционното дело удостоверение за раждане, че Т. Ж. К. е роден на 27.10.2001г. от
майка М.Т.Д. и баща Ж. К. Д.. Следователно ответникът по спора е баща на ищеца по иска
за издръжка, а последният е навършил пълнолетие на 27.10.2019г.
3
Не се спори също и са представени писмени доказателства за това, че ищецът,
настоящ въззиваем е завършил средно облразование и получил диплама рег. № 14293-
25/22.06.2020г., изд. От Професионална техническа гимназия-Варна, а през учебната
2020/2021г. е студент в първи курс, редовна форма на обучение в ТУ-Варна, специалност
„Информационни и комуникационни технологии“, със срок на обучение 4 години.
За установяване нуждите на ищеца, пред ВРС е представено експертно решение №
1004 от 046/11.03.2020г., видно от което Т. Ж. К. е със 71% трайно намалена
работоспособност, за срок до 01.03.2023г., при диагноза „Асептична идиопатична
остеонекроза на лява тазобедрена става.
Видно от експертно решение № 2123 от 117/24.09.2020г. М.Т.Д., майката на ищеца е
със 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок до 01.09.2021г., като
диагнозата е Карцином на пикочен мехур. Цистектомия. От приложените по
първоинстанционното дело писмени доказателства по двете водени срещу М.Т.Д. изп.д. №
20208940400307 и изп.д. № 20208940400308, двете на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес,
възбранени са притежаваните от нея 1/2ид.ч. от двете сгради и дворното място, върху което
са построени на адрес гр. Варна, ул. „Д.Д.“, № 15, като длъжницата е уведомена и
съсобственицата П.Н.М.. М.Т.Д. е направила отказ от наследството, останало от баща й
Т.Д.М., поч.на 10.10.2018г., вписан на 06.10.2020г. по ч.гр.д. № 11838/2020г. на ВРС.
Доказателства за наложена възбрана върху собствените на П.Н.М. 1/2ид.ч. от описания
непосредствено по-горе имот, за задължения на дъщеря й М.Т.Д. липсват.
Ответникът Ж. К. Д. е представил от своя страна връченото му от работодателя
„ИКАМ“ ЕООД на 30.11.2020г., 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. До уволнението е имал основна заплата от
700.00лв. и облагаем доход-средно за периода от м. 1.2020г. до м.12.2020г. в размер на
752.50лв., според справката, представена по първоинстанционното дело от ТД на НАП от
09.02.2021г. Ж.Д. е регистриран като активно търсещ работа, видно от регистрационна
карта на безработен, към Агенцията по заетостта, при Д“БТ“-Варна от 12.01.2021г. От
удостоверение № 1023-03-20/16.02.2021г., изд. от НОИ, се установява, че на Ж. К. Д. е
отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 21.26лв. дневно, за периода от
31.12.2020г. до 30.12.2021г., с прекъсване за м.12.2020г., когато е получил дължимото му от
работодателя обезщетение по чл. 222 от КТ. Според събраните пред въззивния съд
доказателства-справка от 02.06.2021г., изд. от ТД на НАП за м. 03.2021г. е получил
обезщетение от 425.20лв., за м. 04.2021г.-425.20лв., а за м.05.2020г.-467.72лв., според
работните дни в месеците-20 за м.03.2021г. и м.04.2021г. и 22 за м.05.2021г.
Според представеното удостоверение за сключен граждански брак, Ж. К. Д. е
сключил такъв с Ю.П.Щ. и е съставен акт за граждански брак № 65/16.12.2006г. на
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Аксаково.
4
Ж. К. Д. и Ю.П.Щ. са закупили на 07.09.2017г. жилище в гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл.
304, вх. 11, ет. 3, ап. 178, с площ от 59.54кв.м. и изба, като са сключили договор за
учредяване на договорна ипотека, видно от акт № 183, т. 8, дело № 12426/2017г., вх.рег. №
24176/07.09.2017г., за отпуснатия им кредит в размер на 75800.00лв., със срок на
издължаване до 04.09.2041г. и лихва. Представен е и самия договор за кредит от
04.09.2017г.
Видно от представения фиш за трудово възнаграждение, начислено от „Балев
корпорейшън“ ЕООД, съпругата Ю.П.Щ. е получила за м.11.2020г. нетно месечно
възнаграждение в размер на 502.67лв., но и 250.00лв. аванс. Направени са удръжки за данък
и осигуровки. Няма направени удръжки за погасяване на кредит.
Не са ангажирани доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че баща му
продава ел.уреди в пазарните дни в гр. Суворово, още по-малко какъв е размера на
реализираните от него доходи от тази дейност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Според разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото
си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
За да се явява основателен искът за присъждане на издръжка, следва да са
налице при условията на едновременност следните предпоставки: ищецът да е
пълнолетен, невъзможност той да се издържа от доходите си или от използването на
имуществото си, да учи редовно във висше учебно заведение, да не е навършил
двадесет, съответно двадесет и пет годишна възраст и даването на издръжка да не
съставлява особено затруднение за даващия я.
Не се спори, че Т. Ж. К. е пълнолетен син на ответника Ж. К. Д., че е бил ученик
в средно учебно заведение в периода от 27.10.2019г., следователно и за исковия период
от 01.12.2019г. до 15.05.2019г., когато не е бил навършил 20-годишна възраст, а след
това и от 15.09.2019г. студент, редовна форма на обучение и не е навършил 25-
годишна възраст.
С оглед неоспорените твърдения на ищеца, но и представените писмени
доказателства, следва да се приеме, че той не работи и не разполага със собствени
доходи и имущество от които да се издържа. Има сериозно заболяване, обуславящо
71% ТНР. Майка му е също със сериозно влошено здраве, водещо до 100% ТНР без
5
чужда помощ. Няма имущество от което да си осигурява доходи, особено ако е
вписала отказа от наследството, останало от баща й преди вписаните по двете водени
срещу нея изп.д. възбрани.
Момчето има голяма нужда от издръжка от баща си, след като не може да
разчита на такава от майка си, не работи и няма имущество от което да се издържа.
Съдът обаче намира, че Ж. К. Д. не разполага с големи доходи и възможност да
заплаща месечна издръжка в полза на навършилия пълнолетие, обучаващ са в средно,
съответно във висше учебно заведение свой син, без това да съставлява за него особено
затруднение.
Необосновано е приетото от съда в първоинстанционното решение, че той може
да дава издръжка от 100.00лв. месечно без затруднение, доколкото казусът не касае
издръжката на ненавършило пълнолетие дете, а на пълнолетен, който по начало е
длъжен сам да се издържа. С разпоредбата на чл. 144 от СК е предвидено, по изключение,
при наличието на всички посочени предпоставки, които при настоящия казус са налице за
нуждаещия се от издръжка, родителите да подпомагат пълнолетните си учащи деца, в
случай, че след задоволяване на всички свои екзистенциални потребности, разполагат с
достатъчно свободни средства, позволяващи им без затруднение да дават претендираната
издръжка. С оглед реализираните от бащата средни осигурителни месечни доходи от
трудова дейност в размер на 752.50лв. за правно релевантния период от една година до
завеждане на иска и след това, до 31.12.2019г., това, че има само едно жилище от
59.54кв.м. в съсобственост при режим на СИО със съпругата си Ю.П.Щ., но е сключен
договор за кредит, обезпечен с ипотека в размер на 75800.00лв., като се дължат погасителни
вноски и от 31.12.2020г. е безработен, получавайки 425.20лв. за м.03.3021г. и за м.04.2021г.,
а за м.05.2021г.-само 446.46лв. обезщетение за безработица, както и изнесените в Интернет
статистически данни на НСИ, че необходимата месечна издръжка на едно лице от
четиричленно домакинството за 2019г. е в размер на 612.15лв., за 2020г.-, а за 2021г.-
635лв. то тези суми надхвърлят средствата с които е разполагал и разполага Ж.Д. за
задоволяване на собствените си нужди в изследвания период. Съпругата му също не
реализира високи доходи. Въпреки, че е посочена като кредитополучател, тя видно не
изплаща кредита от заплатата си. Следователно е поет от Ж.Д.. Бъде ли осъден да
заплаща и издръжка на пълнолетния си син, било то и по 100.00лв. месечно, той би
разполагал със сума, с която би била абсолютно невъзможно сам да се издържа. Следва
да се отбележи, че изнесените от НСИ данни за издръжката на едно лице е в състава на
4-членно домакинство. Издръжката на двучленно домакинство изисква дори още по-
висок размер на необходимите за издръжка средства, в сравнение с посочените по-
горе. Дори и да не се зачетат данните от НСИ, а само сумата по изплащане на кредита,
докато е работил по трудов договор, при плащана издръжка в претендирания размер,
то не следва да се пренебрегва обстоятелството, че всеки появил се неочакван разход,
6
бил той и незначителен, би изпратил Ж. К. Д. под линията на бедността, която за 2019г.
е 348.00лв., за 2020г.-363.00лв., а за 2021г.-369.00лв., нещо което не следва да се
допуска, при преценката на съда за възможностите на родителя да предоставя
издръжка. Д. би бил значително затруднен да дава издръжка на пълнолетния си син в
какъвто и да е друг, макар и по-нисък размер, след задоволяване на собствените си
нужди.
Искът с правно основание чл. 144 от СК, а и тези с правно осн. чл. 149 от СК са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционното решение следва да
бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на въззиваемия Т. Ж. К., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Не се следват такива, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и на Ж. К. Д. за
двете инстанции, предвид липсата на доказателства за сторени разноски и представени
списъци по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260789/08.03.2021г. по гр.д. № 14761/2020г. на 7-ми
състав на ВРС, с което Ж. К. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 218, вх. 2, ет.
4, ап. 44, е осъден да заплаща в полза на Т. Ж. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул.
Д.Д. № 15 издръжка в размер на 100лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба- 16.11.2020г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.144 СК; Ж. К. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „Вл.В.“, бл. 218, вх. 2, ет. 4, ап. 44, е осъден за заплати на Т. Ж. К., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ул. Д.Д. № 15 сумата от общо 650лева /или по 100лева
месечно/, представляваща дължима издръжка за периода от 01.12.2019г. до 15.05.2020г. и от
15.09.2020г. до 15.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на исковата молба- 16.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.149 СК; Ж. К. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 218, вх. 2, ет.
4, ап. 44, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 170лева, представляваща дължима държавна такса по
определения размер на издръжката, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Ж. К. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 218, вх. 2, ет. 4, ап. 44, е осъден да заплати на адв.
П.Й. Н. от Варненска адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора гр.Русе, ул. С.Г.
№ 7 сумата от 117,24лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски за адв.
възнаграждение пред първа инстанция съобразно уважената част на исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като е посочено, че решението подлежи на
7
предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта по произнасянето по
иска с правно основание чл. 144 СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. Ж. К., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Д.Д. № 15
за осъждане на Ж. К. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 218, вх. 2, ет. 4, ап.
44, да му заплаща издръжка в размер на 100лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба- 16.11.2020г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.144 СК; за осъждане на Ж. К. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, бл. 218, вх. 2, ет. 4, ап. 44, да му заплати сумата от
общо 650лева /или по 100лева месечно/, представляваща дължима издръжка за периода от
01.12.2019г. до 15.05.2020г. и от 15.09.2020г. до 15.11.2020г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба- 16.11.2020г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл.149 СК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8