Р Е Ш Е Н И Е
№ 260104 гр. Пазарджик, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Въгларова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 149 по описа за 2021 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4782 по описа на
съда за 2019 година по
иска на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район М., ж.к.„М. 4“, Б.П. С., сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.С., ж.к.“Г.М.“, ул.„А.Ж.“ №6, ет.5
против Ц.Й.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК е прието за установено наличието на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
********* по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№1624/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик, ГК, VII състав против длъжника
- ответник Ц.Й.В., с ЕГН **********, както следва: 875,80 лв., дължима съгласно
фактура №**********/01.11.2017г., фактура №**********/01.12.2017г., фактура
№**********/01.01.2018г., фактура №**********/01.02.2018г. и фактура №**********/05.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, като е отхвърлен иска за
вземане над посочения общ размер от 875,80 лева и до претендирания с исковата
молба общ размер от 876,71 лева като неоснователен.
Осъдена е Ц.Й.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.„М. 4“,
Б.П. С., сграда 6, с пълномощник адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за
призоваване и съобщения: гр.С., ж.к.“Г.М.“ ул.„А.Ж.“ №6, ет.5 разноски в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 1270,00 лева.
Осъдена е Ц.Й.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-Пазарджик заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото
лице-графолог в размер на 242,00 лева.
В срок постановеното решение е обжалвано
от Ц.В., чрез определения и особен представител адв.Г..
Излага
оплаквания за явна несправедливост ,
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност и моли да бъде отменено. Съдът
приел , че предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл.415
,ал.1 от ГПК е доказан и основателен за
всички претендирани вземания, ведно със законната лихва ,считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови решението си съдът приел ,че е налице валидно облигационно
отношение между ищеца-мобилен оператор и Цв.В. ,като потребител по сключени по
между им договори за мобилни услуги и договор за лизинг към тях. Прието било
,че договорите са подписани и от двете страни, съдържат необходимите реквизити,
като срок, описание на услугите, тарифен план ,посочени са конкретните номера и
с всичко това ,ищеца е изпълнил своите задължения по договора .По издадените
фактури имало частични плащания , което било установено и от заключението на
експерта.
Първоинстционния
съд приел ,че по договорите за лизинг устройствата са получени , но не са
изплатени дължимите лизингови вноски.
В
жалбата се подържат доводите за липса на облигационни отношения , като се
коментира заключението на почерковата експертиза.
Според
заключението на експерта в т.1 „ръкописно
изписаните три имена и подписите под тях в частните документи ,посочени като
обекти на експертизата не са положени
от едно и също лице", а в
т.2 „ръкописно изписаните три имена и подписите под тях в Договор
за мобилни услуги №********* от 27.12.2012г.,Допълнително споразумение
№********* от 29.03.2016г., Договор за лизинг от 29.03.2016г.;Договор за
мобилни услуги №********* от 28.09.2016г. и договор за лизинг от 28.09.2016г.и
запис на заповед от 28.09.2016г. са положени от Ц.В., като допуска ръкописния текст и подписа под него в Запис на
заповед от 29.03.2016г. да са положени също от нея.
Според
заключението на вещото лице, при проведеното сравнително изследване на почерка,
отразен в подписите в трите Декларации -съгласие и Допълнително споразумение
№********* от 13.09.2016г. за уговорен между страните нов абонаментен план с
месечна такса от 60,99 лв с ДДС и почерка отразен в сравнителните подписи на В.
са установени различия в общите
признаци и в частните графични признаци,което дава основание за извода ,че изследваните и сравнителните
подписи са положени от различни лица.
Счита
,че В. не е подписала всички необходими документи и не се е запознала със
всичко написано от една страна ,а от друга страна не дължи сумите фактурирани
от ищеца от 2017г. и 2018г.вкл.
Съгласно
цитираното и неподписано от ответницата Допълнително споразумение
№********* от 13.09.2016г се удължава срока ,считано от 1309.2016г. до
13.09.2018г. вкл. на уговорен между страните нов абонаментен план с месечна
такса от 60,99 лв. с ДДС
След като ответницата Ц.В. не е подписала /според
СПЕ/цитираното по горе допълнително споразумение ,за удължаване на срока на
договора за мобилни услуги с ищеца по делото „Т.Б." ЕАД , то той следва да
се счита за прекратен между страните и всички осчетоводени от мобилния оператор
суми след 13.09.2016г. не се дължат.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника .
Ответникът намира решението за валидно , допустимо и
правилно. Съдът приел за доказани фактите , на които ищецът основава исковете
си , след проведеното от него пълно и главно доказване.
От представените по делото писмени доказателства
,подписани от страните ,представляващи частни диспозитивни документи и
установяващи ,че изявленията в тях са направени от страните, било установено
,че между страните има валидни облигационни отношения.
От изготвената съдебно – почеркова експертиза било
установено ,че подписите под изследваните документи са положени от В..
След сключване на споразумението от 13.09.2016
година ответницата изпълнявала
задълженията си по договора , поради което неоснователно се подържало , че след
изтичане на срока на договора ,претендираните суми не се дължат на договорно
основание.Дори ответницата да не била подписала това споразумение , то страните
били обвързани от сключеното предшестващо допълнително споразумение.
Сключените договори съдържали всички необходими
реквизити и обвързвали страните.
Неоснователен бил и довода ,че не е съобразена
нормата на чл.5 ал.1 и ал.2 на ЗЗП.В
приложимите норми не се съдържало правило относно изисквания за размера на
шрифта.
Задължението и размера му били установени от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Ищецът доказал, че е изправната страна в
правоотношението и съдът правилно съобразил доказателствената стойност на
представените фактури.
Отношенията между страните във връзка с уведомяване
за задължението , начина и време на плащане били надлежно уговорени.Ответникът
не ги изпълнил.
Правилно съдът приел, че е основателна претенцията и
за неустойки. Виновното
неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в
последователно издадените фактури, които са на обща стойност 223,86 лв.,
представлявали основание за едностранното предсрочно прекратяване на сключените
между страните договори
за мобилни услуги.
Съгласно чл. 196, б. в) от Общите условия на „Т.Б."
ЕАД операторът има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за
плащането им.
За
момент на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез
номера **********
и ********** се считал т.нар. „дата на двустранно спиране
на номера", която в случая на Ц.Й.В. била 21.12.2017 г.
Ответникът бил уведомен за възможността доброволно да
заплати дължимите суми по посочените фактури чрез изпратената му на посочения
адрес последна покана за доброволно плащане.
Ищецът
положил дължимата грижа да сведе до
знанието на ответника евентуалната неблагоприятна последица от
неизпълнението на договорните му задължения.
Поради
бездействието на ответника е издадена фактура № **********/01.02.2018 г. с
настъпил падеж на 16.02.2018 г. и фактура № **********/05.02.2018 г. с настъпил
падеж на 20.02.2018 г., в които се съдържали именно сумите, представляващи
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. Фактура № **********/01.02.2018 г. била
издадена на ответника след предсрочното прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги чрез номера ********** по негова вина и в нея са
начислени задълженията за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване
на сключения между страните процесен договор за мобилни услуги в общ размер на 262.35 лв.
Фактура № **********/05.02.2018 г. е издадена на ответника
след предсрочното прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги
чрез номера **********
по негова вина и в нея са начислени задълженията за заплащане на
неустойка за предсрочното прекратяване на сключения между страните процесен
договор за мобилни услуги в общ размер на 194.70 лв.
Тъй
като прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018 г., размерът
на дължимата неустойка бил определен в съответствие с условията
на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Т.Б." ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014
г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата.
Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
ДДС (50.82 лв. без вкл. ДДС всяка), а именно 152.46 лв., с добавена: част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, а именно 92.62 лв., и с
добавена разликата в размер на 17,27 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство SONY Xperia М4 Aqua
Black
без отстъпка съгласно актуалната към 29.03.2016 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 29.03.2016
г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок
на договора за мобилни услуги.
В
съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер 089236943бил
194,70 лева.
Сумата представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (25.82 лв. без вкл. ДДС
всяка), а именно 77.46 лв., с добавена: част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, а именно 42.60 лв., и с добавена разликата в размер на 74.64
лв. между стандартната цена на мобилно устройство SONY Xperia X
Black
без
отстъпка съгласно актуалната към 28.09.2016 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 28.09.2016
г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок
на договора за мобилни услуги.
Правилно
първоинстанционният съд приел за основателни и предявените (при условията на
първоначално кумулативно обективно съединяване на искове) исковете за неизпълнени месечни лизингови
вноски (чл. 345, ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ), както и за предсрочно изискуеми
лизингови вноски по същия договор (чл. 12, ал. 2 ОУкъм договора за лизинг).
Сред
съществените условия на договора за оперативен лизинг било задължението на
лизингодателя да предостави за ползване на насрещната страна лизинговата вещ,
като изпълнението е доказано. Ищецът предал за ползване вещите, предмет на
лизинговите договори,което се удостоверявало чрез подписаните от ответника
лизингови договори.
Ответникът
не изпълнил задължението си да заплаща лизингови вноски, обективирани по фактура № **********/01.11.2017 г. с настъпил
падеж на 16.22.2016 година,по фактура № **********/01.12.2017 г. с настъпил
падеж на 16.12.2017 г.; по фактура № **********/01.01.2018 г. с настъпил падеж
на 16.01.2018 г. Съгласно чл. 6 от Общите условия на договорите за
лизинг на „Т.Б." ЕАД: „Месечните
лизингови вноски се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
Лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни или фиксирани
телефонни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
мобилни или фиксирани услуги и Общите условия за взаимоотношения с
потребителите на съответния вид услуги ".
Както вече бе посочено, съгласно Общите условия за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни съобщителни услуги, изискуемостта на вземанията на „Т.Б."
ЕАД по всяка от процесиите фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването и, като падежните дати са указани и изрично на фактурите. Когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Падежът е моментът, когато вземането трябва да бъде изпълнено и
неговото настъпване прави задължението изискуемо. За да изпълни точно,
длъжникът трябва да престара навреме.
На лизингополучателя била предоставена
за ползване вещ (мобилно устройство) срещу задължението му да заплаща лизингови
вноски за това ползване. Отдадената за
ползване вещ не е върната на лизингодателя. Нямало данни за разваляне или
прекратяване на договора.
Към момента, към който следва да
се формира сила на пресъдено нещо по настоящото дело, срокът на действие на
съответния лизингов договор бил изтекъл и били дължими всички дължими и
неплатени месечни лизингови вноски, които лизингополучателят не е погасил до
момента на изтичането срока на действие на договора. С оглед на това
лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане след като е
предоставил тези устройства на лизингополучателя и последният се е ползвал от
тях /данни за обратното няма/ поради което дължи тяхното плащане.
Настъпила
била и предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Тъй
като предоставената със съответния договор за лизинг вещ - мобилно устройство
–
две мобилни устройства не били върнати на лизингодателя, след като е
преустановено точното изпълнение на паричните задължения от страна на ответника
по договора за мобилни услуги, обявяването на предсрочната изискуемост на
остатъка от цената на вещта не е довело до допълнителни неблагоприятни
последици за лизингополучателя, защото в който и момент след възникването му да
е било реализирано това право, начислената сума е щяла да представлява
механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до края на срока на договора,
респ. заплащане цялата дължима цена на устройството.
Молят
решението да бъде потвърдено.
Претендират
разноски , представляващи възнаграждение за особен представител в размер на 300
лева.
Съдът
, като прецени валидността и допустимостта на постановеното реение , за да се
поизнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Граждански
процесуален кодекс.
В исковата си молба „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.„М. 4“, Б.П. С., сграда 6, против Ц.Й.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, твърди, че между Ц.Й.В. и „Т.Б." ЕАД (с
предишно наименование „К.Б.М." ЕАД) са сключени договори за прдоставяне на
услуги.
Сключен бил договор за мобилни услуги №********* от 27.12.2012г.,
като на клиента е предоставен мобилен
номер **********; Към този договор
било сключено Допълнително споразумение №********* от 29.03.2016г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги ,както и Договор за лизинг от 29.03.2016г.
С допълнителното споразумение бил
уговорен нов абонаментен план (с уговорена стандартна месечна абонаментна такса
30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС) и на клиента е предоставено
мобилно устройство SONYXperia М4 Aqua
Black. За предоставянето на
устройството е сключен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 344.77 лв. с
вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 14.99 лв. с
вкл. ДДС всяка като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
Допълнително
споразумение №********* от 13.09.2016г. към договор за мобилни услуги. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса 60.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без
вкл. ДДС);
Сключени са
още Договор за мобилни услуги №********* от 28.09.2016г. и Договор за лизинг от
28.09.2016г.
Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер **********,
(със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв.
без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 21.99 лв. с вкл. ДДС или 18.32 лв. без вкл. ДДС)
и мобилно устройство SONY Xperia X
Black. Според договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 1048.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл.3 ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 45.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
Ищецът твърди, че са издадени
фактури според уговорките в сключените договори - За номер ********** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги №********* от 27.12.2012г., изменен с Допълнително
споразумение №********* от 29.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги/второ/;
За номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 28.09.2016г.;
За мобилно устройство SONY Xperia М4
Aqua Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 29.03.2016г.;
За мобилно устройство SONY Xperia X
Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 28.09.2016г.
Ответникът не изпълнил задълженията си
по сключените договори ,за което ищецът издал 5 бр. фактури, издадени в периода
м. ноември 2017г. - м. февруари 2018г.: фактура №**********/01.11.2017г.,
фактура №**********/01.12.2017г., фактура №**********/01.01.2018г., фактура
№**********/01.02.2018г. и фактура №**********/05.02.2018г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента.
Фактура
№**********/01.11.2017г.
е издадена за отчетния период 01/10/2017г.-31/10/2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 34,16 лв., както и ползвани услуги 1.37 лв. (от които Други услуги 0,81 лв. и Разговори към
„Грижа за клиента" 0,56 лв.), които са в общ размер на 35,53 лв.
без ДДС - 42,64 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство SONY
Xperia М4 Aqua Black - 14,99 лв.
с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 57,63 лв.
Фактура
№**********/01.12.2017г.
е издадена за отчетния период 01/11/2017г.-30/11/2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 34,16 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги
31.82 лв. (от които Допълнителни
Услуги Мобилен Интернет 30,82 лв., Други услуги 0,54 лв., Услуги с добавена
стойност (SMS) 0,24 лв. и Разговори към „Грижа за клиента" 0,22 лв.),
които са в общ размер на 66,73 лв. без ДДС - 80,08 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство SONY Xperia М4 Aqua Black - 14,99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена и претендирана по фактурата, е 95,07 лв.
Фактура №**********/01.01.2018г. е издадена
за отчетния период 01/12/2017г.-31/12/2017г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса (-12,12) лв.,
както и ползвани услуги 0.68 лв. (от които Разговори към „Грижа за
клиента" 0,68 лв.), които са в
общ размер на (-11,44) лв. без ДДС -
(-13,73) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
SONY Xperia М4 Aqua Black - 14,99 лв. с вкл. ДДС (Отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период). Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата, е 1,26 лв.
Твърди, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б." ЕАД и
ответника Ц.Й.В. по
нейна вина, поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена и фактура №**********/01.02.2018г.,
която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 262.35 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство SONY Xperia М4 Aqua Black в общ
размер на 29.98 лв. с вкл. ДДС.
Сочи, че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ********** при предсрочно прекратяване (преди 13.09.2018г.) на процесния
договор са уредени в раздел IV, т.4 от Допълнително споразумение №********* от 13.09.2016 г. към договор за
мобилни услуги.
Посочва, че предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018г., размерът на
дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на чл.1.2, вр.
чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Т.Б."
ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и гр.д. №16476/2014г. на Софийски градски съд,
приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения, сключени преди посочената дата. Съгласно цитирания документ
вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от 3
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай
че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой).
Твърди, че в съответствие с описания
начин на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по
договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** е 262.35
лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без ДДС (50.82 лв. без вкл. ДДС всяка), а именно
152.46 лв., с добавена: част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора, а
именно 92.62 лв. и с добавена разликата в размер на 17,27 лв. между
стандартната цена на мобилно устройство SONY Xperia М4 Aqua Black без отстъпка,
съгласно актуалната към 29.03.2016г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 29.03.2016г.,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
Възможност за обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски била уредена в чл.12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг ,като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство SONY Xperia M4Aqua Black, чието
ползване е предоставено с Договор за лизинг от 29.03.2016г., предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 29,98 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на две неначислени лизингови вноски.
Претендираната сума по фактурата е в общ
размер на 292.33 лв.
Твърди, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б." ЕАД и
ответника Ц.Й.В. по
негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена и фактура №**********/05.02.2018г.,
която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 194.70 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство SONY Xperia X Black в общ размер на
364.72 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** при предсрочно прекратяване (преди 29.03.2018г.) на процесния
договор са уредени в чл.11 от Договор за мобилни услуги №********* от
28.09.2016г.
Сочи, че предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношението е настъпило след 11.01.2018г., размерът на
дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на чл.1.2, вр.
чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Т.Б."
ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и гр.д. №16476/2014г. на Софийски градски съд,
приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения, сключени преди посочената дата. Съгласно цитирания документ
вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от 3
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия
срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).
Твърди, че в съответствие с описания
начин на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по
договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** е 194.70
лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без ДДС (25.82 лв. без вкл. ДДС всяка), а именно 77.46 лв., с добавена:
част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, а именно 42.60 лв., и с
добавена разликата в размер на 74.64 лв. между стандартната цена на мобилно
устройство SONY Xperia X Black
без отстъпка. съгласно актуалната към 28.09.2016г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 28.09.2016г.,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
Твърди, че първоначалният размер на
неизплатеното задължение е в размер на 559.42 лв. по фактура
№**********/05.02.2018г., включващо предсрочно изискуем остатък от неначислени
лизингови вноски в общ размер на 364.72 лв. с вкл. ДДС и неустойки вследствие
на предсрочно прекратяване на договори в размер на 194.70 лв. Общата сума, начислена във фактурата, е
559.42 лв., като след приспадане на сумата от 129,00 лв. (поради извършено
доброволно плащане от страна на длъжника), неудовлетворената част от вземането
по фактурата е в размер на 430.42 лв. Предвид факта, че внесената сума
от 129,00 лв. е недостатъчна за удовлетворяване вземането на ищеца в пълен
размер, следва задължението за неустойка и задължението за лизингови вноски да
се погасят съразмерно,
съобразно правилото на чл.76 ал.1, изр.3, предл. II ЗЗД. Посредством
прилагането на посоченото правило за съразмерно погасяване на еднородни,
еднакво обременителни и едновременно възникнали задължения, вземането за
неустойки (в първоначален размер 194.70 лв.), намалено с пропорционалното на
размера му плащане от 64,50 лв., е в краен размер на 130.20 лв., а вземането за предсрочно
изискуеми лизингови вноски (в първоначален размер 364.72 лв.), намалено с
пропорционалното на размера му плащане от 64,50 лв., е в краен размер на 300.22 лв.
Претендираната сума по фактурата е в общ
размер на 430.42 лв.
Твърди, че общата стойност на
неизплатените парични задължения на Ц.Й.В. спрямо „Т.Б." ЕАД по издадените
фактури към сключените между тях договори, описани по-горе, е в размер на 876.71 лв.
Проведено било производство по чл.410 от ГПК пред Районен съд - Пазарджик, въз основа на което било образувано ч.гр.д.
№1624/2019г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид съобщението на съда по
заповедното производство, с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в законоустановения срок
предявяват и настоящия иск по чл.422, вр. чл.415 ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено съществуването на вземането им по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1624/2019г. по описа на Районен
съд - Пазарджик, ГК, VII състав против длъжника - ответник Ц.Й.В., с ЕГН **********,
както следва: 876.71 лв., дължима се съгласно фактура №**********/01.11.2017г.,
фактура №**********/01.12.2017г., фактура №**********/01.01.2018г., фактура
№**********/01.02.2018г. и фактура №**********/05.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
На ответника е назначен особен
представител.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител ,който
оспорва иска по основание и размер.
За да обори активната легитимация на
ищеца , съответно пасивната на ответника се подържа твърдението ,че между
страните не са възникнали валидни облигационни отношения , тъй като договорите
и споразуменията , представени по делото не са подписани от ответницата.
Оспорено е авторството на положените
подписи на представените частни документи, а именно договори за мобилни услуги,
допълнителните споразумения и общите условия към тях, ценовите листи, договори
за лизинг и запис на заповеди
Изхождайки от качеството на ищеца , се
позовава на нормите на ЗЗП които са нарушени, тъй като размерът на шрифта на
писане в тях е много дребен /малък/ и с това прави информацията нечетлива,
неясна и неразбираема за потребителя, което води до нарушаване на чл.5 ал.1 и
ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.
Смята, че освен по основание, искът не е
доказан и по размер.
Съдът , като съобрази доказателствата по
делото и доводите на страните , както и нормата на чл.269 от ГПК , като
въззивна инстанция, прие за установено следното:
По Заявление по реда на чл.410 от ГПК на ищеца срещу ответницата, е образувано
ч.гр.дело №1624/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд и е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 19.04.2019 год., с която е разпоредил
ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми:
сумата в размер на 876,71 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 16.04.2019г. до
изплащане на вземането, както
и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 360,00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от
следните договори между него и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К.Б.М.“
ЕАД): Договор за мобилни услуги №********* от 27.12.2012г., Допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 29.03.2016г., Договор за мобилни услуги №********* и Договор за
лизинг от 28.09.2016г. Неудовлетворените вземания на заявителя са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с
№**********/01.11.2017г., №**********/01.12.2017г., №**********/01.01.2018г.,
№**********/01.02.2018г. и №**********/05.02.2018г.
Тъй като длъжникът не е открит на адреса
заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на кредитора са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането му. Тези указания са изпълнени , поради което предявеният иск за
установяване на вземането е допустим.
По делото са представени писмени
доказателства- договор и за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договор
за лизинг.
Първия по време е Договор за мобилни
услуги №********* от 27.12.2012г., съгласно
който на клиента-ответницата е предоставен мобилен номер **********; Към този договор са сключени две допълнителни споразумения
- Допълнително споразумение №********* от 29.03.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и на същата
дата Договор за лизинг от 29.03.2016г. Допълнителното споразумение за
мобилен номер ********** касае
нов абонаментен план, при който е уговорена стандартна месечна абонаментна
такса от 30.99 лв. с вкл. ДДС. На клиента е предоставено мобилно устройство SONYXperia М4 Aqua Black, въз основа на
сключения договор за лизинг, като цената на лизинговата вещ е 344.77 лв. с вкл. ДДС. На основание
чл.3 ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да заплати
цената на лизинговата вещ на двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 14.99 лв. с вкл. ДДС
всяка. Предвидено е месечните лизингови вноски да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през съответния отчетен период мобилни услуги
чрез номера; Към този договор е сключено
второ допълнително споразумение от 13.09.2016 година ,с което са
уговорени нови ценови условия.
Сключен е и
втори Договор за мобилни услуги №********* от 28.09.2016г. и Договор за лизинг
от 28.09.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента-ответницата е предоставен мобилен
телефонен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС. За срока на договора
е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 21.99 лв. с
вкл. ДДС и мобилно устройство SONY
Xperia X Black. Предоставянето на мобилното устройство е уредено от
страните в отделен договор - Договор за лизинг, съгласно който цената на
лизинговата вещ е 1048.57 лв. с вкл.
ДДС. На основание чл.3 ал.1
от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата
цена на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 45.59 лв. с вкл. ДДС. Предвидено е
месечните лизингови вноски да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през съответния отчетен период мобилни услуги чрез номера.
Като доказателство
по делото са приети и издадените от ищеца фактури.
Фактура
№**********/01.11.2017г.
за отчетен период 01/10/2017г.-31/10/2017г., включваща следните задължения на
клиента: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 34,16 лв., както и ползвани услуги на стойност 1.37
лв., от които други услуги 0,81 лв. и
разговори към „Грижа за клиента" 0,56 лв. и лизингова вноска за
мобилно устройство - 14,99 лв. Общата сума начислена по
фактурата е в размер на 57,63
лв.;
Фактура
№**********/01.12.2017г.
за отчетен период 01/11/2017г.-30/11/2017г., включваща следните задължения на
клиента: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 34,16 лв., ползвани услуги 31.82 лв., от които допълнителни услуги мобилен интернет 30,82
лв., други услуги 0,54 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 0,24 лв. и
разговори към „Грижа за клиента" 0,22 лв. и лизингова вноска
за мобилно устройство 14,99 лв. Общата сума,
начислена по фактурата е 95,07
лв.;
Фактура №**********/01.01.2018г. за отчетен
период 01/12/2017г.-31/12/2017г., включваща следните задължения на клиента: за
мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса
(-12,12) лв., както и ползвани услуги 0.68 лв., от които разговори към
„Грижа за клиента" 0,68 лв. и
лизингова вноска за мобилно устройство 14,99 лв. В исковата молба ищецът е уточнил,
че отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата
се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период. Общата
сума начислена по фактурата е 1,26 лв.;
Фактура
№**********/01.02.2018г.,
включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 262.35 лв., както и за предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство SONY Xperia М4 Aqua Black в общ
размер на 29.98 лв. Начислената сума по фактурата е в общ размер на 292.33 лв.;
Фактура
№**********/05.02.2018г.,
включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 194.70 лв., както и за предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство SONY Xperia X Black в общ размер на
364.72 лв. Начислената сума по фактурата е в общ размер на 559.42 лв.
Претендираната от ищеца сума по тази
фактура е в размер на 430.42
лв., поради извършеното от
страна на длъжника доброволно плащане на сумата в размер на 129,00 лв.4
Трайна и последователна е съдебната
практика,обективирана в редица решения - № 96/26.11.2009г. по т. д. №
380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. №
454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. №
593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС,
ТК, І т. о. и др. Съгласно тази съдебна
практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги
следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите
доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при
липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени
фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство
за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за
търговски продажби.
В конкретния казус представените фактури
следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото – договори и заключения
на експерти.
Във връзка с направеното оспорване
автентичността на двата договора за мобилни услуги , допълнителните
споразумения към първия от тях , лизинговите договори ,декларациите за съгласие
и записа на заповед , е прието заключение на експерт –
графолог.
От това заключение , което съдът
възприема изцяло като компетентно и неоспорено се установява, ,че ръкописно
изписаните три имена и подписите под тях в Договор за мобилни услуги
№*********/27.12.2012г., в Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №**********/29.03.2016г., в Договор за лизинг от
29.03.2016г., в Договор за мобилни услуги №*********/28.09.2016г., в Договор за
лизинг от 28.09.2016г., в Общите условия и в Запис на заповед от 28.09.2016г.
са положени от Ц.Й.В.. Вещото лице допуска, че ръкописният текст и подписа по
него в запис на заповед с дата 29.03.2016г. са положени от Ц.Й.В..Според
експерта не е подписано от ответницата допълнителното споразумение от
13.09.2016 година и и всички три
декларации съгласие.
Следователно оспорването на първия
договор от 2012 година ,допълнителното споразумение към него и договора за
лизинг от 29.03.2016 година ,както и двата договора от 28.09.2016 година е
неуспешно, документите са автентични и
следва да бъдат ценени като доказателства по делото.Не е установено от
относимите към делото доказателства подпис на страната да носят допълнителното
споразумение към първия договор и декларациите – съгласие,чрез които е
декларирано получаването на екземпляр от ОУ.
По делото е прието и заключение на
експерт – икономист,което следва да бъде ценено ,като компетентно и неоспорено
от страните. Неплатеният остатък в общ размер на 875,80 лв. Обявените за
потребени от ответника услуги са таксувани, съгласно действащата ценова листа.
Неустойката, начислена във фактурите, издадени на 01.02.2018г. и на
05.02.2018г. е в размер на: по фактура **********/01.02.2018г. - 3 месечни
абонаментни такси от по 50.82 лв., равни на 152,46 лв. плюс добавени част от
стойността на ползваните отстъпки от месечни абонаметни планове равни на 92,62
лв. плюс добавена разлика между стандартната и преференциалната цена на мобилно
устройство в размер на 17,27 лв. или общо 262,35 лв.; по фактура
**********/05.02.2018г. - 3 месечни абонаметни такси от по 25.82 лв., равни на
77,46 лв. плюс добавени част от стойността на ползваните отстъпки от месечни
абонаметни планове равни на 42,60 лв. плюс добавена разлика между стандартната
и преференциалната цена на мобилно устройство в размер на 74,64 лв. или общо
194,70 лв., от които ответницата е платила 64,50 лв. и остават непогасени
130,20 лв. По договар за лизинг от 29.03.2016г. са отразени като непогасени 4
броя погасителни вноски по 14,99 лв., от които 2 вноски са отразени в
процесните фактури от 01.10.2017г. и от 01.11.2017г. и 2 вноски са отразени във
фактура от 01.02.2018г. По договар за лизинг от 28.09.2016г. са отразени като
непогасени 8 броя погасителни вноски по 45,59 лв. на обща стойност 364,72 лв.,
отразени във фактура от 05.02.2018г.
като ответницата е заплатала 64,50 лв. от тях и остават непогасени 300,22 лв.
Не
е установено по делото мобилните устройства да са върнати , както и да са
извършени погасявания на сумите , извън тия ,констатирани от експерта и
съвпадащи с твърденията в исковата молба.
Съобразно
нормата на чл.269 от ГПК , съдът следва да се занимае с въпросите , поставени в
жалбата , а това са въпросите за наличие на облигационна обвързаност и то само
по отношение на единия договор , този от 2012 година,както и възражението за
несъобразяване със ЗЗП , относно размера на шрифта на сключените договори.
Въззивният
съд следва да се занимае служебно и с евентуални нарушения на императивни
разпоредби на закона или пък с наличие на неравноправни клаузи , на които
страната се позовава.
По
отношение на задълженията по договор за мобилни услуги за номер ********** от 26.09.2016 година , както
и по отношение на договора за лизинг от същата дата ,възраженията по
основателността на ответника са несъстоятелни. Установено е ,че тези договори
са подписани от ответницата,тя не е изпълнила задълженията си по тях , въпреки
изпълнението от страна на ищеца/твърдения за противното няма/.По тези договори
ответницата дължи претендираните суми , представляващи неизплатени цени на
мобилни услуги и уговорена неустойка. Нормите, на които ищецът се позовава са
съобразени със закона и добрите нрави.
Тези
изводи са относими и към договора за
лизинг от 29.03.2016 година.
По
отношение на споразумението от 13.09.2016 година –ищецът е заявил претенция за
неплатени месечни абонаментни такси , съобразно допълнителното споразумение от
29.03.2016 година и то за период на договора ,съобразно това споразумение.
Следователно
констатацията ,че допълнителното споразумение от 13.09.2016 година не е
подписано от страните не се отразява на вида и параметрите на договора ,
сключен през 2012 година и предоговорени на 29.03.2016 година.
Не
се касае и за прекомерност на неустойката, респективно за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите, търговецът е длъжен
да предостави информация за стоката или услугата в писмена форма или по друг
подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя, на български
език. Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема,
като според настоящият съдебен състав, всички тези нормативни изисквания са
били спазени от ищцовото дружество.Ответникът основава възражението си само на
твърдението /предположението/, че използвания шрифт е с размер по- малък от 12,което не е
достатъчно , за да се подържа ,че е нарушен посочения текст. Изрично изискване
за използване на шрифт не по-малък от 12 е предвидено в ЗПК – и неспазването на
това изискване има за санкция нищожност на договора.Това изискване е неприложимо
към конкретния случай,съдът следва да направи преценка дали е предоставена
вярна , пълна, четлива , ясна и разбираема информация от търговеца.Въззивната инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд.
С оглед пълнота на
изложението следва да се посочи, че ответната страна не ангажира каквито и да е
доказателства в подкрепа на твърдението си, че шрифта на писане в процесните
договори е по-малък от 12. Горното обстоятелство би могло да бъде установено
единствено чрез допускането и извършването по делото на техническа експертиза,
каквото искане не е било направено от ответната страна.
По изложените
съображения , съдът намира ,че предявените искове са основателни в размера ,в който са уважени от
първоинстанционния съд и постановеното решение ,като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
спора на ответника се дължат сторените по делото разноски – 300 лева ,заплатено
възнаграждение на особен представител.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 4782 по описа на съда за 2019 година, с което по иска
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М.,
ж.к.„М. 4“, Б.П. С., сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес
за призоваване и съобщения: гр.С., ж.к.“Г.М.“, ул.„А.Ж.“ №6, ет.5 против Ц.Й.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е прието
за установено наличието на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1624/2019г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, ГК, VII състав против длъжника - ответник Ц.Й.В., с
ЕГН **********, както следва: 875,80 лв., дължима съгласно фактура
№**********/01.11.2017г., фактура №**********/01.12.2017г., фактура
№**********/01.01.2018г., фактура №**********/01.02.2018г. и фактура
№**********/05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2019г.
до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Ц.Й.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район М., ж.к.„М. 4“, Б.П. С., сграда 6, сумата 300 лева , разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.