№ 1408
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502088 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби - и двете насочени против Решение № 100/08.04.2025 г., постановено по гр.д. №
223/2023 г. по описа на ОС Монтана, с което Г. Г. Л. и „Балкангруп 7“ЕООД ЕИК *********
са осъдени да заплатят солидарно на Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана,
представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М., сумата от 11 930,95 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на стойността на 235
куб.м дървесина, незаконно добита от имот № 06971.118.4 в землището на с. Буковец, като
предявеният иск е бил отхвърлен над уважения размер до общо претендирания такъв от 29
441,01 лв., като неоснователен.
Георги Г. Л., чрез адв.В. И. от АК Монтана е подал въззивна жалба срещу посоченото
решение, в която сочи, че го обжалва изцяло, поради което иска и пълната му отмяна.
Независимо от последното решаващият състав приема жалбата на Л. да е насочена
единствено срещу уважителната част от първоинстанционното решение, срещу която са и
изложените оплаквания за неправилност. Последното, т.к. в частта, с която предявеният иск е
отхвърлен над уважения размер от 11 930,95 лв. до пълния му претендиран такъв, решението
има позитивен за този въззивник характер /крайният резултат за обжалващия е благоприятен/
и за същия липсва правен интерес от обжалването му.
Приема се в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване
съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за
страната.
В случая в отхвърлителната му част постановеното първоинстанционно решение е
неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва, от което свое
процесуално право същият се е възползвал.
Във въззивната жалба на Л. се поддържа неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила
1
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, неправилно
приложение на материалния закон – ЗЗД и ЗГ, както и за необоснованост. При допуснатите
от него нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. при несъобразяване
задължителните указания на ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/
първоинстанционният съд постановил недопустимо решение, при отсъствие на страна -
задължителен другар по делото /една от договарящите страни по договор, приет от
първоинстанционния съд за нищожен/ , вкл. без да обяви на страните, че ще изследва
валидността на договора и да им даде възможност да ангажират доказателства. Отделно
първоинстанционният съд не установил точно релевантните факти, което довело до
неточното приложение на ЗЗД и ЗГ, като обжалваното решение било постановено като в
отклонение на точния смисъл на закона и било необосновано.
Във връзка с конкретно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от посочените
оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на решението в обжалваната му
уважителна част и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск в пълен размер.
Въззивната жалба на Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана,
представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М., чрез адв.М.-А. от АК
Благоевград, е подала въззива жалба срещу цялата отхвърлителна част на
първоинстанционното решение.
В нея се поддържа в посочената му обжалвана част решението на ОС Монтана да е
неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на
доказателствата относно релевантия факт какъв е бил точно размерът на добитото и
извозено количество дървесина в отклонение от правилата на ЗГ от собствения на този
въззивник имот, а от там и до неправилно приложение на материалния закон и до
необоснованост.
Като се излагат подробни доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от
настоящата инстанция отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и по
съществото на спора уважаване в първия им предявен размер както на главния , така и на
акцесорния осъдителни искове.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост, прецени твърденията и доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност на решението, посочени във всяка една от въззивните жалби, приема
следното:
Обжалваното решение на ОС Монтана е валидно и допустимо, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната
форма, по редовно предявени искове.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното решение
настоящата инстанция намира за частично основателни, а за да достигне до този извод
въззивната инстанция съобрази следното от фактическа и правна страна:
ОС Монтана е бил сезиран с предявен в условието на субективно пасивно съединяване
осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично вземане по главния иск от
Църква „Св. Николай“ – с. Буковец, обл. Монтана, представлявана от председателя на
църковното настоятелство А. Г. М. против Г. Г. Л. от гр.*** и „Балкангруп 7“ЕООД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е собственик на
имот с кадастрален № 118004, с площ 153,001 дка, представляващ дървопроизводителна
горска територия в землището на с. Буковец, община Брусарци, местност „Дълга поляна“.
Твърдяло се е още ищецът и първият ответник да са се обвързали от договор №
5/08.01.2018 г. за изготвяне на горскостопанска програма, съобразно Наредба № 18/2015 г.,
2
като било постигнато съгласие изработването на програмата да е безплатно, а последващите
добив и реализация на дървесината да се осъществят възмездно от лице, посочено от
изпълнителя, при цени на корен не по-малко от 20 лв./пр.куб.м.
Г. Л. изпълнил задълженията си по този договор, като изработил възложената му
програма.
Без обаче да е налице допълнително възлагане от ищеца и без неговото знание и
съгласие Л. издал 3 позволителни за сеч за отдел 22“и“ за добив на 92 куб.м при допустим
обем на ползването по ГСП 65 куб. м и за отдел 22“у“ – за 122 куб.м при допустим обем от
55 пл.куб.м.
Поддържано е позволителните за сеч да са издадени в нарушение на чл. 54, ал.1, т. 3
от Наредба № 8, според който позволителното се издава след представяне от собственика на
договор за възложен добив в имота - в случая такъв договор липсвал - ищецът не бил
сключвал с първия ответник договор, нито му е предоставял пълномощно по чл.211, ал.2, т.2
от ЗГ за издаване на превозни билети за експедиране на дървесината, нито пък е възлагал на
втория ответник – „Балкангруп 7“ ЕООД добива на дървесина от собствения му имот.
Поддържано е при издаването на позволителните за сеч да е нарушен и чл. 108, ал. 2 от
ЗГ, според който последните следва да са издадени на лице, вписано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска дейност. Към момента на издаването им обаче първият
ответник не е имал такова качество.
Твърдяло се е, че в периода 28 юни – 6 септември 2018 г. е била извършена сеч в
гореописания имот, собственост на ищеца, за което ответникът Л. е издал и превозни билети
/без да му е възлагано/ , като в резултат на осъществената сеч били добити 580,57 куб.м
дървесина /след изменението на иска/ при допустим по ГСП 120 куб.м.
Твърдяло се е при тази сеч ответникът Г. Л. да е допуснал нарушения на правилата за
добив на дървесина, от което за ищеца настъпили имуществени вреди.
Нарушенията се изразявали в: 1/ издал е 3 бр. Позволителни за сеч в нарушения на
нормативната уредба - без знанието и съгласието на собственика на имота при липса на
договор по чл. 186. ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗГ, с които е дал възможност на „Балкангруп 7“
ЕООД да извърши сеч в имота; 2/ издал е ПС на себе си, в качеството си на лесовъд, без да е
заемал длъжността лицензиран лесовъд на фирмата, в нарушение на чл. 108. ал.2 от ЗГ във
връзка с чл. 242. ал.1, т. 1 ЗГ; 3/ издал е ПС без договор със собственика в нарушение на чл.
108, ал.1, т.4 от ЗГ; 4/ издал е ПС за отд. 22“у“ за цялата площ в нарушение на чл.24. ал. 1 от
Наредба № 8 за сечите в горите; 5/ издал е ПС за обем над позволения по ГСП в нарушение
на чл.13, ал.З от ЗГ; 6/ издал е превозни билети в нарушение на нормативната уредба - без
договор или пълномощно от собственика в нарушение на чл. 211. ал.2, т.2 ЗГ, в нарушение
на т. 9. б. „ж“ от заповед № 461/30.05.2017 г., както и за добита дървесина, превишаваща
разрешената по издадените ПС, с което е узаконил сеч на немаркирани дървета в нарушение
на чл.104, ал. 1, т. 5 от ЗГ; 7/ издал е протоколи за освидетелстване на сечищата, в които е
удостоверил данни относно обема на добитата дървесина, неотговарящи на действителното
количество добита и експедирана дървесина по издадените превозни билети.
Като лице по чл. 108, ал.2 ЗГ, на което са издадени ПС, инж. Г. Л. не изпълнил
следните свои задължения: 1/ задължението си по чл. 108, ал. 3 ЗГ да упражнява контрол и
взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен
с наредбата по чл. 148. ал. 11, до освидетелстване на сечището; 2/ задължението си по чл.61
от Наредба № 8 до освидетелстване на сечището да осъществява контрол по спазване
изискванията на чл.47 и чл.48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на
дървесина; 3/ задължението си съгласно чл.12б от Наредба №1 да не допуска сеч на
немаркирани дървета, което обуславя добив над разрешения по издаденото ПС - издадени са
3
последващи ПБ на основание липсващи или несъществуващ истински документ; 4/издадени
са ПБ с липсващи реквизити- издадени са един или няколко последващи ПБ, с които чрез
различни комбинации реалният им обем е повече от транспортираната с първични ПБ
дървесина.
Поддържано е отговорността на втория ответник да произтича от това, че
дружеството е извършило сеч в имота без знанието и съгласието на собственика, тъй като
Църква „Свети Николай“ не е сключвала договор по чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ с
„Балкангруп 7“ ЕООД. Отделно от изложеното този ответник не заплатил на ищеца и
стойността на добитата дървесина.
С гореописаните си им действия двамата ответници причинили имуществена вреда
на ищеца при условията на солидарност, която били длъжни да поправят - арг. от чл. 45 от
ЗЗД, във вр. с чл. 255 от ЗГ.
Отговорността им била солидарна по смисъла на чл. 53 от ЗЗД, тъй като чрез
незаконосъобразните действия на Л. били създадени условия за провеждане на сеч от втория
ответник в имота на ищеца, от което той е претърпял имуществена вреда, равняваща се на
стойността на изсечената и извозена дървесина в обем 538 пл. куб. м на стойност 29 441,01
лв.
По тези съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди
двамата ответници солидарно да платят на ищеца обезщетение от 29 441,01 лв. /след
допуснатото изменение на иска/ за причинените му имуществени вреди, ведно със законна
лихва за период три години назад от датата на подаване на исковата молба - 28 юни 2023 г. -
в размер на 9 170,46 лв.
В отговора си по исковата молба ответникът Г. Л. е оспорил основателността на
предявените искове.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца да е собственик на посочения от него
горски имот, както и че по повод на него са били обвързани от договорно правоотношение,
по силата на което Л. се е съгласил да изработи горскостопанска програма /ГСП/ за същия
дърводобивен имот, като вкл. той да посочи лицето, което да извършва сеч.
Твърди от своя страна, че в изпълнение на задълженията си по договора Л. изработил
ГСП и посочил на представителите на ищеца дружеството „Балкангруп 7“ЕООД като
изпълнител на сечта.
Твърди и че едва след като от „Балкангруп 7“ ЕООД му представили договор от 6
август 2018 г., сключен с Църквата, той издал позволителни за сеч и превозни билети.
Действията му са в изпълнение на поети задължения и към „Балкангруп 7“ ЕООД, съгласно
договор за лесовъдски услуги, който сключил с това дружество.
При наличието на тази облигационна обвързаност между страните по делото
предявеният деликтен иск се явявал недопустим, а в условието на евентуалност -
неоснователен.
На отделно основание са оспорени твърденията на ищеца относно допуснати
нарушения от страна на този ответник при издаването на позволителните за сеч и
превозните билети, като се поддържа а са спазени всички изисквания на ЗГ.
Предявените искове са оспорени и по размер с твърдения, че са недоказани.
Вторият ответник „Балкангруп 7“ ЕООД не е подал отговор по исковата молба и не е
взел участие в производството.
Страните по делото не са спорили по част от част от релевантните за предмета на спора
факти.
Сред тях е фактът, установим и от приобщеното като писмено доказателство решение
№ 256/14.08.2000 г. на ОСЗ Брусарци, че ищецът-въззивник е собственик на горска площ,
4
представляваща имот № 118004, с площ 153,001 дка в м. „Дълга поляна“, землище на с.
Буковец, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора. Решението е
придружено и със съответната скица.
Не е спорен и е установим от приобщеното удостоверение № 2218/ 18.08.2011г. на
ИАГ факта, че въззивникът Г. Л. е регистриран лесовъд за упражняване на лесовъдства
практика .
Страните не са спорили и че двамата въззивници са се обвързали от валиден и
формален договор за изработка /представен с исковата молба/ от 08.01.2018 г. за
изработване на горскостопанска програма, съобразно клаузите на който Г. Л. са се съгласил
да изработи по възлагане на Църквата въззивник такава ГСП и да я предаде на възложителя.
В чл.4.1 от договор страните са се съгласили престацията на Л. да е безвъзмездна, срещу
условието добивът и реализацията на дървесината от съответните имоти да бъде
предоставен възмездно на посочен от него купувач при цени на корен не по-ниски от 20
лв.пр.кв.м.
Няма спор и че Л. е изпълнил точно задължението за изработване на ГСП, като
изработената от него програма била предадена на възложителя, а в последствие и утвърдена
със Заповед № 448/23.06.2018 г. на директора на РДГ Берковица.
Спорни помежду им са твърдените като настъпили от ответника-въззивник факти на
договорно обвързване между Църквата-въззивник и „Балкангруп 7“ЕООД по договор за
добив на дървесина, а в последствие и на договорната обвързаност между двамата
ответници по договор за добив на дървесина от 06.06.2018 г. и последващите действия на
ответниците във връзка с тези договори.
Пред първоинстанционният съд е представен /с придружаващо писмо от РП Монтана/
писмен договор № 1 от 06.06.2018 г. за покупко-продажба на дървесина с твърдения да е
сключен между Църквата „Св. Никола“ и „Балкангруп 7“ ЕООД.
Според протокол за доброволно предаване от 23.06.2022 г. оригиналът на договора е
бил предаден на полицейските органи при РУ Лом от М. К. /разпитан като свидетел по
делото/.
Видно от съдържанието му, с него е постигнато съглашение между Църква „Свети
Николай“, представлявана от Архимандрит А. /със светско име А. Р. М./, протосингел на
Видинската митрополия, в качеството на продавач, който се е съгласил да продаде на
купувача „Балкангруп 7“ЕООД, чрез пълномощника му М. Н. К., дърва за огрев и
строителна дървесина, чийто клас ще се определи при експедицията и чието количество е
съгласно разрешителното за сеч. Уговорено е дървесината да се добие от собствения на
продавача имот № 118004, находящ се в землището на с. Буковец. Договорът съдържа
съответни уговорки относно цената и начина на плащане на дървесината.
След представяне на договора от въззиваемия ответник своевременно - с писмена
молба от 22.01.2024 г., подадена по електронен път, ищецът пред първоинстанционния съд,
чрез процесуалния си представител, е оспорил действителността на договора, поради
отсъствието на представителна власт в лицето на Архимандрит А. спрямо Църква „Свети
Никола“, с.Буковец. Поддържано е законният представител на Църквата да е А. Г. М., а
страната да е разбрала за договора едва с представянето му. Затова е възразила, че договорът
е сключен без представителна власт, поради което и спрямо нея е недействителен.
Отделно е навел и че договорът не би могъл да обвърже Църквата, т.к. липсва
съгласието на Епархийският съвет за сключването му и не е утвърден от епархийският
митрополит, съгласно изискванията на чл.154, ал.1 от Устава на Българската православна
църква така, както е посочено и чл.10 от самия договор.
Въвел е възражение и че договорът е антидатиран и не се ползва с достоверна дата по
смисъла на чл.181 ГПК.
Допуснатата и изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-графологическа
експертиза, която не се е оспорила от страните, е установила, че подписът за
представляващия Църквата в договора е изпълнен от Архимандрит А..
В хода на производството обаче не се е твърдяло, нито са ангажирани доказателства,
5
същият да е действал като пълномощник на законния представител на ищеца-въззивник.
С оглед на този факт въззивната инстанция приема за състоятелно възражението на
Църквата въззивник обсъжданият договор да не я е обвързал, т.к. волята за сключването му
от нейно име е изявена от лице без представителна власт.
Така съобразени с приложимия материален закон са мотивите на първоинстанционния
съд в насока, че като самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл.140, ал.2 от Устава
на Българската православна църква - Българската патриаршия /БПЦ - БР/ , Църква „Св.
Николай“ – Буковец се представлява от енорийския свещеник, който е и председател на
църковното настоятелство /чл. 140, ал. 4 от УБПЦ-БП/.
Затова и от нейно име правновалидна воля е могъл да изразява единствено
председателят на църковното настоятелство - А. Г. М. или - съответно надлежно
упълномощено от него лице.
Както вече се посочи, по делото не се е твърдяло и не са ангажирани доказателства
положилият подпис от името и за сметка на Църквата ищец в договора - протосингелът
архимандрит А. (със светско име А. Р. М.), да е бил упълномощаван от А. М. да изяви воля
от името на Църква „Св. Николай“.
На отделно основание дори да се счете за безсъмнен фактът, че към момента на
сключване на договора А. е заемал длъжността протосингел на Видинска митрополия
/изрични доказателства в тази насока не са ангажирани/, то същият не би могъл да разполага
с повече правомощия от дадените му от Устава на БПЦ - БП. Според чл.97, ал.1 - ал.3
протосингелът е длъжност от администрацията на митрополията, заемана от духовно лице с
висше образование и качества, предвидени от устава, което се назначава от епархийския
митрополит и се утвърждава от Светия Синод. Същият е помощник на митрополита в
управлението на епархията и се намира под негово пряко и непосредствено ръководство,
замества го при негово отсъствие според изричните му указания.
Той няма отношение към църквата, като юридическо лице по смисъла на чл.140, ал.2
от УБПЦ-БП, която според ал.4 на с.чл. се управлява от църковно настоятелство, състоящо
се състои от 4-6 души и се представлява пред компетентните органи от енорийския
свещеник, който е председател на църковното настоятелство. В определени случаи по
решение на настоятелството председателят може да упълномощава и други лица да го
представляват.
Следователно в случая протосингелът А. не е разполагал с представителна власт по
отношение на Църквата въззивник нито по закон /УБПЦ - БП/, нито по пълномощие.
Ето защо и правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че
обсъжданият договор не е обвързал въззивникът-ищец по причина, че от негово име е
подписан/сключен от лице без представителна власт, поради което и не е породил правни
последици за него - бил е в състояние на висяща недействителност - арг. от ТР №
5/12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС. От друга страна след като мнимо
представляваното лице - Църква „Свети Никола“ с.Буковец, чрез представляващите я лица, е
узнала за сключения договор, същото своевременно се е позовало на неговата
недействителност /молбата от 22.01.2024 г. - л.489 от първоинстанционното дело/.
Съобразно задължителните мотиви на цитираното вече ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, мнимо представляваният в сделки като процесната може да
се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда,
като във втория случай - може да го направи чрез предявяване на установителен иск с
правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД, или чрез заявяване на правоизключващо възражение.
В този смисъл и несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на въззивника-
ответник констатираната от първоинстанционния съд недействителност на договора под №
1/06.06.2018 г. да е извършена при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, т.к. съдът е бил длъжен да отрази в доклада си по чл.146 ГПК, че ще се произнася
по нищожността или - при представяне на доказателството в хода на производството - да
уведоми страните с нарочно определение, като им даде възможност да изразят становище и
посочат доказателства.
6
В случая ОС Монтана не е приел служебно нищожността на договора да произтича от
формата или съдържанието му.
Същият се е произнесъл по своевременно въведеното възражение от ищеца-въззивник
относно недействителността на представения от ответника -въззивник договор, поради
отказа на мнимо представлявания да потвърди действията на сключилия го от негово име.
Действайки по гореописания начин същият не е нарушил задължителните постановки
на ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОГСТК на ВКС, т.к. не се е произнесъл
служебно по нищожността на процесния договор, установявайки пороци, произтичащи
пряко от съдържанието и формата на сделката - както вече се посочи - съдът се е произнесъл
по своевременно и редовно въведено възражение за недействителността на договора от
надлежно процесуално и материално легитимирана страна - мнимо представляваната по
договора, чрез възражение срещу недействителността му, поради липса на представителна
власт в лицето на сключилия го от негово име и за негова сметка.
Ето защо и абсолютно неотносими към казуса са доводите, че след като предмет на
производството е бил въпросът относно действителността на договора, като страна по спора
е следвало да се конституира и представителя на мнимо представлявания.
След като въззивникът-ищец се е позовал в хода на съдебното производство на
недействителността в хипотезата на липса на учредена представителна власт, последната от
висяща е станала окончателна - окончателно е отпаднала възможността договорът да бъде
потвърден и да породи целените с него правни последици и респ. той не е породил
насрещни права и задължения за страните по него, вкл. и за третото лице, договаряло с
мнимия представител.
Като е приел горното първоинстанционният съд е приложил точно относимия
материален закон съобразно вложения в него смисъл и при съобразяване на задължителните
тълкувателни постановки на ТР № № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на
ВКС и оплакванията в обратната насока са правно несъстоятелни.
За прецизност следва да се посочи, че е обоснован и правилен и изводът на ОС
Монтана, че дори и в случай на потвърждаване на действията на протосингелът А. от
представляващия Църквата „Св. Николай“, договорът от 06.06.2018 г. отново не би могъл да
обвърже Църквата, т.к. е сключен без предварителното писмено съгласие на епархийския
съвет, утвърдено от епархийския митрополит. Такова е изричното изискване за неговата
действителност, въведено от чл. 121, ал.1, т. 9 от УБПЦ-БП, поради причината, че
църковните имоти винаги са собственост на БПЦ - БП, независимо от кое нейно поделение
са били придобити - чл.149, ал.1, т.2 от УБПЦ-БП.
Затова и управлението и разпореждането с тях се извършва по особени правила,
уредени в УБПЦ-БП - предварително писмено разрешение от епархийският съвет,
утвърдено от епархийският митрополит, след което сключване на договора от църковното
настоятелство.
В процесният договор в чл.10 също е заложено изрично, че ще влезе в сила /т.е. ще
породи правните си последици/ след одобряването му от видинския епархийски съвет.
При посочената правна рамка правилно е прието от първоинстанционния съд, че
сключеният без предварително писмено съгласие на епархийския съвет, одобрено от
митрополита договор от 06.06.2018 г., се явява противоречащ на закона, тъй като не е
изпълнена императивна правна норма и поради това нищожен по смисъла на чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
И този му решаващ извод не е изведен в нарушение на задължителните постановки на
ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС така, както се претендира от
въззивника-ответник, доколкото възражение в горната насока е въведено своевременно от
ищеца с молбата му от 22.01.2024 г.
С нея ответникът е бил запознат - в тази насока е и изричното изявление на
процесуалния му представител в първото по делото о.с.з. от 18.04.2024 г., в което, съобразно
това възражение, е могъл да поиска събиране на доказателства за установяване на
7
твърденията му по отговора на исковата молба - в т.ч. и наличието и валидността на
договора от 06.06.2018 г.
След като с доклада на съда по реда на чл.146 ГПК /определение № 581/21.11.2023 г./ в
тежест на ответника е поставено установяването на твърдения от него факт относно
наличието на договор между ищеца и ответното дружество, то следва да се приеме, че при
въведеното възражение за недействителност на този договор от страна на ищеца, поради
сключването му в нарушение на закона, тежестта да установи спазването на закона при
сключване на договора е отново тежест на ответника.
Успешно доказване на твърдените от него факти според въззивната инстанция
ответникът-въззивник не е провел, доколкото не е твърдял, нито е ангажирал доказателства
договорът да е одобрен по установения в УБПЦ-БП начин.
Такъв факт не се установи да е настъпил и от показанията на свидетеля К..
В тях същият твърди да е пълномощник на „Балкангруп 7“ЕООД, но изрично
пълномощно по делото не е представено. Потвърждава именно „Балкангруп 7“ЕООД да е
извършило сечта в собствения на Църква „Св.Никола“ имот през 2018 г., като изрично
признава, че действащия по това време митрополит на Видинската епархия Д. е знаел за
договора, но никъде нямало подпис от него /за епархийският съвет изобщо не споменава/.
Включително при кредитиране показанията на този свидетел в посочената им част,
т.к. установяват неизгодни за ответната страна факти, по делото не се установява преди или
след сключването на договора под № 1/06.06.2018 г. между Църквата въззивник и
„Балкангруп 7“ЕООД да е получавано писмено разрешение от епархийския съвет, утвърдено
от митрополита на Видинската епархия.
В този смисъл е правилен е изводът на първоинстанционният съд, че дори да бяха
потвърден извършените от протосингела А. действия без представителна власт от
представляващите Църквата-въззивник, то договорът не би могъл да породи целените с него
правни последици, т.к. е изначално недействителен - нищожен, като сключен в противоречие
със закона - Устава на БПЦ-БП.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба на въззивника - ответник следва и да
се добави, че протосингелът А. не е страна по обсъждания договор - той не е сключил
договора от свое име и за своя сметка, а е действал от името и за сметка на Църквата
въззивник, поради което и всичко доводи касателно недопустимостта на производството,
поради неучастието по делото на всички страни по договора /според въззивника Л. -
протосингел А. и М. К./, са правнонесъстоятелни.
Че именно „Балкангруп 7“ЕООД е извършило сечта в собствения на въззивника-ищец
горски имот не се е спорило между страните по делото, като този факт се установява от
показанията на свидетеля К., така и от ангажираните писмени доказателства - договор от
06.06.2018 г., сключен между двамата ответници по иска - Г. Л. и „Балкангруп“ЕООД и три
броя позволителни за сеч (ПС) - № 0440208/25.06.2018 г. за 120 куб.м; 3 №
0444137/15.07.2018 г. за 33 куб.м и № 0446805/27.07.2018 г. за 59 куб. м.
Според договора от 06.06.2018 г. „Балкангруп 7“ЕООД, като възложител, е възложило
на изпълнителя Г. Л. да изпълни лесовъдски услуги по добив на дървесина, /подробно
конкретизирани/, за имот 118004, землище на с.Буковец, предоставен за изпълнение на
дружеството с договор № 1/06.06.2018 г. с Църква „Свети Николай“ Буковец, представлявана
от Архимандрид А..
В изпълнение именно на задълженията си по този договор Л. издал горепосочените
три броя позволителни за сеч /ПС/, с които се позволява на „Балкангруп 7“ ЕООД да
извърши сеч в посочените обеми в отдел № 22, подотдел „и“, което е имот № 118004 в
землището на с. Буковец. На основание чл. 109 от ЗГ ответникът Г. Л. съставил и три
протокола за освидетелстване на сечище с номера: 041376, 0416206 и 0417024, като с тях е
констатирано изсечено количество от общо 226,46 куб. м. от отдел 22, подотдел „и“.
Добитата дървесина е била извозвана от „Балкангруп 7“ ЕООД със 107 превозни билета
(ПБ), издадени също от Г. Л..
Според показанията на свидетелите С. Ц. и Д. П., извършената сеч в собствения имот
на въззивника ищец е била без съблюдаване на правилата на добрата лесовъдска практика за
8
добив по начин, който да гарантира възобновяване на насажденията и поддържане доброто
състояние на гората. Свидетелката Ц. твърди, че имотът е бил разделен на две части - 22И и
22У, поради нееднородно изсичане на дървесината при извършена предходна сеч. При
извършен оглед от нея установила, че в отдел 22И вече нямало и надвестни дървета - всичко
било изсечено, а в отдел 22У били останали само 10 дка от 100.
И двамата свидетели обаче не се преки очевидци на провеждането на сечта.
Гореустановеното от фактическа страна според въззивната инстанция предпоставя
правилност и обоснованост на извода на първоинстанционния съд за осъществено деликтно
поведение от двамата ответници по предявения иск по смисъла на чл.45 ЗЗД, доколкото при
този иск в тежест на ищеца е да установи в условието на пълно и главно доказване
осъществяването на деяние от страна на ответника, неговата противоправност, както и
настъпилата вреда от противоправното поведение, като вината на дееца се предполага до
доказване на противното.
В случая ищеца е установил такова доказване - че е собственик на горски имот №
118004 в землището на с.Буковец, от който - при драстично нарушение на установените от
специалния закон - Законът за горите /ЗГ/ правила, е била извършена сеч, въз основа на
издадени документи от страна на първия ответник-въззивник и фактически извършена от
втория.
Правилата за провеждане сечите в горите са уредени в глава IV - Стопанисване на
горите, раздел III от ЗГ и издадената по приложението му Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за
сечите в горите.
Според чл.101, ал.1 от ЗГ - сечите се провеждат за възобновяване, отглеждане и
подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските
планове и програми или план-извлечение.
В случая безсъмнено се установи по делото, че въззивникът ищец и въззивникът-
ответник /лицензиран лесовъд/ са се обвързали валидно единствено от договор за
изработване именно на такава горскостопанска програма, каквато Л. е изготвил и предал на
Църквата-възложител и тя е била надлежно утвърдена със Заповед № 448/23.06.2018 г. на
директора на РДГ Берковица.
Според чл.13, ал. 4 ЗГ горските стопански програми се изработват, за да се определят
допустимият размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на
управлението на горските територии за срок от 10 години, като утвърждаването й е
задължителна предпоставка, за да се пристъпи към сеч в конкретната територия.
Следователно с утвърждаването на изработената от Л. ГСП са спазени цитираните
изисквания на специалния закон, като с това и договорните отношения между въззивниците
са приключили.
Вярно е, че същия договор съдържа съглашение за безвъзмездност на престацията на
Л. срещу условието добивът и реализацията на дървесината от съответните имоти да бъде
предоставен възмездно на посочен от него купувач, но в случая не се ангажираха
доказателства по делото именно той да е посочил купувач на дървесината, от една страна, а
от друга - добивът и реализацията на дървесината да е осъществен при съобразяване
правилата, установени от ЗГ и Наредба № 8/2011 г.
Съобразно последните - чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ - сечите се извършват въз основа на
писмено позволително, като за имот частна собственост такова е предвидено да се издава от
лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване
на лесовъдска практика, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот.
В нарушение на цитираната правна норма въззивникът Л. е издал три позволителни за
сеч за имота на Църква „Свети Николай“ , без помежду им да е сключен такъв договор по
чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ.
Следва да се акцентира, че в хода на производството не се твърдяло и не са ангажирани
доказателства такъв да е сключван - Л. е поддържал да е бил договорно обвързан с
„Балкангруп 7“ЕООД, който пък от своя страна е бил обвързан с Църквата по договор за
покупко-продажба на дърва за огрев и строителна дървесина № 1/ 06.06.2018 г.
9
С оглед изяснената по-горе нищожност на това последния това защитно възражение
на въззивника ответник се явява правно несъстоятелно.
За прецизност е необходимо да се посочи, че то би било такова и в случай, че
договорът между Църквата и „Балкангруп 7“ЕООД е действителен, защото изискването на
чл.108, ал.1, т.4 ЗГ е договорът между лицето, издаващо позволителното за сеч, да е със
собственика на имота, а не с трети лице, с което той е в договорни отношения.
Ето защо и действията на Г. Л. по издава на трите броя писмени позволителни за сеч -
№ 0440208/25.06.2018 г. за 120 куб.м; 3 № 0444137/15.07.2018 г. за 33 куб.м и №
0446805/27.07.2018 г. за 59 куб. м., са в категорично нарушение на разписаните от закона
правила за това, поради което и се явяват противоправни.
Те се явяват такива и с оглед на факта, че тези позволителни са издадени от Л. в полза
на самия него, в нарушение на чл.242, ал.1, т.1 ЗГ и чл.241 от с.з.
Систематичното и логическо тълкуване на посочените текстове предпоставят такава
правна възможност единствено в случай, че той като лице, регистрирано за упражняване на
лесовъдна практика, е бил в трудови правоотношения с „Балкангруп 7“ЕООД, който в
случая се явява търговецът, осъществявал добив на дървесина и вписан в регистъра по чл.
241 от ЗГ.
Законовото изискване, закрепено в чл. 242, ал. 1, т. 1 от ЗГ е търговецът да има нает по
трудов договор лицензиран лесовъд.
В нито един етап от хода на производството ответникът-въззивник не е твърдял, нито
ангажирал доказателства, да е бил в трудови правоотношения с „Балкангруп 7“ЕООД, а е
установено по делото във връзка с доказателствени искания на ищеца-въззивник, че Г. Л. не
е посочен като лицензиран оценител в трудово правоотношение с „Бакангруп 7“ ЕООД при
вписването на дружеството в регистъра на лицата, извършващи дейност в горски територии
/писмо от ИАГ от 16 януари 2024 г./. Че между двамата ответници не са било обвързани от
трудово правоотношение се установява и от писмо на НАП от 22.11.2024 г., според което в
НАП не е регистриран такъв трудов договор.
Освен горепосочените противоправни действия, с които е причинена имуществена
вреда на ищеца-въззивник, такива се установи да са извършени от въззивника Л. и чрез
издаването на превозни билети.
В нормата на чл.211, ал.2, т.2 ЗГ е разписано, че превозните билети се издават от
лицата, упражняващи лесовъдска практика - за дървесината, добита от собствените им гори,
както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика. Съответно - чл.
15, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9а, пр. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии забранява издаването на превозни билети в нарушение на изискванията,
определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец, като
лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата
нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за
определяне на съответните образци.
При тази законова рамки се налага превозният билет да е документ, съпътстващ товара
и удостоверяващ, че дървесината е добита при спазване на законовите изисквания.
И т.к. първото изискване за законосъобразното му издаване е той да е издаден от лице,
упражняващо лесовъдна практика за дървесина, добита от горските територии, за които е
упълномощено от собственика, а в случая не се е твърдяло, не са ангажирани доказателства
и не се установи Г. Л. да е бил упълномощен от собственик на имота - Църквата-въззивник,
еднозначният извод е, че той е действал в нарушение и на посочените правила от ЗГ и
Наредба № 1/2012 г.
Следователно и правилен е изводът на първоинстанционния съд съвкупността от
всички описани действия на Г. Л. по издаване на трите броя позволителни за сеч и на
превозните билети, са такива без основание и в категорично нарушение на установените от
ЗГ и наредбите по приложението му правила за сеч и извоз на дървесина, вкл. са довели до
имуществена вреда за ищеца, изразяваща се в изсичането на дървесината и съизмеряваща се
със стойността на количеството незаконно добита и извозена от „Балкангруп 7“ЕООД
10
дървесина.
Това е така, защото е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконно
издадените позволителни за сеч и превозни билети и лишаването на Църква „Свети
Николай“ от добивите от собствената му гора.
Правилен и напълно споделим е и изводът, в случая вредата да е настъпила в
резултат на съвместните действия на двамата ответници, от които Л. е придал вид на
дейността като такава, извършена при спазване на нормативните изисквания за добив на
дървесина, а втория фактически е изсекал и извозил дървесината, като в тази си дейност е
бил улеснен от действията на Л..
Безсъмнено действията на двамата ответници са били предварително съгласувани и
извършени съвместно в съответната последователност, довела до постигането на един общ
резултат и отговорността им за репариране причинените на ищеца-въззивник вреди е
солидарна по смисъла на чл. 53 от ЗЗД.
По отношение размера на предявения главен иск.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-оценителна експертиза, която не
се е оспорила от страните /независимо от възраженията на въззивника-ответник във
въззивната жалба срещу констатациите й/ и която е дала основно и допълнително
заключение.
Решаващият въззивен състав приема, че следва да кредитира и двете заключения,
доколкото са изготвени въз основа на всички налични по делото писмени доказателства, за
които няма спор, че изхождат от страна на ответника Л. - първични и вторични превозни
билети, всички издадени от него и отнасящи се до имота № 118004 /идентификатор
06971.118.4/, находящ се в землището на с.Буковец, попадащ в подотдели 22И и 22У по
утвърдената инвентаризация на горските територии в района на дейност на ТП“ДГС Лом“
от 2016 г., представляваща горска територия, собственост на Църква „Свети Николай“,
с.Буковец.
В този смисъл вкл. в представеното допълнително заключение /вх.№ 2336/04.06.2024 г.
в ОС Монтана/, вещото лице подробно е посочило кои превозни билети, издадени именно от
ответника-въззивник, касаят имота, собственост на ищеца-въззивник и кои не.
Въз основа на този анализ е извел и че общото добито количество дървесина от
посочения имот е сумата от първичните превозни билети до краен клиент и количеството по
всички издадени превозни билети за претоварване. Така общото добито количество е 580,62
куб.м. /вкл. основното и допълнително заключение/ и пазарната му стойност е определена от
вещото лице на сумата от 29 478,04 лв.
Т.к. ищецът-въззивник е претендирал сумата от 29 441,01 лв., предявеният от него иск
се явява основателен до този размер и като го е отхвърлил над сумата от 11 930,95 лв.
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който в отхвърлителната
му част следва да се отмени.
Това е така, защото посочената сума представлява равностойността на добивите от
собствения на въззивника-ищец имот, от които той е бил лишен, поради противоправните
действия на двамата ответници.
Въззивната инстанция намира несъстоятелни възраженията на въззивника-ответник
относно необективността на експертизата поради причина, че вещото лице не е посетило
имота на място, изготвяйки я изцяло въз основа на наличните по делото документи.
На същите следва да се отговори, че сечта е била извършена през 2018 г. – т.е. далеч
преди отпочване на производството по делото., поради което и предвид изтеклият период от
време огледът и измерванията на място не биха дали точен отговор на спорния въпрос
относно действително добитото от процесния имот количество дървесина.
Според решаващият състав отговорът на този спорен въпрос следва да почива на
анализа на наличните по делото писмени доказателства - преди всичко превозните билети /в
каквато насока е разсъждавал и първоинстанционния съд/, вкл. и поради обстоятелството, че
те са издавани от ответника-въззивник.
В практиката на съдилищата се приема последователно, че съгласно чл. 180 от ГПК
11
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за
това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато частен
свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни
за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим
по тези факти на своя издател.
Въззивната инстанция счита, че такива документи в случая са издадените от
въззивника-ответник преводни билети - първични и вторични, доколкото същият не е
оспорил в нито един етап от хода на делото, че намиращите се в кориците на делото такива -
първични и вторични, са издадени именно от него.
Както вече се посочи, ЗГ определя превозният билет като документ, който съпътства
товара и същевременно удостоверява, че дървесината е добита при спазване на законовите
изисквания. Чл.15, ал.3 от Наредба № 1/2012 г. изрично сочи, че превозният билет
удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на
посоченото в билета място на доставка, като се съхранява до окончателната преработка на
дървесината, но за срок не по-малък от три години.
В случая освен първични превозни билети по отношение на дървесината, добита от
собствения на въззивника-ищец имот, се установи по делото, че от Г. Л. са били издавани и
вторични - такива, които са издават когато едно вече превозено количество дървесина до
определено местоназначение следва да се претовари и превози до друга точка, независимо
дали в пълния му обем или част от него. Затова и количеството дървесина, предмет на
първичните и вторичните превозни билети, добито от един имот, трябва да е еднакъв.
Според изискванията на чл.15, ал.5 и ал.6 от Наредба № 1/2012 г. - когато на едно
превозно средство се товари дървесина от различни складове, се издават отделни превозни
билети за дървесината от всеки склад, а когато с едно превозно средство се транспортира
дървесина до различни адреси, се издават отделни превозни билети за всеки адрес.
В казуса неоспореното заключение на оценителната експертиза е установило сборът
на количествата по вторичните превозни да надхвърля сбора на количествата по първичните
такива - по първичните билети добитата дървесина е 235 куб.м. , а по вторичните – 530,57
куб. м. /580,62 според допълнителното заключение/.
Поради този факт вещото лице е счело, че разликата следва да се добави към добитата
дървесина, описана в първичните билети, като в допълнително дадените от него пояснения в
о.с.з. е посочил, че приема някои от вторичните превозни билети да са издавани, за да
прикрият дървесина, добита в повече от разрешеното с позволителните за сеч.
Въззивната инстанция намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице
безкритично, доколкото е основано на анализ на издавани от ответника-въззивник
документи и специалните му познания относно съществуващите начини за заобикаляне на
закона в практиката при незаконното добиване на дървесина.
Намира още, че не може да се сподели изводът на първоинстанционния съд стойността
на причинената на ищеца вреда да следва да се определи единствено съобразно сбора на
наличните по делото първични превозни билети поради това, че претоварването и
преместването на дървесината след първоначалното извозване е възможно да доведе до
смесване на количества, добити от различни горски имоти, собственост на различни лица и
от там - до добавяне на количества, за които ответниците не следва да отговарят.
Тези аргументи на първоинстанционния съд са в разрез с изискването, въведено от
вече цитираната норма на чл.15, ал.5 и ал.6 от Наредба № 1/2012 г. - когато на едно
превозно средство се товари дървесина от различни складове /по първичните превозни
билети/, се издават отделни превозни билети за дървесината от всеки склад, а когато с едно
превозно средство се транспортира дървесина до различни адреси, се издават отделни
превозни билети за всеки адрес.
Следователно вкл. при претоварване и преместване на дървесина, добита от един имот
на един собственик, не е възможно каквото и да е смесване с количества, добити от други
горски имоти, вкл. собствени на различни лица в случай, че при претоварването и
преместването й се спазват стриктно установените от ЗГ и Наредба № 1/2012 г. правила при
издаване на съответните превозни билети за това.
12
В казуса вкл. оветникът-въззивник не е оспорил експертизата в частта й, в която е
вещото лице сочи, че всеки един от вторични превозни билети, чийто сбор е в общ размер от
580,62 куб.м./, е издаден от него и се отнася за добита и впоследствие превозена от
първоначалната станция /склад/ от собствения на Църквата-въззивник горски имот /билетите
са налични и като доказателства по делото/. Горният факт се установява и от прегледа на
самите билети, представени по делото от Изп.директор на ИАГ. Следва да се акцентира и че
част от тях са били коригирани с последващо издадени от същата дата от самия въззивник-
ответник /тези от 13.07.2018 г., от 27.07.2018 г., от 05.08.2018 г., от 20.08.2018 г. и от
23.08.2018 г./.
След като тяхното количество не просто не отговаря на това по издадените първични
превозни билети, а е близо два пъти в повече, се налага твърдения от ищеца-въззивник и
неблагоприятен за ответника Л. факт неговите противоправни действия по издаване на
позволителни за сеч от горския имот на Църква „Свети Николай“ и превозни билети в
нарушение на законоустановените правила за това да са довели до вреда за собственика на
имота, съизмеряващи се със сумата от 29 441,01 лв., съответстваща на пазарната стойност
на добитата дървесина, според вторичните превозни билети, да се приеме за безспорно
установен.
Този факт е установен от съставени именно от ответника-въззивник документи, на
които е придаден вид за спазване правилата на чл.15, ал.1, ал.5 и ал.6 от Наредба № 1/2012 г.
- т.е. по установения ред и в съответната изискуема се от ЗГ и наредбите по приложението
му форма и съдържащи негови удостоверителни изявления, че количествата дървесина са
добити от конкретно посочения собствен на ищеца-въззивник горски имот, представляват
определена категория, асортимент и дървесен вид, както и количество дървесина и пътуват
до конкретно посочен получател.
Следователно и тези документи имат силата на извънсъдебно признание и са
противопоставими по тези факти на своя издател, от което се налага предявеният иск да е
установен по основание и размер така, както е предявен.
С оглед този резултат по главния иск първоинстанционното решение следва да се
отмени частично в отхвърлителната му част и по отношение акцесорния иск чл.86, ал.1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение върху търсеното парично вземане.
По него правилно е възприето от съда, че изпадането в забава при непозволено
увреждане е от момента на осъществяване на деянието - в случая - извършването на сечта
през юни 2018 г.
Съобразно заявеното в петитума на исковата молба, депозирана пред ОС Монтана на
28.06.2023 г., ищецът е претендирал законна лихва за забава върху размера на обезщетението
за период от три години назад от датата на подаване на исковата молба - т.е. от 28.06.2020 г.
/а не от датата на осъществяване на противоправното деяние/, поради което и му е
присъдена такава за посочения от него период от време.
По размер обаче, с оглед приетото от въззивната инстанция по отношение
основателността на главния иск, акцесорният такъв за присъждане на законната лихва за
забава за посочения период следва да се уважи в пълния му претендиран размер - 9 170,46
лв.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция следва да се преразгледа и
въпросът с разноските за първоинстанционното производство, като ответниците бъдат
осъдени да заплатят на Църквата ищец изцяло сторените от нея разноски, от които 1 544,45
лв. за платена ДТ, общо 950 лв. за платено възнаграждение на вещото лице по изслушаната
оценителна експертиза, 50 лв. разноски за свидетели и снабдяване със съдебни
удостоверения, както и адвокатско възнаграждение в размер на 3 450 лв., или общо сумата
от 5 994,45 лв.
По правилото на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника - въззивник следва да се
поставят и сторените от ищеца-въззивник разноски за въззивното производство, от които 460
лв. за платена ДТ и 3 450 лв. за адвокатско възнаграждение на един адвокат, или общо
сумата от 3 910 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 100/08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 223/2023 г. по описа на ОС
Монтана в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД от
Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана - БУЛСТАТ 17657315, представлявана от
председателя на църковното настоятелство А. М. против Г. Г. Л.- ЕГН ********** от гр.***
и „Балкангруп 7“ЕООД ЕИК ********* за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца
сумата над 11 930,95 лв. до пълния претендиран размер от 29 441,01 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на стойността на 580,62 куб.м дървесина,
незаконно добита от имот № 06971.118.4 в землището на с. Буковец и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Г. Л.- ЕГН ********** от гр.*** и „Балкангруп 7“ЕООД ЕИК *********
солидарно да заплатят на от Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана - БУЛСТАТ
17657315, представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М.
допълнително сумата от 17 510,06 лв., представляваща разликата между присъденият размер
от първоинстанционния съд от 11 930,95 лв. до пълния претендиран размер от общо
29 441,01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на
стойността на 580,62 куб.м дървесина, незаконно добита от имот № 06971.118.4 в землището
на с. Буковец.
ОТМЕНЯ Решение № 100/08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 223/2023 г. по описа
на ОС Монтана в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД от Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана - БУЛСТАТ 17657315,
представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М. против Г. Г. Л.- ЕГН
********** от гр.*** и „Балкангруп 7“ЕООД ЕИК ********* за осъждането им солидарно
да заплатят на ищеца сумата над 3 716,57 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 29 441,01 лв. за периода 28.06.2020 г. - 28.06.2023 г., както и в
частта, с която Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана - БУЛСТАТ 17657315,
представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М. е осъдена да заплати на
Г. Г. Л.- ЕГН ********** от гр.*** разноски по делото за пред ОС Монтана в размер на 1 785
лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Г. Л. - ЕГН ********** от гр.*** и „Балкангруп 7“ЕООД ЕИК
********* солидарно да заплатят на от Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана -
БУЛСТАТ 17657315, представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М.
допълнително сумата от 5 453,89 лв., представляваща разликата между присъденият размер
от първоинстанционния съд от 3 716,57 лв. до пълния претендиран размер от общо 9 140,46
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 29 441,01 лв. за
периода 28.06.2020 г. - 28.06.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Г. Л. - ЕГН ********** от гр.*** и „Балкангруп 7“ЕООД ЕИК *********
солидарно да заплатят допълнително на от Църква „Св. Николай“ – с.Буковец, обл. Монтана
- БУЛСТАТ 17657315, представлявана от председателя на църковното настоятелство А. М.
сторените от нея по делото разноски пред първоинстанционния съд в размер на още 3 404,67
лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Г. Л. - ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Църква „Св. Николай“ –
с.Буковец, обл. Монтана - БУЛСТАТ 17657315, представлявана от председателя на
църковното настоятелство А. М. сторените от нея по делото разноски пред въззивния съд в
размер на общо 3 910 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15