Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и пети януари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 13274 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 39436 от 12.02.2020 г. СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 34777/2019 г. е признал за
установено по предявения иск по реда на чл.422 ГПК, че „П.С.“ ЕООД дължи на „Т.С.“
ЕАД заплащане на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от
12.04.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 20025/2019 г., както следва: 189,80 лв.-главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2016
г. до 30.04.2018 г., дължими месечни суми за топлинна енергия по изравнителните
сметки съгласно общи фактури № **********/31.08.2017 г. за период от 01.04.2017
г. до 30.04.2017 г., № **********/31.08.2017 г. за периода м.07.2016
г.-м.03.2017 г. и № **********/31.08.2018 г. за период м.07.2017 г.-м.04.2018
г.; 26,82 лв.-главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-08.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на „П.С.“ ЕООД, че дължи на
„Т.С.“ ЕАД заплащането на суми по заповед за изпълнение на парично задължение
от 12.04.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 20025/2019 г., а именно-на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 28,67 лв.-законна лихва за забава при плащането на
главницата от 189,80 лв., дължима за периода от 01.12.2016 г. до 08.03.2019 г.,
както и сумата от 4,61 лв.-мораторна лихва при плащането на главницата за
дялово разпределение от 26,82 лв. за периода на забава от 30.06.2016 г. до
08.03.2019 г.Решението е постановено при участието на „Т.“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника- „П.С.“ ЕООД в частта, с която са уважени исковете срещу него с
оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато процесуално
нарушение.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и че претенцията е доказана
по основание и размер.Оспорва и дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на исковете като такива с правно основание чл.59 ЗЗД, като твърди,
че в исковата молба ищецът се позовава на Общи условия и твърди наличие на
договорни отношения.Оспорва и наличието на елементите от фактическия състав на
чл.59 ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че в
процесния имот не се ползва топлинна енергия за отопление и за БГВ и не е
налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца.Оспорва твърдението, че е
ползвал процесния имот.Въззивникът излага доводи, че в частта, с която е
признато за установено вземане на ищеца за дялово разпределение решението е
недопустимо, тъй като ищецът претендира чуждо вземане, което принадлежи на третото лице-помагач, което е
предоставило услугата.Липсват и доказателства как е определен размера на
таксата за дялово разпределение.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи и моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач не взема становище въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.59, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.-С.” АД твърди, че на 08.04.2019
г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
„П.С.“ ЕООД за сумата от 189,80 лв.-главница, представляваща стойността на
неплатена от ответника топлинна енергия за периода м.10.2014 г.-м.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул. „*******№ *******, ателие № 12;
28,67 лв.-законна лихва за забава за периода 01.12.2016 г.-08.03.2019 г.; 26,82
лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ и 4,61 лв.-законна лихва за
забава върху главницата със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.Ответникът е
депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 20025/2019 г. на СРС, 164 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че съгласно & 1, т.33а от
ДР на ЗЕ небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.Съгласно
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при
Общи условия /ОУ/, които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.С Общите условия, които се
изготвят от „Топлофикация София“ АД и се одобряват от ДЕВР към МС и с тях се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството, като правата и задълженията на страните; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при
неизпълнение на задълженията и др.Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да сключи договор при ОУ и се е обогатил без основание за
сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването.За процесния период са били в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на решението.Твърди, че
съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.В случая
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е сключила
договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия
с „Т.“ ООД.Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата
за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
и са издадени изравнителни сметки.В глава IV, чл.40, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия-в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.Твърди, че в срока по
чл.40, ал.2 от ОУ ответникът не е подал възражение относно стойността на
начислената топлинна енергия.Въпреки връчената му покана за доброволно
изпълнение ответникът не е заплатил дължимите суми, като по този начин се е
обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне това, с
което се е обогатил до размера на обедняването.Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума за
консумирана топлинна енергия в размер на 189,80 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена от ответника топлинна енергия за периода м.10.2014
г.-м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул. „*******№ *******,
ателие № 12; 28,67 лв.-законна лихва за забава за периода 01.12.2016
г.-08.03.2019 г.; 26,82 лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ и 4,61
лв.-законна лихва за забава върху главницата със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил исковете с твърдения, че няма качеството на потребител на топлинна
енергия поради липса на подписан договор с ищеца.Оспорил е твърденията на ищеца,
че е бил собственик на процесния имот за исковия период, както и размера на
претендираното количество топлинна енергия.Оспорва дължимостта на суми за
дялово разпределение.
Със заявление вх.№ 3025684/08.04.2019
г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „П.С.“ ЕООД за сумата 189,80
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена от ответника топлинна
енергия за периода м.10.2014 г.-м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, бул. „*******№ *******, ателие № 12 вкл. суми за изравнителни сметки
по фактури № **********/31.08.2017 г. за период от 01.04.2017 г. до 30.04.2017
г., № **********/31.08.2017 г. за периода м.07.2016 г.-м.03.2017 г. и №
**********/31.08.2018 г. за период м.07.2017 г.-м.04.2018 г.; 28,67 лв.-законна
лихва за забава за периода 01.12.2016 г.-08.03.2019 г.; 26,82 лв.-главница за
услугата „дялово разпределение“ и 4,61 лв.-законна лихва за забава върху
главницата със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.В обстоятелствената част
на заявлението е посочено, че с посочените суми ответникът се е обогатил без
основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.На 12.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 20025/2019 г.Ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.На 06.06.2019 г. ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 18.06.2019
г. / в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от
нотариален акт № 96 по н.д.№ 83/2007 г. „П.С.“ ЕООД е
собственик на ателие № 12, находящо се в гр.София, бул. „**************
С жалба вх.№ П 13286/07.11.2017 г. „П.С.“ ЕООД като
абонат по № 218659 е оспорил размера на начислените суми за топлинна енергия към
фирмата по посочения абонатен номер и е заявил, че погрешните претенции не
позволяват да заплаща това, което е изразходвано реално като топлинна енергия в
притежавания от фирмата имот.
Видно от протокол
от 12.03.2001 г. ОС на ЕС с адрес-бул. „**************е взело решение за
сключване на договор с фирма СД „Т.“ за индивидуално разпределение на
топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване.
От заключението на приетата техническа експертиза на вещото
лице Таня Калпачка е установено, че сградата, в която се намира процесният имот,
е с непрекъснато топлоснабдяване за битово горещо водоснабдяване през периода
м.05.2016 г.-м.04.2018 г.Ответникът не ползва отопление на имот и
БГВ.Изчислената сума е за сградна инсталация.Начислената сума за топлинна
енергия възлиза на 186,11 лв., а след съобразяване на изравнителните
сметки-190,97 лв.Дяловото разпределение е извършвано от „Т.“ ООД в съответствие
с действащата Наредба за топлоснабдяването и цени на топлинната енергия за
процесния период.Технологичните разходи са отчислявани за сметка на „Т.С.“
ЕАД.Общият топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.
От заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза на в.л.М.Влъчкова е установено, че няма
данни за извършени плащания от ответника, касаещи процесния период.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищецът мотивира правния си интерес с
твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по
чл.415, ал.4 ГПК е предявил искове относно
вземането си за главница и лихва за забава.При това положение е налице правен
интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват
допустими.
Неоснователни са оплакванията, че
съдът е дал неправилна правна квалификация, тъй като в титулната част на
решението е посочено, че исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Съдът се е произнесъл по предявените искове и е
преценил дали са е налице фактическият състав на неоснователното
обогатяване.Ирелевантно е обстоятелството, че в исковата молба са изложени
доводи за наличие на ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, тъй
като в обстоятелствената част е посочено, че ответникът не е сключил писмен
договор с ответника, поради което същият се е обогатил без основание за негова
сметка, а в петитума се претендира заплащане на сумите на извъндоговорно
основание.
Съгласно
разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.От събраните
доказателства се установи, че ответникът е собственик на процесното ателие.Не
се установи да е сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна
енергия.
За
да е налице фактическия състав на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: обедняване на едно лице, обогатяване
на друго, наличие на причинна връзка между обогатяването и обедняването и липса
на валидно основание за това имуществено разместване.Обогатяването може да се
изрази в спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В случая ответникът като собственик на имота е
спестил разходи от заплащане стойността на доставена услуга за топлинна енергия.
Следва
да се добави, че в подадената от ответника жалба до ищцовото дружество същото е
посочило, че е абонат с посочен абонатен номер и оспорва размера на начислената
топлинна енергия за имота, като си излагат твърдения, че тя не отговаря на
реално ползваната топлинна енергия в притежаваното от дружеството ателие, което
по същество представлява признание за
ползване на топлинна енергия.
Поради
изложеното съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че не е
ползвал процесния имот, и че не е налице фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД
по отношение на претенцията за заплащане на главница за ползвана без основание
топлинна енергия.
От заключението на техническата експертиза е установен
размера на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния
топлофициран имот.
Поради
изложеното при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
счита, че искът за главница за топлинна енергия е изцяло основателен.
Несъстоятелни са оплакванията на въззивника, че решението
в частта относно претенцията за дялово разпределение е недопустимо, и че ищецът
претендира чуждо вземане.В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че ответникът се е
обогатил без основание за негова сметка и претендира вземането като свое и
преценката дали е налице фактическият състав на чл.59, ал.1 ЗЗД за
претендираната сума е въпрос по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав счита, че ответниците не дължат
на ищеца стойността на претендираната сума за дялово разпределение, тъй като не
са представени доказателства, че ищецът е предоставил такава услуга през
процесния период.Напротив, от заключението на ТЕ се установи, че тази услуга е
била извършена от третото лице-помагач, поради което не може да се приеме, че
обогатяването на ответниците по отношение на стойността за тази услуга е за
сметка на ищеца.
Поради
изложеното искът за сумата за главница за дялово разпределение следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 26,82
лв.-главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018
г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
за исковото производство над 436,71 лв.
до 498,43 лв., а за заповедното производство-над 56,99 лв. до 65,01 лв., като
вместо него се постанови решение, с което в посочената част искът се отхвърли
като неоснователен.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за настоящата инстанция
на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 7,07 лв., както и сумата от 32,20
лв.-разноски за първата инстанция или общо сумата от 39,27 лв.
Разноски на въззиваемия за настоящото
производство не следва да се присъждат, тъй като същият не е подал отговор на
въззивната жалба, не е бил представляван в съдебно заседание, а само е подал
бланкова молба за отхвърляне на въззивната жалба.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 39436 от 12.02.2020
г. на СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 34777/2019
г. в частта, с която е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД,
предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу „П.С.“ ЕООД за сумата от 26,82 лв.-главница за
дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., както и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
исковото производство над 436,71 лв. до
498,43 лв., а за заповедното производство-над 56,99 лв. до 65,01 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД, предявен от „Т.С.” ЕАД с ЕИК********и с адрес: ***
срещу „П.С.“ ЕООД с ЕИК Ъ и със седалище и адрес на управление:*** за
признаване за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София” сумата от
26,82 лв.-главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК********и с
адрес: *** да заплати на „П.С.“ ЕООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 39,27 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК-разноски за
двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.