РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Благоевград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20241210103436 по описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№3436/2024г. по описа на Р е образувано
по искова молба вх.№29256/19.12.2024г., подадена от И. С. Т., ЕГН
**********, с адрес с.И... и К. В. Т., ЕГН **********, с адрес с.Из, чрез адв.
М. У., против О пл.„Г представлявана от Кмета на Общината, с която е
предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на И. С. Т. и К.
В. Т., че О не е собственик на следния недвижим имот: реална част от
поземлен имот с идентификатор 04217.187.243 по одобрените КККР за
с.Бистрица, община Благоевград със Заповед №РД-18-167/20.03.2019г. на ИД
на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е със
Заповед №КД-14-87/01.09.2021г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с площ от 20 338
кв.м., която реална част представлява поземлен имот с проектен
идентификатор 04217.187.244 с площ от 574 кв.м. (петстотин седемдесет и
четири квадратни метра), с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - нива, находящ се в с.Бистрица, община
Благоевград, при съседи: поземлен имот с идентификатор 04217.900.43;
поземлен имот с идентификатор 04217.900.68; поземлен имот 04217.900.1;
поземлен имот с проектен идентификатор 04217.187.245 и поземлен имот с
идентификатор 04217.187.243 съгласно скица проект №15-9501-
57/19.09.2024г. на СГКК Благоевград, и има местонахождение в западната
част на поземлен имот с идентификатор 04217.187.243.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и от 1990г. осъществяват
фактическа власт и ползват като свой поземлен имот, находящ се в землището
на с.Б община Б, м. Б, с площ от 574 кв.м., който имот е реална част от
1
поземлен имот с идентификатор 04217.187.243 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри за с.Бистрица, община Благоевград, одобрени със
Заповед №РД-18-167/20.03.2019г. на ИД на АГКК.
Сочи се, че тъй като този имот не бил заснет като самостоятелен в
кадастралната карта, ищците предприели действие за заснемането му, за което
била съставена скица-проект и владеният от ищците поземлен имот,
представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 04217.187.243
бил заснет като: Поземлен имот с проектен идентификатор 04217.187.244 с
площ от 574 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, находящ се в с.Бистрица, община
Благоевград, при съседи: поземлен имот с идентификатор 04217.900.43;
поземлен имот с идентификатор 04217.900.68; поземлен имот 04217.900.45;
поземлен имот с идентификатор 03217.188.1; поземлен имот с проектен
идентификатор 04217.187.245 и поземлен имот с идентификатор
04217.187.243, получен след отделянето му от поземлен имот с
идентификатор 04217.187.243 по КККР на с.Бистрица, община Благоевград,
одобрени със Заповед №РД-18-167/20.03.2019г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №КД-14-
87/01.09.2021г. на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, площ от 20 338 кв.м., като
поземлен имот с проектен идентификатор 04217.187.244 представлява реална
част и се намира в западната част на поземлен имот с идентификатор
04217.187.243.
Сочи се, че описаният имот с проектен идентификатор 04217.187.244 граничи
на запад с поземлен имот с идентификатор 04217.900.68, който имот е
собственост на ищците, съгласно Нотариален акт №25, том I, peг.№580, дело
№23 от 2024г. по описа на нотариус Данаила Станева, вписан в Служба по
вписванията при PC Благоевград вх.peг.№770 от 16.02.2024г., акт №55, том III,
дело №341/2024г. Твърди се, че двата поземлени имота се ползват заедно, като
имот с идентификатор 04217.900.68 е дворното място на ищците, като в него
се намира и изградена жилищна сграда, има също така зеленчукова градина, а
имот с проектен идентификатор 04217.187.244 е продължение на
зеленчуковата градина, като в същия ищците са посадили и плодни дръвчета.
Настоява се, че общият имот на ищците е разделен изкуствено на два имота с
одобряване на кадастралните карти за с.Бистрица: за урбанизираната
територия - със Заповед №РД-18-78/26.11.2021г. на ИД на АГКК и за имотите
извън урбанизираната територия - със Заповед №РД-18-167/20.03.2019г. на ИД
на АГКК. По този начин част от общия имот бил отразен като такъв в
урбанизирана територия - поземлен имот с идентификатор 04217.900.68, а
другата част /поземлен имот с проектен идентификатор 04217.187.244/ бил
отразен като земеделска земя, част от поземлен имот с идентификатор
04217.187.243.
Ищците твърдят, че осъществяват фактическа власт върху описания по-горе
имот с площ от 574 кв.м., заедно с поземлен имот с идентификатор
04217.900.68, и го владеят повече от 33 години, считано от 1990г. Преди това
този имот се ползвал от Св М (починал на 18.08.1990г.), баща на ищцата И. Т.,
а преди това от неговия баща - П, а още по-рано, от родителите на Паун
Манов, които са започнали владението върху имота като дворно място и
градина още от началото на миналия век. От всички посочени лица общият
2
имот се ползвал като дворно място и градина, като имотът с проектен
идентификатор 04217.187.244 и с площ от 574 кв.м. бил ограден от всички
страни с телена ограда/мрежа, която в сегашния й вид е изградена още от С
преди смъртта му през 1990г., като ограда няма само на границата с имот с
идентификатор 04217.900.68, който е собственост на ищците. Излага се, че
достъпът до имот с проектен идентификатор 04217.187.244 е възможен само
през имот с идентификатор 04217.900.68, като след смъртта на бащата на И. Т.
/Стефан Манов/, ищците като семейство, започнали да владеят имота явно,
спокойно и без противопоставяне от други лица, като продължават да го
ползват и до настоящия момент. Посочва се, че ищците ползват имота за
отглеждане на зеленчуци, поддържане на старите трайни насаждения,
засаждане на нови овощни дървета.
Твърди се, че за период от повече от 33 години - от 1990г. и до сега,
владението на ищците винаги е било явно, спокойно и с намерение за своене,
като никой не се е противопоставял на същото, нито пък за това е имало
спорове с който и да било. Твърди се, че всички наследници на дядото на
ищцата и на баща й знаят, че този имот се ползва от семейството на И. Т. и
поради това, ищците като семейство, го ползват спокойно.
Твърди се, че описаният имот с площ от 574 кв.м. и с проектен идентификатор
04217.187.244 никога не е бил в внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или други,
образувани въз основа на тях земеделски образувания, не е отнеман или
одържавяван. При колективизацията той, заедно с имот с идентификатор
04217.900.68 е останал като индивидуална собственост /за частно ползване/ на
Паун Димитров Манов, като негово дворно място и зеленчукова градина.
Сочи се, че със заявлението-декларация той е внесъл в кооперативното
земеделско стопанство общо 5 ниви, но не и процесния имот, като по тази
причина неговите наследници не са правили искане за възстановяване и
съответно за него не е водена процедура по възстановяване му като земеделска
земя с решение на Общинска служба Земеделие.
Поради изложеното се твърди, че ищците са придобили собствеността върху
поземлен имот с проектен идентификатор 04217.187.244 въз основа на
наследство и придобивна давност /лично за ищците от 1990г./ и с
присъединеното владение на наследодателите на ищцата И. Т..
Излага се, че през м. октомври 2024г. ищците предприели действия за
извършване на обстоятелствена проверка, въз основа на която да им бъде
издаден нотариален акт за собственост, в който имотът им да бъде
индивидуализиран съгласно действителното кадастрално положение, като за
целта подали в Община Благоевград молба-декларация за удостоверяване, че
имотът с проектен идентификатор 04217.187.244 не е общинска собственост.
Сочи се, че след получаване на заверения екземпляр от молбата-декларация
установили, че в него е отбелязан наличен Акт за общинска собственост.
Излага се, че за наличието на такъв акт не им е било известно, но дори и такъв
да е налице, то този акт за общинска собственост не легитимирал О като
собственик на имот с проектен идентификатор 04217.187.244, тъй като за
съставянето му не съществувало фактическо и правно основание.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва
предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на
основание чл.2, ал.1, т.2 и т.7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във
3
връзка с чл.25, ал.1 и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ; евентуално, че Община
Благоевград е собственик на имота на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в
редакцията до 05.11.1999г./, съгласно който недвижимите имоти на
територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен, са
общинска собственост.
Твърди се, че процесният имот е включен в обнародван и влязъл в сила План за
земеразделяне на с.Бистрица и в картата на подлежащата за възстановяване
собственост по ЗСПЗЗ, не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ в
предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради което с Протоколно решение
№1/10.05.2012г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ имотът е включен в
приложената справка за земи - общинска собственост на основание чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ за землището на с.Бистрица, където процесният имот е посочен с
№000243, с площ: 22 431 кв.м., местност „Цръквището“, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята 9, начин на възстановяване: в стари
граници. Имотът е заснет в КККР с идентификатор 04217.187.243 по КККР на
с.Бистрица, одобрени със Заповед №РД-18-167/20.03.2019г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №КД-
14-87/01.09.2021г. на ИД на АГКК, с площ: 20 388 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 9, находящ се в с.Бистрица, местност „Цръквището“,
номер по предходен план: 000243.
С Акт за общинска собственост №14232/11.11.2024г., на основание чл.56, ал.1,
чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение
№1/10.05.2012г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, имотът е актуван като
частна общинска собственост.
Навежда се, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди
образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в
обхвата на ЗСПЗЗ, като съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника по
прилагането му бившите собственици са тези, които следва да установят пред
ОСЗ, респ. пред съда притежаваните от тях земеделски земи преди образуване
на ТКЗС. В случая ищците не представяли доказателства, че процесният имот
е бил тяхна собственост, респ. на дядото на ищцата Паун Димитров Манов
преди образуване на ТКЗС и др. подобни организации.
Оспорват се наведените с исковата молба обстоятелства, че ищците владеят
процесния поземлен имот, като се излагат съображения в тази насока.
Навежда се, че от изложените в исковата молба обстоятелства не става ясно
как, на какво основание, по какъв начин, респективно от кого е завладян
имота, като се сочи, че единствено владението на имот, принадлежащ на
физическо лице, може да изключи приложението на императивната правна
норма на чл.86 от ЗС, предвиждаща забрана за придобиване по давност на вещ
държавна или общинска собственост.
Навежда се, че предвид статута на имота, същият не е можел да се придобие
по давност поради наличие на законови пречки за това.
На следващо място, се навежда, че земи, които подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ или се намират в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, или са предмет на
изкупуване по §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ, не могат да се придобиват по давност до приключване на
предвидената в ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването на
собствеността.
4
Предвид гореизложеното, предявеният иск се оспорва като неоснователен и
недоказан и се иска неговото отхвърляне.
В съдебно заседание ищците И. С. Т. и К. В. Т. се явяват лично.
Представляват се от адв.М. У., която поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград, чрез юрк.Богиня
Богимилова, оспорва иска и пледира за отхвърлянето му като неоснователен и
недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Ищцата И. С. Т. е наследник /дъщеря/ на С, б.ж. на гр.Бл, починал на
18.08.1990г.
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изготвената съдебно-
техническа експертиза и приобщените писмени доказателства се установява
следното:
От направената проверка в отдел „Геокартфонд“ на АГКК гр.София, отдел „К
Общинска служба по Земеделие гр.Благоевград и СГКК гр.Благоевград,
Архива на Общинска администрация Благоевград се установява:
За района на СТЕ, присъства Едромащабна топографска карта /ЕТК/ от 1985г.,
с данни в нея от 1982-1983г., от която е видно, че към този период районът на
СТЕ не попада в блокове обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а попада между
два полски пътя и се явява продължение на имота на И. Т. от урбанизираната
територия на мах.Брезовска /Приложение №1/. На Приложение №1 е отразена
старата къща на ищците.
Картата на възстановената собственост представлява сбор от три отделни
карти /планове/ по възстановяване на бивши земеделски и горски земи
/имоти/: А. Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ за
бивши земеделски земи; Б. План за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/
за бивши земеделски земи; В. План за възстановяване на горите и земите от
горския фонд /Горска карта/.
А.Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и
регистъра към нея за землище с.Б е изработена след идентифициране и
показаните на място граници по обявен в ДВ.бр.52 от 28.06.1994г. график за
съвместно уточняване границите на земеделските земи и е приета от
приемателна комисия с Протокол от 15.04.1996г., като тя не е подлежала на
публикуване в ДВ.
Б.Проекто-план за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ поради
планинския характер на землището няма изработван. Одобрен коригиран
План за земеразделяне /ПЗ/ също няма изработван.
В.Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд е
обявен в ДВ бр.62 от 28.07.2000г. с даден срок за писмени възражения от 14
дни.
Към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /1991г./ съществуват
предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена
стари реални граници, тъй като имотите не са обединени в блокове на
ТКЗС/ДЗС. Това е видно от Едромащабната топографска карта /ЕТК/ от
1985г., с данни в нея по карти от 1971-72.
Установява се, че за процесния имот няма подавани заявления за
възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша
5
собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по
възстановяване, няма постановявани предварителни решения за признаване
правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на
собственост.
Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС в
официалния вид на картата т.нар.ferma /сега zem-файл/ - 08.10.1998г., за
землище с.Б, в масив №0 по КВС, не присъства имота предмет на СТЕ, който
попада в границите на голям имот №000243 /тониран в сиво/, с площ от 22.431
дка, м.“Цръ
При действието на КВС на този етап, с Протоколно решение №1 от
10.05.2012г. на комисия, назначена със Заповед №РД-08-140/03.05.2012г. на
Директора на ОДЗ Благоевград са определени по землища допълнителни
имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които липсват в предходното решение от
2008г., които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска земя на
Община Благоевград. В Приложение към това протоколно решение, в частта
за землище с.Бистрица присъства имот №000243, нива от 22.431 дка, в
съществуващи СРГ. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-
08-158/14.05.2012г. на Директора на ОДЗ Благоевград.
Вещото лице е приложило сателитна снимка на имот №000243 към дата
28.08.2008г., очертан с червени граници, видно от която имотът не
представлява нива, а в по-голямата си част представлява залесена територия с
малки участъци обработваема земя в нея; с жълти граници е нанесен имот с
проектен идентификатор 04217.187.244, който представлява нива, ползвана
общо с имота намиращ се югозападно от него, който имот с къщата в него е
част от урбанизираната територия на мах.Брезовска /Приложение №6/.
За цялата неурбаницирана територия на землище с.Бистрица,
общ.Благоевград, има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри
/КККР/ със Заповед №РД-18-167 от 20.03.2019г. на ИД на АГКК, влязла в сила
от деня на публикуване на заповедта в ДВ. В КК за неурбанизираната
територия имотите от КВС присъстват без промяна на техните граници,
местоположение и площ. В КК имот №000243 по КВС присъства като
поземлен имот с идентификатор 04217.187.243, с формата и площта и вписана
собственост такава, каквато е показана на скица-извадка за имота по КККР
към месец март 2019г. /Приложение №7/.
Вещото лице е приложило сателитна снимка на поземлен имот с
идентификатор 04217.187.243 към дата 14.08.2019г., очертан с червени
граници, видно от която имотът не представлява нива, а в по-голямата си част
представлява залесена територия с малки участъци обработваема земя в нея; с
жълти граници е нанесен имот с проектен идентификатор 04217.187.244,
обект на СТЕ, част от който представлява нива, а част е залесено, ползвана
общо с имота намиращ се югозападно от него, който имот с къщата в него
попада в урбанизираната територия на мах.Брезовска /Приложение №8/.
На 04.11.2021г. със Заповед №КД-14-87 от 01.09.2021г. на Началника на
СГКК, в КК е нанесен нов поземлен имот с идентификатор 04217.187.4 с
площ от 1 471 кв.м., възстановен на Силвия Николова Коцева, като тази площ
е отнета от площта на поземлен имот с идентификатор 04217.187.243, чиято
площ намалява до 20 338 кв.м. /Приложение №9/.
За цялата урбаницирана територия на землище с.Бистрица, общ.Благоевград,
има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ със Заповед
6
№РД-18-78 от 26.11.2021г. на ИД на АГКК. В КК за урбанизираната територия
присъства поземлен имот с идентификатор 04217.900.68, означен с
идентификатор 04217.900.15, урбанизирана територия, „други жилищни
терени“, с площ от 487 кв.м., записан на И. С. Т., без документ за собственост.
От цифровия модел на КК – Приложение №11, е видно следното: - тониран в
сиво е показан ПИ 04217.900.15, дворно място, собственост на ищците,
попадащо в урбанизираната територия; - с тонирани в оранжево граници е
показан проектния поземлен имот 04217.187.244, обект на СТЕ; - с черни
точки и до тях арабски цифри са показани всички заснети от изпълнителя на
КККР на терена гранични точки на имотите и техния номер; подчертаните в
червено номера на заснети гранични точки се оказва, че са изцяло по
източната граница на проектния поземлен имот 04217.187.244, което показва,
че фирмата изпълнител е заснела на място присъстваща ограда, като ПИ
04217.900.15 и проектния поземлен имот 04217.187.244 са отразени като едно
дворно място.
Вещото лице е обяснило, че при приемането на КККР, от страна на СГКК, за
свое улеснение, за да се избегнат тежките процедури, са разпоредили на
всички фирми изпълнителки да заличат заснетите на място граници на имоти,
дворни места от урбанизираната територия, които със своята площ навлизат в
земеделски земи по КВС, като по тази причина площта на имота, попадаща в
земеделска земя, в границите на имот 04217.187.243 е заличена. При
обявяване на приетата КККР в ДВ от ищците е подадена молба до СГКК за
грешка в КККР, свързано с неотразяване на част от имота като дворно място в
урбанизираната територия, която не е уважена от комисията по разглеждане на
възраженията с мотив, че не е налице представен документ за собственост.
По Заявление от И. С. Т. до СГКК Благоевград, придружено с разработка от
правоспособно лице по ЗКИР, е извършено изменение на КККР за
мах.Брезово, като е коригирана границата между поземлени имоти
04217.900.15 и 04217.900.45. При тази корекция имот 04217.900.15 получава
нов номер 04217.900.68 и нова площ от 536 кв.м.
С Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот, издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК №25, том 1, рег.№580, дело
№23 от 16.02.2024г. на нотариус Да, ищците И. С. Т. и К. В. Т. са признати за
собственици на поземлен имот с идентификатор 04217.900.68 по КККР на с.Б
одобрени със Заповед №РД-18-78/26.11.2021г. на ИД на АГКК, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, с площ от 536 кв.м., с адрес – с.Би, при граници и съседи
на имота – поземлени имоти с идентификатори 04217.900.43, 04217.900.44,
04217.900.45, 04217.187.243, заедно с построената в имота сграда с
идентификатор 04217.900.68.1, със застроена площ от 34 кв.м., с
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи – 1.
Визуална представа за състоянието на терена в имот 04217.900.68 може да се
добие от две извадки от система КАИС на АГКК от 2019г. /Приложение №18/
и от 2022г. /Приложение №19/, от които е видно, че територията на имота е
застроено дворно място, част от което като нива, се ползва общо с имота от
североизток, попадащ в района на СТЕ.
Със заявление и нарочна Молба-декларация, подадени от ищците, чрез кмета
на Община Благоевград, до нотариус, във връзка със снабдяване с нотариален
акт, е поискано да се извърши обстоятелствена проверка и да се признае
7
правото на собственост върху поземлен имот с проектен идентификатор
04279.187.244 по КККР на с.Бистрица.
С Акт за частна общинска собственост №14232 от 11.11.2024г., вписан в
Служба по вписванията при PC - Б, том 23, дело №3428/2024г., е актуван като
общински на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 /придобит по закон/, чл.59,
ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №1/10.05.2012г. на
комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ поземлен имот с идентификатор
04217.187.243 по одобрените КККР за с.Бистрица, община Благоевград със
Заповед №РД-18-167/20.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР засягащо поземления имот е със Заповед №КД-14-87/01.09.2021г. на ИД
на АГКК, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, с площ от 20 338 кв.м., категория на земята – 9, номер по
предходен план – 000243.
На дата 13.11.2024г. от страна на О е издадено Удостоверение
изх.№787/13.11.2024г., с което се удостоверява, че имот с проектен
идентификатор 04217.187.244 като част от ПИ с идентификатор 04217.187.243
по КККР е общинска собственост съгласно АОС №14232 от 11.11.2024г. и
Протоколно решение №1 от 10.05.2012г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в
Скица-Приложение №20 към експертизата. Тонирано в сиво са показани
границите и площта на поземлен имот с идентификатор 04217.900.68,
собственост на ищците. С тонирани в оранжево граници е показан имот с
проектен идентификатор 04217.187.244, обект на СТЕ. На място тези два
имота са заградени общо с много стара паянтова ограда от железни колове и
бодлива тел между тях, без ограда помежду им и се ползват като един имот -
като дворно място към жилищната сграда в имот 04217.900.68. Двата имота
общо се ползват като зеленчукова градина и ливада. Подходът към този общ
имот е от север по черен път, като входът се намира на границата на
проектния имот 04217.187.244. В границите на имот с проектен номер
04217.187.244 присъства външна тоалетна и каменни основи на бивша
стопанска постройка – плевня, като част от общото дворно място; присъства
един земен откос /разлика в денивелацията към дерето/, като в тази част
присъства зеленчукова граница. Източно от общия имот е саморасла гора, по
стръмен наклон, към много дълбоко дере.
От направена справка в ОСЗ се установява, че за поземлен имот с
идентификатор 04217.187.243 и имот с проектен идентификатор
04217.187.244 няма подавани заявления за възстановяване от страна на
частни лица.
Вещото лице е дало заключение, че към датата на образуване на ТКЗС – 1958г.
районът на СТЕ е бил дворно място, индикации за което са старите каменни
основи на старата къща, върху която е изградена сегашната жилищна сграда,
както и каменните основи на бившата плевня.
Вещото лице е приложило сателитни снимки за състоянието на имот
04217.187.243 и имот с проектен идентификатор 04217.187.244 .
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че от Приложение №1 на
експертизата, където е съвместена ЕТК с КК, е видно, че на ЕТК с данни от
1982г. присъства старата къща на ищците /върху чиито каменни основи е
изградена новата къща/. С плътна черна линия е нанесена границата между
урбанизираната и неурбанизираната територия за с.Б, като според вещото
8
лице при изработване на КВС е допусната явна фактическа грешка, тъй като
при изработването на КВС не е замервано на място. Имотът на ищците е
попадал между двата полски пътя, като именно пътят се явява граница между
урбанизираната територия и неурбанизираната територия. При изработване на
КККР фирмата изпълнител е заснела границите на място, но същите не са
били отразени в КК. Вещото лице е обяснило, че оградата на място е много
стара, на места дори паднала, като по източната граница оградата върви по
слог, след който започва стръмен терен към дълбоко дере и гора. Тази ограда
загражда общо имота на ищците 900.68 и проектния имот 04217.187.244,
поради което и дебелата черна линия /границата между урбанизираната
територия и неурбанизираната територия/ изкуствено разделя имота на две
части, едната от които попада в урбанизираната, а другата – в
неурбанизираната територия. Това се е получило и по отношение на
съседните имоти. Вещото лице е обяснило, че двата имота представляват
общо дворно място към жилищната сграда на ищците.
По делото са разпитани св.Р Свидетелите сочат, че ищците имат имот в
с.Бистрица около 1 дка, в който има къща. Старата къща била подобрена и
надстроена. Имотът е ограден от всички страни с мрежа и бодлива тел. Този
имот ищците го имат от бащата на И. Т. – СПреди него имотът се е ползвал от
неговия баща. Първоначално дядото на И. го заградил с дървени леси, а после
– преди 35-40 г. баща й подменил оградата с колци с мрежа и бодлива тел,
която ограда оттогава не е подменяна. След смъртта му имотът се владее от И.
и съпругът й. Имотът се е ползвал като зеленчукова и овощна градина и от
дядото и бащата на И., а след това и от ищците. Имотът има един вход с две
врати. В долната част имотът граничи с дере. В долната част на имота има
останки от стара сграда /плевня/, строена от дядото на И.. Имотът не е внасян
в ТКЗС.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели. Техните
показания са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, като
кореспондират както помежду си, така и на заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза – по аналогичен на вещото лице
начин свидетелите описват границите, площта на имота, разположените в
имота сгради и останки от стара плевня, овощни дървета и зеленчукови
насаждения и пр., поради което липсва основание съдът да не ги кредитира с
доверие и в останалата им част досежно упражняваното върху имота
владение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно постановките на ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК
на ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването
му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в
спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ
обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето)
9
преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което
неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
В настоящия казус ищците обосновават правния си интерес от иска с
възможността да се сдобият с нотариален акт на основание упражнявано от
тях давностно владение, ако отрекат правата на Община Благоевград.
До отричане със сила на пресъдено нещо на общинския характер на имота,
владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна
давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост срещу общината. В този случай в
производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е
длъжен да докаже фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва
правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 от ЗС владение
като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69
от ЗС. Видно от твърденията на ищците в исковата молба, се установява, че е
съставен АОС, с което е налице оспорване на правата на ищците в
производството. В настоящия случай правния си интерес от иска ищците
извеждат от липсата на документ за собственост на владения от тях имот, и
предвид формалното легитимиране на ответника като собственик със
съставения акт за общинска собственост. Ищците твърдят, че са във
фактическа власт на спорния имот, като от преценката на ищцовата страна
зависи каква форма на защита на твърдяното му да е накърнено субективно
право да избере - положителен или отрицателен установителен иск за
собственост. В случая, успешното провеждане на отрицателен установителен
иск за собственост върху спорния имот срещу общината би било предпоставка
ищците да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка.
В Решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на ВКС е прието, че правен
интерес от предявяване на отрицателен иск за собственост е налице, когато
обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, като до
отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския
характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова
полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или
общината.
Настоящият съдебен състав намира, че ищците обосноваха и доказаха
правния си интерес от търсената с иска защита.
От събраните по делото гласни доказателства, анализирани съвкупно с
експертното заключение и писмените доказателства, се установи по безспорен
и категоричен начин, че спорният по делото имот е владян от дядото на
ищцата П, след това от неговия син – С/баща на ищцата/, а след смъртта на
последния – от ищцата и нейния съпруг, като дворно място към
разположената в имота жилищна сграда. Съдът кредитира заключението на
вещото лице инж.В. Ю., който прави извод, че видно от Едромащабна
топографска карта /ЕТК/ от 1985г., с данни в нея от 1982-1983г., към този
период районът на СТЕ не попада в блокове обработваема земя на ТКЗС/ДЗС,
а попада между два полски пътя и се явява продължение на имота на И. Т. от
10
урбанизираната територия на мах.Брезовска /Приложение №1/. В ЕТК е
отразена старата къща в имота, върху чиито стари каменни основи е изградена
сега намиращата се в имота жилищна сграда. В тази част експертното
заключение кореспондира и на показанията на разпитаните свидетели, че
спорният имот винаги е бил част от дворното място към къщата и не е бил
включван в блок на ТКЗС. В имота се намират и останки от много стара
плевня, за която свидетелите сочат, че е строена още от дядото на ищцата.
Старите каменни основи на старата къща и каменните основи на бившата
плевня са с давност от преди много години, което според вещото лице и
според съда е индиция, че към датата на образуване на ТКЗС – 1958г. районът
на СТЕ е бил дворно място, което кореспондира и на показанията на
свидетелите по делото, като липсва основание съдът да не кредитира
показанията им в тази част. От първите достъпни сателитни снимки от 2008г.
се установява, че спорната част е оградена с обща ограда със съседния имот, в
който е разположена къщата на ищците и представлява нива /Приложение
№6/. Това обаче не означава, че това е първият момент, за който със сигурност
може да се твърди общо владение върху двете части на имота /в
урбанизираната и неурбанизираната територия/. В този смисъл възражението
на ответната страна, че експертното заключение почива на предположения, а
не на достоверни писмени доказателства не може да бъде споделено. На първо
място, установява се от експертизата, че двата имота са заградени общо с
много стара паянтова ограда от железни колове и бодлива тел между тях,
която дори на места е паднала. Последното сочи, че владението не е започнало
през 2008г., а много преди това, за което свидетелства старата ограда. От
показанията на свидетелите се установи, че тази стара ограда е поставяна от
бащата на ищцата /починал през 1990г./, т.е. преди 1990г., както и че преди нея
имотът е бил ограден с ограда от дървени леси, направена от дядото на
ищцата. Освен писмените доказателства, гласните доказателства са годен
доказателствен източник, като в настоящия случай съдът намира, че от
събраните свидетелски показания по безспорен и категоричен начин се
установява упражняваното владение и периода на същото. Отделно от това,
друга индиция за изводите на съда /съвпадащите с изводите на вещото лице/,
че и преди първите сателитни снимки от 2008г., спорният имот се е ползвал
като дворно място, е обстоятелството, че видно от сателитните снимки от
2008г. имот №000243 представлява залесена гора, която според вещото лице е
съществувала и към 1998г. – годината на изработване на КВС, каквато /гора/
спорният имот не е.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, анализирани по
отделно и в тяхната съвкупност, води до извода, че само наследодателите на
ищцата /нейния дядо и баща/, а след тях и ищцата и съпругът й са владели
процесния имот /като част от по-голямо дворно място към къщата им/
спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода
от преди образуване на ТКЗС /1958г./ до датата на предявяване на иска, с
което е доказан правният интерес.
При предявен отрицателен установителен иск за собственост, предмет на
изследване в процеса е правото на собственост на ответника. В случая в
тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот, като
освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да
изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва
11
да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.
Първото основание, на което ответната Община Благоевград претендира, че
имотът е общинска собственост е чл.2, ал.1, т.2 и т.7 от ЗОС във вр. с чл.19,
ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ – по силата на закона, тъй като имотът
представлява земеделска земя - територия по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която не е
заявена за възстановяване.
По делото от съществено значение са въпросите дали процесният имот е бил
включен в ТКЗС, ДЗС или друго такова образувание, има ли данни за
предишен собственик или собственици на имота преди кооперирането му,
дали преди или след обобществяването е включен в регулационните граници
на населеното място, бил ли е застроен, предявени ли са реституционни
претенции и в този смисъл подлежал ли е на реституиране по ЗСПЗЗ, налице
ли са последващи регулационни планове, какво е отреждането по тях на
имота, както и дали плановете са приложени и какво е значението на
приложението на плана относно статута на имота и възможността му да се
придобива по давност, ако към този момент няма данни за собственик на
имота.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установи, че при изработването на КВС през 1998г. спорният
имот е включен в нея като земя, подлежаща на възстановяване. Според вещото
лице, доколкото при изработването на КВС, не се е замервало на място, е
допусната явна фактическа грешка, като тази част е следвало да попада в
границите на урбанизираната територия, доколкото е представлявала дворно
място към къщата. Подобна грешка е допусната и по отношение на съседните
имоти, като по отношение на всички тях се е стигнало до изкуствено
разделяне на имотите – част от които попадат в границите на урбанизираната
територия на с.Бистрица, а друга част – в неурбанизираната територия, като
част от КВС – земи, подлежащи на възстановяване.
В съдебната практика се приема, че не всички земи, които се намират извън
регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има
случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС
№216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не
бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към
държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са
били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността
върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на
ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били
фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива
земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за
тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат
да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само
земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове. Ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на
12
чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията
преди изменението с ДВ бр. 31/1990г., доколкото върху тях не е установено
право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Само този, който в
съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по
давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като
например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е
бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от
факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да
се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като
не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по
чл.19 от ЗСПЗЗ /Решение №249/04.07.2011г. по гр.д.№621/2010г. на ВКС, I г.
о., Решение №488/19.12.2011г. по гр.д.№1403/2010г. на ВКС, I г. о./ - Решение
№146 от 21.03.2024г. по в.гр.д.№861/2023г. на Окръжен съд – Благоевград.
По настоящото дело ответната община не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване основанието, на което претендира право на
собственост върху спорния имот. Установи се, че върху този имот не е било
установено кооперативно земеползване, а е бил дворно място към къща и е
запазил този си статут и след образуване на ТКЗС. Доколкото същият е на
границата на землището на с.Б поради допусната грешка при изработването на
КВС, е бил включен в нея, поради липса на извършено замерване на място.
Имотът обаче е бил със селищен характер, дворно място, част от
урбанизираната територия, и не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респ. не попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. При данните по делото,
че имотът винаги е бил дворно място към къщата на Паун Манов, респ. сина
му Си дъщеря му И. Т., и изводите за изкуственото разделяне на имота на две
поради допусната грешка в КВС, общината не може да се легитимира като
собственик и на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /ред. до 05.11.1999г./ - поради
неуставен собственик на имота, който имот е част от дворното място към
къщата на ищците, т.е. не се касае за безстопанствен имот.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск като основателен
следва да се уважи.
С оглед изхода на спора, на ищците следва да се присъдят сторените по делото
разноски, които по списък се претендират в общ размер от 882 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. Т., ЕГН **********,
с адрес с.И и К. В. Т., ЕГН **********, с адрес с.Из, представлявана от Кмета
на Общината, отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Община Благоевград не е собственик на
следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с идентификатор
04217.187.243 по одобрените КККР за с.Би със Заповед №РД-18-
167/20.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо
поземления имот е със Заповед №КД-14-87/01.09.2021г. на ИД на АГКК,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, с площ от 20 338 кв.м., която реална част представлява поземлен имот с
13
проектен идентификатор 04217.187.244 с площ от 574 кв.м. (петстотин
седемдесет и четири квадратни метра), с трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, находящ се в с.Б
при съседи: поземлен имот с идентификатор 04217.900.43; поземлен имот с
идентификатор 04217.900.68; поземлен имот 04217.900.1; поземлен имот с
проектен идентификатор 04217.187.245 и поземлен имот с идентификатор
04217.187.243 съгласно скица проект №15-9501-57/19.09.2024г. на СГКК
Благоевград, и има местонахождение в западната част на поземлен имот с
идентификатор 04217.187.243.
ОСЪЖДА Община Б, представлявана от К, да заплати на И. С. Т., ЕГН
**********, с адрес с.Из и К. В. Т., ЕГН **********, с адрес с.Из, сумата от
882 лв. /осемстотин осемдесет и два лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14