Решение по дело №2562/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НЧД 2562/2025г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав

Производството е образувано по реда на чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции – ЗПИИСРРПУНПМАС /Закона/.
Постъпило е Удостоверение за признаване и изпълнение на Присъда на
Окръжен съд Либерец, Република Чехия от 21.06.2022г., влязла в сила на
21.06.2022г. в частта с която на българския гражданин М. М. М. е наложена
алтернативна санкция : „Предпазно сексологично лечение в амбулаторна
форма“.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
изразява становище, че искането следва да се остави без уважение, тъй като по
делото не са налице условията за постановяване на решение за прилагане на
принципа за взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация
с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
Прокурорът сочи, че с посочената присъда на българския гражданин М. е
наложено освен наказание "Лишаване от свобода", за чието признаване се
води отделно производство в СГС, и „предпазно сексологично лечение в
амбулаторна форма“, като за това лечение не е предвиден краен срок.
Прокурорът сочи, че в Република България законодателят не е предвидил
провеждане на предпазно сексологично лечение нито с налагане на
пробационна мярка, нито какво някакъв друг вид санкция, нито като лечение
с принудителни медицински мерки.
Прокурорът сочи, че в чл. 4 от специалния закон са посочени видовете
пробационни мерки и алтернативни санкции, като евентуално процесното
лечение би могло да се признае и приравни на посоченото в т. 10 от същия
закон и същия член – задължение на осъденото лице да се подложи на
терапевтично лечение или на лечение за зависимост евентуално като
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК „включване в програми за
обществено въздействие“ и да се изпрати за изпълнение на областната
пробационна служба в град София, но предвид това, че в случая липсата на
краен срок за изпълнение на това лечение се явява пречка същото да се
признае в посочения законов ред.
Прокурорът сочи, че Пробационните мерки съгласно българското
законодателство винаги са срочни, като при неизпълнение или
преждевременно самоволно преустановяване на изпълнението от страна на
осъдения, съответната пробационна мярка може да бъде заменена изцяло или
отчасти от "Лишаване от свобода", като два дни пробация се заменят за един
ден "Лишаване от свобода", тоест законовото изискване в България е тези
мерки винаги да са обвързани с някакъв срок.
С оглед на изложеното прокурорът прави извод, че такава мярка е
1

неприложима в случая, тъй като българският съд не може да приеме
решението на чешкия във вида, в който е, като не може самостоятелно да
налага срок за изпълнението на пробационната мярка, щом чуждият съд не е
наложил такъв. Допълнително прокурорът подчертава, че по българският
закон амбулаторна форма на лечение е предвиден само по Закона за здравето
за конкретни психични заболявания, сред които не е предвидено сексологично
лечение. Върху наложеното лечение българските съдебни власти не могат да
упражняват надзор, нито пък могат да го изпълнят в реда, в който е. С оглед на
невъзможността българският съд да изпълни решението на чешкия и да
упражнява надзор в съответствие с българското законодателство в частта, с
която е предвидено предпазно сексологично лечение в амбулаторна форма,
медицинско или терапевтично, прокурорът счита, че е налице основания да се
откаже признаване на решението съгласно чл. 15, ал. 1, т. 11 от специалния
закон.
Защитата на осъденото лице адв. З. сочи, че „предпазно сексологично
лечение в амбулаторна форма“, наложено на нейния подзащитен по смисъла на
българското законодателство представлява допълнително наказание и
дотолкова доколкото в българското законодателство не е предвидено такова
наказание, на основание чл. 457, ал. 6 НПК, поради което защитата моли да
бъде поставено да не се изпълнява искането и да бъде отказано да се изпълни
присъдата в тази й част, предвид обстоятелството, че в българското
законодателство такава санкция не съществува.
Софийски градски съд, като разгледа постъпилото удостоверение и
съобрази изискванията на закона, намери, следва да откаже признаване и
изпълнение на изпратеното решение, поради следното :
М. М. М., ЕГН ********** е българин и български гражданин. Същият е
осъден за деяние, извършено на територията на Република Чехия с Присъда на
Окръжен съд Либерец от 21.06.2022г., влязла в сила на 21.06.2022г. на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на алтернативна санкция
„Предпазно сексологично лечение в амбулаторна форма - осъденият следва
редовно да посещава подходящ специализиран специалист, да се подлага на
лечението, което специалистът му определи. Предпазното сексологично
лечение продължава толкова време, докато осъденият продължава да бъде
опасен за обществото, относно това ще се изкаже специалистът, при
когото осъденият се лекува.“
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна, че е налице валидно постъпило удостоверение по чл. 6 от Рамковото
решение 2008/947/ПВР на Съвета на ЕС, издадено от компетентен орган,
изпратено на български език с искане да бъдат признати от българската
държава и изпълнени наложена алтернативна санкция.
По предявеното от чешките власти искане за налагане на алтернативна
санкция, съдът прие, че следва да се постанови отказ, тъй като са налице
основанията на чл. 15, ал. 1, т. 11 от Закона за признаване, изпълнение и
2

изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.
В настоящия случай се касае за алтернативна санкция по смисъла на чл. 3,
т. 7 от същия Закон, доколкото става дума за санкция с която се налага
задължение или предписание, и е различна от наказание лишаване от свобода,
от мярка, изискваща задържане, или от имуществена санкция.
Действително в чл. 4, т. 10 от Закона е посочено, че такава алтернативна
санкция може да бъде задължение за осъденото лице да се подложи на
терапевтично лечение или на лечение за зависимост.
В същото време, съдът намери за основателни възраженията на
прокурора и защитата, че се касае за специфично наказание „предпазно
сексологично лечение в амбулаторна форма“, каквото не е предвидено в
българското законодателство.
Посочената алтернативна санкция не би могла да бъде приравнена на
някоя от предвидените в Наказателния кодекс пробационни мерки, не само
поради нейната специфика – „предпазно сексологично лечение в
амбулаторна форма“, каквото не е предвидено по българското
законодателство, но също така и поради липсата на посочен изричен срок за
изпълнение на тази алтернативна санкция. В присъдата на Чешкия съд е
посочено, че лечението следва да продължи до тогава, докато осъденият
продължава да бъде опасен за обществото, като това е оставено на преценката
на съответния специалист, който ще провежда лечението, а не на съответните
съдебни власти. Това поставя българският съд в невъзможност да приравни
посочената алтернативна санкция на някоя от пробационните мерки, посочени
в НК, доколкото те винаги са срочни. Съдът няма възможност и
компетентност да дописва или променя присъдата на Чешкия съд, като посочи
произволен срок за изпълнение на тази алтернативна санкция, защото това би
подменило волята на съдебния орган на издаващата държава. Основателни са
възраженията и на прокурора, че при неизпълнение на тази мярка от страна на
лицето, съдът ще е в невъзможност да я замени с наказание „Лишаване от
свобода“ за определен срок.
Ето защо и настоящият състав стигна до извода, че върху посочената
алтернативна санкция, така както е посочена в присъдата „предпазно
сексологично лечение в амбулаторна форма - осъденият следва редовно да
посещава подходящ специализиран специалист, да се подлага на лечението,
което специалистът му определи. Предпазното сексологично лечение
продължава толкова време, докато осъденият продължава да бъде опасен за
обществото, относно това ще се изкаже специалистът, при когото
осъденият се лекува.“ българските съдебни власти не могат да упражняват
надзор, нито могат да я изпълнят по начина, посочен в присъдата на Окръжен
съд Либерец, Република Чехия.
С оглед на невъзможността българският съд да изпълни Присъдата на
Чешкия съд и да упражнява надзор в съответствие с българското
3

законодателство в частта, с която е предвидено на осъдения да се наложи
„предпазно сексологично лечение в амбулаторна форма“, то настоящият
състав намери, че следва да откаже признаване на решението съгласно чл. 15,
ал. 1, т. 11 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции.
По изложените съображения, съдът постанови решението си .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
4

Номер на акта:	461
Дата:	19 юни 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия:	Милен Михайлов

Дело:	20251100202562
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 април 2025 г.

Решение по дело №2562/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите