РЕШЕНИЕ
№ 21002
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110163435 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу Л. А. Б., И. Й. Б. и З. Й. Б. обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца в условията на разделност при квоти Л. А. Б. – 4/6, И. Й.
Б. – 1/6 и З. Й. Б. – 1/6 от следните суми: сумата от 4793.72 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
г*****************, аб. № **********, ведно със законна лихва от
20.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 858.29 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
18.10.2023 г., сумата от 15.12 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.99 лв. за периода от
16.07.2021 г. до 18.10.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
1
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. А. Б., И. Й. Б. са депозирали
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Излагат се съображения, че топлоподаването в
апартамента е било преустановено. Оспорва се възникването на облигационна
връзка между страните, като се оспорва и реалното потребление на
топлинната енергия, като неправомерно били начислени и лихвите върху
стойността на прогнозния дял за топлинната енергия. Прави се възражение за
погасяване на задълженията по давност и се претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страните поддържа отговора на исковата
молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. Й. Б., чрез назначения й
особен представител е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните. Доколкото
ответницата не се явява собственик на ид. ч. от процсесния имот. Оспорват
начислените суми като несъответстващи на реално потребяваната топлинна
енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да
отхвърли исковете. Пред съда особеният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния
адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да протИ.постави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 4598 от 01.10.2002 г., сключен между
ЮЛ и етажната собственост с адрес *************, съгласно който е
договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
2
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представена заповед № РД41-603 от 06.06.1985 г. на
Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет се установява, че
собствеността върху жилище, представляващо апартамент №
************************** се придобИ. от Л. А. Б., като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот пл. № *********************. От
представеното удостоверение с изх. № КО-7000-25/1/ от 17.95.13 г. издадено
от Столична община се установява, че ************ и ************* били
номера на един и същи блок.
Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от
31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ
гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.
№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС, приема, че когато срещу отчужден
индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим
имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения
имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва
принос от другия съпруг. Всички действали семейни кодекси до сега изискват
съвместен принос за възникване на съпружеска имуществена общност при
възмездно придобИ.не на вещни права по време на брака, като въвеждат
презумпцията, че той се предполага до доказване на противното.
Презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. /сега чл. 21, ал. 3 от новия СК/
обаче е оборима. Приносът е изключен когато вещите и вещните права са
придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по
дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК
/отм./, респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността на дадения в
обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот
другият съпруг няма принос в придобИ.нето, поради което върху получения
като обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без
значение момента на придобИ.не на правото на собственост. Констативният
нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ /отм./ не
създава права, а само констатира притежанието на такИ.. Вещно действие има
предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм./, с която се предоставя
недвижим имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден
недвижим имот може да придобие права от дадения в обезщетение имот,
чиято стойност се покрИ. изцяло от стойността на отчуждения имот само при
условията и при спазване на формата, предвидени в чл. 102 ЗТСУ/отм./. Щом
съпругът, от който не е отчуждаван имот не фигурира в заповедта, с която е
даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен имот
или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ
/отм/, върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска
имуществена общност и издаването на констативен нотариален акт не може
да създаде права. Решение № 1176/08.12.1986 г., постановено по гр.д. №
3
743/1986 г. на II г.о. на ВС приема, че собствеността на недвижимия имот,
отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобИ. по силата на
самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./. С този стабилен
административен акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения
като обезщетение имот, а по късно издадения нотариален акт има само
констативно /удостоверително/ значение.
В процесния случай имот, находящ се в г*****************, е получен
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на ответника Л. А. Б. със
основание заповед № РД41-603 от 06.06.1985 г. на Столичен народен съвет –
Изпълнителен комитет, поради което собственик на този имот се явява именно
ответникът Л. А. Б.. В конкретният случай, при съобразяване на цитираната
по-горе трайна и безпротИ.речИ. съдебна практика и съобразно извършен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен
състав намира, че процесният апартамент не е станал съпружеска
имуществена общност, а е бил индивидуална собственост на Л. А. Б.. Още
повече, че по делото не се ангажираха доказателства или направиха
доказателствени искания, от които да се установи, че към 06.06.1985 г. Й.Я. Б.
изобщо е бил в брак с ответницата Л. А. Б..
Съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № РНД23-
УФ01-68513 от 02.06.2023 г. издадено от Столична община се установява, че
Й.Я. Б. е починал на 13.10.2019 г., като е оставила за наследници по закон: Л.
А. Б. – съпруга, И. Й. Б. – син и З. Й. Б. – дъщеря. Ищецът е насочил исковите
си претенции по отношение на ответниците И. Й. Б. и З. Й. Б. в качеството им
на наследници на Й.Я. Б., поради което твърди, че се явявали собственици на
по 1/6 ид. ч. от процесния имот на основание чл. 5, ал. 1 ЗН вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото се установи, че процесния
недвижим имот не е бил съпружеска имуществена общност, а се явява
индивидуална собственост на Л. А. Б., то ответниците И. Й. Б. и З. Й. Б. не са
придобили по силата на наследствено провоприемство от своя баща по 1/6 ид.
ч. от процесния имот.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е единствено
ответницата Л. А. Б. по силата правото на собственост. По силата на закона
/чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в
сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното основателни се явяват
възраженията на ответниците И. Й. Б. и З. Й. Б. за липсата на облигационна
връзка между тях и ищеца, доколкото същите не притежават право на
собственост по отношение на процесния имот, поради което предявените
срещу тези ответници искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период отоплителните тела били демонтирани и нямало начислена ТЕ за
отопление на имот. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от
4
сградната инсталация била изчислена по формулата в Наредба № Е-РД-04-1 на
база пълна отопляема кубатура 262 куб. м. Вещото лице е посочило, че през
процесния период в имота нямало узаконен водомер за топла вода, като за
отчетните периоди имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 4 броя
потребители на топла вода, при служебно изчислен разход от 140 л. за
денонощие за един потребител. За четирите броя потребители не бил
представен документ, а единствено за двама потребители, като нямало
документи за промяна на броя потребители на БГВ. Съгласно заключение ТЕ
за БГВ следвало да се изчисли на база 2 бр. лица, а не за 4 лица, като
останалите компоненти изчисления извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1. Вещото лице посочва, че следвало да се
извърши приспадане на неправилно начислена сума от 2220.04 лв., поради
което общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия
период възлизат на сумата от 2722.43 лв. Съгласно заключението топломера
бил преминал метрологична проверка през 34 месеца, вместо през 24 месеца,
но през процесния период топломера не бил сменян и при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания
на претендираните суми, както и в частта, в която е посочено, че размерът на
дължимите суми за извършената услуга дялово разпределение възлизал на
15.12 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответницата Л. А. Б., че не било
установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието
заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани
специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е
обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените
му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при
извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го
кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са
правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да
не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от
представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита,
че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за
процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2722.43 лв.,
която сума е формирана след приспадане на сумата от 2220.04 лв., поради
неправилно начислена повече ТЕ за БГВ. В случая ищецът претендира от
ответника Л. А. Б. 4/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна
5
енергия, поради което искът се явява основателен за сумата от 1814.95 лв., а в
останалата си част до пълния претендиран размер следва да се отхвърли.
След като ответницата Л. А. Б. не е изпълнила точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация е изпаднала в забава и дължи
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата в общ размер от 487.46 лв.
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, а ответникът Л. А. Б. следва да отговора
за сумата от 324.97 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
6
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото от приетата по делото съдено-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на
15.12 лв., то претенцията се явява основателна по отношение на ответницата
Л. А. Б. за сумата от 10.08 лв. Действително след като ответницата Л. А. Б. не
е изпълнила точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация биха изпаднала в забава и ще се дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата
за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и
получена покана от ответниците за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за
лихва в общ размер на 2.99 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия по
отношение на Л. А. Б. следва да бъде разгледано и възражението на този
ответник за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
7
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът е предявен на 20.11.2023 г. и при прилагане на изложените
по-горе принципи част от задълженията за процесния, а именно за периода от
м.05.2020 г. до м.09.2020 г. на стойност 601.66 лв. от общото задължение са
погасени по давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК при действието на
цитираните по-горе Общи условия. Предвид изложеното съдът намира, че
непогасени по давност са задължения за главница в общ размер на 2120.76 лв.,
като Л. А. Б. дължи сумата от 1413.84 лв. С погасяването на главните вземания
са погасени по давност и акцесорните вземания за лихва за забава начислена
върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което
погасени се явяват вземания за лихва за забава на стойност 112.12 лв.,
/изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а общия размер на непогасените по
давност задължения за лихва възлиза на 375.34лв., като ответницата Л. А. Б.
дължи сумата от 250.22 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. В случая няма погасени по давност вземания за дялово разпределение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 251.20 лв.
държавна такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600
лв. депозити за вещи лица, 300 лв. депозит за особен представител.
Ответниците И. Й. Б. и З. Й. Б. не дължат разноски, доколкото исковите
претенции срещу същите са изцяло неоснователни, както задължен за
разноски се явява единствено ответникът Л. А. Б.. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищеца следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 655.44 лв. С оглед неоснователност на исковата претенция
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците И. Й. Б. и З. Й. Б. имат право на
разноски, като на страните следва да се присъди сумата от 870 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. Б., ЕГН **********, с адрес г*****************, да
заплати на ****************, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление ***************, по предявените искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1413.84 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
г*****************, аб. № **********, ведно със законна лихва от
20.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 250.22 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
18.10.2023 г., както и сумата от 10.08 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 1413.84 лв., до пълния претендиран размер от 3195.81 лв., ведно със
законна лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и за периода
от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 250.22 лв., до пълния претендиран размер от 572.19 лв.,
8
както и иска за сумата от 1.99 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 18.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****************, ЕИК **************,
със седалище и адрес на управление ****************, срещу И. Й. Б., ЕГН
**********, с адрес г*****************, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на И. Й. Б. да заплати на
**************** сумата от 798.95 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в г*****************, аб. № **********,
ведно със законна лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 143.05 лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 2.52 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 0.50 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 18.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****************, ЕИК **************,
със седалище и адрес на управление ****************, срещу З. Й. Б., ЕГН
**********, с адрес г*****************, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на З. Й. Б. да заплати на
**************** сумата от 798.95 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в г*****************, аб. № **********,
ведно със законна лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 143.05 лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., сумата от 2.52 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 0.50 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 18.10.2023 г.
ОСЪЖДА Л. А. Б., ЕГН **********, с адрес г*****************, да
заплати на ****************, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление ***************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 655.44 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК: **************, със седалище и
адрес на управление: **************** да заплати на И. Й. Б., ЕГН
**********, с адрес г***************** и З. Й. Б., ЕГН **********, с адрес
г*****************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 870 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9