Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                 № 327

                                                                                 гр.Г.Оряховица, 23.09.2020г.

 

                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на  двадесет и  първи септември през две хиляди двадесета година, в състав:

                                                                               Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№533/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Искове по чл.127 ал.2 от СК.

            Ищцата Д.Я.Д.(чрез адв.П.С.И. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с М. М.М.  заживяват на семейни начала. През време на съжителството се ражда Ю. М.М. -  родена на ***г. в гр.Русе, с ЕГН**********. Твърди се, че от пет години родителите са разделени, като майката няма никаква комуникация с бащата(няма данни за неговото местоживеене, няма информация за негов тел.номер). Бащата не се е интересувал от детето, не е давал пари за издръжката му. Твърди се, че майката няма постоянни доходи в Р.България. Работи сезонна работа в Белгия, като в периода,  когато е на работа в чужбина за детето се грижат нейните роднини. Желае да взема със себе си детето, когато е на работа в държави от ЕС, за да се грижи и да го възпитава. Липсата на контакт с бащата е пречка тя да подаде документи и получи документ за самоличност - паспорт на детето, както и да се снабди с декларация - съгласие от бащата. Липсва заинтересованост от страна на бащата и било невъзможно да се постигне споразумение между родителите относно въпросите касаещи местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката. Със заявения петитум в исковата молба Д.Я.Д. е  предявила иск по чл.127 ал.2 от СК,  против М. М.М.:  -да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Ю. М.М. - родена на ***г. в гр.Русе, с ЕГН********** – на майката Д.Я.Д.; -да се определи местоживеенето на детето Ю. М.М. с ЕГН********** – при майката Д.Я.Д. на адрес: ***; -да се определи режим на лични контакти и отношения на бащата М. М.М. с детето Ю. М.М. с ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09h00min. до 20h00min., както и през един месец през лятото, когато бащата М. М.М. е в платен годишен отпуск; -да бъде осъден М. М.М. да заплаща за детето Ю. М.М. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Д.Я.Д., месечна издръжка в размер на по 200.00лв., считанo от датата на завеждането на исковата молба – 21.05.2020г. до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; -да бъде осъден М. М.М. да заплати за детето Ю. М.М. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Д.Я.Д., месечна издръжка  за минало време за периода: 21.05.2019г.-21.05.2020г. в размер на 2400.00лв.(по 200.00лв. на месец). Претендират се направените по делото разноски.

            Ответникът М. М.М. - редовно призован, не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            От съвместно съжителство(без брак) между М. М.М.  и Д.Я.Д. се ражда Ю. М.М. - родена на ***г. в гр.Русе, с ЕГН**********, видно от акт№0961/04.07.2014г. за раждане, издадено от Общ.Русе.  Не се спори, че от пет години родителите са разделени, като майката няма никаква комуникация с бащата.

            Понастоящем Д.Я.Д. Работи живее и работи в Кр.Белгия, като заедно с нея е и детето Ю. М.М..

            Според служебно изисканото становище по реда на чл.127 ал.2 от СК, издадено от Д”СП” гр.Г.Оряховица, се установява, че майката и детето са напуснали адреса в гр.С.и пребивават в чужбина – Кр.Белгия.

            От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.И.А.Я.потвърждава, че Д.Я.Д. понастоящем пребивава в Кр.Белгия  с детето М. и съжителстващия с нея мъж. Свидетелката е посещавала ищцата в дома и в Кр.Белгия. Двамата  полагали грижи за детето. В тяхна помощ са и родителите на ищцата. Бащата на детето не се интересувал и не плащал издръжка. Понастоящем бил в неизвестност. Съдът кредитира свидетелските показания и им дава вяра.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК за основателен, по следните съображения:

            Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат родено дете Ю. М.М.. Установи се, че от началото на 2015г. родителите са разделени, като детето остава при майка си, а бащата е напуснал съвместно обитаваното жилище. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

            Макар да е предявен иск само от страна на Д.Я.Д. по реда на чл.127 ал.2 от СК, съдът дължи произнасяне при всички случаи(при уважаване, респ. отхвърляне на иска) относно упражняването на родителските права. 

            Според ППВС№1/1974г. под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на закона се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в нейната цялост.

            От приетите свидетелките показания, се установява, че детето Ю. М.М. се чувства добре и спокойна в семейната среда на майката. Липсват точни данни относно реалните възможности  на бащата да поеме  грижите за детето. В този смисъл, при разделно живеене на двамата родители, което би наложило детето да живее при единия родител, който да упражнява родителските права спрямо детето, а за другия родител да бъде определен режим на лични отношения с децата. В случая, майката Д.Я.Д. е без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските права. Искане в противната насока от страна на бащата до този момент не е направено. Съдът счита, че в интерес на детето Ю. М.М. на този етап от съдебното производство, е тя да продължи да живее при своята майка Д.Я.Д. и тя да продължи да упражнява родителските права спрямо детето. До този извод съдът стигна и след като взе предвид, че това е семейната среда, в която детето живяло преимуществено и с която е свикнало, а изваждането на детето от тази семейна среда и обстановка и установяването му да живее в друга семейна среда и обстановка, би поставило същото в стресова ситуация, която не е в негов интерес на този етап от неговото физическо и психическо развитие. Ноторно известен факт за всички родители е, че в изключително крехката и ранна възраст, в която се намира децата, предвид липсата на достатъчно физическа и психическа зрялост, децата се нуждаят от спазване на точно определен режим на хранене, почивка, сън, игри и занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния педиатър, като именно последователното спазване на този режим да им осигури спокойствие и сигурност в средата, в която се отглежда.

            В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между  бащата М. М.М.  и детето Ю. М.М.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на децата, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка майката и децата. При решаването на въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. От социалното проучване стана ясно,  че връзката на детето с бащата е прекъсната и в този смисъл тепърва следва да се изгражда. Активно отношение следва да прояви и майката, зачитайки родителския авторитет и на другия родител. Всичко изложено налага периодите на лични контакти така да се определят по време и начин, че детето да не бива подлагано на неоправдан стрес. Съдът приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти между бащата и детето: всяка първа и трета събота от месеца от 09h00min. до 20h00min., както и през един месец през лятото, когато бащата М. М.М. е в платен годишен отпуск.

            Ответниkът М. М.М.  е баща на  детето Ю. М.М. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето, с оглед ниската си възраст  е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество/това не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. По делото не са събрани данни, че бащата да страда от заболяване, което да му пречи на полага труд. Няма доказателства същият да съжителства с друго лице. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г.  размерът на минималната работна заплата  е 610.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата. Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай и с оглед възможностите на двамата родители следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител.  Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за основателен/по реда на  чл.162 от ГПК/  до   размер на  по 160.00лв. месечно. Издръжката  от по 160.00лв. на месец за детето Ю. М.М. следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2020г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и. Следва да се отхвърли иска за издръжка в останалата част  до пълния предявен размер от по 200.00лв.

            С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

            По отношение  на исканията за издръжка за минало време  съдът счита същите за основателни. Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е,  че  нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият се е правил опити за  доброволно получаване на издръжката преди  да предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да доказва  нуждата си за претендирания период, което прави тежестта за доказване  да бъде възложена на ответната  страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката. Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищцовата страна основава правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът би могъл да основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение(изцяло или частично). По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, с които би могъл да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена за детето Ю. М.М. в размер на 1920.00лв.(по 160.00лв. на месец) за периода: 21.05.2019г.-21.05.2020г.(датата на подаване на исковата молба). Следва да се отхвърли иска за издръжка в останалата част  до пълния предявен размер от 2400.00лв.(по 200.00лв. на месец).

            Няма пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение и да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, да се инициира друго производство за промяна на определените режим на лични контакти/отношения и издръжка, респ. на родителските права.

            На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът М. М.М.  следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС: сумата 307.20лв., представляваща ДТ(230.40лв.+76.80лв.) върху исковете за издръжка по Тарифата за ДТССГПК, сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът

                                       Р   Е   Ш   И:

 ПОСТАНОВЯВА Ю. М.М. -  родена на ***г. в гр.Русе, с ЕГН**********,  с родители: Д.Я.Д. с ЕГН********** и  М. М.М. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята  майка  Д.Я.Д. с ЕГН**********, на адрес: ***.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху Ю. М.М. с ЕГН********** - на  майката  Д.Я.Д. с ЕГН**********,***.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на  бащата М. М.М. с ЕГН**********,***, с детето Ю. М.М. с ЕГН**********,  с адрес: ***, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09h00min. до 20h00min., както и през един месец през лятото, когато бащата М. М.М. е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА М. М.М. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАЩА  за детето Ю. М.М. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Д.Я.Д. с ЕГН********** – двете с адрес: ***, месечна издръжка  в размер на по 160.00лв./сто и шестдесет лева/, считано от  датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2020г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата част  до пълния предявен размер от по 200.00лв.

            ОСЪЖДА М. М.М. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ  за детето Ю. М.М. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Д.Я.Д. с ЕГН********** – двете с адрес: ***, сумата 1920.00лв./хиляда и деветстотин и двадесет лева/, представляваща издръжка за минало време(по 160.00лв. на месец) за периода: 21.05.2019г.-21.05.2020г.(датата на депозиране на исковата молба). ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата част  до пълния предявен размер от 2400.00лв.(по 200.00лв. на месец).

 

            ОСЪЖДА М. М.М. с ЕГН**********,***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 307.20лв./триста и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща ДТ  върху  исковете за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

           Препис от решението  да се връчи на страните.

                                                                                             Районен съдия: