№ 14872
гр. С., 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110104404 по описа за 2022 година
Предявени са от /ФИРМА/ срещу С.Л.З. и С.И.П., при
условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците, при разделна отговорност, съответно за С.З.
5/6 и за С.П. – 1/6, съответно за сумата в размер на 2 335,01
лева – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2014 г. до
30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ******, сумата в размер на 26,03 лева,
представляваща главница за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
1
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата в размер на
449,89 лв. – мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за периода от 14.09.2015г. до
16.01.2018г., сумата в размер на 5,97 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 10.07.2015г. до 16.01.2018г., и
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 40613/2019г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачите не
са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.
За дължимите суми за неплатена стойност на доставената
топлинна енергия и лихва за забава в плащането ѝ в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, която не е влязла в сила по отношение на
ответниците, поради подадено възражение от последните,
поради и което навежда за него да е налице правен интерес
от предявяване на исковете. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 от ГПК С.Л.З. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Навежда, че по силата на НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 195, том 1, рег. № 6176, дело 182/2009г.
е закупил топлоснабдения имот от В.И.П., брат на С.П.,
като посочва, че с договора, обективиран в нотариалния
акт е учредил пожизнено право на ползване на З.П. и С.П.,
като в случая именно С.П. реално ползва имота. По
изложеното намира, че между него и топлопреносното
дружество не е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия. С
отговора прави възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор на
исковата молба от ответника С.И.П., с който той оспорва
исковете по основание и размер. С отговора прави
възражение за давност, както и възразява между него и
топлопреносното дружество да е възникнало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия. Ищцовото дружество не било представило и
доказателства за публикуване на общите условия, в един
местен и един централен всекидневник. Оспорва иска и по
размер, като оспорва представените към исковата молба от
ищеца съобщения към фактури. По изложеното моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
3
призован се представлява от юрисконсулт П., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът Е. Г. П., редовно призован в съдебно
заседание, се представлява от назначения му особен
представител – адвокат М. Л. Н., който поддържа отговора
на исковата молба и моли за прекратяване на
производството, поради недопустимост на така
предявените искове, а ако съдът не приеме възражението
му за недопустимост за основателно, моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 50589/2021г., в срока по чл. 415 ГПК и при
дадени изрични указания от съда за предявяване на иск
при условията на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК. Предмет на
исковете по чл. 422 от ГПК е установяване дължимостта на
4
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В тази
връзка следва да е налице идентитет по отношение страни,
размера на сумите и основанието посочени в заповедта за
изпълнение и в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Съдът е констатирал този идентитет, като
е посочил, че явно поради техническа грешка исковете са
насочени и срещу трето за спора лице, като в тази връзка е
прекратил исковото производство по отношение
посоченото от ищеца лице Валентина Илиева Славова с
определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК.
Определението като необжалвано е влязло в сила на
31.03.2023г. По гореизложеното възраженията на
процесуалния представител за недопустимост на исковете
са неоснователни, което предполага, че исковете следва да
бъдат разгледани по съществото на спора.
По същество съдът намира, исковете за частично
основателни, по следните съображения: Ищцовото
дружество в качеството му на топлопреносно предприятие
/ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на
топлинна енергия се осъществява при публично известни
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 38 и 39 от досието на делото както
следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и
5
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на
основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат
реда и условията за продажба на топлинна енергия между
/ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия,
присъединени към топлопреносната мрежа на територията
на града. Тези общи условия регламентират правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия,
отговорност при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела средствата за търговско измерване и и
дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32
след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Според
чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
6
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на
/АДРЕС/, от който е видно, че собствениците на
самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“ като за целта са упълномощени конкретно
лица от името на ЕС да подпишат договор с /ФИРМА/. За
ап.29 не е положен подпис на собственик, като е посочено,
че апартамента е необитаем. Решението обаче, като
необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение,
като обвързва всички собственици на самостоятелни
апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните
правоприемници. Сключен е договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.16-17 по
делото. В раздел 2, т.2.5 страните са уговорили, че договора
се сключва за срок от три години, с опция за удължаване, в
случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено
писмено предизвестие месец преди прекратяването му.
Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.
Оспорва се първата предпоставка за уважаване на
исковете, а именно наличието на валидно сключено между
страните правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на
7
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе,
които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Ето защо облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква от
момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите
условия на ищцовото дружество при промяна на
собствеността или вещното право на ползване, новият и
предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат
до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване,
промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на
разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не
8
закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от
стария собственик или ползвател до момента на откриване
на партида на новия собственик. В контекста на
гореизложеното собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от
правото си на собственост- право да владее, да ползва и да
се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът Е. Г. П. е страна по възникналото
облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, а именно апартамент 2, находящ се в
/АДРЕС/ за процесния период от време. Видно е партидата
и до днес не е сменена и се води на името на Е. П., като от
приетия по делото Договор за покупко-продажба на
жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 180 от 30.05.1988г. се
установява, че П. е собственик на имота. Предвид
изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали П. е
обитавала имота, след като по делото не са представени
доказателства в рамките на процесния период между трето
за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице
правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да
9
изключва отговорността на ответника. Определящо за
задължението за заплащане на цената на топлинната
енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на
ответника, което произтича от правото му на собственост, а
не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот.
Оспорва се и количеството на доставената в имота
топлинна енергия и размера на нейната цена, както и
дължимостта на сумите за главница за дялово
разпределение.
В тази връзка от изслушаната по делото СТЕ се
установява, че количеството топлинна енергия на адреса се
отчита от общ топломер в началото на всеки месец по
електронен път, като технологичните разходи са отчитани
за сметка на ищеца. Дялово разпределение е извършвано
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имота. По данни на
ФДР в имота е имало монтирани три отоплителни тела, но
не са монтирани топлоразпределители, поради и което за
процесния период е изчислен максимален разход на
отоплителните тела, съгласно чл. 61, т.6.5 от Наредбата за
топлоснабдяването. В имота е констатирано от вещото
лице, че се ползва вода, но поради липса на водомер
разходът се начислява на един брой потребител при норма
140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл.
69, ал.2 от НТ. За процесния период също така е
установено, че ответникът не е предоставил достъп за
10
отчитане до имота. По отношение СТИ е установено, че на
същото е било проверявано на всеки две години.
Изслушаната ССчЕ установява, че по прогнозни данни
за имота с абонатен номер ****** по фактури е начислена
сума от 3256,85 лева, като следа изравняване главницата за
доставена в имота топлинна енергия е в размер на 3310,44
лева. На абоната са начислявани и такси за дялово
разпределение в периода от 31.07.2018г. до 31.03.2019г. в
размер на 11,90 лева.
Пояснено е, че в процесния имот няма монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители, но в имота се ползва вода, като за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., поради липса на
отчет разходът се изчислява на един брой потребител при
норма от 140 литра на потребител за едно денонощие.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ установява, че
изразходваното на количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие –
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла
вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане, а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ - на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
11
уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на
служебна енергия за отопление и подгряване на вода за
процесния период е неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до уредите, и да се монтират
такива, разположени в имота му. Начисляването на
служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите
в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия
се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител, а именно да не са
монтирани такива, или да не е осигурен достъп. В
настоящото производство се установи, че са налице и двете
предпоставки, липсват монтирани топлоразпределители, а
от друга страна не е и осигурен достъп за отчитане. По
гореизложеното съдът приема, че ищецът е доказал
наличието на основната предпоставка за начисляване на
служебна енергия по реда на Наредбата за
топлоснабдяването, а именно липсата на
топлоразпределители и осигурен достъп, поради което
съдът приема, че главния иск за доставена в имота
топлинна енергия е доказан в своето основание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
правопогасяващо възражение да давност. Това възражение
12
съдът намира за частично основателно. По силата на чл.
111, б. „в“ с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Следователно в настоящия случай доколкото
вземанията на ищцовото дружество са периодични
плащания то същите се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а съгласно чл. 114, ал.2 от ЗЗД ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към
процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на клиенти в град С.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението за издаване на
заповед за парично изпълнение е подадено в съда на
30.08.2021г., когото давността е прекъсната, а впоследствие
е спряла да тече. Следователно всички изискуеми вземания
преди 30.08.2018г. са погасени по давност. Това са вземания
за периода от м.05.2017г. до м.06.2018г. на обща стойност от
1702,39 лева.
Следователно искът за главница за доставена в имота
топлинна енергия следва да бъде уважен до размера на
сумата от 1608,05 лева, а за сумата от 1702,39 лева,
разликата над уважената сума от 1608,05 лева до размера
13
на пълно предявената от 3310,44 лева, следва да бъде
отхвърлен.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца
и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ
на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ
дялово разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във
връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане
на търговеца извършващ дялово разпределение цената на
услугата, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество,
като последното е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С
договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ
дялово разпределение се определя само цената за услугата
дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8
ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на
14
услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената,
защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема,
че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях. По гореизложеното искът
за сумата от 11,90 лева, за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2019г., представляваща главница за такси за дялово
разпределение, който е и установен по размер и не е в
погасителна давност, съгласно изслушаната ССчЕ, следва
да бъде уважен до пълно предявения размер.
Искът за мораторна лихва за сумата от 2,84 лева,
начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.08.2021г.
следва да бъде отхвърлен. В ОУ на ищеца приложими към
процесния период не е уреден изрично начина на връчване
на фактурите с обективирани в тях задължения за
заплащане на такса за дялово разпределение, поради и
което длъжникът следва да изпадне в забава на основание
чл. 84 от ЗЗД след връчване на покана за заплащане на
сумата за такси за дялово разпределение. Ищецът не е
представил доказателства за връчена покана до ответника
за заплащане на главницата за такси за дялово
разпределение, поради и което ответникът не е изпаднал в
забава. По изложеното този иск следва да бъде отхвърлен.
15
Съгласно чл. 33 от Общите условия падежът на всяко
задължение на ответника настъпва с изтичане на
четиридесет и пет дни от изтичането на периода, за който се
дължи. Следователно задължението за заплащане на лихва
върху главницата за доставена в имота топлинна енергия е
срочно и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода
15.09.2018 г. – 12.08.2021 г. Според изслушаната ССчЕ и
съгласно уважената част от иска за главница за доставена в
имота топлинна енергия, тази сума възлиза на сумата от
493,07 лева, поради и което иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота следва
да бъде уважен до размер на сумата от 285,02 лева, а за
сумата от 493,07 лева, разликата над уважената сума от
285,02 лева до размера на пълно предявената от 778,09 лева
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на двете
страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Ответникът не претендира присъждане на
разноски. На ищеца съобразно уважената част от исковете
в заповедното производство следва да му се присъдят
разноски в размер на 61,31 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил държавна такса в размер на 82,07 лева,
депозит за назначаване на особен представител в размер на
517,23 лева, депозит за изслушване на експертизи в размер
на 650,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
16
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лева,
или разноски в общ размер на 1449,30 лева. Или на ищеца в
исковото производство, съобразно уважената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
672,85 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу Е. Г. П., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че Е. Г. П. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 1608,05
лева, представляваща цена на доставена от ищеца
топлинна енергия, за периода от м.07.2018г. до 30.04.2019г.,
за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен
номер ******, сумата в размер на 11,90 лева,
представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на
17
заповед за изпълнение в съда – 30.08.2021г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 285, 02 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата
за доставена топлинна енергия в имота, за периода от
15.09.2019г. до 12.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена в имота топлинна енергия за сумата
от 1702,39 лева, разликата над уважената сума от 1608,05
лева до размера на пълно предявената от 3310,44 лева, за
периода от 01.05.2017г. до м.06.2018г., иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия, за сумата от 493,07 лева, разликата над
уважената сума от 285,02 лева до размера на пълно
предявената от 778,09 лева и иска за мораторна лихва
върху главницата за такси за дялово разпределение за
сумата от 2,84 лева, за периода от 31.08.2018г. до
12.08.2021г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 50589/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 61,31 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
18
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 672,85 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19