Р Е Ш Е Н И Е
№1324
гр. Пловдив, 07
юли 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 434
по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от П.С.Т., ЕГН **********,
чрез адв. В. К. – пълномощник, против заповед № 22-0333-000010 от 07.01.2022г.,
издадена от Началник
РУ към ОД на МВР – гр. Пловдив, РУ-Стамболийски, с която на Т. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според
жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен
административен орган, в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените
правила. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на
разноски в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът
- Началник РУ към ОД на МВР – гр. Пловдив, РУ-Стамболийски, редовно призован,
не изразява становище по жалбата.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати
от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 05.02.2022г.,
поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, е основателна поради
следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.01.2022г.,
около 14,30ч, в гр.Перущица, бул. „Иван Вазов“ № 74 жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка Мерцедес Е 220 ЦДИ, с регистрационен номер РВ***СА, негова
собственост под въздействието на наркотични вещества и/или техни аналози, а
именно: метамфетамин /МЕТ/, установено с полеви тест DRUG CHECK 3000 с фабр. номер
STK5 LOT ARPB 0032, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл.
второ от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 091686 и седем
броя стикери с номера от 091686-2 до 091688-8. Съставен е акт за установяване
на административно нарушение сер. АД, № 229504
от 07.01.2022г.
Въз
основа на така установеното административно нарушение Началник РУ към ОД на МВР
– гр. Пловдив, РУ-Стамболийски е издал оспорената заповед – предмет на настоящото
съдебно производство. Като част от административната преписка са следните
писмени доказателства: оправомощителна заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
директора на ОД на МВР-Пловдив, свързана с доказване компетентността на
издателя на обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 091686,
АУАН № 229504 от 07.01.2022г., докладна записка от мл.инспектор И.Юруков и материали
по ДП №1/2022г. по описа на „РПТ“ 01 РУ при ОДМВР-Пловдив. А от страна на
жалбоподателя по делото са представени и съответно приети писмо рег. №
И-2853/29.03.2022г. на ВРИД Заместник-началник на ВМА по диагностично-лечебна
дейност, както и съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег.
№ И-3047/04.04.2022г. на ВМА.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваният
административен акт е издаден от надлежно оправомощен орган за това, видно от
представената по делото заповед на директора на ОДМВР-Пловдив. Същият е в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителна административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите
когато водач управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и когато откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Принудителната
административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС, без
съмнение ограничава конституционно гарантираното право на свободно предвижване.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде
една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел.
По смисъла на чл. 22
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 172
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения
ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172,
ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане
управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на
моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1
и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача)
и др.
В случаите по чл.
171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според ал. 6 на
чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира
изпълнението на приложената административна мярка.
Според чл. 3, ал.
1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.)/Наредбата/, при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява с тест.
По правилото на
чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на техническото
средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване.
Съгласно чл. 23,
ал. 1 от Наредбата, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират
предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от
изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се
извършва само с пробата кръв.
В случая между
страните се формира спор по установената от административния орган фактическа
обстановка и наличието на правното основание за прилагане на административна
принуда.
По смисъла на чл.
171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката, всеки
водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на място с
техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол, респ. наркотични вещества в кръвта му. Право на
водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са
налице основания за прилагане на ПАМ. В случая не е спорно обстоятелството, че
водачът е изпълнил предписанието за медицинско изследване, дадено му с талона
за медицинско изследване № 091686/07.01.2022г. Ответникът не оспорва, че в
изпълнение на издадения талон водачът е дал кръвна проба за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване, от чиито резултати не е
установено наличие на наркотични вещества. От приетото по делото и неоспорено
от ответната страна заключение по съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза на ВМА – гр. София, е видно, че при извършените изследвания на
представените биологични проби на П.Т., не се установява наличие на
алкохол/етанол/, наркотични и упойващи вещества и/или техни аналози.
По правилото на
чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредбата, за
доказване на извършено нарушение са определящи резултатите от кръвната проба.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да
осуети възможността за извършване на други нарушения. С налагането на
административна принуда се прилага диспозицията на съответната правна норма.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП
юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва
да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. След като по
делото безспорно се установява, че жалбоподателят не е осъществил състава на
чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, незаконосъобразна - при липсата на
фактически и правни основания, се явява и наложената му принудителна
административна мярка.
Мотивиран от
горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона форма, но в
противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява основателна.
За разноските.
С оглед изхода на
спора, на жалбоподателя се дължат сторените и претендирани разноски в размер на
150 лева, заплатен адвокатски хонорар.
Ето
защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 22-0333-000010 от
07.01.2022г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – гр. Пловдив,
РУ-Стамболийски, с която на П.С.Т., ЕГН ********** е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на П.С.Т., ЕГН ********** сумата от 150/сто и
петдесет/ лева разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: