Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №241 по описа на СГС
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника И.В.В. срещу решение от 19.02.2018 г. по
гр.д. №31723/2017 г. на Софийския районен съд, 125 състав, в частта, в която е
признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Ф.И.“ ЕАД на основание
чл.422 ГПК сумата от 35,94 лв., представляваща такса за обработка на кредит,
дължима по договор за заем, сключен на 28.08.2011 г. с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на „Ф.И.“
ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законна лихва за периода
01.12.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №70159/2016 г. по описа
на СРС, 125 състав, като ответникът е осъден да заплати разноски в заповедното
и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е нищожно и
неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по непредявена претанция.
Поддържа, че ищецът не е активно легитимиран да предявява процесните искове,
тъй като липсва валиден договор за цесия. Сочи, че е изплатил процесното вземане, както и че същото е погасено подавност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решение в обжалваната му част и да отхвърли
изцяло предявения иск за главница.
Въззиваемата страна „Ф.И.“ ЕАД в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалвана решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Решението на СРС в частта, с което
предявените установителни искове за възнаградителна лихва и лихва за забава са отхвърлени, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо в обжалваната му част, поради
следните съображения:
Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127 ГПК – на изискванията в
посочената разпоредба трябва да отговаря и заявлението за издаване на заповед
за изпълнение съгласно чл.410 ал.2 и чл.411 ГПК/. Наведените в
обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във
връзка с тях петитум са определящи да вида и за
правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе
с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е
вземането по смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на
чл.415 ал.1 ГПК – установява се дължимостта на
сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта за
изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет
между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния
иск.
В процесния случай е видно, както от съдържанието на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било
образувано гр.д. №70159/2016 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, така и от
исковата молба, с която по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.1 ГПК
са предявени искове за съществуване на вземанията, за които е била издадена
заповедта за изпълнение по горепосоченото дело, а именно: главница в размер на
79,07 лв. и лихва за забава за периода 16.02.2012 г. – 18.11.2016 г., съгласно цедиран договор за стоков кредит от мес.08.2011
г., т.е. нито в заявлението по чл.410 ГПК, нито в исковата молба ищецът е
претендирал вземане за такса за обработка на кредит. СРС се е произнесъл извън
надлежно очертания с исковата молба предмет на спора, съответстващ напълно на
предмета на заповедта за изпълнение, издадена срещу ответника по гр.д. №70159/2016
г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, т.е. налице е произнасяне по
непредявен иск, което в приложение правомощията на въззивния
съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението в обжалваната му част. Решението следва да се отмени в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №342166/19.02.2018
г., постановено по гр.д. №31723/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, в частта,
в която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че И.В.В., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, сумата
от 35,94 лв., представляваща такса за обработка на кредит, дължима по договор
за заем, сключен на 28.08.2011 г. с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от
08.07.2014 г., ведно със законна лихва за периода 01.12.2016 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д. №70159/2016 г. по описа на СРС, 125 състав.
ОТМЕНЯ решение №342166/19.02.2018
г., постановено по гр.д. №31723/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, в частта,
в която И.В.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, сумата от 18,76 лв. – разноски за заповедното производство и
сумата от 118,84 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.