№ 22977
гр. С, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110112655 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответника Н. К. Д., ЕГН:
********** и адрес: гр. С, жк. К П, бл....., общ. С, обл. С, дължимостта на
следните суми: 478,25 лева (четиристотин седемдесет и осем лева и 25
стотинки), представляващи стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането; 63,87 лева (шестдесет и
три лева и 87 стотинки), представляващи мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 10.04.2024 г.; 51,39 лева (петдесет и един лева и 39
стотинки), представляващи цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането; 11,00 лева
(единадесет лева), представляващи мораторна лихва за период от 16.07.2021
г. до 10.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 26632/2024 г. по описа на СРС, 128
състав.
1
В исковата молба се твърди, че задължеН.та произтичат от доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ж.к К П, бл....., аб. № ..., като собственик на
последН. е именно ответната страна, поради което тя има качеството на
клиент на ТЕ по смисъла на Закона за енергетиката. Представят се и правни
съображеН. относно отговорността за заплащане на съответните задължеН. за
доставена топлоенергия и съответните обезщетеН. за забава върху дължимите
суми. Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение
между страните се регулира от общи условия, влезли в сила през 2016 г., които
били публикувани по установеН. ред и по отношение на които ответникът не е
изразил несъгласие. Сочи се, че общите условия въвеждали задължение за
потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена
такава енергия в 45-дневен срок от публикуването на фактурата,
удостоверяваща реалното потребено количество за съответН. отоплителен
период. Самите изравнителни сметки за реалното потребено количество били
публикувани на интернет страницата на ищеца. В исковата молба се твърди,
че в сградата, в която се намира процесН.т имот, се извършва дялово
разпределение от представители на “Т” ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителН. сезон е извършвано дялово
преразпределение на база реален отчет на ИРУ. Претендират се и разноски в
производството.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от адв. Г. Г. Г., член
на САК, с адрес: гр. С, ул. „Б” № ...., ателие 102, в качеството си на особен
представител на Н. К. Д. (ответник). В него се възразява, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката и
между него и топлофикационното дружество не е налице облигационно
правоотношение нямало представен документи за собственост или друго
вещно право на името на ответника или негов наследодател. Навежда се
възражение за погасителна давност за всички претендирани вземаН.. Оспорва
се дружеството да е доставяло енергия в имота, както и упълномощен
представител на ЕС да е получавал по предвидеН. за това ред самите
изравнителни сметки, поради което ответната страна е била в невъзможност
да възрази срещу тях. По делото липсвал договор, сключен между ЕС и
фирмата за дялово разпределение за процесН. период, като бил представен
само договор от 29.07.2002 г. със срок на действие от пет години с „Т“ ООД.
2
Представен бил и протокол от 09.08.2012 г. на ЕС за избор на „Д“ ЕООД като
фирма за дялово разпределение на ТЕ. Същевременно в исковата молба се
твърдяло, че „Т“ ООД извършвало съответната услуга и се целяло
привличането му по делото като трето лице, без да имало доказателства за
избора му от ЕС. По отношение на конкретната цена на услугата дялово
разпределение липсвали доказателства за уговаряне извършването на такава
услуга между страните, не била представена покана до длъжника за
изпълнение на това задължение, поради което претенцията за обезщетение за
забава била неоснователна.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционН.т
съд достига до следните фактически и правни положеН.:
С договор от 6.08.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни недвижими имоти, К Н Д. закупила недвижим имот,
находящ се в град С, ж.к. К П, № .... На 25.05.1997 г. К. Д. починала и оставила
като единствен наследник ответницата Н. К. Д.. На 09.08.2012 г. общото
събрание на етажните собственици на посочената сграда блок 20А избрали
като търговец, който да осъществява услугата по дялово разпределение,
именно “Д” ЕООД. На база на тези обстоятелства, а и на изслушаната СТЕ,
съдът приема, че процесната сграда е топлоснабдена, като между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното
от ответника право на собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълна,
обоснована и изготвена от компетентно вещо лице, като от нея се установява,
че за процесН. период е доставяно твърдяното количество топлинна енергия
от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. По делото
е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която установява размера на
вземаН.та за процесните суми, както и че не е налице плащане от страна на
ответника. Възражението за настъпил тригодишен погасителен давностен
срок, предвид датата на сезиране на съда, съдът намира за неоснователно.
И тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно във
времево отношение паричната му престация спрямо ищцовото дружество,
същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за несвоевременно
изпълнение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съгласно чл. 33,
3
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от приложимите общи условия на “Т С” ЕАД, в сила от
2016 г. По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение, следва да се има предвид, че по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни съобразно
отхвърлената и уважената част на исковите претенции, като такива се
претендират от страна на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. К. Д., ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, жк. К П, бл....., общ. С, дължи в полза на ищеца “Т – С” ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С, ул. Я № 23Б, заплащането на
следните суми: 478,25 лева (четиристотин седемдесет и осем лева и 25
стотинки), представляващи стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. С, ж.к К П, бл....., аб. № ..., за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024
г. до изплащане на вземането; 63,87 лева (шестдесет и три лева и 87
стотинки), представляващи мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
10.04.2024 г. изчислена върху главницата от 478.25 лева; 51,39 лева (петдесет
и един лева и 39 стотинки), представляващи цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 02.05.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск за заплащане на сума в размер на 11,00
лева - лихва за забава в периода от от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., начислена
върху главницата, претендирана за извършена услуга по дялово
4
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 26632/2024 г. по описа на СРС, 128
състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. К. Д., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на “Т С" ЕАД, ЕИК: ... съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 993.75 лева, а за заповедното такова по ч.гр.д. №
26632 от 2024 г. по описа на СРС - 56.25 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - “Д” ЕООД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на
съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на назначеН. по делото особен представител - адв.
Г. Г. Г. възнаграждение, съобразно внесеН. депозит, в размер на 400 лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5