РЕШЕНИЕ
№ 456 03.12.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО.......................................................................... ………….
на тридесети октомври …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Р.Р.
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев............................................ …….
В.гр. дело № 656............. по
описа за 2019 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва се от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК ********* решение №249/28.06.2019г. по г.д. №897/2018г.на РС Свиленград,
в частта в която е отхвърлен иск на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, за признаване за установено по отношение на
М.А. Ю., с ЕГН **********,***, че дължи
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, а
именно: сумата 339,00
лева -главница по Договор за стоков кредит № ***, сключен на 20.11.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018г. до
изплащане на вземането, сумата 76,11 лева - договорна лихва за периода от
19.12.2014г. до 20.11.2015г., сумата 123,07 лева - мораторна лихва за периода
от 20.12.2014г. до 07.08.2018г., които вземания са прехвърлени от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, с Договор за цесия от 10.01.2017г.
Във въззивната жалба
на„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД се правят оплаквания за незаконосъобразност,
за необоснованост и неправилност на обжалваното решение.Изводите съдът е извел
чисто формално от доказателствата, като като
необосновано е приел,че длъжникът не е уведомен за цесията.В случая при
ненамирането на длъжника на адреса е следвало да намери приложение фикцията на
чл.47 ал.5 от ГПК.Ако не се възприеме този аргумент,то съдът е следвало да
счете редовно връчването на особен представител.Намира,че правата на длъжника не
са засегнати и последният дължи претендираната сума,за която е предявен иска по
чл.422 от ГПК .Иска се отмяна на
решението и уважаване на иска в пълен размер.
В срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на подадената въззивна жалба .
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното
от Районен съд Свиленград и обжалвано пред настоящата инстанция решение е допустимо и валидно. С това решение съдът е
отхвърлил иск предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ет.7, иск за
признаване за установено по отношение на М.А. Ю., с ЕГН **********, че дължи
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград,посочени
по-горе.
Ищецът като цесионер e
обосновал правния си интерес от иска по чл.422 от ГПК от
договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., сключен между ищеца, като „купувач“ /цесионер/, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК *********, като „продавач“ /цедент.Вземането по този договор произтича от Договор за потребителски заем №
*** сключен на 10.11.2014г.
между и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК *********,
Ответникът чрез
назначен особен представител по реда на чл.47 от ГПК оспорва иска като неоснователен.
В хода на заповедното
производство пред заповедния съд и исково такова пред първоинстнационния исков
съд е проведена процедура по чл.47 ГПК и е назначен особен представител на М.А.
В., който е оспорил установителния иск по чл.422 от ГПК.
Спорният момент
повдигнат в исковото производство и поддържан от жалоподателя във въззивното
производство се свежда до надлежното уведомяване на длъжника в заповедното
производство с връчване на заповедта по чл.410 ГПК и исковото производство с
връчването на исковата молба и приложенията на особения представител. Според
жалбоподателя изпълнението на процедурата по чл.47 от ГПК е достатъчно за
редовното връчване както в заповедното производство,така и в исковото такова.
Това становище не следва
да бъде споделено.Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и исковата молба са
връчени не на ответника-длъжник ,а на назначения му по реда на чл.47 от ГПК
особен представител,чиято представителна власт се изчерпва с осъществяване на
конкретно процесуално представителство за настоящето дело и не обхваща
материално правни изявления на отсъстващия ответник,поради което не може да се
приеме,че е налице фактическо връчване на съдебни книжа, съответно длъжникът да
е валидно уведомен за извършената цесия,за да се претендира от ищеца изпълнение
на задълженията,породени от извършената цесия.Изложеното обуславя и отхвърляне
на предявените искове като неоснователни..Правилно и обосновано
първоинстнационният съд е приел,че жалбоподателят не е положил дължимата грижа
уведомлението да достигне до знанието на длъжника.Формалното изпращане на
известие за цесия на особения представител не означава ,че длъжникът е узнал за
извършената цесия.Необходимо е уведомлението да е получено от
длъжника.развитата теза от съда за особенната връзка на доверие между
представляван и представител следва да бъде споделена.
Подробното мотивиране
на решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на
въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът
препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния
съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №249/28.06.2019г. по г.д.№897/2018г. на Районен
съд Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1/
2/