Решение по дело №1858/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, подадена от К. Б. Н., [ЕГН], чрез адвокат П. Н. – АК, [населено място] със съдебен адрес -[населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0320-000270 от 21.08.2024 г. на Г. П. Д. – полицейски инспектор в РУ – Поморие, ОД на МВР-Бургас. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че не е безспорно доказано соченото от административния орган деяние – управление на МПС от жалбоподателя след употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като жалбоподателя не е бил водач на процесното МПС към момента на проверката, поради което спрямо него не може да бъде приложена ПАМ. Иска се отмяна на оспорената ПАМ.

В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира доказателства. Иска отмяна на обжалваната ПАМ, като твърди, че не е установен правилно извършителя, както и че за едно и също нарушение са наложени няколко наказателни санкции, което е в разрез с чл. 50 от Хартата за правата на човека. В хода на устните състезания навежда аргументи за цялостно опорочена процедура при спирането на автомобила и извършването на проверката. Отделно от това твърди липса на мотиви по отношение на срока определен в ПАМ. Претендира разноски.

Органът, издал оспорения акт, представя заверено копие от преписката по приемането му. В съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на административното производство е Заповед № 24-0320-000270 от 21.08.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от полицейски инспектор РУ – Поморие при ОД на МВР-Бургас, с която на К. Н. Б. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Обжалваната заповед е издадена след извършена на 21.08.2024 г. проверка от младши автоконтрольор в РУ Поморие към ОДМВР Бургас, при която е съставен АУАН серия GA № 1327000/21.08.2024 г. и докладна записка от 21.08.2024 г. (л.10 -11)

От посочените и приобщени по делото писмени доказателства се установява, че на 21.08.2024 г. около 01:00 часа в [населено място] полицейските служители Г. Г. и В. В. изпълнявайки служебните си задължения - обход със служебен автомобил в [населено място] по [улица]забелязват движещ се срещу тях в посока [улица]лек автомобил [Марка], модел „147“. Автомобила криволичел по пътното платно и се движил с включени само габаритни светлини. Виждайки приближаването на автомобила, водача на служебния автомобил – полицейския служител Г. Г. предприема действия за спиране на насрещно движещото се МПС, с подаване на стоп-палка (по образец на МВР), през прозореца на полицейския автомобил. При изравняване на двете насрещно движещи се МПС, прозорците на водачите били отворени, при което свидетелят Г. възприел ясно образа на лицето управляващо автомобила, който разпознал като К. Н.. Последният бил установен преди време да управлява същия автомобил под въздействие на наркотични вещества. Когато погледите на свидетеля Г. и водача на другия автомобил - К. Н. се пресрещнали, Н. имал „притеснен вид“. На предната дясна седалка стояло друго лице - свидетеля К. П.. След подаване на сигнал със стоп-палката, автомобилът не спрял, а продължил движението си, ускорявайки скоростта. Водачът на полицейския автомобил предприел необходимата маневра и последвал другият автомобил, който на [улица]пред дом № 6 спрял, но преди това докато се движил един-два пъти намалявал скоростта си почти до спиране. Полицейският служител отворил вратата на служебния автомобил, за да пристъпи към проверка, но другият автомобил потеглил. Движил се около 7-8 метра и спрял в пълен покой. Двамата служители излезли от своя автомобил и пристъпили незабавно към проверка, приближавайки се от двете страни на проверяваното МПС, като в този момент забелязали, че лицата вътре си сменят местата. След това отворили вратите на проверяваното превозно средство и разпоредили на лицата да излязат, като от лявата страна (на водача) излязъл К. П., а от дясната излязъл К. Н..

При извършената проверка, лицето, което полицейските служители възприели като водач на автомобила - К. Н. отказал да бъде тестван за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 1327000/21.08.2024 г., за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП от полицейския служител Г. И. Г. – мл. автоконтрольор при РУ – Поморие към ОД на МВР-Бургас, в присъствието на свидетеля В. Й. В.. АУАН GA № 1327000/21.08.2024 г. е съставен при отказ на жалбоподателя да го подпише, удостоверен с подписа на един свидетел. АУАН е получен от жалбоподателя на 21.08.2024 г., за което е направено собственоръчно отбелязване на същия (л. 10 от делото).

На основание съставения АУАН GA № 1327000/21.08.2024 г. и в съответствие със заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място], полицейски инспектор в РУ Поморие при ОД на МВР [населено място], издал оспорената заповед № 24-0320-000270 от 21.08.2024 г. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 21.08.2024 г. около 01.00 часа в [населено място] на [улица]срещу дом № 6, с посока на движение от [улица]към [улица], жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел „147“, с рег. № А 97 64 РА, като извършил следното нарушение: отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози, а именно техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен № ARPH-0024. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0153034, в който е вписано, че лицето отказва да му бъда извършена проверка с техническо средство или тест. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.174, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя Н. на 21.08.2024 г. (л. 7 от делото). Жалбата сезираща съда е подадена на 04.09.2024 г.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Г. И. Г. – актосъставител, К. П. и Т. П..

Свидетеля Г. Г. - актосъставител, възпроизвежда фактите от датата на проверката, като посочва, че на въпросната дата е изпълнявал служебните си задължения на територията на община Поморие. Около 00:58 часа на 21.08.2024 г. в [населено място], на [улица]забелязал срещу тях да се движи лек автомобил „Алфа Ромео“, който бил с включени само габаритни светлини и криволичел по пътното платно, на зигзаг. Автомобилите (полицейският и този на жалбоподателя) се движели един срещу друг и последвало разминаване между тях. Свидетелят Г. управлявал служебния автомобил с отворени прозорци и имал пряка видимост към шофьорското място на другия автомобил, който също бил с отворени прозорци и мястото, където става разминаването било осветено. При разминаването свидетелят видял, че водач на автомобила е К. Н.. Същият бил познато за свидетеля лице, тъй като преди около известно време е установен да управлява същия автомобил под въздействието на наркотични вещества. Свидетелят предприел действия по спиране на автомобила със стоп - палка. Водачът не се подчинил на разпореждането за спиране и ускорил движението си. Преди автомобилът да завие надясно, полицейският служител извършил обратен завой, като последвал лекия автомобил „Алфа Ромео“ и се движел на разстояние около десет метра, като свидетелят Г. продължавал да има видимост към него. На [улица]автомобилът няколко пъти намалил скоростта, почти да спирал, но отново потеглял. Пред дом № 6 автомобилът спрял напълно и в същия момент свидетелят възприел как лицата вътре, без да излизат от автомобила, разменят местата си. Към този момент полицейския автомобил се е намирал на не повече от пет метра зад процесния автомобил. Свидетелят Г. заявява, че в момента, в който пристъпил към проверка, преди лицата да слязат от автомобила, му е направило впечатление, че левият крак на пасажера бил от страната на мястото на водача: „двата им крака бяха разменени“. Също заявява, че колегата му В. бил оборудван с бодикамера, която била включена след спиране на полицейския автомобил и преди началото на проверката на процесния лек автомобил.

При разпита на свидетеля К. П., същият заявява, че на 21.08.2024 г. е отишъл до [населено място], за да вземе приятеля си К., който бил на гости. Заявява, че през деня К. е оставил неговия автомобил [Марка], модел „147“ и К. го е управлявал, след което отишъл до [населено място], за да вземе К.. Приближавайки дома си на [улица]в [населено място] малко преди това видял движещ се зад тях друг автомобил, който „започна да ни присветва с къси и дълги светлини“, след което заявява, че не е спрял, тъй като колата, която е присвяткала не е имала сигнализация по която да разбере, че това са полицейски служители. Спрял е пред дома му, където било осветено и е видял баща му на терасата. Заявява, че намиращата се отзад кола е била бяла на цвят, без надписи и други обозначения, и от нея излезли двама униформени служители на полицията, които са се приближили до управляваната от К. кола. Разпоредено им било веднага да излязат от автомобила, след което двамата с К. излезли навън и попитали защо ги спират. Последвал обиск, проверка на автомобила. Свидетелят К. П. заявява, че не е възприел движещ се срещу управлявания от него автомобил, друг, в който са били полицаите. Сочи, че за първи път е възприел белият служебен автомобил „Опел Астра“ едва при пристигането пред дома си в [населено място]. Полицейският автомобил не бил обозначен с надписи и стикери, нито имал синя лампа.

В показанията си другият допуснат свидетел - Т. П. (баща на К. П.) заявява, че при пристигането си пред дома им, автомобилът на К. е бил управляван от неговия син - К., който излязъл от мястото на водача. Пристигналият на мястото полицейски автомобил не бил обозначен и не бил с включен светлинен сигнал. Свидетелят сочи, че и двамата (К. и К.) са били облечени с тениски с къс ръкав, тъмни на цвят, като и че са късо подстригани и с брада.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях длъжностни лица (чл. 172, ал. 1 от ЗДвП). Същото се обективира в писмена заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс (арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП), като специалният закон въвежда и изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.

При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП посочени в заповедта структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г., директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при областната дирекция да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Конкретно в т.1.7 от посочената заповед, като компетентни да налагат ПАМ са посочени полицейските инспектори в РУ към ОД на МВР [населено място], като не е спорно, че процесният административен акт е издаден от лицето, заемащо посочената длъжност. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП вменява на служителите на МВР с възложени функции за контрол, да осъществяват контрол по спазването на правилата за движение от участниците в движението. Освен това, съгласно чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, те имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. на МВР, съгласно които служителят, назначен в наряд за контрол на пътното движение, спира водачите на ППС за проверка, когато начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и когато извършва проверка на редовността на документите на водача и пътниците в ППС. В конкретния случай не е спорно, че след настигането и спирането на лек автомобил А. Р. 147 с рег.№ [рег. номер], първоначално проверка е била извършена на личните документи на лицата в автомобила и предвид установяване от страна на служителите на водача на автомобила, проверка на документите и автомобила била извършена и на установения като водач – К. Б. Н., след което същия бил поканен да бъде тестван за алкохол и след това – за употреба на наркотични вещества. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. на МЗ, МВР и МП, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози, се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Нормата определя критерии за предприемането на проверката /наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози/, като преценката за тяхното наличие е правомощие на контролните органи, отново с оглед превантивната им дейност за ограничаване на ПТП и последиците от тях. В случая К. Н. отказва да даде проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози чрез техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен № ARPH-0024 , както и да получи талон за медицинско изследване.

Заповедта е съобразена с посочената в чл.171 от ЗДвП цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде биологични проби за изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Основното възражение на жалбоподателя е, че същия не е управлявал процесното МПС, а приятелят му К. П..

Съдът счита това възражение за неоснователно. В тази връзка съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля К. П., същия е пристрастен, поради близките си отношения с жалбоподателя. От показанията на актосъставителя и редовно съставеният акт за установяване на нарушението, подписан и от другия полицейски служител – очевидец В.В., се установява, че именно К. Н. е управлявал процесното МПС на 21.08.2024 г. в [населено място], когато се е движил срещу управлявания от свидетеля Г. полицейски автомобил и при последвалото разминаване, актосъставителят ясно е възприел кой управлява процесното МПС. Липсват основания показанията на полицейският служител да не се кредитират с доверие, като обективни и безпристрастни. Фактът, че познава К. Н. от предходна проверка не означава, че е пристрастен, поради липсата на каквито и да било лични отношения на полицейския служител с посоченото лице. Представеният от процесуалния представител на жалбоподателя протокол от заседание пред друг съд и по друго дело не може да се цени като доказателство, съответно съдът не следва да го обсъжда в настоящото производство.

Фактът, че служебният автомобил не е бил обозначен с надписи или стикери, съответно, че не е бил със специален режим на движение е ирелевентно по отношение предмета на доказване, а именно кое лице е управлявало лек автомобил [Марка], модел „147“ в [населено място], навлизайки по [улица]на посочената дата. Свидетелят Г., през прозореца на служебния автомобил, е подал ясен и видим сигнал със стоп палка (по образец на МВР). След спирането на МПС и започването на проверката, водачът до този момент – К. Н., е следвало да изпълни разпореждането и да се подложи на тест на употреба на наркотични вещества или техните аналози, което обаче не е сторил, а с това си поведение е изпълнил и състава на вмененото нарушение, обуславящо издаване на заповедта.

Заявеното от другият свидетел Т. П., че двамата (К. П. и К. Н.) са били облечени с тъмни тениски и са били със сходни прически и брада, не опровергава заявеното от свидетеля Г., защото той лично е възприел лицето на водача, по време на движението на превозното средство и го е разпознал конкретно.

Липсата на запис от камера по време на движението също не опровергава показанията на актосъставителя и констатациите на редовно съставеният АУАН, а успешната размяна на местата между двете лица, при което К. Н. е излязъл от дясната врата (на пасажера), а К. П. е излязъл от лявата страна (на водача), при вече спрян автомобил, също не променя факта, че К. Н. е бил водач, към момента, в който е възприет от служителите на полицията, движили се със служебен автомобил по същата улица. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че това лице е именно адресата на заповедта – К. Н..

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС, отказ за проверка с техническо средство и неизпълнено предписание за лабораторно изследване, като за този отказ няма нормативно предвидено изключение. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия случай, с оглед изложеното по - горе е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен за употребата на наркотични вещества или техните аналози, както с техническо средство, така и непредоставяне на кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При тези обстоятелства несъмнено е налице материалноправната предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ.

Освен изложеното целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС и отказ водачът да бъде проверен за употреба на алкохол не е налице правна възможност, а задължение на органа да наложи ПАМ.

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за едно и също нарушение са наложени няколко наказателни санкции. Следва да се отбележи, че издадените наказателни постановления и наложената ПАМ имат различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна и наказателна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. Като форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност, докато административните наказания и наказанията за престъпления по НК са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение, респективно престъпление. Непосредствената цел на ПАМ е ограничаване на евентуално противоправно поведение на субекта на ПАМ, като в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, ПАМ се прилага за определен срок, който в случая правилно е да решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Неоснователни са и възраженията за липса на мотиви за срока на наложената ПАМ, тъй като посочения в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП срок е фиксиран и не подлежи на преценка, поради което не е необходимо излагането на мотиви за продължителността му.

С оглед на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена, тъй като оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон и неговата цел.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Б. Н., [ЕГН] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0320-000270 от 21.08.2024 г. на Г. П. Д. – полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, РУ – Поморие.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.