№ 4069
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110170704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „А.К.П.З“ ЕООД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от Янислав Янакиев – управител, чрез юрк.Й. М., срещу Г. К. В.,
ЕГН:**********.
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми в общ размер на 906, 31 лв., част от които са претендираните от заявителя
договорни възнаграждения по закупен допълнителен пакет услуги, включваща една или
всички от изброените услуги в Договор за допълнителни услуги към Договор за заем от
26.01.2022 г., в частност пакет „Кмфорт“ и допълнителна услуга "Връщане в 30 дневен
срок", с договорен размер от 301,35 лв., която в настоящото производство заявителят
претендира в пълен размер, поради пълно неизпълнение от страна на длъжника.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C–96/16 и C–94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
1
константната съдебна практика на съдилищата по тези клаузи, формирана както в исковото,
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай, претендираното за
плащане вземане на кредитора, произтичащо от закупения от длъжника Допълнителен пакет
услуги /ДПУ/, срещу уговорено възнаграждение в размер на 301,35, вероятно се основава на
неравноправна клауза от ДПК, поради което заявлението в тази част подлежи на отхвърляне.
Видно от изложените от заявителя твърдения, претендираното възнаграждение срещу
предоставения от кредитора допълнителен пакет услуги, съставлява по своя характер
"такса", която обаче не кореспондира с насрещно за кредитора задължение. Няма данни
клиента да се е възползвал от включените в пакета, допълнителни услуги /посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банкова сметка на кредитора; безплатно плащане на вноски онлайн
чрез виртуален ПОС терминал; безплатно плащане на вноски онлайн чрез електронен
портфейл или QR КОД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до
минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции и връщане в
30-дневен срок/ като от заявлението и приложените доказателства не се установява и
кредитора да е извършил специфични дейности по предоставянето им, нито същите да
възлизат по стойност на определеното в договора възнаграждение от 301,35 лв.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани
за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява
вторите.
С оглед гореизложеното, подаденото от заявителя „А.К.П.З“ АД заявление, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следва да се отхвърли в частта относно претендираните
вземания за сумата от 301,35 лв., представляваща възнаграждение за пакет допълнителни
услуги.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 50,06 лева (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
288114/23.12.2022г., подадено от „ А.К.П.З“ ЕООД, ЕИК:....., със седалище и адрес на
2
управление: гр......, представлявано от Янислав Янакиев – управител срещу Г. К. В. ,
ЕГН:**********, В ЧАСТТА за сумата от 301,35 лв., представляваща възнаграждение за
пакет допълнителни услуги, дължима по Договор за заем от 26.01.2022г., както и в частта за
разноските за разликата над сумата от 50,06 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3